Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 02.03.2022
год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание …….…..…
на девети
февруари ...........................................................................………………..…….……………
през
2022/две
хиляди двадесета
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Мелиха Халил, ………….……….……….….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ........................
административно
дело №244 .... по описа за ...................... 2021 година .......................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118,
ал.1 от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета
- чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от З.Ф.М., с посочен в жалбата
постоянен адрес ***, подадена чрез адв.С.М. от АК-***,
с посочен съдебен адрес ***, ***, против Решение №2153-08-186 от 18.08.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021
год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради бременност.
Жалбоподателката заявява в жалбата,
че счита, че Решение №2153-08-186 от 18.08.2021 год. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали е
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Заявява също, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение
№2153-08-186 от 18.08.2021 год. на директора на Териториално поделение на
Националния
осигурителен институт - Кърджали пред съда, като моли то да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. В жалбата моли също така, да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката З.Ф.М. от ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.М.
от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, по изложените съображения в жалбата.
Счита, че по един безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателката е упражнявала дейността, за която е била
регистрирана като земеделски стопанин, свързана с полагане на труд, като същата
е произвела съответната продукция, която впоследствие е била продадена на
комшиите и съседите й, които са живеели в ***, но през лятото са идвали и са
оставали да живеят в селото и това се установило и потвърдило и от показанията
на разпитаните свидетели в предходно съдебно заседание. По тези съображения,
моля да бъде отменено оспореното решение, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски в полза на жалбоподателката.
Моли да му бъде дадена възможност да представи писмена защита, в срок,
определен от съда. В предоставения му 10-дневен срок, считано от датата на
заседанието, а и до датата на изготвяне на съдебния акт по делото, такава писмена
защита не е представена.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за
съдебните заседания, явява се лично директорът С. Я., която оспорва жалбата и я
намира за неоснователна. В хода по
същество отново заявява, че счита подадената жалба за неоснователна и
недоказана, като сочи, че в същата липсват изложени съображения.
В предоставен от съда срок ответникът депозира писмена
защита, в която моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли, като
неоснователна и недоказана, жалбата, подадена от З.Ф.М. от ***, чрез
пълномощник - адвокат С.М. от АК-***, против Решение №2153-08-186 от 18.08.2021
год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като остави в сила последното, като
правилно и законосъобразно. Сочи се, че в настоящото производство спорния
въпрос е, дали З.Ф.М. е осигурено лице към 10.04.2021 год., т.е. към деня на
настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Сочи
се също, че от представените по делото документи се установява, че за З.Ф.М.
липсват такива, които да доказват реално упражняване на трудова дейност като
земеделски стопанин по смисъла на §1, т.5 от ДР на КСО и че липсват данни за
промяна на фактическата обстановка за времето от 18.03.2021 год. до 09.04.2021
год. в сравнение с предходните производства. Твърди се, че за процесния период няма индиция за
полагане на личен труд от жалбоподателката в
земеделско стопанство, в което се произвежда земеделска продукция с цел
продажба и че заявените намерения не са се осъществили, още повече, че
ползването на такива незначителни площи, които са характерни за една семейна
градина, не обосновава производство на продукция в обеми и количества, които да
бъдат продавани, а по-скоро говори за намерения да се отглеждат зеленчуци за
лична консумация. Твърди се също, че неотносима по
настоящото дело се явява направената от жалбоподателката
на 21.04.2021 год. актуализация на регистрацията й в ОД „Земеделие” - Кърджали,
с която заявява, че е засяла 100 м2 картофи, 150 м2 домати полски и 250 м2
ягоди, тъй като от 10.04.2021 год. е заявила, че е в отпуск за временна
неработоспособност поради бременност, като се сочи, че следва да се има
предвид, че осъществяването на трудова дейност в такива случаи е самостоятелно
основание за отказ за изплащане на парично обезщетение, съгласно чл.46, ал.1,
т.2 от КСО. В писмената защита е изведен извод, че от изложено се установява,
че регистрацията на жалбоподателката е направена
фиктивно, като основната й е цел е по всякакъв начин да се опита да получи
средства от държавното обществено осигуряване, без реално да отговаря на едно
от кумулативните изисквания на чл.48а от КСО, а именно - да е осигурено лице. С
оглед изложеното и като се вземат предвид мотивите, изложени в оспореното
Решение №2153-08-186 от 18.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
писмената защита ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отхвърли жалбата на З.Ф.М. от ***, като неоснователна и да остави в сила
посоченото решение като правилно и законосъобразно.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката З.Ф.М. със съпроводително писмо с
Изх.№1012-08-363#3/18.08.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.6/, като е получено на посочения в жалбата адрес, лично
от нея, срещу подпис, на датата 25.08.2021 год., видно от отразеното в приложеното
към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/на
л.9/. Жалбата против решението е подадена
чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до Административен съд -
Кърджали, по пощата, на датата 08.09.2021 год., видно от пощенското клеймо
върху приложения по преписката плик с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.5/,
като е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 08.09.2021 год., регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-186#1 от 08.09.2021 год., видно от положения върху същата
и попълнен щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена точно на 14-ия/десетия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за
оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима
- подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от закона
писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е
адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и
интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената справка от регистъра на самоосигуряващите се лица/л.26/, жалбоподателката
З.Ф.М. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, за
фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”, с начало на осигуряването - 09.11.2020 година.
Административното производство, в което е постановено
оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е започнало по повод
представено в ТП на НОИ – Кърджали, от Осигурителна каса „***”, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/, с Вх.№*** от 02.06.2021 год./л.27/, съдържащо
данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради бременност, за периода от 10.04.2021 год. до 24.05.2021 год., на жалбоподателката З.Ф.М.
Към това удостоверение е бил приложен и болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 12.04.2021 год. от „***”
ЕООД, на жалбоподателката З.Ф.М., с период на
временната неработоспособност 10.04.2021 год. – 24.05.2021 год., общо за 45 календарни
дни/л.28/. Като диагноза в този болничен лист е вписано „***”,
а като причина за временната неработоспособност е вписано „***”, като е определен
„свободен режим” на лечение, с „право да напуска населеното място в рамките на
РБ”, както и е определена дата за явяване на преглед – 24.05.2021 год.
За преценка правото на обезщетение на парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане
на малко дете, с писмо Изх.№9101-08-490 от 09.06.2021 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.25/, от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали е
изискано да бъдат предоставени копия на всички налични документи, с които
посочените в писмото девет лица, в т.ч. и жалбоподателката
З.Ф.М., са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба №3 от
29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
включително и справките по чл.5, ал.2 от нея.
По повод това писмо в ТП на НОИ – Кърджали е получено
писмо – справка от директора на ОД „Земеделие” – Кърджали, с Вх.№9101-08-490#1/09.06.2021 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.22/, за
дейността като регистрирани земеделски стопани на посочените в него 9/девет/
лица, в което е посочено, че изброените в писмото 11/единадесет/ лица, в т.ч. и
З.Ф.М., имат регистрация по реда на Наредба №3/1999 год. като земеделски
стопанин и не са отписани от регистъра на земеделските стопани за област
Кърджали до 09.06.2021 год. За дейността като земеделски стопанин на З.Ф.М. е
приложена Справка от датата 09.06.2021 год. от Регистъра на земеделските
стопани, за стопанската 2020 – 2021 година, издадена от ОД „Земеделие” -
Кърджали/л.23/, в която е отразено, че същата е с дата на
регистрация като земеделски стопанин – 09.11.2020 год., като от същата Справка
от Регистъра на земеделските стопани е видно, че към този момент същата е
заявила засята култура – домати полски, на площ от 0.0500 ха, в землището на ***, ***.
Представена е и Справка от датата 09.06.2021 год. от Регистъра на земеделските
стопани, издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали, за дейността като земеделски
стопанин на З.Ф.М. за стопанската 2020 – 2021 година, с последна актуализация
на данните – 21.04.2021 год./л.24/, от която е видно, че към този момент същата е
заявила намерение да засее култури: картофи, на площ от 0.0100 ха; домати
полски, на площ от 0.0150 ха и ягоди, на площ от 0.0250 ха или общо на площ от
0.0500 ха, в землището на ***, ***.
При така установените данни, ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил
Разпореждане №О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021 год./л.18/, с
което, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното и обществено осигуряване/НПОПДОО/, на жалбоподателката З.Ф.М. е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност, по удостоверението,
приложение №9 към НПОПДОО, с данни относно правото на парично обезщетение,
представено в НОИ с Вх.№***/*** год. и приложения към него болничен лист №***
за временна неработоспособност, издаден на 12.04.2021 година.
В мотивите към разпореждането са описани извършените
действия и изисканите документи, както и отразените в тях обстоятелства. Прието
е, че от събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че лицето не
отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО,
тъй като продукцията от 0.0500 ха картофи, домати и ягоди, е предназначена за
лични нужди, т.е. отглеждане на култури с цел добив на суровини и храни за
лична употребя, а не с цел продажба, което до голяма степен разколебава качеството
на „регистриран земеделски стопанин”. Посочено е, че наличието само на
регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е
налице идентичност между качеството „земеделски стопанин” и „осигурено лице” и
че по аргумент от горното, лице, което не произвежда земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски. Според
приетото в мотивите, очевидно е от наличните по преписката документи, че не е
възможно в периода от 09.11.2020 год. до 10.04.2021 год., лицето да е
упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството
на растителна продукция, предназначена за продажба, а именно - отглеждането на
0.0500 ха на картофи, домати и ягоди. Прието е също, че регистрацията като
земеделски стопанин е направена единствено с цел получаване на осигурителни
права, а не с цел реално упражняване на дейност и реализация на продукцията и
че следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението
за „осигурено лице” по смисъла на КСО е, лицето реално да осъществява дейност
като земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба. Посочено
е също, че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да
упражнява трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ
факт. Изведен е извод, че следователно, лицето не е осигурено за общо
заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а от КСО и няма
право на парично обезщетение за периода от 10.04.2021 год. до 24.05.2021 год.
включително.
Това разпореждане е получено от жалбоподателката
З.Ф.М. на датата 16.06.2021 год., видно от приложеното по преписката известие
за доставяне, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.19/.
Срещу това разпореждане, в срок - на 29.06.2021 год., от
З.Ф.М. е била подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана
с Вх.№1012-08-363 от 29.06.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.16/, в
която е заявила, че счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. С жалбата е
поискала да бъде отменено това разпореждане, издадено от ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Така, по повод тази жалба с Вх.№1012-08-363 от 29.06.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали, е постановено и оспореното в настоящото
производство Решение №2153-08-186 от 18.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ
– Кърджали/л.7-л.8/, с което е отхвърлена жалбата на З.Ф.М. срещу
Разпореждане №О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021 год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна.
За да постанови този резултат, директорът на ТП на НОИ
- Кърджали е описал установените факти и обстоятелства, описани и по-горе.
Посочил е, че според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители“ са физически лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. В мотивите е посочено, че редът за регистрация на земеделските
стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, но че понятията „регистриран
земеделски стопанин” по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин”
по смисъла КСО не са идентични, като по отношение на последното, освен че
лицето трябва да е регистрирано по установения ред, а това е реда,
регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба и че по аргумент от
гореизложеното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност -
в случая, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не
може да има качеството „осигурено лице” и следователно, изискването на
законовата разпоредба за „осигурено лице” по смисъла на КСО е лицето да
осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за
продажба.
Решаващият орган е счел, че правилно е прието в
оспореното разпореждане, с оглед установената фактическа обстановка и наличните
доказателства, че З.Ф.М. не е упражнявала трудова дейност като регистриран
земеделски стопанин и следователно, същата не е осигурено лице по смисъла на
КСО. В мотивите е посочено, че видно от всички налични във връзка с исканото от
З.М. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради бременност, липсват такива, които са индиция, че жалбоподателката
реално е упражнявала някаква трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин, като същите определено навеждат на извод, че регистрацията на лицето
като земеделски стопанин и като самоосигуряващо се
лице е направена фиктивно, само и единствено с цел получаване на парични
обезщетения от фондовете на ДОО. В мотивите е посочено най-напред, че жалбоподателката е била в непрекъсната временна
неработоспособност поради общо заболяване за времето от 01.12.2020 год. до
17.03.2021 год., съобразно издадените в нейна полза болнични листове както
следва: №***, №***, №*** и №*** и че прави впечатление от цитираните болнични
листове, че същите са издадени с една и съща диагноза - „***”. На следващо
място е посочено, че е пределно ясно, че домати няма как да се отглеждат в
началото на зимния сезон, поради което няма и как да се приеме, че в периода от
09.11.2020 год. до 01.12.2020 год. жалбоподателката е
упражнявала трудова дейност, свързана с отглеждане на домати и че в тази
връзка, заявените от жалбоподателката намерения да
засади площи от 0.0500 ха с домати, по никакъв начин не обосновават правопораждащия факт, че в периода 09.11.2020 год. -
01.12.2020 год., от нейна страна, в качеството й на земеделски стопанин, е
упражнява каквато и да е трудова дейност. На следващо място е посочено, че не
се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката
е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и в периода 18.03.2021 год.
- 09.04.2021 год., т.е. преди да настъпи осигурителното събитие „бременност”, като
в тази връзка е отбелязано, че през този период жалбоподателката
определено е била напреднала бременност, която бременност е била диагностицирана като ***, за което свидетелстват преди това
издадените в нейна полза болнични
листове, цитирани по-горе в решението, като е прието, че от съвкупността на
всички тези факти и обстоятелства може да се направи обоснован извод за липсата
на реално упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, от страна на
З.Ф.М.
Решаващият орган е посочил в мотивите, че е безспорен
факт, че когато жалбоподателката се е регистрирала
като земеделски стопанин и е заявила, че ще упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице в това й качество, същата вече е
била бременна, което подкрепя извода в оспореното разпореждане, че
регистрацията на лицето като земеделски стопанин е направена фиктивно, само и
единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като в
този контекст е намерил за нужно да посочи също така, че стопанската година
започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата
година, като е нормално един същински земеделски стопанин да бъде такъв
целогодишно, а не само при настъпване на осигурително събитие и получаването на
парични обезщетения от фондовете на ДОО, както е в случая и че наличието само
на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. В
мотивите е посочено, че съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО, в кръга на осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани,
за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена
за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В мотивите
е прието, че отглеждането на домати, картофи и ягоди върху земеделска площ от
0.0500 ха, т.е. в случая за 500 кв.м. земеделско стопанство -обикновена
зеленчукова градина на средностатистически гражданин, засята с обичайните за
такава градина зеленчуци, определено сочи за производство на растителна
продукция, която ще се ползва за собствена консумация в домакинството на
земеделския стопанин, отколкото за продукция в обеми и количества,
предназначени за продажба, както и че продажба на продукция от такова
незначително по площ стопанство, в резултат на което да се реализират доходи и
такива, които да формират печалба, като по този начин би се стимулирала
дейността на земеделския стопанин ежегодно, е житейски и финансово-икономически
необосновано.
В мотивите е прието, че от това следва, че по
отношение на З.Ф.М. е било налице условието като земеделски стопанин да е
регистрирана по установения ред, но не е и другото условие, изискуемо се по §1,
ал.1, т.5 от ДР на KCО - да се произвежда растителна продукция, предназначена
за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на осигурително
правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да
получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетение по глава IV,
раздел II от КСО. Посочено е, че за възникване на осигуряването, съобразно
чл.10, ал.1 от КСО, във връзка с §1, ал.1, т.3 и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, е
необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност - полагане на
личен труд на някое от основанията, посочени в чл.4 от КСО, като в настоящия
случай дейността като земеделски стопанин е свързана с производството на
растителна продукция предназначена за продажба, но че от наличните по
преписката данни, липсват такива, които да установяват и доказват този факт.
При тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел, в крайна сметка, че Разпореждане №О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021
год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ -
Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на
материалния закон и на база представените и налични писмени доказателства, с
оглед на което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него
отхвърлена като неоснователна.
Следва да се посочи, че по представената в съда
административна преписка по издаване на оспореното решение, са представени и са
приети като доказателство по делото цитираните в мотивите на решението още
4/четири/ болнични листа, издадени на същата жалбоподателка
З.Ф.М., в хронологичен порядък, както следва:
1. Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 01.12.2020 год. от ЕТ „***” ***, с
период на временната неработоспособност от
01.12.2020 год. до 14.12.2020 год., общо за 14/четиринадесет/ календарни
дни/л.32/, а като диагноза в този
болничен лист е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е
вписано „***”, като е определен „домашен амбулаторен режим” на лечение, както и
е определена дата за явяване на преглед – 14.12.2020 година;
2. Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 15.12.2020 год. от обща ЛКК при
Медицински център „***” ***, с период на временната неработоспособност от 15.12.2020 год. до 13.01.2021 год.,
общо за 30/тридесет/ календарни дни/л.31/,
а като диагноза в този болничен лист отново е вписано „***” и като причина за
временната неработоспособност е вписано „***”, като е определен „домашен
амбулаторен режим” на лечение, както и е определена дата за явяване на преглед
– 13.01.2021 година;
3. Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на
19.01.2021 год. от обща ЛКК при Медицински център „***” ***, с период на
временната неработоспособност от
14.01.2021 год. до 12.02.2021 год., общо за 30/тридесет/ календарни дни/л.30/, а като диагноза в този болничен
лист отново е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е
вписано „***”, като е определен „домашен амбулаторен режим” на лечение, както и
е определена дата за явяване на преглед – 12.02.2021 година;
4. Болничен лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 16.02.2021 год. от специализирана ЛКК
към Отделение *** при МБАЛ ***” АД ***, с период на временната
неработоспособност от 13.02.2021 год. до
17.03.2021 год., общо за 33/тридесет и три/ календарни дни/л.29/, а като диагноза в този болничен
лист отново е вписано „***” и като причина за временната неработоспособност е
вписано „***”, като за първите три дни е определен „болничен режим” на лечение,
а за останалите 30 дни е определен „домашен амбулаторен режим” на лечение,
както и е определена дата за явяване на преглед – 10.03.2021 година;
В съдебно заседание са
представени и приети като доказателство Анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин от 09.11.2020 год. на З.Ф.М./л.45-л.46/ и Анкетен формуляр №BG-01-05-124/л.47-л.50/, от които е видно, че жалбоподателката З.Ф.М. се е регистрирала като земеделски
стопанин на 09.11.2020 год., при което е заявила използвана земеделска земя с
обща площ 0.1160 ха, с номер на имота ***, ***, ***, с намерение за засяване на
основна култура - домати-полски, на площ от 0.0500 ха. В съдебно заседание е
представен и е приет като доказателство и договор за отдаване на земя под наем
от 09.11.2020 год./л.44/, от който е видно, че Р.С.Н. от *** е предоставил под
наем на жалбоподателката З.Ф.М. имот в ***, с посочен
в договора кад.№***. В този договор липсва друга конкретизация
на имота - по площ и граници, както и не е посочен срока на договора, нито пък
е вписана някаква наемната цена, било то месечна или годишна.
По доказателствено искане,
направено в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, по делото са допуснати до разпит като
свидетели в съдебно заседание, две лица: Р.С.Н. – *** на жалбоподателката
и Ф.А.Ш. – *** на жалбоподателката, като и двамата
изрично са заявили в съдебно заседание, че желаят да свидетелстват.
В показанията си свидетелят Р.Н. заявява, че е давал
под наем земя на З.Ф.М., която представлява дворно място, което общо е от 1160
кв.метра, като предполага, че от това дворно място тя обработва към 350 кв.метра.
Твърди, че знае, че З.М. е засяла на това дворно място ягоди, картофи, лук,
домати и чушки, както и твърди, че когато се върнал от ***, към 18.03.2021 год.,
вече били засети доматите и картофите, под найлон. Заявява, че се е върнал от ***
на 18.03.2021 год. Пояснява, че З. била засадила домати и ягоди, които били
засадени на дворното място, под найлон, а за да не измръзнат от сланата,
продукцията била покрита с чаршафи. Свидетелят заявява в показанията си, че дал
тази земя под наем на З. за да я обработва и че не я обработва той, тъй като живее
в *** и от време на време си идва. В показанията си твърди също, че й помагат при
обработването на земята и при засаждането на селскостопанската продукция когато
се върнат и че също така, и баща й помага. Твърди също, че З.М. е произвела
някаква продукция - картофи, домати, ягоди и че тази продукция я продала на
хората. В показанията си заявява, че през м.ноември 2020 год. си е бил тук и че
тогава З. била засяла ягоди. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че на
18.03.2021 год. пристигнал от ***, като влезнал в Р България на 18.03.2021 год.
вечерта. На друг поставен му въпрос отговаря, че към 18.03.2021 год., обработеното
дворно място , засято с домати, било някъде 350 кв.м., но и че не го е мерил
точно. На друг поставен му въпрос, свидетелят отговаря, че е видял, че под
найлона има засети домати и че найлонът е бил разположен на дължина, като
медното е било оформено като лехи на дължина, като вечер найлонът се покривал с
чаршафи, които били шарени, вълнени чаршафи, от плат. На поставен му въпрос от
съда свидетелят отговаря, че З. има дете, като не си спомня точно кога е родено
детето, но било родено през лятото. На друг въпрос отговаря, че пристигнал на
18.03.2021 год. и същия ден се видели със З. и че тя е била бременна тогава.
В показанията си другият свидетел - Ф.А.Ш. заявява, че
З.М. е отглеждала селскостопанска продукция в ***, в двора към жилищна сграда,
който двор е около декар и 60 кв.м., като твърди, че З. обработвала горе-долу
половината от този двор. Заявява, че тя засяла в това дворно място ягоди,
картофи, чушки и домати, като ягодите ги засели заедно, през месец октомври
2020 год., а доматите ги засяла през месец февруари 2021 год., в лехи.
Свидетелят заявява също, че са земеделски производители и знаят, че за да не
измръзнат доматите, трябва да ги покрият
и затова ги покрили с чаршафи, стари килими и стари дюшеци. Свидетелят твърди,
че *** е произвела селскостопанска продукция, като ягоди и домати и я продавала
на изселниците, които си идвали от ***, както и
заявява, че при отглеждането на тези зеленчуци й помагал той, както и вуйчо й.
Сочи в показанията си, че З. родила на *** год. *** и че в началото на месец
февруари е била бременна, но е можела да работи, а те й помагали. На поставен
му въпрос свидетелят отговаря, при обработването на градината, на З. помагали
той самият и вуйчо й и че *** живее при него, като били *** в *** от ***
години. Пояснява, че земята, която обработва З., се намира в ***. Свидетелят
твърди в показанията си, че през месец февруари, когато е била в болнични
поради *** и ***, *** е била плътно до него и работили заедно. Твърди, че
обработваното място от двора не е било оранжерия, а било леха, колкото
дължината на съдебната зала. На поставен му въпрос отговаря, че вуйчото на З.,
като си дойде в България, живее в същата къща в *** и че си спомня, че вуйчо й
се е върнал от *** на 18.03.2021 година.
По искане на ответника по жалбата, в съдебно заседание
на 09.02.2022 год. е извършена справка по представения в оригинал задграничен
паспорт №***, издаден от МВР – Кърджали на 23.10.2020 год., на свидетеля Р.С.Н.
от ***, разпитан
като свидетел в предходното съдебно заседание, при която справка се констатира, че на стр.8 - „Визи”, от представения
задграничен паспорт на лицето, е положен печат от *** гранични власти, на който
е посочена и е отпечатана датата 18.03.2021 год. на ГКПП „***”. Заверени копия от стр.2,
3, 4, 5, 6, 7, 8 и стр.9 от задграничен паспорт с №***, издаден от
МВР – Кърджали на 23.10.2020 год. на Р.С.Н.,са приобщени като
доказателство по делото/л.63-л.66/.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й
редакция (Изм.
- ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и
изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по
декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на
банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от
доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от
клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на
страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Обжалваното Разпореждане №О-08-000-00-01473984 от
10.06.2021 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото,
със Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, т.2 от същата/л.21/, изменена със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, т.1 от същата/л.20/, на основание чл.29, т.1 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е
възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на
обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при временна неработоспособност, по
чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място,
материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І/който раздел ІІ регламентира обезщетенията при временна неработоспособност/
и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като
с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният пред съда административен
акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
материална и териториална компетентност.
Оспореното решение не е издадено в посочения
едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена на 29.06.2021 год., а
решението е постановено на 18.08.2021 год., но това е станало предвид
изисканите от жалбоподателката З.М., с писмо
Изх.№1012-08-363#1 от 01.07.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, доказателства за упълномощаването на лицето, подало
от нейно име жалбата против Разпореждането №О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021
год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, като тези доказателства са представени от пълномощника на жалбоподателката с писмо Вх.№1012-08-363#2 от 01.07.2021
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.10/. На следващо място, оспореното решение е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не
са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата,
съдържанието, сроковете и правилата за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните
основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният акт е
законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение за
бременност и раждане е признато, съгласно нормата на чл.48а oт КСО, на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализът на посочената
разпоредба безспорно сочи, че за да придобие право на обезщетение, следва по
отношение на съответното лице, при условията на кумулативност,
да са налице две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено за съответния
осигурителен риск към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2.
лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за тези социални
рискове. Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл.10 от същия кодекс, продължава и през периодите по чл.9,
ал.2, т.1 - 3 и т.5, а самоосигуряващите се лица се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски по чл.6, ал.8. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава
до прекратяването й. Същевременно, следва да се посочи, също така, че според
разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и
са регистрирани по установения ред. Редът за регистрация на земеделските
стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, като обаче, понятията
„регистриран земеделски стопанин” по посочената наредба и „регистриран
земеделски стопанин” по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от КСО, не са идентични.
По отношение на последното понятие е ясно, че лицето, освен че трябва да е
регистрирано по установения ред, а това както се посочи по-горе е редът,
регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент на противното, от изложеното следва, че лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е произвеждало
земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е. изискването на
законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето да
осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция,
предназначена за продажба.
Съдът в настоящия състав намира, че при
обсъдените по-горе доказателства и установените с тях данни, правилно и
обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката
З.М. реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин
и да е произвеждала
някаква растителна продукция, предназначена за продажба и че регистрацията на
лицето като земеделски стопанин и като самоосигуряващо
се лице е направена фиктивно, само и единствено с цел получаване на парични
обезщетения от фондовете на ДОО. В тази връзка, съдът споделя изводите,
направен в мотивите към решението, в насока, че жалбоподателката
е била в непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване за
времето от 01.12.2020 год. до 17.03.2021 год., видно от последователно издаваните
в нейна полза болнични листове както следва: №***, №***, №*** и №***, като последните
три от цитираните болнични листове са издадени и с една и съща диагноза - „***”.
Така всъщност се оказва, че само 21 дни след регистрацията й като земеделски
производител – на датата 09.11.2021 год., жалбоподателката
З.М., считано от 01.12.2021 год., изпада и е в състояние
на непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно последователно
издаваните й болнични листове, приети като доказателство по делото и подробно
описани по-горе. Съдът намира за правилен извода на решаващия орган, че
е ясно, че полски домати няма как да се засаждат и отглеждат в началото на
зимния сезон, поради което няма и как да се приеме, че в периода от 09.11.2020
год. до 01.12.2020 год. жалбоподателката да е
упражнявала трудова дейност, свързана с отглеждане на такива полски домати. Същевременно, предвид продължителния период от време, през
който жалбоподателката З.М. е била в
непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване, с диагноза „***”,
няма как да се приеме, че при наличието на такава диагноза, същата е пътувала
постоянно от ***, където живее, до *** и е работила селкостопанска,
респ. земеделска работа, т.е. че се е занимала със засаждането и отглеждането
на картофи, домати, ягоди и други селскостопански култури.
Във връзка с горното, тук следва да се
посочи, че упражняването на трудова дейност през периодите на временна
неработоспособност съгласно издадени болнични листове съставлява предвидена от
закона пречка за получаване на парично обезщетение за временна
неработоспособност, съгласно чл.46, ал.3 от КСО, която норма ясно регламентира,
че парично обезщетение за временна
неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи
трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и
майчинство през периодите, за които са издадени актове/в т.ч. и болнични
листове/ от здравните органи.
Анализът на събраните доказателства и
установените факти във връзка с поисканото от З.М. парично обезщетение за
временна неработоспособност поради бременност, сочи, че липсват такива,
които категорично да установяват и
доказват, че в периода 09.11.2020 год. - 01.12.2020 год. и в периода от
18.03.2021 год. до 09.04.2021 год., т.е. преди да настъпи осигурителното
събитие „бременност”, жалбоподателката реално да е
упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. От
оспорващата не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването
на заявената от нея дейност като земеделски
производител в посочените периоди, като липсват доказателства за произведена
селскостопанска продукция, а още по-малко пък такива, които да установяват, че
тази продукция е предназначена за продажба или че е била продадена.
Представените по делото справки от Областна дирекция
„Земеделие” - Кърджали, анкетна карта и формуляр, не доказват твърденията за
осъществявана трудова дейност от лицето, като земеделски стопанин.
Представеният договор за наем от 09.11.2020 год. представлява частен документ,
който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, относно удостоверените
в него факти. В същия, както бе отбелязано и по-горе, не се съдържат съществени
елементи като: площ и точно местонахождение на отдадения под наем имот, начин
на трайно ползване на имота, срок на отдаването под наем и наемна цена. На
следващо място, дори и да се приеме, че съдържанието на документа отразява
действително осъществили са обстоятелства по наемане на земеделска земя, то
това само по себе си не би могло да установи обстоятелството, че в посочения
имот се били реализирани намерения от страна на жалбоподателката,
свързани със засаждането, отглеждането и продажбата на земеделска продукция. С
други думи, цитираният договор не би могъл да обоснове извода за извършване на
трудова дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателката,
тъй като същият е доказателствено средство единствено
за наличието на облигационни отношения между нея е посочения в договора
наемодател, в случая – неин ***, както се оказва впоследствие.
Според настоящия съдебен състав, показанията на
свидетелите Р. С. Н. – *** на жалбоподателката и Ф.А.Ш.
– *** на жалбоподателката, не установяват упражняването
на трудова дейност като стопански стопанин от З.М. В тази връзка на първо
място, с оглед наличието на близка родствена връзка между тях и жалбоподателката, изложените от тях фактически
обстоятелства се преценяват от съда по реда на чл.172 от ГПК, при което
настоящият състав счита, че същите се отличават с липса на безпристрастност и
обективност, като в случая е очевидна тяхната заинтересованост от изхода на
делото. На следващо място, крайно нелогично звучи изложеното от св.Ш., че през
месец февруари 2021 год., който период от годината се отличава с ниски
температури и е крайно неподходящ за работа на открито и засаждането на
зеленчуци, особено домати, З.М., която вече е била в относително напреднала
бременност/същата е родила на *** год./, да пътува няколко десетки километри от
*** – мястото й по местоживеене, до ***, където да е осъществявала дейност по
засаждането и отглеждането на домати, а и на други култури. Продукция от
посочената култура не би могла да оцелее през посочения период от годината,
дори и в оранжерия, освен при наличието на отопляем източник, за което не се
сочат данни, а дори и твърдения за наличието на такъв. Отделно от горното,
следва да се отбележи, че при регистрацията си като земеделски стопанин, жалбоподателката е декларирала намерение за засяване и
отглеждане на 0.0500 ха с домати-полски, а не оранжерийни домати. Обективно
невъзможно е през есента и началото на зимата в РБългария,
в района на община Кърджали, да бъде отгледана култура от посочения вид –
полски домати, които се отглеждат на открито.
На следващо място, твърденията на двамата свидетели, че
на това място били засети ягоди през м.октомври 2020 год. е неотносимо,
тъй като дори и това да е така, жалбоподателката е
регистрирана като земеделски стопанин на 09.11.2020 год., т.е. това засаждане
на ягоди, дори и да се е случило, е станало преди регистрацията й като
земеделски стопанин. Освен това, засадените в средата на есента ягоди дават
плод още през следващата година, а няма твърдения от нито един от двамата
свидетели, през пролетта на 2021 год. да са добити ягоди, като и двамата
твърдят, че там били засети домати, като не става ясно, какво се е случило с
ягодите, ако такива наистина са били заседи предишната година. Свидетелят Ф.А.Ш.
твърди, че произведената продукция била продадена на изселници,
които си идвали от ***, но не е посочено
нито едно име, нито пък е представен някакъв документ в тази насока, т.е. по никакъв начин не се установява, кога,
на кого, къде и в какви количества е била продадена тази продукция, ако въобще
е била продадена, като в тази насока не са ангажирани каквито и да е други
доказателства. Ясно е, че само въз основа на твърде общите показания на този
свидетел не може да се приеме за безспорно установено, че е налице
селскостопанска продукция, произведена от жалбоподателката
З.М., а още по-малко, че същата е осъществила и реални продажби на тази
продукция. Така, според настоящия съдебен състав, цялостният анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновава извод, че жалбоподателката З.М. не е упражнявала трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин, още по-малко пък да е произвела продукция,
предназначена за продажба или да е реализирала такива продажби на произведена
селскостопанска продукция.
От всичко изложено по-горе съдът намира,
че с основание да се приеме, че регистрацията на жалбоподателката
З.Ф.М. като земеделски стопанин е направена само и единствено с цел получаване
на парични обезщетения, в случая за временна неработоспособност, от фондовете
на ДОО, като в този контекст следва да се посочи също така, че регистрацията й
е извършена в период когато същата вече е била бременна, а освен това, стопанската
година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на
следващата година, при което е нормално един същински земеделски стопанин да
бъде такъв целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване на
осигурително събитие и получаването на парични обезщетения от фондовете на ДОО,
както е в случая. Ясно е, както бе обосновано и по-горе, че наличието само на
регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и че
съобразно §1, ал.1, т.3, във връзка с §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в кръга на
осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо
място, се изисква да бъдат регистрирани за това по установения ред и на
следващо място, се изисква да произвеждат селскостопанска продукция,
предназначена за пазара. В конкретния случай, дори и да се приеме, че е била
отглеждана някаква земеделска продукция, то се касае за отглеждане на зеленчуци
на площ от 0.0500 ха, т.е. става дума за зеленчукова градина от 500 кв.м., в
която се отглеждат обичайните зеленчуци за всяка градина на средностатистически
гражданин, като според съда, това определено сочи, че е налице производство на
растителна продукция, която ще се ползва за собствена консумация в семейството,
респ. домакинството на земеделския стопанин и неговите роднини, отколкото за
продукция в обеми и количества, предназначени за продажба. Близко е до ума, че
продажба на растителна продукция от толкова незначително по площ стопанство, в
резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба,
като по този начин да се стимулира ежегодно дейността на земеделския стопанин, е
крайно несъстоятелно и нелогично.
От всичко изложено дотук с основание може
да се приеме, че жалбоподателката З.Ф.М. е нямала
никакви намерения да отглежда въпросните зеленчуци, т.е. да упражнява трудова
дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за
продажба, като се налага извода, че същата не е упражнявала трудова дейност
като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което
не се явява осигурено лице по смисъла на закона. Осигурителното правоотношение
е проекция на реално упражнявана трудова дейност, в случая трудова дейност като
земеделски стопанин и липсата на такава лишава от основание осигурителното
правоотношение, респ. липсата на осигурително правоотношение дефинитивно
изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и
парични обезщетения по глава IV, раздел II от КСО.
При така установените факти и горните изводи,
изплащането на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност, по
представения болничен лист, законосъобразно и правилно е било отказано. Това е
така, защото няма данни жалбоподателката да е започнала
осъществяване на заявената трудова дейност като земеделски производител, като следва
да се отбележи, че при така установените факти е без значение обстоятелството,
дали З.Ф.М., като самоосигуряващо се лице, е внасяла
осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката
не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването
на осигурителния риск – временна неработоспособност поради бременност, то
законосъобразно и правилно е било отказано изплащането на парично обезщетение
за временна неработоспособност, за периода на временната неработоспособност -
от 10.04.2021 год. до 24.05.2021 год., т.е. оспореното решение е издадено в
съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство
административен акт е постановен от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване
на установените административно-производствени правила, при правилно приложение
на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите
на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от З.Ф.М от ***, против
Решение №2153-08-186 от 18.08.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане
№О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021 год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано
отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност,
за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по настоящото дело,
жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не
следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не
са претендирани от ответника по жалбата, а и реално,
такива не са сторени от него в хода на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Ф.М., с посочен в
жалбата постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-186 от 18.08.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01473984 от 10.06.2021
год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради бременност, за периода от 10.04.2021 год.
до 24.05.2021 година.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: