РЕШЕНИЕ
№ 541
Пловдив, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
| Членове: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ДАРИНА МАТЕЕВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН НИКОЛОВ КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20247180702406 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна жалба, предявена от Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт И., срещу решение № 1236/24.00.2024 г., постановено по АНД № 4206/2024 г. по описа на ПРС, с което е отменен ЕФ № ********** на АПИ.
Твърди се неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния е процесуалния закон. Изложени са конкретни доводи, че съдът неправилно е приложил към процесния ЕФ института на обикновената давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, както и, че противно на приетото от ПРС ЕФ съдържа всички изискуеми се реквизити. Сочи се и неправилност на мотивите за непропорционалност на наложеното наказание към извършеното нарушение.
В крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ЕФ.
За ответната страна се взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представя се писмена защита.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Административен съд Пловдив, като провери законосъобразността на въззивното решение по наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН, намери следното:
Предмет на касационната проверка е решение № № 1236 от 24.09.2024 г. по АНД № 4106 по описа на ПРС за 2024 г., с което е отменен ЕФ № **********, издаден от АПИ, НТУ, с което на Д. Н. С., [ЕГН], гл.Пловдив, [улица], ет.3, ап.5, на основание чл.139, ал.5 и ал.6 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3 вр.чл.187а ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението на ПРС следва да бъде оставено в сила като правилно като краен резултат.
На първо място следва да се отбележи, че към момента на постановяването му не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 НК от 4 години и половина, но същата е изтекла към момента на постановяване на настоящото решение, което в крайна сметка прави законосъобразна отмяната на процесния ЕФ.
В случая следва да се посочи, че достатъчно основание за отмяната на ЕФ е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т.нар. „принцип на пропорционалност“. Изложените оплаквания по касационната жалба са неоснователни, а изводите на ПРС правилни. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 300 лв., многократно надвишаваща размера на дължимото от страна на търговеца. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urbán, C 210/10, EU:C:2012:64, т. 41), както е и в случая.
Така и в този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С - 61/2023г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, ЕФ правилно е бил отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на останалите мотиви на решението и направените в тази връзка касационни оплаквания.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставено в сила обжалваното решение.
При този изход на спора на ответната страна се следват сторените пред касационната инстанция разноски, които се констатираха в размер на 600 лева като същите не следва да бъдат намалявани въпреки направеното от касатора възражение в този смисъл – пред касационната инстанция е осъществено процесуално представителство от адв.К., от нейна страна е депозиран писмен отговор по касационната жалба и е представена писмена защита. Съобразявайки така проявената процесуална активност от адв.К. и правната сложност на спора, направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 1236 от 24.09.2024 г. по АНД № 4106 по описа на ПРС за 2024 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Н. Т. У., да заплати на Д. Н. С., [ЕГН], гл.Пловдив, [улица], ет.3, ап.5, сумата от 600 лева разноски по делото за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |