ПРОТОКОЛ
№ 1033
гр. Варна, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
СъдебниАлбена Кръстева Димова
заседатели:Величка Стоянова Бонева
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
и прокурора Владислав Димитров Томов (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20213100201051 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА М. СВ. ИВ. , редовно призована, явява се лично. За нея адв.И.Т.,
надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
М. СВ. С., чрез законен представител АЛ. Н. Н., редовно призована, не се явява.
Д. СВ. С., чрез законен представител АЛ. Н. Н., редовно призована, не се явява.
М. С. С., редовно призован, не се явява.
Д. Й. С., редовно призована, не се явява.
За тях адв.П.В., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
Съдът докладва постъпила молба от адв.П.В., повереник на пострадалите за
конституиране като частни обвинители в настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Според мен е основателна молбата, своевременно е депозирана и няма
пречка да бъдат конституирани като частни обвинители в процеса.
АДВ.Т.: Допустима е молба. Няма пречка да бъдат конституирани.
Съдът намира, че са налице основания за конституиране на пострадалите лица, като
1
частни обвинители поради което
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като частни обвинители пострадалите от престъплението Д. Й. С., М.
С. С., М. СВ. С. и Д. СВ. С., чрез пълномощника си адв.П.Г. В..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид становището на страните намира, че не са налице пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Сне се самоличността на явилите се лица:
ПОДС. М. СВ. ИВ., родена на 24.01.1998 год. в гр. Варна, живуща в гр. Варна,
българка, с българско гражданство, със средно образование, неомъжена, неосъждана,
работеща, ЕГН **********.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б
от НПК и констатира че същите са спазени.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица правата по НПК , както
и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички
въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Настоящото производство е подсъдно на Варненски окръжен съд.
Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Не са допуснати
на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата,
пострадалия и неговите наследници. Към момента не са налице основания за разглеждане на
2
делото по реда на особените правила. Не са налице предпоставки делото да се гледа при
закрити врати, нито да се привлича резервен съдия, или резервен съдебен заседател. Не се
налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо
лице, преводач, или тълковник. Адекватна е взетата мярка за процесуална принуда. Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
АДВ.В.: Считаме, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд. Няма основание за
прекратяване и спиране на наказателното производство. Не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които са
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, пострадалия и неговите
наследници. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по
диференцираните процедури. По т.5 не са налице основанията. Няма взета мярка за
процесуална принуда и не се налага вземането на такава. Няма искания за събиране на
доказателства и ще ви помоля да насрочите делото с призоваване на страните.
АДВ.Т.: Уважаеми г-н Председател, по отношение на въпросите, които следва да
обсъждаме по чл.248, ал.1, т.1 и т.8 от НПК.
По т.1 на чл.248 ал.1 считам, че делото е подсъдно на ВОС.
По т.2 няма да правя възражение за спиране на наказателното производство.
По т.3 - по отношение на възможността предоставена ни от законодателя ни да
револвираме възражения за това дали са допуснати на ДП съществени процесуални
нарушение и то най-вече нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемата в случая и на защитата, имам следните искания и
възражения.
Моля ви на основание чл. 249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК да прекратите така
разглежданото съдебно производство и да върнете делото на прокуратурата за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правота на защита на обвиняемото лице, още от етап на ДП, пренесени в отразените
непълноти в обстоятелствената част и в обвинителния акт на варненска окръжна
прокуратура, с което е сезирал държавното обвинение.
На първо място започвайки от възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения и защо твърдим, че са допуснати такива съществени процесуални нарушения и
то довели до ограничаване правота на защита на обвиняемата още от ДП, респективно
пренесени в обстоятелствената част и диспозитива, за което е предаден на съд обвиняемото
лице. Следва да посочим, че обвиняемата съобразно правилата и правата по смисъла на чл.
15 от НКП, имала право да разбере в какво е обвинена, за да може адекватно да организира
защитата си, както и, че обвинителния акт следва да очертае онези фактически рамки на
обвинението, респективно предмета на доказване по делото, поради което в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът би следвало да посочени ясно,
3
конкретно, без противоречиво и в пълно описание на всички обстоятелства свързани с
време, място и начин на извършване на престъплението. Предявените в обвинителния акт
обстоятелства, довели освен предмета на доказване на делото, рамките на защита на
обвиняемото лице, правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота, непълнота
или ако липсва описание на съществени признаци на деянието, обосновали правота на
квалификация възприета от прокурора.
Започвайки от обвинителния диспозитив препращайки към описаните елементи в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Варненска окръжна прокурора е предал на съд
доверителката ми М.И. за това, че на конкретна дата при управление на МПС, л.а. В 0052
ВХ, е изписан регистрационен номер в диспозитива на обвинението. Започвайки от по-
леките съществени процесуални нарушения, ще пренеса възраженията си към по-тежките. В
обвинителният си диспозитив окръжна прокуратура е посочила, че доверителката ми е
управлявала л.а. Тойота РАВ, с рег. номер В 0052 ВХ, което очевидно не съответства на
изложеното му на стр.1, абзац 2 и 4, където е посочено, че регистрационния номер на
автомобила е В 0255 ВХ, както и на стр.4, от абзац 8, където е посочено, че по делото е
назначена САТЕ, която установила, че скоростта на движение на л.а. Тойота РАВ 4, с рег.
номер В 0258 ВХ, за да стигне до обвинението, което е В 0052 ВХ, а ако съпоставил с
материалите по делото и с приложения регистрационен талон на МПС, собственост на
бащата на доверителката ми, очевидно е, че регистрационния номер на управляваното МПС,
предмет на обвинението е В 0255 ВХ. Това само по себе си не би могло да бъде тълкувано
като допусната фактическа грешка или очевидна фактическа грешка, тъй като този
регистрационен номер, с който е предадена на съд доверителката ми В 0052 ВХ, също е
изписан и в постановлението за обвиняемо лице от 10.08.2021 г. на етап ДП. По този начин
ние твърдим, че отразените различия в регистрационните номера, както в обстоятелствената
част в обвинителния акт, прави невъзможно да разберем какъв автомобил, според
държавното обвинение е управлява доверителката ми, за да може тя да организира защита
си, по отношение на този въпрос. Това е първото възражение. Второто възражение е че:
Държавното обвинение е предало на съд по съответната правна квалификация за
деяние настъпило по непредпазливост с причинена смърт на лицето С. М. С., като в
кореспонденция с обстоятелствена част е очевидно, че лицето С. М. С. не е починало на
датата на обвинението, което е изписано в обвинителния диспозитив, което според нас е още
един пропуск. Обстоятелството кога едно лице е починало и в следствие на какъв резултат е
починало и каква е причинно-следствена връзка между настъпилия летален изход и
деянието на подсъдимата би следвало винаги да бъде онагледено и отразено в предявеното
обвинение. Това обстоятелство също не е било отразено и в постановлението за привличане
на обвиняем, по смисъла чл.219 от НПК на 10.08.202,г., още на ДП.
Да стигне до възраженията по отношение на непълнотата, неяснотата и не
посочването на начина на извършване на деянието в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Държавното обвинение предава на съд доверителката ми, че на
05.12.2020 г. при управление на МПС, без да коментирам регистрационния номер, нарушила
4
правилата за движение по чл.20 ал. 1 от ЗДвП, което регламентира задължението на
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Препращайки към обстоятелствената част, защото обвинителния диспозитили би следвало
да представлява едно логическо продължение на обстоятелствената част на описанието на
съществени елементи на обвинителното деяние на съставомерните признаци на
престъплението, е посочено на стр.2, абзац 2 и 3, единствено, съвсем лаконично, че при
управлението на превозното средство водачката загубила страничната си устойчивост и
водачката загубила управлението на автомобила, което се плъзнало странично и т.н., като
това е описанието на елементите, според държавното обвинение на допуснатите нарушения.
Ние считаме, че не е посочено, че непосочването на това какви бездействия или действия е
допуснало лицето, описано в обстоятелствената част, в крайна сметка водят до
невъзможност обвиняемата да разбера какво е обвинението и какво бездействие или
действие е осъществила за да може да се възприеме формиране на обвинението за
задължение, за контролиране на превозното средство. Прокурорът в обстоятелствената част
когато описва деянието, което е вменено по смисъла на специалния закон, какъвто е ЗДвП,
би следвало именно да посочи какво е осъществено, за да може да се квалифицира деянието
като нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като този текст предвижда една
самостоятелност и това деяние може да бъде осъществено само доколкото да е налице
нарушение на режима на скоростта. Според обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е посочил, че не е нарушение и няма допуснато нарушение на режима скоростта,
като е посочено, че скоростта в населеното място при управление на МПС е била 47.88
км/ч., което е под допустимата и разрешена скорост, поради което е възвел и второто
обвинете на специалния закон ЗДвП, а именно, че водачите на превозни средства са били
длъжни да избират скоростта на движението, да се съобразя с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Възражението ни в тази
насока е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не е посочено, защо
прокурорът е приел, че скоростта на управление на МПС е несъобразена, а не нарушена или
превишена, съобразно чл.21 от ЗДвП. По това обвинение прокурорът е възприел, че има
несъобразена скорост на движение, което несъответства на изложеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в тези 4-5 страници, прокурорът е посочил какво е предвиденото
препятствие, което водачката е била длъжна да съобрази за да може да контролира избора си
на скоростта. След като в обстоятелствената част няма посочени такива релевантни
обстоятелства считам, че е допуснато нарушение на правото на защита на обвиняемото лице,
тъй като тя не е в състояние да разбере какво е обвинението, а и защита да може да
организира защитата си по така предадените обвинения. Моля да приемете, че в тази насока
по повод бланкетния текст на хипотезата на чл.343 и задълженията за препращане към
специалната норма на специалния закон, са налице множество решения в тази насока,
включително изхождайки от решение № 2 от 2002 г. и множество решения на ВКС, най-вече
обсъждайки именно дефиницията на нарушението на ЗДвП и задължението на държавното
5
обвинение да посочи всички елементи на изпълнителния състав на деянието, които посочва
като обвинение и да ги опише в обстоятелствената част на обвинителния акт. За това ви
моля да приемете, че тези възражения са основателни, да прекратите производство и да
върнете делото на прокуратурата, която според мен е внесла този обвинителен акт, при
непълнота на събирането на доказателства, тъй като очевидно е допуснато и друго
процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на защита на обвиняемата на ДП.
Същата е дала подробни обяснения на 10.08.2020 г. в качеството на обвиняемо лице, който
обяснения са послужили за формиране на искания от страна на защита й и по отношение на
съществени въпроси за изясняване на причините за настъпване на механизма на ПТП, които
от страна на държавното обвинение не са били уважени и отхвърлени, но считаме, че те са
от особено съществено значение и в пряка връзка с предмета на доказване на това дело. Тъй
като считаме, че неизясняването на тези въпроси би следвало да получат отговор, да може
обвиняемата да си защити по отношение на предявените обвинения. Отговора би следвало
да е отразен и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не се съдържа в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговор на тези въпроси. Напротив било е
изложено съображение, част от заключението на САТЕ, която е била изготвена преди датата
на даване на тези обяснения и преди направеното искане за събиране на доказателства.
Налице е и една непълнота при оценката и отразяването в рамките на обвинението. За това
ви моля да прекратите производството.
Ако не уважите тези искания, вече ще взема становище дали е налице възможност за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не считам, че са налице основния за
разглеждане на делото при закрити врати. Няма да правим искания за изменения на мярката
за неотклонение, която е „Подписка“ от ДП. Събиране на нови доказателства към настоящия
момент няма да претендираме, с оглед изразеното становище по т.3.
По т.8 моля да прекратите съдебното производството, във връзка с направените
възражения.
ПРОКУРОРЪТ реплика: Моето становище е, че обвинителния акт е изготвен по
процесуалните правила. Времето, мястото и начина на извършване на престъплението
според нас е ясно посочено и описано. Не ми се вярва правото на защита да е нарушено,
заради обстоятелството, че при повдигането на обвинението обвиняемата не е била наясно
какъв автомобил е шофирала на 05.12.2020 г. Това са нашите възражения.
Подс.И.: Съгласна съм с казаното от моя адвокат.
Съдът относно цитираното тълкувателно решение № 2 от 2002 г. посочва, че то е
6
постановено при действието на НПК, в който разпоредително заседание не е предвидено, в
обема описан в настоящия НПК и там нарушението на процесуалните права на обвиняемият
се състоеше не само в ограничаване на правото да разбере в извършване на какво
престъпление е обвинен, а въз основа и на какви на доказателства, което към настоящия
момент не е посочено, в определението за съществено процесуално нарушение, по смисъла
на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Именно във връзка с цитираното тълкувателно решение съдът намира, че обвинение,
повдигнато по време на ДП е от категорията популярно наречени „работни обвинения“, а
окончателното повдигнато на подсъдимия е с обвинителния акт, заключителната част, на
който започва с „повдигам обвинение“.
Гореизложеното съдът намира като аргумент в подкрепа на своето становище, че
подсъдимата е обвинена със заключителната част на обвинителния акт. Що се отнася до
направените други възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, те
възраженията са или във връзка с недостатъчността на доказателствения материал или
според неправилната за защита негова оценка. На този въпрос съдът предварително не
следва да отговаря, тъй като становището според съдебната преценка ще изразява мнение,
във връзка с главния доказателствен факт. Изложените въпроси, пак според съдебната
преценка, са такива по същината на делото и отговор би следва да се получи със
завършващия производството съдебен акт. Не могат да бъдат намерени аргументи, който
обаче да се противопоставят на защитната теза, относно несъответствие на
обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт относно датата на деянието,
която според обвинението е причиняване на смърт на пострадал, следствие на
непредпазливо управление на МПС.
Тъй като от обвинителния акт става ясно в извършването на какво престъпление
подсъдимата се обвинява, а други процесуални нарушения от категорията на съществените
съдът не намери счита, че неправилното посочване на неправилната конкретизация на
управлявания от подсъдимата автомобил, както и датата, на която смъртта на пострадалия е
настъпила, са очевидни фактически грешки, които прокурорът е длъжен да отстрани в
условията по чл.248 а, ал.2 от НПК. Изложеното до тук съдебно становище прави
прибързано произнасяне на съдебния състав, съгласно чл.249, ал.5 от НПК.
Ето защо Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ 7 дневен срок в който прокурорът да отстрани очевидни фактически
грешки в обвинителния акт.
Настоящото определение по т. 3 подлежи на обжалване в седмодневен срок пред
7
АС-Варна по реда на глава ХХІІ от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11:15 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8