Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №46
гр. ВРАЦА, 17.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в
публично заседание на 29
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван |Никифорски- мл.с.
при участие на секретар Веселка Н.
като разгледа докладваното
от съдия
Мишонова- Хальова
въз.гр. дело N` 673 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
Адв. Б.Н., в
качеството на назначен особен
представител на Е.А.И. с ЕГН ********** ***, е подала въззивна жалба против решение №67/14.06.2019 г по гр.д.№ 187/18
г по описа на РС Оряхово, с което
решение предявения против Е.И.
осъдителен иск, е уважен за
сумата от 12 497,18 лв.
В жалбата се
навеждат доводи ,че решението атакувано с жалбата е неправилно, немотивирано,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Твърди се ,че
извода на ОРСъд ,че договора за
отпуснатия на жалбоподателката кредит е действителен, бил неправилен,
защото в договора не бил посочен лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му във връзка с цитирано
приложение 2 в чл.8 от договора, като не било достатъчно ясно за жалбоподателката и какъв ще бъде лихвения
% при изгубване на съответната преференция по цитираните в чл.8 от договора
"Промоционални условия по стандартен КТП". Освен това липсвал
представен погасителен план, липсвали условията по програма "Промоционални
условия по стандартен КТП" за
случаите на уговорени преференции за лихвения процент.
Особеният
представител на жалбоподателката твърди
,че договора за кредит бил
недействителен,тъй като е сключен в нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК,
липсвала методика за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, както и че договора не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК да съдържа обща сума
дължима от потребителя към момента на
сключването му.
От друга страна
не били спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9,9а,10 ,11 и 12 от ЗПК,поради
което договора за потребителски кредит бил недействителен.
Освен това адв.Н.
твърди ,че исковата претенция за договорна лихва била нищожна предвид ЗЗП, а
присъдената санкционираща лихва и разходи за изискуем кредит- недължими ,защото
изискуемостта на кредита е обявена чак с
подаването на исковата молба.
Моли се
решението на ОРСъд да бъде отменено
и постановено друго, с което исковите
претенции на" Банка ДСК"ЕАД да
бъдат отхвърлени изцяло спрямо Е.И. или
алтернативно ако се приеме от ВОС ,че договора за кредит е недействителен да се
постанови връщане от жалбоподателката на
банката само чистата стойност на
кредита, но не и лихва и други разходи
по кредита.
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв не е
постъпил по делото от "Банка
ДСК" ЕАД гр.София.
Постъпилата
въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалба на частично основателна при следните
съображения:
Производството
пред първостепенния районен съд гр. Оряхово е образувано по повод искова молба
на "Банка ДСК" ЕАД със седалище гр. София и ЕИК ***, с която се иска
съдът да признае с решение дължимостта от страна на
ответницата Е. А.И. с ЕГН ********** ***
в полза на банката-ищец на суми, а именно: незплатена главница в размер на 9 603,20лв. по договор за кредит за
текущо потребление от 20.04.2015 г. сключен между страните по спора,ведно със
законната лихва от 30.03.2018 г до окончателното изплащане на вземането; сумата
2 609.41 лв. представляваща
договорна лихва за периода от 28.10.15 г до 29.03.2018 г.,сумата от 164,57 лв санкционираща лихва за периода
28.11.2015 г до 29.03.2018 г и сумата 120 лв. еднократна такса "разходи по изискуем
кредит".
В исковата
молба се твърди, че на 20.04.2015 г. между ,,Банка ДСК ЕАД и ответницата Е.А.И.,
е сключен договор за кредит за текущо потребление, като на същата е отпуснат
кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на усвояване — 20.04.2015 г. :падежната дата на
издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца. Кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер
на 11.5% годишно. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез разплащателна
сметка с IВАN
ВС58ТА93000022475907 с месечни погасителни
вноски, състоящи се от различни части главница и договорна /възнаградителна/
лихва.
Сочи се също, че на 28.11.2015 г. кредитополучателят не е
заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено
заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения.
Съгласно чл. 19 ал.1 от ОУ, частта от всяка падежирана и непогасена вноска
представляваща главница, се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процента пункта.
Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло дължими месечни
вноски по кредита са 30. Тъй като кредитът е станал предсрочно изискуем,
кредитополучателят дължи и такса ,,разходи по изискуем кредит” в размер на
120.00 лв.
В исковата молба е посочено, че поради наличието на
забава в плащанията от длъжника за повече от 90 дни, на осн. чл.19, ал.2 във
нр. чл.20, ал.1 т.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на ,,Банка дСК” ЕАД ,с депозираното на исковата молба ищецът
обявява процесния договор за предсрочно изискуем с депозирането на ИМ.
С ИМ са представени
писмени доказателства: извлечение от счетоводни книги от 30.03.2018 г., договор
за кредит за текущо потребление от 20.04.2015 г. сключен между страните и
приложимите към него Общи условия, извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните на ,,Банка ДСК "ЕАД, които прилага при извършването на услуги
на клиенти.
С ИМ ищеца е поискал допускане съдебно-счетоводна
експертиза, която след проверка на документите, съхранявани в кредитното досие
на длъжника и информационната система на ,,Банка дСк ЕАд да даде отговор на
следните въпроси:
1.усвоени ли са средствата по договора и на коя дата?
2.Бил ли е погасяван своевременно кредитът?
3.Към 30.03.2018 г., както и към датата на връчване на
преписа от ИМ за отговор, налице ли са просрочени погашения по кредита?
4.Ако — да, към съответните дати колко са просрочените
вноски, кои са техните падежи и какъв е техният размер?
5.Какъв е размерът на дължимите такси по заема?
б.Какъв е размерът на непогасените задължения при дата на
предсрочната изискуемост: 1.- датата на депозиране на настоящата искова молба;
2. датата на връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор?
В срока за
отговор по чл.131 ГПК, от назначения с разпореждане от 19.11.2018 г. особен
представител на ответника — адв. Б.Н.-***, е постъпил писмен такъв. В отговора
се оспорва предявеният иск. Счита същия за допустим, но неоснователен. Излага
подробни съображения,че потребителския договор за кредит е недействителен,
поради не спазване на императивните
изисквания в чл. 11 ал.1 т.9 и 9а, 10 и 11 е чл.12 от Закона за потребителски
кредит/ЗПК/ Считат ,че по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/,
чл.8 от процесния потр. кредит е
неравноправна клауза и затова е нищожна на осн. чл.146 ал.1 от ЗЗ, тъй като
банката- ищеца едностранно е променила
размера на лихвата ,като не била ясна методиката затова и липсвал договорен
максимален размер на възнаградителната лихва и само на това основание исковата
претенция за договорна лихва била неоснователна.
Твърди се ,че процесния договор за кредит е
недействителен и следва да се приложи чл. 23 от ЗПК и ответницата- жалбоподател
да върне на банката чистата стойност на кредита т.е. само останалите падежирани , но неплатени
вноски от главницата по кредита.
Правното
основание на предявените искове е по чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
След като
съобрази становищата на страните и данните по делото, съд. въззивен състав при
Врач. окр. съд от фактическа страна
приема за установено следното:
Между ,,Банка ДСК "ЕАД и ответницата Е.А.И., е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, като на същата е отпуснат
кредит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, със срок на издължаване 120
месеца, считано от датата на усвояване — 20.04.2015 г. :падежната дата на
издължаване на месечните вноски е 28-мо число на месеца. Посочено е ,че кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е в размер на 11.5% годишно, като в т.5 от него се сочи наличие
на погасителен план/приложение 1/, а в т.14 и приложение 3 относно тарифата на лихви
такси, които приложения като неразделна
част от договора за потр. кредит обаче не са приложени към ИМ. и самия потр.
договор.
Според приложените Общи условия /ОУ/ е уговорено , че кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка с IВАN
ВС58ТА93000022475907 с месечни погасителни вноски, състоящи се от
различни части главница и договорна /възнаградителна/ лихва .С договора липсва
погасителен план за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, както и как точно се формира,
тоест какво включва всяка от дължимите погасителни вноски.Приложено е само
извлечение от счетоводните книги на банката за непогасени 30 бр погасителни
вноски, отново без посочване размера на
главница , лихва поотделно за всяка вноска.
От назначената пред ОРСъд експертиза по искане
на ищеца се установява ,че процесния
кредит е усвоен от
жалбоподателката-кредитополучател на 20.04.2015 г. На 28.11.2015
г.кредитополучателят не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след
тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по
заема не са извършвани никакви погашения. Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло
дължмми месечни вноски по кредита са 30.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните по делото се
установява, че общия размер на дължимата сума по кредита към 30.03.2018 г. —
датата на депозиране на ИМ от ищеца, дължимата сума по главницата на получения
от ответницата кредит е в размер на 9
603,20 лв., дължимата лихва по кредита е в размер на 2 609,40, а санкциониращата лихва е в размер на 164.59 лв. За втория период -10.12.2018
г. - датата на получаване на ИМ от особения представител на ответницата Е.А.И.,
дължимата главница е в размер на 9 603.20 лв., дължимата лихва е в размер на 3
408.47 лв., а санкциониращата 275.54 лв.
С оглед гореизложеното се налагат следните
равни изводи:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за паричен заем
/кредит/ заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът се
счита за сключен от момента на предаване на сумата и за успешно провеждане на
предявените искове е необходимо ищецът да установи основанието, от което
произтича претенцията му, а именно наличието на валидно правоотношение по
договор за заем, по който е изправна страна поради предаване на заемната сума,
както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума и нейния размер, а
така също и размера на претендираните от него лихва и неустойка за посочените
периоди.
Проц. представител на
заемателя не оспорва автентичност
на процесния потребителски кредит, но въвежда с отговора си възражението за
недействителност на договора поради противоречие със ЗПК, но не и възражение за оспорване възникването на заемното правоотношение и
реалното предаване на главницата по договора.
2. Въведените от ответника възражения съдът намира за основателни поради
следното: изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и страните по него – юридическо лице банкова институция
и ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън
рамките на своята професионална компетентност, изводът, който се налага е, че
договорът има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при
решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия
ЗПК, в глава трета, от който са уредени изискванията за форма и съдържание.
Съгласно
императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т. 11
и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Според окръжен съд, без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, в казуса е променлив, следва в договора за кредит
да се посочени условията /начините/ за
прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и погасителния
план към него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е
начинът на начисляване на лихвения процент съобразно главницата по договора.
Това изискване от страна на банката заемодател-в казуса не е
изпълнено. Нещо повече, в конкретния случай, по делото изобщо не е представен
придружаващ договора за кредита от 20.04.15 г. погасителен план, въпреки
,че има такова приложение вписано в процесния договор.
Пред въззивната инстанция неоснователно представителя на
Банка"ДСК"ЕАД твърди ,че сключването на потр.кредит било безспорно
доказателство ,поради което не били представили двете приложения1 и2 към него
,които са представлявали погасителния план.Именно затова в спец. закон- ЗПК са
посочени цитираните по- горе текстове за
нужната информация към потребителя от страна на кредитодателя , а именно за
задължението му точно установена дължима главница, лихва, други разходи на база
изчисления плаващ лихвен процент за всяка отделна вноска, което не е направено от
Банка"ДСК"ЕАД.
Тъй като
ответницата- жалбоподател Е. И. има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесния потр. договор от 03.02.17 г. е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо
по закон съдържание – липсва информация относно това с всяка отделна вноска
каква част от задължението за главница, лихви и други разходи се погасява, т.
е. разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.
3. С оглед
посочените нарушения на ищеца
по ЗПК, това води до недействителност на потребителския договор за
кредит, по аргумент от текста на чл. 22 от ЗПК и извод за приложение на чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи
лихва и други разходи по кредита, включително и неустойки. В настоящия
казус чистата стойност на кредита е в размер на 10 000 лв. и с оглед
признанието от страна на банката-ищец на неизгодния за нея факт на плащане от
страна на ответника на сума в размер на 396,80 лв,което е потвърдено и от
заключението на в.л., то изводът който се налага е, че искът за главница е
основателен и доказан в размер на 9
603,20 и до тази сума следва да се уважи. Върху уважената част от главната
претенция ответникът дължи и законната лихва, считано от връчване на ИМ до
особения представител на Е.И.-10.12.2018
г до окончателното изплащане на сумата.Това именно е датата за обявяване на ответницата предсрочната изискуемост на
кредита.
За останалите
претендирани суми в ИМ от 2
609,41 лв договорна лихва за периода 28.10.15 г до 29.03.2018 г , сумата от
164.57 лв, представляваща санкционираща лихва за периода 28.11.15 г-
29.03.2018 г и сумата от 120 лв- такса
"разходи по изискуем кредит", иск следва да се отхвърли като неоснователен
поради изложените мотиви в т.3 по-горе.
В заключение
поради несъвпадение с крайните изводи на ОРСъд,
решението трябва да бъде отменено, в
частта в която Е.А. И. е осъдена да
заплати на Банка "ДСК"ЕАД сумата над 9 603,20 лв до 12 497,18 лв и постанови друго решение, с което се отхвърлят
изцяло като недължими сумите от 2 609,41 лв договорна лихва,164,57 лв
санкционираща лихва и 120 лв еднократна
такса"разходи по изискуем кредит".
По разноските в производството окръжен съд намира
следното:
ОРС е присъдил
разноски в полза на ищеца Банка "ДСК"ЕАД в размер на 1854,88 лв. Тъй
като ВОС отменя частично решението на ОРС, следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта за
разноските като се постанови друго, в което се присъдят разноски по компенсация
за Банка ДСК"ЕАД в размер на 1424 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на банката-
ищец следва да се присъдят направените в настоящото въззивно производство
деловодни разноски / внесен депозит за особен представител 905 лв., от
който ВОС е постановил изплащане само на
500 лв на осн.чл.47ал.6 изр.2 от ГПК/,съразмерно на уважената част от иска,
като същите възлизат на сума в размер на 116 лв.
Затова ще следва
решението на ОРСъд да бъде отменено и
в частта за направените от ищеца разноски
там
над сумата от 1424 лв по компенсация.
Тъй като спора
е търговски на осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Водим от
горното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение №67/14.06.2019 г по гр.д.№187/2018 г по описа на ОСЪД, с което Е.А.И., с ЕГН ********** ***, е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ НА Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.***, сумата от 12 497.18 лв представляваща задължение
по Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2015 г., в ЧАСТТА над 9 603,20 лв за договорна лихва за периода
28.10.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 2 609.41 лв.,санкционираща лихва за
периода 28.11.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 164.57 лв. и еднократна
такса ,,разходи по изискуем кредит” в размер на 120.00 лв. и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.***, за сумата
над 9 603,41, лв до 12 497,12
представляваща задължение по Договор за кредит за текущо потребление от
20.04.2015 г.като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за периода 28.10.2015 г. до
29.03.2018 г. в размер на 2 609.41 лв.,санкционираща лихва за периода
28.11.2015 г. до 29.03.2018 г. в размер на 164.57 лв. и еднократна такса
,,разходи по изискуем кредит” в размер на 120.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението само за главницата от 9 603,41 лв ведно със
законната лихва считано от 10.12.2018 г/уведомяването особения представител на Е.И.
за иск. молба/.
ОТМЕНЯВА решение №67/14.06.2019 г по гр.д.№187/2018 г
по описа на ОСЪД, с което Е.А.И., с ЕГН ********** ***, е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ НА Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.***, сумата над 1424 лв разноски по компенсация пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Е.А.И., с ЕГН ********** ***, е ОСЪДЕНА
ДА ЗАПЛАТИ НА Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.***, сумата от 384
лв разноски по компенсация пред въззивната инстанция.
Решението
на осн. чл. 280 ал.3 т.1от ГПК не подлежи
на обжалване пред ВКС и е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 1/