РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Благоевград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 от ГПК и следващите, като е
образувано по въззивна жалба с вх. № 10456/05.12.2024 г., подадена от Б. Д.
Х., ЕГН: *, с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. ***, В. Д. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. „Б.“ *, Й. Д. Х., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. *, М. Д. Т., ЕГН: **********,
с постоянен адрес с. К., общ. П., Г. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес
с. Г. Т., общ. П., и С. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П.,
ул. ***, всички чрез адв. Н. К.-Ч., против Решение № 361/14.11.2024г.,
постановено по гр.д.№200/2024 г. по описа на РС – гр. Петрич. С атакуваното
решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците, сега
въззивници, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу
ответника Д. И. Т., с отправена установителна претенция, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение, упражнявано в предвидения
от закона срок, на недвижим имот - земеделска земя, а именно поземлен имот
с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на
1
поземления имот: село Б., община Петрич, област Благоевград, с площ за
имота по кадастрална скица от 2 967 квадратни метра; трайно предназначение
на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива, номер по
предходен план - 011010; при съседи - имот с идентификатор *; имот
идентификатор *; имот с идентификатор * и имот с идентификатор *, който
имот съгласно документ за собственост - Решение № 02060 от 10.05.1999
година постановено от ПК - Петрич, представлява нива с площ от 2.976 дка
/два декара деветстотин и седемдесет и шест квадратни метра/, седма
категория, съставляваща имот № 011010 /единадесет хиляди и десет/, находящ
се в местността „МЕЗДРАТА“ землището на с. Б., община Петрич. С
решението въззивниците са осъдени да заплатят на ответника съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 1 000 лева. В обстоятелствената част на
въззивната жалба се настоява, че атакуваното решение е неправилно и
необосновано. Възразява се, че от представените по делото писмени
доказателства се установявало, че ищците притежават по силата на
наследствено правоприемство по 1/48 идеална част за всеки или общо 6/48
идеални части от процесния недвижим имот, като от страна на ответника се
оспорвало, че както тези идеални части, така и другите, притежавани от
останалите съсобственици, придобил на оригинерно правно основание. Ето
защо ищците се легитимират като собственици на посочените идеални части,
на соченото от тях основание – наследствено правоприемство, а ответникът не
доказал в условията на пълно и главно доказване да е владял имота в
изискуемия от закона срок, поради което първоинстанционният съд
неправилно отхвърлил иска изцяло. Акцентира се, че по делото било
доказано, че ответникът дори не владял имота, а единствено го предоставял за
ползване на трето лице и то през различни периоди от време, но това
поведение в никакъв случай не можело да се приеме като демонстрация на
намерение за своене, като в тази връзка се цитира и съдебна практика.
Посочва, че се ищците имали достъп до имота и го обработвали. Съдът не се
произнесъл по алтернативното искане, направено в исковата молба, а именно
да се приеме за установено в отношенията между ищците и ответника Д. И. Т.,
че последният е собственик на 1/12 идеална част от имота, придобита по
наследство, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен
нотариален акт № *** година до 1/12 идеална част от процесния недвижим
имот. Релевира се искане за отмяна на Решение № 361 от 14.11.2024 година,
2
постановено по гр. д. № 200/2024 година по описа на РС-Петрич, като
неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон, както и постановяване на друго решение, с което да бъде уважена
предявената искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.
537, ал. 2 от ГПК като основателна и доказана, както и да бъдат присъдeни в
полза на въззивниците сторените съдебни разноски пред две съдебни
инстанция. С жалбата доказателствени искания не са релевирани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника Д. И.
Т., ЕГН: **********, в който се посочва, че възраженията, инкорпорирани във
въззивната жалба, са неоснователни, а атакуваното решение е правилно,
обосновано и справедливо. Ищците не се справили с доказателствената задача
да установят, че техният общ наследодател Д. С. Х. е получил като дарение
имота от неговата майка К. М. П., както и че същият след постановяване на
окончателното възстановително решение е започнал да упражнява давностно
владение. Напротив, били събрани доказателства, че в периода 1992 - 1993 г.
живите по това време наследници на М. Т. М. - И. М. Т., С. М. Т. и Д. С. Х.,
извършили неформална делба на наследените земи и всеки от тях започнал
владение на предоставените му имоти. Д. Т. отдавал процесния имот под наем
със съзнанието, че е собственик на същия, както и правил постъпки за защита
на това свое право. Първата инстанция съобразила тези фактически
положения, поради което правилно искът е отхвърлен. Не било нарушение
това, че първоинстанционният съд посочил наследствената квота на
въззивниците, но не уважил иска за тази част, тъй като такава искова
претенция не била предявена. Според тази страна съдържащото се в
свидетелските показания на св. И. и М. се опровергавало от приетите писмени
доказателства, но като краен резултат изводите на съда били правилни, а
именно ищците не провели пълно и главно доказване, че твърдяното владение
е било постоянно, несъмнено, спокойно и явно пред останалите сънаследници.
Акцентира се, че в исковата молба липсвало алтернативно искане за съдебна
защита, в каквато насока било едно от възраженията на ищците. С отговора се
претендират разноски.
Окръжен съд - Благоевград, в настоящия съдебен състав, след като съобрази
възраженията и правните доводи на страните по жалбата, респ. отговора
към нея, както и приобщените по делото доказателствени източници,
намира следното:
3
Районен съд - Петрич е сезиран с искова молба на Б. Х., Й. Х., Г. Х., С. Х., В.
Т., М. Т., насочена срещу Д. И. Т., с наведени твърдения, че ищците са
наследници на Д. С. Х., син на К. М. П., дъщеря на М. Т. М., починал на * г.,
който приживе - през 1954 г., се разпоредил с притежаваните от него имоти,
като ги дарил на своите три деца И. М. Т., С. М. Т. и К. М. П., като именно
последната обработвала недвижимите имоти. Синът на К. - Д. С. Х. внесъл в
ТКЗС процесната нива с площ от 2 967 кв.м., намираща се в землището на с.
Б., общ. П., след като получил по силата на дарение право на собственост
върху същата. Посоченият недвижим имот бил възстановен в полза на
наследниците на М. Т. М. с нарочен административен акт от ПК - Петрич. От
момента на възстановяване на имота същият се обработвал от Д. С. Х., след
което от ищците, при това необезпокоявано от другите наследници на М. М., в
това число от ответника Д. Т., който постоянно пребивавал в град В. и не
обработвал процесната земя, но въпреки това се снабдил през 2023 г. с
констативен нотариален акт, признаващ го за едноличен собственик на
спорната нива на основание давностно владение. Ето защо с петитума на иска
се цели страните да бъдат признати за собственици на поземлен имот с
идентификатор * по КККР на село Б., общ. П., на основание наследство и
давностно владение. В отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна
въвежда твърдение, че в периода 1992 - 1993 г. децата на М. М. и внукът му Д.
С. Х., като представител на наследниците на К. П., извършили помежду си
неформална делба, като процесният имот се паднал в полза на И. М. Т., който
веднага го подарил на своя син - ответника Д. Т., който от своя страна
започнал да го владее, отдавайки го след 1993 г. под наем и отблъсквайки
претенциите на ищците.
С обжалваното първоинстанционно решение е прието, че от представените
писмени доказателства се доказвало, че правото на собственост върху
процесната земеделска земя е било възстановено на всички наследници на М.
Т. М., б.ж. на с. Б., общ. П., като съобразно нормативните правила, уреждащи
наследяването по закон, обективирани в чл. 5 – чл. 10 ЗН, размерът на
наследствения дял на ищците е по 1/48 (една четиридесет и осма) идеална част
за всеки, или общо 6/48 идеални части, а размерът на наследствения дял на
ответника е 1/12 (една дванадесета) идеална част, поради което не се
доказвало твърдяното в исковата молба придобивно основание по отношение
4
на целия недвижим имот - наследствено правоприемство. По отношение на
заявената претенция за давностно владение първоинстанционният съд
кредитирал показанията на свидетелите И. и М., доколкото двамата имали
непосредствени впечатления за случващото се с процесната нива, тъй като
били жители на населеното място, в чието землище се намирал този недвижим
имот, като двамата не били и заинтересовани от изхода на делото и нямали
родствена връзка с която и да е от страните по делото. Затова от фактическа
страна съдът приел, че за периода от 2003-2005 г. до 2016-2022 г. спорният
имот е бил във фактическата власт на ищеца С. Х. и неговото семейство. Така
установеното владение единствено от страна на ищеца С. Х. обаче по никакъв
начин не подкрепяло ищцовата теза, че било осъществено давностно владение
по отношение на спорния имот, тъй като по делото не било доказано
преобръщане на намерението съсобственикът не да държи, а да владее
чуждите идеални части. С тези аргументи искът с правно основание по чл.
124, ал. 1 ГПК е отхвърлен изцяло като неоснователен.
По относимите фактически положения:
М. Т. М. починал на * г., като оставил за наследници своите низходящи И. М.
Т., починал на * г., като ответникът Д. И. Т., ЕГН: **********, с адрес в град
В., ул. *, е негов син, С. М. Т., починал на * г., както и К. М. П., починала на *
г., която имала син - Д. С. Х. (починал на * г.), като именно последният е общ
наследодател на ищците. Видно от заявление с вх. № 02060 от 18.12.1991 г. С.
М. Т. предявил претенция да бъде възстановена собствеността върху
земеделски земи в землището на с. Б., общ. П. и по-конкретно на нива от 3.108
дка., намираща се в м. "Мездрата", като с Решение № 02060 от 10.05.1999 г.
Поземлена комисия при град Петрич, общ. П., възстановила право на
собственост в полза на наследниците на М. Т. М., съгласно план за
земеразделяне в землището на с. Б., на нива от 2.976 дка, седма категория,
местност "Мездрата", имот № 011010 по плана за земеразделяне. Решението
влязло в сила на 25.10.1999 г. С нотариален акт № 046, том IV, рег. № 11257 по
дело № 620 на нотариус К. Т., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, Д. И.
Т., ЕГН: ********** е признат за собственик на основание давност на
поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. Б., общ. П., с площ от 2 976
кв.м., номер по предходен план 011010. Тези факти, приети от първата
инстанция за установени, не се оспорват с жалбата на въззивниците. По
отношение на упражняваното владение, ищците с въззивната жалба се
5
солидализират с възприетия доказателствен анализ на гласните
доказателствени средства на първоинстанционния съд и изведения от него
факт на ползване на имота от страна на С. Х., като възразяват, че ответникът
не е владял процесния имот, а единствено го ползвал чрез трето лице и не
отблъснал владението на останалите съсобственици. В отговора към
въззивната жалба се настоява върху твърденията за неформална делба, за
еднолично владение от ответника и се оспорва кредитирането на показанията
на св. И. и М..
Както е известно, действащият ГПК ограничава правомощията на въззивната
инстанция при проверка правилността на решението да реши спора по
същество, но само откъм заявените в жалбата оплаквания (чл. 269, изр. 2, вр.
чл. 271 ГПК). Ако в жалбата или в писмения отговор няма оплакване за
допуснатото съществено процесуално нарушение и/ или за необоснованост на
решението, въззивната инстанция няма правомощие да събира нови
доказателства за този факт, въпреки че за него пред първата инстанция са били
ангажирани допустими доказателствени средства. В своето решение
въззивната инстанция е длъжна да го възприеме за осъществен (Решение № 13
от 19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС). В този смисъл единственото
относимо оплакване във връзка с приетите от първата инстанция факти се
съдържа в отговора към въззивната жалба, в който се възразява срещу
кредитирането на показанията на свидетелите И. и М., поради противоречие с
показания на други свидетели, преки очевидци, включително поради
противоречие с констатиран с писмени доказателства факт. Действително
бащата на ищеца С. Д. Х. - Д. Х., починал през 1998 г., а св. М. в своите
показания твърди, че до 2005 г. имотът бил обработван от родителите на С..
По същественото е обаче, че както този свидетел, така и свидетелят И.
твърдят, че през 2005 г. на нивата били отглеждани плодови дръвчета
(праскови) от ищеца С. Х., като това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на св. Л. Г., който твърди да се върнал от чужбина около 2003 г. и
тогава да е възприел наличието на праскови на нивата, които ответникът му
споделил, че били посадени от негов братовчед, като и св. Я. и Д. П. също
твърдят на недвижимия имот да е имало праскови, по-конкретно обаче засети
от сестрата на С. - В.. Ето защо по така оспореното фактическо положение - С.
Х. и неговото семейство да са стопанисвали спорната земя за периода от 2003-
2005 г. до 2016 г., първоинстанционният съд правилно е кредитирал
6
показанията на свидетелите, посочени от ищците, като всъщност относно този
факт противоречия между казаното от свидетелите не се наблюдава и главно
следва да се акцентира върху показания на св. Г., като първоизточник на
информацията за обработката на нивата преди 2003 г. и след 2016 г., който сам
потвърждава в коментирания сега период да пътувал в чужбина и да не се е
занимавал със земеделие в процесния имот. Отново по думи на последния
свидетел през 2016 г. той възстановил дейността си по обработка по уговорка
с ответника, който му споделил, че си взел обратно нивата, като изгонил
своите братовчеди (в тази насока са и показанията на св. Д. П.). В показанията
на св. Г. и братята П. се сочи още за постигната неформална делба между
наследниците на общия наследодател М. М. през 1992 - 1993 г. (”имотите
окончателно се върнаха в с. Б. 1992 - 1993 г.” - св. Я. П., като в тази насока са и
думите на св. Г.), като върху това обстоятелство се акцентира и от
въззиваемия. Видно обаче от представеното решение на ПК - Петрич, че
процесната земя е възстановена окончателно на всички наследници на
25.10.1999 г. В тази връзка в Решение № 755 от 18.12.2024 г. по гр.д. №
4659/2023 г. на ВКС, Второ гражданско отделение е разяснено, че съгласно ТР
№ 1 по т. д. №11/1997 г., ОСГК на ВКС, едва след реалната индивидуализация
на земеделските земи, обект на реституция по реда на ЗСПЗЗ, се възстановява
собствеността на гражданите. Липсата на такъв обект лишава от съдържание
правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху
индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделски земи,
заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се определя от реалните им
граници с решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по
чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези решения са необходимите правни актове за
определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически
факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия
възниква правното качество на обекта на собствеността –
индивидуализацията, и затова то има конститутивно действие. Действието на
решението на комисията е еднакво, независимо от различието в способа за
определяне на реалните граници – чрез възстановяване на старите граници
или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Ето защо и в
посоченото решение е разяснено още, че е невъзможно да бъде постигната
устна договорка за предаване на владението преди момента на окончателното
възстановяване на имота, поради неприключила административна процедура,
7
какъвто е и процесният случай, в който ответникът и част от свидетелите
твърдят, че владението върху наследствените ниви било предадено около
седем години преди тяхното окончателно възстановяване от
административния орган. Ето защо дори да бъде дадена вяра на показанията
на втората група свидетели, доведени от ответниците, в какъвто смисъл е
доводът в отговора на въззивната жалба, то първоначално релевантният
момент на установяване на владение от ответника е бил през 1999 г., като по
делото е категорично доказано, че след 2003 г. нивата била обработвана от
наследници на Д. С. Х., като няма доказателства това да е било плод на
уговорка с ответника, за да се приеме, че се касаело за държане на имота от
страна на ищците в полза на ответника, тоест към този момент неговото
владение било прекъснато, като същият започнал ново своене едва през 2016
г., когато свидетелите твърдят, че Т. изгонил ищците, но до момента на
подаване на исковата молба срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Следва
обаче да се подчертае, че въззивната инстанция се съгласява с процесуалния
подход на първостепенния съд при кредитиране на свидетелските показания,
възприемайки тези на св. И. и М., доколкото тези свидетели единствено не са в
родствена връзка със страните по делото и предлагат свои лични наблюдения
за случващото се, без да са налице данни за възможна заинтересованост от
изхода на делото, какъвто е случаят например със св. Г., който е първи
братовчед на ответника. Свидетелите П. пък са първи братовчеди на ищците,
но и племенници на ответника, но те споделят за постигната подялба още
преди възстановяването на имота, твърдейки, в пълно противоречие с
писмените доказателства, че това се случило през 1992-1993 г., при това казват
в тази неформална делба да е участвал и техният баща С. П., което
обстоятелство е в противоречие с твърденията на ответника, че уговорка е
имало между И. Т., С. Т. и Д. Х., брат на С.. Ето защо и тази инстанция
споделя извода, че процесната земеделска земя е съсобствена, без ищците да
са доказали чрез свидетелските показания акт на отрицание (отблъскване)
правата на насрещната страна, като дори във въззивната жалба са представени
правни съображения, че не може да се приеме, че обработването и ползването
на нивата представлява демонстрация на намерение за своене с оглед на
юридическия факт, породил правата между съсобствениците.
При тези факти въззивният съд счита, че неправилно съставът на Районен съд
- Петрич отхвърлил изцяло исковата претенция на ищците. Видно е от
8
обстоятелствената част на исковата молба, че страните са заявили основание
за придобиване на правото на собственост върху спорния недвижим имот
наследство и придобивна давност, започнало от наследодателя на страните и
продължено след смъртта му от неговите наследници по закон. От изложеното
става ясно, че ищците са се позовали и на наследствено правоприемство, в
чието наследство към момента на смъртта твърдят, че се е включвало и
владението по отношение на чужди идеални части. След като по делото обаче
не е доказано, че нито наследодателят Х., нито ищците са еднолични
собственици на целия имот, то в тяхна ползва следва да се признае по-малкото
(в тази насока е налице и разсъждане в Решение № 266 от 28.11.2012 г. по гр.
д. № 61/2012 г. на Върховен касационен съд), а именно наследствената квота,
която притежават по силата на настъпилото общо правоприемство през 1998 г.
- в размер на по 1/48 ид. ч. за всеки от ищците (равна на 9/432 ид. ч. -
удостоверение за наследници на М. М., стр. 14), която квота се оспорва от
страна на ответника с издадения нотариален акт, който обаче с оглед
изложеното по-горе не доказа придобивното си основание по отношение на
чуждите идеални части. В случая няма да се касае за произнасяне извън
предявения петитум, каквото е възражението на въззиваемия, а се касае за
частично уважаване на исковете, с оглед твърденията на страните и
приобщените по делото доказателства. Доколкото нотариалният акт на
ответника неправилно го легитимира като изключителен собственик на
процесния имот, то той следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК
до размера на притежаваните от ищците идеални части.
При този изход на спора, разноски се следват на всички страни по
съразмерност с оглед уважената част на исковите претенции, като при липса
на заявени възражения за прекомерност, в полза на ответника се дължат за две
съдебни инстанции разноски в общ размер на 125 лева, а в полза на
въззивниците 188.12 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 361 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 200 по описа за 2024 г.
на Районен съд - Петрич в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Б. Д. Х., ЕГН: *, В. Д.
9
Т., ЕГН: **********, Й. Д. Х., ЕГН: **********, М. Д. Т., ЕГН: **********, Г.
Д. Х., ЕГН: **********, С. Д. Х., ЕГН: ********** срещу ответника Д. И. Т.,
ЕГН: ********** за 1/48 ид. ч. (равна на 9/432 ид. ч.) за всеки от ищците (или
общо 6/48 ид. ч.), притежавани от тях върху поземлен имот с идентификатор *
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК,
находящ се в местността „Мездрата“, землище на село Б., община Петрич,
област Благоевград, с площ от 2 967 квадратни метра; при съседи - имоти с
идентификатори *, *, *, *, КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на ответника Д. И. Т., ЕГН: **********, че всеки един от ищците -
Б. Д. Х., ЕГН: *, В. Д. Т., ЕГН: **********, Й. Д. Х., ЕГН: **********, М. Д.
Т., ЕГН: **********, Г. Д. Х., ЕГН: **********, С. Д. Х., ЕГН: **********,
притежава по силата на наследствено правоприемство по 1/48 ид. ч. (равна на
9/432 ид. ч.) върху поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в местността
„Мездрата“, землище на село Б., община Петрич, област Благоевград, с площ
от 2 967 квадратни метра; при съседи - имоти с идентификатори *, *, *, *.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за признаване
право на собственост, придобит по давност, с № *** на нотариус К. Т., вписан
с вх. рег. № 2825 от 16.11.2023 г. в СВ към РС - град Петрич до размера на
притежаваните от ищците общо 6/48 ид. ч. от така индивидуализирания
недвижим имот.
ОТМЕНЯ Решение № 361 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 200 по описа за 2024 г.
на Районен съд - Петрич в частта за разликата над действително дължимите
125 лева до претендираните 1 000 лева, представляващи присъдени в полза на
ответника Д. И. Т., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 200 по описа за
2024 г. на Районен съд - Петрич в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. Т., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ в полза на Б. Д. Х., ЕГН: *, В. Д. Т., ЕГН: **********, Й. Д. Х.,
ЕГН: **********, М. Д. Т., ЕГН: **********, Г. Д. Х., ЕГН: **********, С. Д.
Х., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в
общ размер на 188.25 лева (сто осемдесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки).
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от датата на
неговото връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11