Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.М. Ц. от АК – [област] като пълномощник на К. К. П., [ЕГН] от [населено място], ул.“И. Р. /У. Г./“ № **, ет.* ,ап.** и със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 1 и 2 обжалва решение № 70/ 13.03.2024 г. по а.н.д. № 1105/ 2023 г. на РС - [община]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние поради неустановено авторство по правилата на чл.188 от ЗДвП, неидентификация на МПС поради нечетлив регистрационен номер в снимката от паметта на техническото средство, липса на снимка за разположението на АТСС и липса на данни за първото и последно статично изображение в съдържанието на Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения електронен фиш. Претендира деловодни разноски.

В писмена молба адв.Ц. като пълномощник на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски. Към молбата е приложен договора за правна защита и съдействие пред районния съд.

В писмена молба главен юрисконсулт Г. Е. Б. като пълномощник на ответната ОДМВР – [област] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице касационното основание за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К № 5086011 от ОДМВР - [област], с който на К. К. П. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 03.06.2021 г. в 17:13 часа на път 2-62, км. 28+100 кръстовището за [населено място], посока на движението от [населено място] към [населено място] при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 деецът е управлявал лек автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер] със скорост от 87км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч, поради което превишаването на скоростта е с 27 км/ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС, представляващо TFR1 – М 627.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна спазване на административнонаказателната процедура и доказано деяние, като възраженията на оспорващия е счел за неоснователни. Съдът е установил, че наложеното наказание е определено по приложимия санкционен състав. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспорения електронен фиш.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон обаче е неправилно. Съображенията за това са следните:

Събраните по делото на районния съд доказателства установяват по безспорен начин само част от елементите от обективната страна на противоправното деяние.

Приложеният снимков материал от паметта на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, удостоверението за одобрен тип и протокола от последваща периодична проверка на БИМ установяват годността на АТСС към датата на заснемането, данните за МПС и размера на превишаването на разрешената максимална скорост за населено място. Неясният регистрационен номер на МПС в снимковия материал се допълва от приложените данни на гърба на снимката, които установяват точния регистрационен номер на МПС, марката и модела на автомобила и мястото на заснетото негово движение. Не е дължима снимка на разположението на АТСС, т.к. не се касае за временно разположено на участък от пътя АТСС по см. на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Данните установяват мобилно АТСС, разположено в служебен автомобил на пътна полиция, а не за временно разположено АТСС на участък от пътя по арг. от чл.9, ал.1 от Наредбата. Клипът от заснемането е с № 9015, съгласно данните в снимката и се включва в номерата на първото и последно статично изображение в Протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата /от 0910 до 9016/, противно на твърдението на касатора. Началото на работа на АТСС е 15:50 часа, а краят на работа е 18:20. Деянието е заснето в рамките на работа на средството - в 17:13 часа.

Обосновано от доказателствата по делото обаче е възражението на касатора за недоказано авторство на деянието. Данните в писмото на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] с рег. № 113900-9371/ 05.12.2023 г. установяват, че заснетото МПС е собственост на „М Р“ Е. с ЕИК *** с ползвател „Т Б А Б“ Е. с ЕИК ***. Това означава, че МПС е собственост и се ползва от две различни юридически лица. Приложимата хипотеза на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда налагане на наказание на законния представител на юридическото лице – собственик на МПС или на лицето, посочено от него, на което е предоставено неговото управление. В административнонаказателната преписка липсват декларации от собственика, респ. ползвателя за управление на МПС в деня и часа на нарушението от посочения във фиша деец. Лицето, посочено като нарушител е без установена връзка с дружествата. Приложението на изискванията на чл.188 от ЗДвП изключва надлежното санкциониране на П.. Недоказаното авторство на деянието по предвидения нормативен ред води до незаконосъобразност на електронния фиш, поради което е дължима неговата отмяна.

Н. основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще отмени електронния фиш.

Н. основание чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от А. О. – [област] дължи заплащане на касатора на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд в размер на 400лв. по приложения договор за правна защита и съдействие. Размерът на възнаграждението не подлежи на намаляване по възражението на ответника, т.к. е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени разноски от касатора.

Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 70/ 13.03.2024 г. по а.н.д.№ 1105/ 2023 г. на РС – Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5086011 от ОДМВР - [област], с който на К. К. П. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

ОСЪЖДА ОДМВР – [област] да заплати на К. К. П. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд в размер на 400лв. /четиристотин лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.