Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………15.10.2021
година………………....Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми
граждански състав
На…седемнадесети
септември….…..……………………………...…..Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова..…………………………………………………….
Прокурор……….………………………………………….….………………………..
като
разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1…..……………по описа за 2021……….………...година,
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът В.С.Н. твърди, че с ответника „ОМГ 3“ ЕООД се
намирали в трудово правоотношение от 14.04.2020 г. по силата на трудов договор
№ 31/14.04.2020г. Изпълнявал длъжност „Заварчик“ с работно време осем часа и
основно месечно трудово възнаграждение 610 лв.
Ищецът сочи, че на 07.10.2020 г. участвал в монтиране
на въздуховод в помещение Хирургичен блок, спешно приемно отделение-блок Д,
ет.1, подобект Помещение за монтаж на рентгенов апарат в ЦСМП „Д-р Стоян
Киркович“, в гр. Стара Загора, бул. „Ген. Столетов“ № 2. Задачата се
изпълнявала от група работници, като ищецът се качвал на работна платформа на
височина от около един метър, за да пробива дупки в тавана на помещението, с
цел възможност за монтиране на дюбели, които държали тръбите на въздуховода.
Тъй като помещението, в което бил извършван монтажа било до спешния медицински
център на МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ и представлявало коридор, когато
преминавали лекари и медицински персонал с носилки, се налагало ищецът да
слиза, за да бъде преместена платформата и когато медицинските лица преминели,
ищецът отново се качвал, за да продължи работа. При едно от поредните качвания,
платформата поднесла, вследствие на това ищецът залитнал, загубил равновесие и
паднал на дясната си ръка, като в ръката си имал чук. Уточнява в открито
съдебно заседание, че за да се качи на скелето, първо е стъпил с двата крака на
бетонов перваз, който е над радиатора в коридора на отделението и се намирал в
близост до скелето. После с единия крак се е качил на перваза, а с другия крак
е бил на скелето и когато се качил на скелето с двата крака, центъра на тежестта
се изместила, скелето се приплъзнало и той паднал на земята. Счита, че
височината на скелето е около 90 сантиметра, а височината на перваза е около
40-50 сантиметра от земята. След като е
паднал на земята, е почувствал внезапна и много силна болка. Веднага след
злополуката му направили рентгенова снимка на дясната ръка в травматологичен
кабинет на спешното отделение в МБАЛ „Проф Д-р Ст. Киркович“ и се установило
наличие на счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. През
цялото време бил в съзнание и чувствал ужасна болка.
Ищецът изяснява, че на другия ден - 08.10.2020 г.
посетил личния си лекар, който му издал болничен лист за настъпила трудова
злополука и на 09.10.2020 г. отишъл при управителя на ответника, за да му го
предаде. Той обаче не приел болничният лист и посъветвал ищеца да отиде при
лекаря, издал същия, да анулира болничния лист и да напише нов, с посочване, че
злополуката е битова, след което поканил ищеца да напусне.
Ищецът сочи, че много го боляла ръката, не знаел какво
трябва да направи и след като травмата била настъпила на работното му място,
решил да изпрати болничния лист на ответника по български пощи ЕАД. На
19.10.2020 г. от пощата ми върнали писмото, с указание, че посочения адрес е
непознат.
Ищецът изяснява, че в резултат на злополуката
претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в значителни физически и
емоционални болки и страдания за продължителен период от време. През този
период, вече повече от два месеца му било трудно и мъчително да се обслужва
само с лявата ръка. Движенията на дясната му ръка били невъзможни, болката се
засилвала при всички естествени за човешкото тяло движения. Въпреки, че ръката
му била обездвижена и гипсирана, оказало се че счупената кост е зараснала
накриво и трябвало отново да се счупи, намести и отново да се гипсира. Към
настоящия момент продължавал да има болки при когато прави движения с дясната
ръка, движенията на счупената ми ръка били силно ограничени и болезнени. След
злополуката се затворил в себе си, смятал се за непълноценен човек, неспособен
да бъде полезен на себе си, на приятелите си и на обществото в пълен обем. През
цялото това време изпитвал физически страдания вследствие болките в дясната
ръка засилващи се при студ и влага, както и морални страдания поради това, че не
можел да се труди пълноценно. Бил негоден за какъвто и да било физически труд,
и разбрал, за един дълъг период от време щял да обремени близките си с
постоянни грижи и допълнителни разходи.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 8 000,00 лева представляваща обезщетение за
причинените от трудовата злополука неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от датата на увреждането – 07.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, като заема позиция за
неоснователност на иска. Ответникът признава, че се намира в трудови
правоотношения с ищеца, възникнали въз основа на трудов договор №
31/14.04.2020г., по силата на който ищецът заемал длъжността „заварчик”,
считано от 15.04.2020г. Признава също, че на 07.10.2020 г. ищецът е изпълнявал
строително- монтажни работи /монтаж на въздуховод в зала за скенер/ на
строителен обект, находящ се до Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович” гр. Стара Загора. Признава също, че на 07.10.2020г. ищецът
претърпял злополука, която била призната за трудова с разпореждане №
91/20.10.2020г. на ТП на НОИ гр. Стара Загора.
Възраженията на ответника се свеждат до оспорване на
твърденията около събитието на 07.10.2020г., довели до трудовата злополука,
както и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. който считам за
значително завишен. Конкретно ответникът сочи, че: 1/ трудовата злополука била
настъпила в резултат на умишлено увреждане, причинено от ищеца и прави
възражение за изключване на имуществената отговорност на ищеца /чл. 201, ал. 1 КТ/. В Разпореждане № 91/20.10.2020г. се сочело, че злополуката е станала: „...
при качване от плот над радиатор към работна платформа с височина 0.9 м, лицето
полита и пада на подова настилка. Вследствие на падането пострадалия получава
закрита фрактура на дясна ръка“. В тази връзка ответникът твърди, че за качването
на работната платформа с височина 0,9м имало специално приспособени странични
стъпала. За спазване на правилата за качване на платформата и безопасност на
труда, ищецът многократно бил инструктиран от длъжностното лице, определено от
работодателя да извършва първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж, а
именно - инж. М.Р.М.. Въпреки провежданите инструктажи и отправяните му
многобройни забележки, ищецът не е изпълнявал указанията. Като не се е качил на
платформата по предвидения за това ред, пострадалият ищец сам умишлено се е
увредил, 2/ евентуално /ако не се приеме първото възражение/ ответникът сочи,
че гореописаните действия на ищеца представлявали груба небрежност и прави
възражение за съпричиняване на основание чл. 201, ал. 2 КТ в размер на 95%.
Съгласно чл. 33 ЗЗБУТ, всеки работник бил длъжен да се
грижи за здравето си и безопасността си, както и за здравето и безопасността на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Следователно при
изпълнение на изискванията и инструкциите на работодателя, работникът следва
сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве.
Действието на ищеца, с което той вместо да се изкачи
на платформата по стъпалата й, се е качил на плот над радиатор и от него
отскочил върху платформата, било категорично рисковано и опасно, и
представлявало грубо нарушение на правилата за безопасност при работа, защото
от тежестта на тялото и инерцията, набрана при отскока, неминуемо платформата
се разлюлявала и всеки би могъл да залитне и падне, което се е и случило с
ищеца. Ищецът съзнавал, че извършва действия, с които нарушава установените
правила на труд, както и е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но
явно лекомислено се е надявал, че ще го предотврати. Въпреки, че многократно
бил инструктиран и му били отправяни забележки, ищецът проявил груба
небрежност, неспазвайки технологичните правила и правилата за безопасност, с
които е запознат при провежданите инструктажи, 3/ завишен бил размерът на
претендираното обезщетение - на ищеца била оказана незабавна медицинска първа
помощ на място в Травматологичния кабинет на Спешно отделение на УМБАЛ „Проф.
д-р Стоян Киркович” гр. Стара Загора, като работодателят е съдействал изцяло за
това. Направени му били всички необходими изследвания, както и всички
необходими медицински интервенции - обездвижване и гипсиране на ръката.
Твърдяното зарастване на счупената кост накриво и затруднение в движението на
ръката, не се намирало в пряка причинна връзка с претърпяната злополука. Моли за
отхвърляне на предявения иск, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпило становище от
третото лице помагач „ЗД ЕВРОИНС“ АД. По същество в становището се заема
позиция, че искът е неоснователен и размерът завишен. Присъединява се към
възраженията на ответника. Счита, че, че ищецът не е доказал по безспорен начин
претендираните от него неимуществени вреди, както и че същите са следствие от
трудова злополука. Твърденията на ищеца за това, че: се е затворил в себе си,
смята себе си за непълноценен човек, неспособен да бъде полезен на себе си,
приятелите си и на обществото, че е негоден за какъвто и да е физически труд,
че е в тежест на близките си, че болките се засилват при студ и влага, не се
установявали от доказателствения материал. Тези страдания не се установявало от
какво са породени, в какво се изразяват, каква е причината, потърсена ли е
лекарска помощ в тази връзка. Следвало да се отбележи и че се касаело
единствено за счупване на дясна ръка, но не и абсолютна невъзможност за
физически труд, тотална непълноценност и нефункционалност. Данните по делото
свидетелствали за счупване на долния край на лъчевата кост и имобилизация,
които предполагали напълно възстановяване след непродължителен период от време.
Бил завишен и размерът на вредите. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Предявен е осъдителен иск отмяна на незаконно
уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правна
квалификация чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
е обявено за безспорно между страните, че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор /така и трудов договор №
31/14.04.2020 г., л. 6 от делото/, на 07.10.2020 г. ищецът е претърпял трудова
злополука /така и разпореждане № 91/20.10.2020 г. на НОИ, л. 9 от делото,
декларация за трудова злополука, л. 24 от делото/, като на посочената дата
ищецът е изпълнявал строително-монтажни работи на въздуховод в зала за скенер
на обект в МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“.
Не е спорно и обстоятелството, че по силата на
сключения трудов договор ищецът В.С.Н. е поел задължение да полага труд на
длъжността „заварчик” в „ОМГ 3“ ЕООД при уговорено месечно основно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 610,00 лв. /така трудов договор и
длъжностна характеристика, л. 6 и л. 33 от делото/, като на ищеца е бил
проведен начален инструктаж по безопасност на 15.04.2020 г. /така служебна
бележка, л. 34 от делото/, като на процесната дата 07.10.2020 г. в
представената книга за ежедневен инструктаж липсва подпис на ищеца /л. 35 от
делото/. Ответникът е представил и
писмени доказателства - застрахователна полица и документи от трудова медицина
/л. 25-32 от делото/. Застрахователят и трето-лице помагач „Евроинс“ АД не е
изплащало застрахователно обезщетение на ищеца /така уведомление, л. 58 от
делото, също становище, л. 81 от делото/. Постъпило е уведомление от НОИ за
изплатени на ищеца парични обезщетения поради трудова злополука /л. 77-78 от
делото/.
По делото бяха разпитани свидетелите М.М. /технически
ръководител при ответника/, П.К. и Д.В. /колеги на ищеца и служители при
ответника/, които сочат, че с ищеца се е случил инцидент миналата година есента
при ремонт в многопрофилната болница на
втория етаж. Ищецът трябвало да сложи дюбели на тавана, за да
бъде монтиран тръбен въздуховод. За целта е
трябвало да се качва на работна платформа, с дължина около 1,5 метра, широка
60 см, висока 90 см, изработена от алуминий. Ищецът се качвал да поставя с ръка дюбелите и ако имало нужда ги
почуквал с чук. Платформата било необходимо да бъде местена многократно като
тогава ищецът слизал от нея. От самото започване на работа слизал и се качвал, многократно. При поредно
качване на ищеца на работната платформа за да
поставя дюбели, същият извършил неправилен подход, въпреки
отправеното му предупреждение, че трябвало да се качва по стълбичките на скелето. Ищецът извършил подход първоначално от земята, към перваза на
прозореца /намиращ се на около 40-50 см.
разстояние от платформата/ и от перваза на прозореца към работната платформа.
Предните пъти се качвал по стъпалата на
платформата.
Св. М. видял какво възнамерява да прави ищеца, оправил
му предупреждение да не се качва така, но ищецът не отговорил нищо, а всичко
станало прекалено бързо. Качвайки се на скелето от перваза, след изместване центъра на тежестта ищецът паднал. Скелето имало спирачки, които били сложени, тъй като подът там бил с прекалено гладка повърхност и при натиск от страни
се приплъзвал. Ищецът с двата крака бил на перваза и от там с единия крак стъпил на платформата и измествайки центъра на тежестта,
паднал. Не успял да стъпи с двата крака на платформата, само с единия
и политнал надолу, държейки чук в ръката
си, като падна на ръката, с която държал чука. Св. М. сочи, че този ден бил проведен
ежедневен инструктаж от него /ежедневните
инструктажи провеждал св. М./, но ищецът не се подписал в книгата, въпреки че бил подканян няколко пъти да го направи. Св. М. допуснал ищеца на работа, за да не загуби
своята и изяснява, че работната платформа се
проверявала винаги преди да се започне
работа с нея, същата била обезопасена и
не се допускали разпръснати инструменти на земята. Първа
медицинска помощ на ищеца оказал св. М. и св. К., които го завели до ортопедичния
кабинет за спешна помощ. След направена
рентгенова снимка му наместили ръката и го гипсирали. След инцидента ищецът дошъл на втория ден с гипсирана ръка бил весел. Първият болничен лист ищецът го предал лично на св. М. на втория ден,
когато дошъл в рентгена. Св. М. виждал ищеца неколкократно, като последният отначало имал оплаквания, но с течение на времето болките, поне
така казвашел, че отшумявали. Няколко
седмици след инцидента започнал да идва с колело. Св. М. изяснява, че се давали
предпазни
средства когато се работело на височина над 1,65 метра, но на 90 см. не се изисквало. С чук в ръка не трябвало никой да се качва на
платформата, а да му го подаде после
някой.
Св. К. изяснява същия механизъм на инцидента - ищецът
с двата крака бил на перваза и от там с единия крак стъпил на платформата и
измествайки центъра на тежестта, паднал, заедно с чука, който държал, като не
си спомни дали били сложени спирачките на платформата. Сочи, че трябвало да се
ползват стълбичките на платформата. В тази насока са и показанията на св. В. –
ищецът се качвал многократно на платформата, тъй като тя е била местена по
продължение на въздуховода и при опит за качване от перваза на прозореца
паднал, държейки чук в ръка. Платформата била със сложени спирачки. На втория
ден съща както св. М. видял ищеца с гипсирана ръка, не казал за получени
усложнения.
По делото е
изслушано заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.95-101 от делото/, което е компетентно
и обективно изготвено, вкл. неоспорено от страните и дало отговор на поставените задачи, след запознаване
с приложените по делото медицински документи
/л. 10 и 11 от делото/ и извършен личен преглед на ищеца. Вещото лице е установило, че на ищеца е било причинено следното травматично увреждане:
счупване на долния край на лъчевата кост
на дясната ръка, като фрактурата е била наместена
и обездвижена в гипсова имобилизация свалена след 45 дни, като е била проведена
рехабилитация. При личния преглед на ищеца на дата 31.08.2021 г. /11 месеца
след инцидента/ се установило състоянието на дясната ръка на ищеца – китката му
е била без оток, неболезнена, но болезнена при опит за пасивно изследване на
крайните амплитуди на движение, като движенията били чувствително ограничени.
Налице била намалена мускулна мощ на дясната ръка и захвата на дланта. Не
препоръчва оперативно лечение, а балнео и физио лечение. Вещото лице е дало заключение, че предвид типа на счупването –
вътрешноставно с нарушаване на гладкостта
на хрущялната ставна повърхност дори при многократни физиолечения ще остане
умерен дефицит на възможните и безболезнени движения. Описаното счупване и
силно болезнена травма и продължава до извършване на манипулация за
обездвижване и до три денонощия след това. Посочено е, че при този вид травми е възможно първите 2-3 години да
се появяват болки и оттичания в зоната на счупване и дори близката става. Вещото лице не е констатирало наличие на неправилно
лечение.
В о.с.з. в.л. изяснява, метода на своите
преглед и оттам констатации и сочи, че не е необходимо да се използва
апаратура, вкл. никъде по света не се използвала такава за този тип изследване.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява първоначално характеристиките на процесната платформа/скеле –
височината на която стъпва работникът е 90 см, като при тази платформа има
възможност за изтегляне на механизма на колелцата извън вертикалната проекция
на скелето за по-голяма опора /колелцата се свалят/. В.л. изяснява, че от
техническа гледна точка дори работникът да се качва на платформата използвайки
напречните тръби на самата платформа, т.е. нейната тясна страна съществува
опасност тя да се преобърне, тъй като скелето тежи само 31 кг и освен това при
90 см. височина на нейния под няма възможност работникът да се качва удобно от
вътрешната страна на платформата, защото не може да се промуши между
страничните напречници. Поради това в.л. в процесния случай изяснява /особено
при наличието на гладък под/, две възможности за обезопасяване на платформата –
1/ втори човек да придържа платформата при качване или 2/ да бъдат свалени
колелцата и да се използва закрепването с щифт. При механизма на процесния
инцидент в.л. дава заключение, че той не би настъпил ако платформата е била
стабилно застопорена – изрично в експертизата се сочи, че дори при качването
което е предприел ищеца по-сложното натоварване е щяло да се поеме от
застопоряващите части, т.е. се налага извод, че инцидент не би настъпил. В
конкретния случай освен всичко друго колелцата не са били гумени, а от друг
синтетичен материал, което водело до допълнителна нестабилност на скелето
предвид наличието на изключително гладкия под. Разминаването във височината на
пода на платформата и перваза била незначителна - само 12 см. В.л. не е
установило дали четирите спирачки са били изправни към момента на злополуката,
но отчита, че поради спецификата на колелата и пода може да се приеме, че
причината за приплъзване на платформата била в липсата на достатъчно сцепление
между излъсканата мозайка и колелата на платформата. В о.с.з. вещото лице
изясни, че по принцип дали работникът държи чук в ръка би имало значение, тъй
като при качване по стълбата би било неудобно, но в случая при прехвърляне от
перваза чукът не му е пречел. Изяснява, че има вероятност от падане дори ако се
използват стълбичките на платформата отстрани, защото работникът трябва да се
прехвърли/прекачи от стълбичките на пода на платформата. В този случай дори при
качване от стълбичките има опасност при „прекачването“ – ако платформата не е
разпъната или никой не я държи, цялото скеле да падне поради ниската си тежест
– 31 кг. Сочи, че колелцата са на близко разстояние и това също прави скелето
нестабилно. Изрично изяснява, че под „застопорена“ платформа в случая се има
предвид когато колелата са махнати и тя стъпва на кръглите фиксатори, а когато
е на колелцата платформата изобщо не може да се счита застопорена.
При така установените факти съдът достига до следните
правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - ал. 3.
За основателността на иска по чл. 200, ал. 1 КТ
определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на
трудовата злополука, като отговорността на работодателя следва да се ангажира
при установяване наличието на следните общи предпоставки: увреждане на
работника /в случая телесно увреждане/, неблагоприятният резултат да е настъпил
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и причинната
връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от
внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства/. За да е
основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки /така
решение № 282/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г.о./, т.е. фактическият
състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител, 2/ професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3/ неимуществена вреда, респ.
имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените/имуществените вреди.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата за деликтната отговорност /чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД/ намират
приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за
неимуществените /морални/ вреди /решение № 1712/05.11.2002 г. на ВКС по гр.д. №
2064/2001 г., III г. о./.
Не се спори между страните, а това се установи и от
събраните доказателства, че между В.С.Н. и „ОМГ 3“ ЕООД е съществувало
безсрочно трудово правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото
правоотношение /на 07.10.2020 г./ ищецът е претърпял злополука.
Не се спори между страните, че посочената злополука
има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или
смърт. Квалификацията на злополуката
като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото
по-горе разпореждане на НОИ, ТП Стара Загора по чл. 60, ал. 1 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение - от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или
не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност - за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /виж решение № 410/29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
599/2009 г./.
Установява се и наличието на причинени вследствие
трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от В.Н.. Ищецът безспорно е
преживял значителни болки вследствие претърпяната фрактура на лъчевата кост на
дясната ръка с нарушаване на ставната повърхност към китковите костички.
Съобразно опитните правила следва да се приеме, че неимуществени вреди е
претърпял ищецът и от затрудняването на движенията на ръката /същата е била
обездвижена с гипс/, в професионален, общочовешки и битов аспект. Описаното
увреждане е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник
за 45 дни, като при прегледа на ищеца 11 месеца след инцидента е установено, че
въпреки наличието на пълно костно срастване амплитудите в движенията на ръката
му причиняват болка.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела
до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. Освен
разпореждане на НОИ, в тази насока виж и СМЕ по отговор на въпрос № 4.
Основните въпроси на които следва да се отговори са по
повод възражението на ответника, че са налице основания за освобождаване на
ответника от отговорност и евентуално съпричиняване, тоест – основания за
намаляване отговорността на работодателя.
Относно размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за вреди от трудова злополука или професионална болест е дължимо от
работодателя независимо от определения процент трайна неработоспособност,
настъпил в резултат на трудова злополука или професионална болест. Съгласно решение
№ 633/01.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 855/2009 г., IV г.о., решение №
368/12.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1235/2009 г., III г.о. обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука и професионално заболяване се дължи и,
когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната длъжност.
Ако увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда
също подлежи на обезщетяване на осн. чл. 212 КТ, вр. с чл. 51, ал.1 ЗЗД и по
арг. от чл. 200, ал.3 КТ. От принципа за реално обезщетяване на вредата следва,
че съдът следва да вземе предвид всички релевантни настъпили факти и
обстоятелства от датата на увреждането до датата на приключване на съдебното
дирене, като ирелевантно е дали първо пострадалият е бил в преходно състояние
на временна неработоспособност, пременило ли се е след това състоянието в
такова на трайно намалена работоспособност /ТНР/ и респ. точният процент на
ТНР.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено
в тази своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №
1/2016 г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива
факти, наред с изброените в Постановлението, са и продължителността на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и
да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура
и др. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на
обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни
относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите
от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените
и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата
злополука
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато
съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в
съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена СМЕ се установи, че
вследствие на претърпяната злополука ищецът е получил счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
ръка, като фрактурата е била наместена и обездвижена в гипсова имобилизация
свалена след 45 дни, като е била проведена рехабилитация. При личния преглед на
ищеца на дата 31.08.2021 г. /11 месеца след инцидента/ се установило
състоянието на дясната ръка на ищеца – китката му е била без оток, неболезнена,
но болезнена при опит за пасивно изследване на крайните амплитуди на движение,
като движенията били чувствително ограничени. Налице била намалена мускулна мощ
на дясната ръка и захвата на дланта. Не препоръчна оперативно лечение, а балнео
и физио лечение. Вещото лице е дало заключение, че предвид типа на счупването –
вътрешноставно с нарушаване на гладкостта на хрущялната ставна повърхност дори
при многократни физиолечения ще остане умерен дефицит на възможните и
безболезнени движения. Описаното счупване и силно болезнена травма и продължава до извършване на манипулация за
обездвижване и до три денонощия след това. Посочено е, че при този вид травми е
възможно първите 2-3 години да се появяват болки и оттичания в зоната на
счупване и дори близката става. Вещото лице не е констатирало наличие на
неправилно лечение.
Не следва да се подминава и обстоятелството и, че
ищецът е бил в гипс 45 дни, което неминуемо се е отразило отрицателно на
неговото битово обслужване и начин на живот. В.л. сочи, че първите 2-3
денонощия е нормално ищецът да търпи силни болки /вж. отговора на въпрос № 4/. За
определяне на размера на претърпените вреди, съдът отчита и, че към момента на
трудовата злополука ищецът е бил в една трудоспособна възраст /на 40 г./, че е
бил принуден да търпи болки и страдания, които продължават и към настоящия
момент, като изгледите за пълно отминаване на болките са неблагоприятни, както
и, че травмата безспорно е оказала влияние на начина на живот на ищеца. Освен
физическите болки и страдания, ищецът е търпял и психически и емоционални
такива заради невъзможността да се обслужва пълноценно в ежедневието поради
гипсовата имобилизация. Следва да се има
предвид, че тази травма е създала значителни неудобства и е свързана с
ежедневни битови затруднения в нормалната деятелност на ищеца.
В най-голяма степен настоящият съд, взе предвид продължаващото
възстановяване на ищеца - вещото лице посочва, че дори 11 месеца след травмата
е налице продължаващ дефицит в движенията на ищеца /вж. разликите в стойностите
при отговора на въпрос № 2/, основна функция на ръката ще е затруднена досежно
наличието на пълно възстановяване на амплитудите в движенията, неблагоприятното
влияние дори на съседната става поне още две години. Не на последно място се
отчете и обстоятоятеслтвото, че ищецът дълго време е бил във временна
неработоспособност /от м. октомври 2020 г. до м. март 2021 г./.
Настоящият съд взе предвид и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера
на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не
може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215/03.02.2017 г. на ВКС
по т.д. № 2908/2015 г, I т.о./. Още повече, обезщетението трябва да покрие всички
вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след
констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който при постановяване на решението си,
съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от
значение за спорното право. В случая пълното репариране на вредите на
пострадалия, изисква съобразяване, както на настъпилите и описани по-горе
усложнения в здравословното състояние, така и на евентуалните промени в
икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса, тъй като
законът изисква пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив
размер /виж решение № 676/18.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о. и решение № 1/27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1106/2010 г., IV г.о./.
Следователно, при определяне размера на заместващото
обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се отчете степента на
телесното увреждане, периодът на възстановяване, физическата болка, неудобствата
в нормалната й деятелност водеща до негативна промяна в начина й на живот,
както и възрастта на ищеца. При анализа на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това, съобразявайки възрастта на пострадалия,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, които в някои
аспекти продължават и до днес, причинените неудобства, свързани с ежедневното
обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган труд,
продължилия страх и при съобразяване с конкретните икономически условия
настоящият съд приема, справедливият размер на заместващото обезщетение на ищеца
при подобни травматични увреждания на пострадал при неговата възраст, но при
очаквано пълно възстановяване от получената травма дори след около 2-3 години
/които са от естество да намалят размера на присъденото обезщетение/
неимуществени вреди е 7 000,00 лв. Заместващото обезщетение представлява
парично благо, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания.
По
възражението с основание чл. 201, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не отговаря по
предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, като
настоящият съд намира възражението по чл. 201, ал. 1 КТ за неоснователно, поради следното:
В отговора на исковата молба се твърди,
че като не се е качил на платформата по предвидения за това ред, неспазвайки
инструкциите за безопасност на труда /въпреки наличието на инструктаж и
отправяни му забележки/ ищецът сам умишлено се е увредил.
Освобождаването на работодателя от
отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал. 1 КТ настъпва при доказване на
едно условие, а именно пострадалият да е причинил умишлено увреждането. Налице е
разлика в субективното отношение на работника при двете хипотези. При грубата
небрежност липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да нарушава
умишлено установените за извършване на трудовата дейност правила, но да не
желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето. В
случаите по чл. 201, ал. 1 КТ умисълът е насочен не към нарушението на
установените за извършване на трудовата дейност правила, а към самото
увреждане. Всъщност умисълът по наказателното право и гражданското право не
се различават, като гражданското право не прави разлика между пряк и евентуален
умисъл. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ към умисъла
за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила,
трябва да се прибави и умисъла за реализиране на самото увреждане. В конкретния
случай доводите си ответникът основава на умишленото нарушаване на инструкциите
за работа с платформата и направените му забележки от други служители в тази
връзка, но не навежда никакви доводи за наличието на умисъл за самото
увреждане, т.е. обстоятелства за умисъл за причиняване на самото увреждане не
са посочени от страна на ответника /така и решение № 402/05.11.2019 г. на Пазарджишки
окръжен съд по в.гр.д. № 719/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с
определение № 522/03.06.2020 г. на ВКС по гр.д. № 253/2020 г., III г.о., определение
№ 877/08.07.2015. г. на ВКС по гр.д. № 3009/2015 г., IV г.о., решение № 542/07.02.2012 г. на ВКС по гр.д. №
1083/2010 г., IV г.о., определение № 803/20.07.2009
г. на ВКС по гр.д. № 123/2009 г., IV г.о./. В обобщение - в случая
обстоятелства за умисъл за причиняване на самото увреждане не са посочени от
страна на ответника, а предвид на изложеното само установените за извършване на
трудовата дейност правила, без такъв умисъл не може да изключи отговорността на
ответника по чл. 200, ал. 1 КТ.
По
възражението с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника,
а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при
което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни
правила за безопасност.
Съзнаваната небрежност
/самонадеяността/ в наказателното право и грубата небрежност в гражданското
право са несъпоставими. В наказателното право самонадеяността е форма на
небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато
грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността /гражданското
право не различава формите на небрежността/. Небрежността в гражданското право
е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание е и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание е
и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност /виж решение №
125/04.05.2016 г., на ВКС по гр.д. № 4417/2015 г., IV
г.о./.
Настоящият съд намира възражението по
чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно,
поради следното:
Превенцията на риска от трудова
злополука при извършване на опасни дейности е отговорност и двете страни по
трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на
работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до
установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Вида и броя
на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да
осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова
нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск.
Действително делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не
изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ ако работникът грубо е нарушил
правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за
степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука.
В случая от една страна следва да се
посочи, че в своята практика обективирана напр. в решение № 114/17.08.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2339/2020 г., IV г.о.,
решение № 60/05.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5074/2013 г., IV г.о. ВКС
приема, че когато трудовата злополука е настъпила без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, 1/ то
поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, 2/ освен когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му. Освен това когато трудовата злополука е настъпила в
резултат на работа с технически необезопасена машина /в случая скеле/ и без да
е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при работа със скелето,
настъпването на злополуката не е резултат от проявена от работника груба
небрежност /така решение № 60/05.03.2014
г. на ВКС по гр.д. № 5074/2013 г., IV г.о./.
Цялостната организация относно
провеждането на инструктажи, видовете /начален, на работното място, периодичен
и извънреден/, техния обхват, продължителност, тематика и програми,
документиране, лицата, които ще бъдат инструктирани, както и длъжностните лица,
които ще провеждат инструктажите е уредена с императивни законови и подзаконови
норми с оглед особената значимост на проблематиката за живота и здравето на
работниците и служителите. Отговорността за провеждането на посочената
дейност е на работодателя и е условие за допускане до самостоятелна работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1, 4 и 5 КТ „Инструктаж и обучение“, всички
работници се инструктират и обучават по безопасните методи на работа, като
провеждането им е задължение на работодателя, а на работа не се допускат лица
без необходимите знания и умения. Съгласно предвижданията на чл. 3, чл. 9 и чл.
12, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и
социалната политика за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия, издадена в изпълнение на законовата делегация
по чл. 281, ал. 5 КТ, работодателят не допуска до работа работник и
служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд; обучението по безопасност и здраве при работа се документира;
документацията, отнасяща се до провеждане до обучение и инструктаж се съхранява
от работодателя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, а именно, че работодателят предоставя
на работещите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността
им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването
или контролирането на тези рискове.
Твърдението на ответника за надлежно
проведен инструктаж на ищеца, не се подкрепя от данните по делото, като в тази
връзка са ангажирани единствено свидетелски показания на св. М.М.. Настоящият съд не кредитира показанията на свидетеля,
тъй като от една страна показанията на свидетеля са преценени на основание чл.
172 ГПК, поради трудовата му ангажираност при ответника и от друга страна те са
в противоречие с останалия доказателствен материал, събран по делото -
разследване на трудова злополука, разпореждане на НОИ, в които не е констатирано
допуснато нарушение на нормативни актове, както и лица, които да са допуснали
такова нарушение. Отделно от това в книгата за ежедневен инструктаж липсва
подпис на ищеца, което е безспорно по делото, като св. М. не даде смислено
обяснение, защо е допуснал на работа ищеца при положение, че отказва да се
подпише в книгата за ежедневни инструктажи освен, че „не е искал той да остане
без работа“. Не може да се даде вяра на показанията на св. М. за проведен
ежедневен инструктаж на ищеца при положение, че този свидетел като ръководител
е бил напълно наясно по какъв начин се документира извършен ежедневен
инструктаж и неговите правомощия при отказ на ищеца да се подпише в книгата –
да не го допусне на работа, нещо което е било във властта на свидетеля като
ръководител.
Отделно от това във връзка с въпроса за
инструктажа е необходимо да се подчертае и следното – от показанията и на
тримата свидетели се установи, че ищецът е следвало да поставя дюбели в тръбен
въздуховод – с ръка или с чук. Тази изпълнявана от него дейност /безспорно
възложена му и в интерес на работодателя/ няма
нищо общо със задълженията по заеманата от ищеца длъжност при ответника –
„заварчик“ /вж. длъжностна характеристика, л. 33-34 от делото/. Поради това
изобщо не може да става въпрос за наличие на груба небрежност при положение, че
нито в отговора на исковата молба, нито в писмената си защита ответникът не
сочи, кои свои задължения по длъжностна
характеристика свързана с изпълнението на трудови задължения на длъжността
„заварчик“ е нарушил ищеца. В тази връзка остава открит въпроса и какъв
инструктаж и за кои трудови дейности е провел св. М. на ищеца при положение, че
той е изпълнявал трудова дейност, която по никакъв начин не е свързана с
неговата длъжност на „заварчик“.
При така приетата липса на проведен
инструктаж следва да се отговори на въпроса дали от обстоятелствата при които е
настъпила трудовата злополука се установява груба небрежност. Отговорът на този
въпрос също е отрицателен.
В случая, в представеното разпореждане
за трудова злополука липсват констатирани нарушения на нормативни правила, като
е установен следният механизъм на злополуката – при качване от плот над
радиатор към работна платформа лицето полита и пада на пода. От анализа на
ангажираните по делото гласни доказателства се допълва извода, че трудовата
злополука се е осъществила след като ищецът е паднал от скеле при качване от
плот над радиатор - този механизъм на трудовата злополука посочиха и
свидетелите Р., А.и В.. От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установи, че при работа с процесната
платформа, основно поради нейната малка тежест /само 31 кг/, има два начина за
безопасна работа с нея – 1/ сваляне на пластмасовите колелца, като в този
случай нейната опора са кръгли опорни пети и 2/ при липса на предходното
условие следва втори работник да държи платформата при качване на конкретния
работник. В противен случай независимо дали работникът се качва отстрани на
платформата използвайки стълбичките или от ниска отправна точка – както е в
случая, от перваз, който е по-нисък само с 12 см би могло да настъпи
преобръщане на платформата. В. о.с.з. вещото лице бе категорично, че при липса
на сваляне на колелцата на платформата, същата не се води застопорена изобщо /независимо, че субективно за свидетелите поставянето на спирачки/стопери
на колелцата е достатъчно за застопоряване на платформата/ и именно това налага
наличието на втори работник, който да я придържа. На стр. 9 /вж. и отговор на
въпрос 3/ от заключението вещото лице ясно е посочило, че в случая дори при
качване от перваза на прозореца /независимо от по-сложното натоварване/ не би настъпило преобръщане на скелето
ако същото е застопорено или има втори работник, който го държи – „ако
платформата е стабилно застопорена въздействието ще се поеме от застопоряващите
части“ /цит. в.л./. Изрично в
експертизата се сочи същото - дори при качването което е предприел ищеца
по-сложното натоварване е щяло да се поеме от застопоряващите части, т.е. се
налага извод, че инцидент не би настъпил.
Освен това в о.с.з. вещото лице изясни,
че при качване отстрани на скелето в конкретния случай също е налице възможност
за падане от платформата поради липсата на застопоряване, тъй като колелцата е
следвало да бъдат махнати. Още повече, че подът е бил хлъзгав и това е
обуславяло ниско сцепление на платформата. В тази връзка не се споделя
изложеното в писмената защита на ответника, че изводите на вещото лице за
наличие на хлъзгав под са спекулативни, тъй като самият свидетел очевидец на
инцидента Р. ясно сочи в своите показания, че „подът там е с прекалено гладка повърхност и при
натиск отстрани се приплъзва“. От казаното от свидетеля следва и втори извод –
самият св. Р. е забелязал, че при качване отстрани
на платформата тя се приплъзва, което потвърждава липсата на застопоряване на
платформата и то независимо откъде се качва човек на нея.
В обобщение настоящият съд намира, че
от установеният по делото механизъм на инцидента не може да се направи извод,
че ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като
качването от негова страна на незастопорена платформа, намираща се на хлъзгав
под не може да се квалифицира по тази разпоредба. Още повече, че работодателят не
е извършил периодичен инструктаж на ищеца – в книгата за ежедневни инструктажи
отново е посочена заеманата длъжност „заварчик“ от ищеца. Отделно от това, по
никакъв начин не става ясно кои свои задължения и кои правила е нарушил ищецът,
доколкото в случая той е изпълнявал задължения несвързани с неговата длъжност
на „заварчик“. Извършваната от ищеца дейност – поставяне на дюбели във
въздуховод не е част от вменените му с длъжностна характеристика задължения да
извършва дейности по заваряване. Тази
дейност е необичайна за ищеца – извън възложената му по заваряване, и
работодателят преди това не е провел инструктаж. Не са налице каквито и да било
твърдения в отговора на исковата молба или данни, че изследването дали
платформата е била застопорена правилно е част от възложените на работника с
трудовия договор и длъжностната характеристика към него задължения. Действително
на ищеца е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здравословни
условия на труд при постъпване на работа, но отново за заеманата от него
длъжност и това не е основание да се приеме, че е налице груба небрежност от
негова страна /вж. и решение №
195/16.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 757/2012 г. на IV г.о./.
Не може да се подмине и
обстоятелството, че е било необходимо и работодателят да осигури правила за
безопасна работа при работа със скеле,
съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 215и – 215н, от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания на ЗБУТ на работните места при използването
на работното оборудване /позоваването в писмената защита на ответника на
разпоредбата на чл. 211в от Наредбата е неправилно, тъй като засяга придвижващо
се работно оборудване, а за работа със скеле правната уредба се намира в чл.
215и и следващи от Наредбата/. В свидетелските показания се сочеше, че скелето
е било с колелца със спуснати спирачки, от което обаче не може да се приеме, че
е било застопорено, тъй като съгласно техническата експертиза и обясненията на
в.л. в о.с.з. работата със скелето е следвало да бъде извършвана при сваляне на
колелцата и слагане на тежести от 10 кг или евентуално с цел избягване на
неговото многократно сглобяване и разглобяване /главно с оглед дължината на
въздуховода и необходимостта от многократно преместване/ е било необходимо да
бъде придържано от втори работник при качване. От друга страна самият
ръководител на обекта св. М. посочи /а и останалите двама свидетели/, че
скелето се е приплъзнало на хлъзгавия под. При установените от в.л. два начина
на безопасна работа с процесното скеле, а именно 1/ махане на колелцата и
неговото застопоряване на металните части, вкл. с тежести от 10 кг или 2/
придържането му от друг работник при качване, нито един от които не е било
налице в случая, се налага извод за нарушение на разпоредбата на чл. 215л, ал.
1 от Наредбата която ясно сочи, че скелетата се монтират, използват и
демонтират по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ
отместването им по време на използването им, а в следващите алинеи на
посочената разпоредба са посочени някои конкретни изисквания. Работодателят
не ангажира каквито и да било доказателства, че е спазил и разпоредбата на чл.
215н вр. чл. 215к от Наредбата при монтиране и експлоатиране на скелето.
Нещо повече – с цел удобство за работа колелцата не са били махнати, тъй като
се е налагало скелето да бъде местено многократно при поставянето на дюбелите
във въздуховода, който е имал голяма дължина. Поради това, за да не се монтира
и демонтира многократно скелето /да се махат и слагат неговите колелца/ в.л.
посочи като начин за безопасна работа придържането му от друг работник при
качване.
При съобразяване на гореизложеното, не
може да се приеме, че е налице груба небрежност от страна на пострадалия, т. е.
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Предвид горното, твърдението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради допусната
от него груба небрежност, е недоказано. Доказването на грубата небрежност е в
тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, но
не го е доказал, поради което и у него тежат последиците на чл. 154 ГПК
/относно доказателствената тежест по чл. 201, ал. 2 КТ вж. решение № 310/27.01.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1145/2012 г., III г.о., решение № 60/05.03.2014 г. на ВКС
по гр.д. № 5074/2013 г., IV г.о., решение № 62/24.02.2015 г. на ВКС по гр.д. №
2798/2014 г, IV г.о. и др./.
По
възражението за приспадане по чл. 200, ал. 3 КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел при
условията на евентуалност възражение за приспадане на заплатено на ищеца обезщетение
по държавно и обществено осигуряване. Прието е удостоверение от НОИ /л. 78 от
делото/, от което се установява, че изплатеното обезщетение на ищеца вследствие
на трудовата злополука е в общ размер на 3051,69 лева.
Настоящият съд намира възражението за неоснователно.
Действително текстът на чл. 200, ал. 3 КТ провокира полемики. Налице е обаче постоянна
съдебна практика на ВКС, че чл. 200, ал. 3 КТ има друго приложение и то е
свързано със задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда
/каквато в случая не се претендира/. Тази вреда се изразява в разликата между
заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната
след това пенсия. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която
се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото по-високо
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или
пенсия /виж решение № 492/19.7.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., III
г.о., решение № 548/06.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1119/2009 г., III г.о./.
Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото
възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и
работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,
тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка /виж решение №
119/12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г., IV г.о./.
В решение № 54/23.04.2019 г. на ВКС по гр.д.
№ 3649/2018 г., ІІІ г.о., по въпроса дали при присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ се приспада полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ, е прието следното –
„Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото
осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща
два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи
интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска неоснователно
обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди -
веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено
трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело
до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за
неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне
на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не
води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение
на причинените видове вреди“.
Затова при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал
обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход,
но не репарират причинени неимуществени вреди. За това и сумата от 3051,69 лева
не следва да се приспадне от определения размер на обезщетението по чл. 200,
ал. 1 КТ.
По
разноските:
Предвид изхода на правния спор на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
по съразмерност съобразно уважената част от иска в размер на 875,00 лв. –
заплатено в брой /л. 5 от делото/, а ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника сумата от 91,25 лв. също заплатена в брой /л. 20 от делото/ - в двата
случая е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК.
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 280,00 лева за държавна такса по
съразмерност съобразно уважената част от иска, както и сумата от 677,25 лева по
съразмерност за депозити по съдебно-медицинската експертиза и съдебно-техническата
експертиза.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД „ОМГ 3“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ № 40, ЕИК:
********* да заплати на В.С.Н., ЕГН:
********** и адрес: *** сумата от 7
000,00 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, физически неудобства, емоционален
стрес и дискомфорт от травматично увреждане – закрита фрактура на дясна ръка, в
резултат на трудова злополука, настъпила на 07.10.2020 г. по време на
извършване на работа от В.Н. при „ОМГ 3“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 07.10.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 7 000,00 лв.
/седем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 8 000,00 лв. /осем хиляди
лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ОМГ
3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ №
40 да заплати на В.С.Н., ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 875,00
лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
В.С.Н., ЕГН: ********** и адрес: *** да
заплати на „ОМГ 3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
ул. „Загорка“ № 40, ЕИК: ********* да
заплати на сумата от 91,25 лв. /деветдесет
и един лева и двадесет и пет стотинки/ – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОМГ 3“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ № 40, ЕИК: *********, да заплати по
сметка за държавни такси на Старозагорски районен съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, сумата от 280,00 лв. /двеста и
осемдесет лева/ за държавна такса по съразмерност съобразно уважената част
от иска, както и сумата от 677,25 лева /шестстотин седемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки/ по съразмерност за депозити по назначените
съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника -
ЗАД „Евроинс“ АД, ЕИК: 12165113.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: