РЕШЕНИЕ№ 148
гр. Монтана, 13 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 24.02.2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ НИЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: О. ЕВГЕНИЕВ
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 94
по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от „Д*** “ ЕООД, гр. С*** , чрез
пълномощника си адвокат Н.Н. против Решение № 241 от 24.11.2022 г., постановено
по АНД № 20221630200886/2022 г., Районен съд Монтана, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 12-2200130 от 20.07.2022 г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана, с което му е наложена имуществена санкция в
размер 300 лева, като е присъдил в полза на административнонаказаващият орган
разноски по делото в размер на 120 юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е
съобразил изложените доводи против издаденото НП, а именно: че деянието
не е описано, че не е налице нарушение на чл. 128, ал. 2 от КТ, че не е
индивидуализирано, дали е спрямо лицето Б*** И*** или и спрямо другите включени
в акта лица. Не са посочени прегледаните документи и за кои лица, за да
достигне до извод НО за нарушение на чл. 128, ал. 2 от КТ. В писмено становище
поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на
разноски съгласно представен списък. Не са обсъдени доводите за допуснати
съществени процесуални нарушения – липса на място и дата на извършеното
нарушение.
Ответникът
- чрез процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва касационната жалба
и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
обосновано. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно
наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е правилно,
обосновано и мотивирано.
Административен
съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
За да
потвърди обжалваното НП въззивният съд, приема, че касаторът е извършил установеното
със съставения АУАН административно нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2
от КТ, а именно: да заплаща на работника, както основното, така и допълнително
трудово възнаграждение в съответните за това срокове. Въззивният съд се
позовава на текста на чл. 270, ал. 3 от КТ, който установява принципа на лично,
пряко заплащане на трудовото възнаграждение, което може да бъде извършено и
безкасово, чрез превод в банка. Позовава се и на разпоредбата на чл. 416, ал.
1, изр. 2 от КТ, според който редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, без по делото да са представени доказателства
оборващи тази установена от закона доказателствена сила.
Настоящият
касационен състав споделя изцяло направените, въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, правни изводи на районния съд, без да счита за
необходимо да ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.
Този
състав на Административен съд Монтана не споделя развитите от касатора доводи,
че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Обосновано и правилно при надлежно събиране и
кредитиране на събраните доказателства за изясняване на спора, в мотивите си
въззивният съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 128 от КТ.
Въпреки
че не е отразено в мотивите на въззивното решение, този състав не установява
липса на компетентност на АНО да издаде обжалваното НП. Административнонаказващият
орган е териториално компетентен да налага административни наказания за
установените от него нарушения на трудовото законодателство когато същите са на
територията на Област Монтана, а в случая изрично в НП е посочено, че проверката,
при която е установено нарушението е извършена на място в обект „Офис Монтана”.
С оглед на това, къде е седалището на дружеството е без правно значение.
На
следващо място, както АУАН, така и Наказателното постановление съдържат
необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички
релевантни обстоятелства, които дават възможност на касатора надлежно да
упражни правото си на защита. Обжалваното НП съдържа, както дата, така и място
на извършеното нарушение, а именно: 31 05 2022
г. обект „офис Монтана”, като датата на проверката е и дата на
извършеното нарушение, след като към тази дата такова нарушение съществува.
Настоящият съдебен състав, счита, че делото е
попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да се постанови
едно обосновано и правилно решение при безспорно установено нарушение. В тази
връзка следва да се има предвид, че на доказване подлежат положителни факти и
обстоятелства, а не отрицателни, поради което и в случай, че
административнонаказаното лице не е извършило вмененото му нарушение и е заплащало
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето Б*** И***
Г*** , то същият е следвало да представи надлежни доказателства за това, което
не е сторено, нито пред първата, нито пред касационната инстанция. Видно от НП,
другите изброени лица са посочени в скоби, единствено като допълнително
поясняващи обстоятелства, че и на тези лица не са изплатени дължими
възнаграждения от същия този работодател или от издадения обжалван акт безпротиворечиво
се разбира какво е извършеното нарушение и спрямо кого, а именно, такова
каквото е описано в НП и прието за установено от въззивната инстанция, без да
са представени доказателства за обратното.
При
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен
състав счита същото за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, а
с него и издаденото Наказателно постановление.
От
гледна точка на валидността и допустимостта на съдебния акт, съдът приема, че
същият има качествата на такъв.
С оглед
заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по
делото и този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила като
правилно Решение № 241 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 20221630200886/2022
г., Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „Д*** “ ЕООД гр. С***
, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. С***
разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: