О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер
Година 03.01.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети януари Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3331 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140,
ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с
нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи,
каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 1749/2019 г. на СтРС.
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител
на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като
се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че на 25.03.2019 г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано
ЧГД № 1749/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което подавал
исковата си молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през
процесния период били ОУ на договорите му за продажба на ел.енергия, които били
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, същите влизали в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на ищеца. По силата на
чл. 7, т. 1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява с ел. енергия обект на
ответника с ИТН 2036867 в -. За ответника бил открит клиентски номер **********,
а той съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ
ищецът доставил на обекта на ответника за периода 23.12.2016 г. - 22.02.2017 г.
ел.енергия на обща стойност 141.79 лева, която до този момент не била платена, а
за плащането й били издадени следните фактури №№ **********/31.01.2017 г. на
стойност 99.35 лева, за период 23.12.2016 г. - 22.01.2017 г., с падеж
10.02.2017 г. и фактура №
**********/28.02.2017 г. на стойност 42.44 лева, за период 23.01.2017 г. -
22.02.2017 г., с падеж 10.03.2017 г. Обезщетението за забава по фактура №
**********/28.02.2017 г. възлизало на 8.77 лева за периода 23.01.2017 г. - 24.03.2019
г. Поради забава в плащане на посочената главница, ответникът му дължал законна
лихва в общ размер от 8.77 лева за периода 11.02.2017 г. - 24.03.2019 г.
Законната лихва за забава се дължала по всяка фактура отделно за период от
падежа й до образуване на делото. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в
същата.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 99.35
лева за главница от неплатена цена на доставена до обекта му ел. енергия от 23.12.2016
г. до 22.01.2017 г. по фактура № **********/31.01.2017 г., сумата от 42.44 лева
за главница от неплатена цена на доставена до обекта ел. енергия от 23.01.2017
г. до 22.02.2017 г. по фактура № **********/28.02.2017 г., с 8.77 лева обезщетение
за забава от 23.01.2017 г. до 24.03.2019 г., и законна лихва върху посочените
главници от 25.03.2019 г. до изплащането им, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1749 описа за 2019 г.
на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в
заповедното производство разноски.
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422,
ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор особеният представител на ответника заема становище, че предявеният иск
бил процесуално допустим, защото било безспорно, че в производството по ЧГД № 47768/2017
г. на PC Стара Загора срещу ответника и в полза на ищеца била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника, при условията на
чл. 47,ал. 5 ГПК и за ищеца възникнала правната възможност по чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му. Доколкото същият
упражнил това си право в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, предявеният
по делото иск бил процесуално допустим и подлежал на разглеждане по същество. От
друга страна, следвало да посочи и това, че от приложените към исковата молба
документи било видно, че била налице индиция за основателност на предявените от
ищеца претенции.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства/факти, твърдени в порпавената му искова молба, а ответникът - обстоятелствата/фактите,
твърдени в отговора на особения му представител.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил като писмени доказателства
по делото цитираните в исковата му молба общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и
доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: препис – извлечение от
сметка, фактура № **********/31.01.2017 г. и фактура № **********/28.02.2017 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1749 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2020 г. от 14.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: