Решение по дело №103/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 94
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20215320100103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Карлово , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100103 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на член 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
СЪДЪТ е сезиран с жалба, подадена от Н. Л. К. с ЕГН ********** от гр.К.,
ул. „Р. В.“ № **; М. Л. К. с ЕГН ********** от гр. К. , ул. „Д. В.“ № **; К. Г. М. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Б. Б.“ № **; М. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „К. Д.“
№ 7; Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „В.“ № **, ****; М. ХР. С. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „П. Ю.“ № **; Д. Х. К. с ЕГН********** от гр. К., ул. „Ю.“ №
**; Н. Х. Д. с ЕГН********** от гр. К., ул. „Т. Р.“ № **, ***5; К. АТ. М. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Д. В.“ № **; ХР. АТ. М. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Д.
В.“ № **; М. П. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ц.“ № **и Г. П. Л. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Б. Т.“ № **против РЕШЕНИЕ № 02194 от 10.09.2010 г. по
преписка за обезщетяване № ***/10.09.2010 г. на ОбС „З.“ – К..
Жалбоподателите твърдят, че са наследници по закон на М.Г. М.а с ЕГН
*****, бивш жител на град К., починала на ****982г., за което е бил съставен акт за
смърт № ****/23.01.1982г. на К. гр.К.. Тяхната обща наследодателка притежавала
земеделска земя - ливада с площ от 3,800дка в местността „Р.“ в землището на гр.К..
Тъй като пропуснали срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на този имот,
завели гр.дело № 398/2006г. на Карловски районен съд, по което предявили иск по
чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. С решение № 24/18.12.2006г., постановено по това дело, бил
отхвърлен предявеният от тях иск. С решение № 1150/19.06.2007г. по гр.дело №
1
277/2007г. на Пловдивски окръжен съд, решението на КрлРС било изцяло отменено,
като вместо него съдът признал по отношение на ОбС „З. и г.“ - К. и О. К.правото им
на възстановяване на собствеността върху посочения имот. С п. І на решение №
02157/15.04.2008г. по преписка вх.№ 17996/15.04.2008г. на ОбС „З. и г.“ К. в
изпълнение на решението на ПдОС на жалбоподателите било признато правото на
възстановяване на собствеността върху имота и същевременно с п.ІІ от същото
решение им било отказано възстановяване на собствеността в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху имота. С влязло в законна сила решение №
204 от 21.04.2010г. по гр.дело № 1517/2009г. на Карловски районен съд, решение №
02157/15.04.2008г. по преписка вх.№ ***/15.04.2008г. на ОбС „З. и г.“ К. било обявено
за нищожно и преписката - върната на ОбСЗ-К. за продължаване на процедурата. След
влизане в сила на решението по гр. дело № 1517/2009 г. по описа на КрлРС, ОбСЗ-
К.следвало да изпълни процедурата по чл.18д ал.2 от ППЗСПЗЗ, т.е. да определи дали
върху процесния имот или част от него не може да се възстанови правото на
собственост в съществуващи или възстановими реални граници поради
обстоятелствата, посочени в чл. 10б ал.1, чл.24 ал.2, ал.3 и ал.4, и чл.29 от ЗСПЗЗ, и да
уведоми жалбоподателите за направените констатации по реда на ГПК. Съответно - в
изпълнение на разпоредбата на чл.18д ал.3 от ППЗСПЗЗ, да им бъде даден 14-дневен
срок, в който да направят своя избор и да заявят по какъв начин желаят да бъдем
обезщетени - дали със земя или с поименни компенсационни бонове. В този смисъл
било решението на Карловски районен съд, постановено по гр.дело № 1517/2009г.
Нито едно от действията, визирани в чл.18д ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ и в Решението на
Карловски районен съд не било изпълнено отстрана на ОбСЗ- К.. Вместо това
комисията издала свое решение № 02194 от 10.09.2010г. по преписка за обезщетяване
№ **/10.09.2010г., с което им било определено право на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделска земя - 3,800дка, V категория,
съгласно съдебно решение № 204/21.04.2010г. на КРС с компенсационни бонови на
стойност 1459 лева. Правело впечатление, че в следващите два абзаца на решението на
ОбСЗ- К. била описана, макар и пост фактум, процедурата по чл.18д ал.2 и ал.3 от
ППЗСПЗЗ, която процедура обаче не била изпълнена от страна на К.. ОбСЗ-К.
следвало да осъществи цялата тази процедура, като им обяви по реда на ГПК своето
решение, това решение трябвало да влезе в законна сила, и едва тогава евентуално би
било на лице правно основание за издаване на решение за обезщетяване. Решението не
им било връчено по реда на ГПК така, както това го изисквали ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Ето защо считат, че обжалваното Решение № 02194 от 10.09.2010г. по
преписка за обезщетяване № **/10.09.2010год. на ОбС „З.“-К. е НИЩОЖНО, като
издадено без правно основание и в нарушение на закона и МОЛЯТ съда да прогласи
нищожността му.
2
о.б.с. - К. не взема становище по жалбата.
Съдът като разгледа приложените писмени доказателства намира за
установено следното:
Жалбоподателите са наследници по закон на М.Г. М.а с ЕГН *****, бивш
жител на град К., починала на 23***82г., за което е бил съставен акт за смърт №
**/23.01..**2г. на К. гр.К., установено с представеното удостоверение за наследници
изх. № */**021г. на К.гр.К.и по тази причина се явява активно легитимирана да
обжалва решение на административния орган, с който счита, че са накърнени нейни
права и законни интереси.
В представената преписка по обезщетяване ***/10.09.2010 г. липсват данни
оспореното решение на ОбСЗ да е обявено на жалбоподателите по реда на ГПК.
С решение № 24 от 18.12.2006 г. по гр. дело № 398/2006 г. на КрлРС,
отменено с решение № 1150 от 19.06.2007 г. по гр. дело № 277/2007 г. по описа на
ПдОС, влязло в законна сила на 19.06.2007 г. е признато за установено на основание
чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на О. с. „З. и г.“ К. и на О. К., правото на
наследниците на М.Г. М.а, бивш жител на гр. К., на възстановяване на собствеността
върху следния земеделски имот: ливада от 3.8 дка в землището на гр. К., местност „Р.“
при съседи Д. Др. Б., К.п.б., Х. Ив. Б. и р..
С решение № 02157 от 15.04.2008г., взето по преписка вх. № **от 15.04.2008
г., О. с. „З. и г.“ ., издадено на основание чл. чл. 18ж ал. 1, 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
признато правото на собственост на наследниците на М.Г. М.а и е постановен отказ от
възстановяване на собствеността, с мотив: „местото е застроено тъй като попада в
имот 041010“.
С решение № 204 от 21.04.2010 г. по гр. дело № 1517/2009 г. по описа на
КрлРС, решение № 02157 от 15.04.2008г., взето по преписка вх. № ***от 15.04.2008 г.
на О. с. з. К. е обявено за нищожно и преписката е върната на административния орган
с указания за постановяване на валидно решение. В мотивите си КрлРС е посочил
процедурата, който следва да се изпълни от административния орган като се е позовал
и на мотивите на Административен съд Пловдив, дадени при предходно разглеждане
на делото.
След връщане на преписката, обс К. е постановила оспореното в настоящото
производство решение, с което на основание влязлото в законна сила решение е
постановено следното: „Определя на наследниците на М.Г. М. правото на обезщетение
за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както
следва: 3.800 дка V кат. със съдебно решение № 204 от 21.04.2010 г. на КРС при
3
условията на чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ, от които: За обезщетяване със земя и/или
поименни компенсационни бонове: 3.800 дка V кат. х 384 лв./дка на стойност 1459
лева. 3.800 дка обезщетение всичко на обща стойност 1459 лева. В решението е
посочено също, че обезщетението със земя и/или поименни компенсационни бонове
ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците по чл.
18д ал.3 и чл. 19б ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ и
възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Посочено е, че лицата,
които не са заявили писмено начина на обезщетение в посочените в ППЗСПЗЗ срокове
се обезщетяват с поименни компенсационни бонове, на основание §29 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна.
След прогласяване нищожността на решение № 02157 от 15.04.2008г., взето
по преписка вх. № ***от 15.04.2008 г. на обс К., административният орган е
постановил оспореното решение, което (макар в него да не е посочено), се основава на
разпоредбата на чл. 19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, а именно – размерът на земята, подлежаща
на възстановяване, е определен за обезщетяване, като в самото решение са посочени и
двете възможни хипотези, а именно - за обезщетяване със земя и/или поименни
компенсационни бонове.
Процедурите, на които се основават жалбоподателите, а именно –
изпращане на уведомление по чл. 18д ал.2 от ППЗСПЗЗ, от което започват да текат и
сроковете за лицата да подадат заявление дали желаят да бъдат обезщетени със земя по
чл. 19 от ЗСПЗЗ или с поименни компенсационни бонове, следват решението по чл. 19
ал.8 от ППЗСПЗЗ, сроковете за тези процедури започват да текат след постановяването
му, в какъвто смисъл са и указанията на КрлРС, дадени с решение № 204 от 21.04.2010
г. по гр. дело № 1517/2009 г., а преди това – и на Административен съд Пловдив, в
постановеното отменително решение, при предходно разглеждане на производството
по гр. дело № 1517/2009 г.
Отразеното в становището на ОСЗ (приложено по преписката, но без
изходящ номер и дата), изразено в отговор на заявление № РД.**от 11*17 г., че
сроковете за подаване на заявление за обезщетяване със земя по чл. 19 са изтекли, не
може да бъде проверено, защото въпреки опитите на съда да получи оригинала на
преписката, такъв не беше предоставен, по делото липсват доказателства дали
оспореното решение е връчено, на коя дата, изпратено ли е на жалбоподателите
уведомление по чл. 18д ал.2 от ППЗСПЗЗ и на коя дата. При това положение, според
настоящия съдебен състав оспореното решение не е нищожно, но и не е влязло в
законна сила, респективно – за жалбоподателите не е преклудирана възможността да
поискат процедурата да приключи по установения в закона и правилника за
4
прилагането му ред.
По изложеното, жалбата следва да се остави без уважение като
неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Н. Л. К. с ЕГН ********** от гр.К., ул.
„Р. В.“ № **; М. Л. К. с ЕГН ********** от гр. К. , ул. „Д.В.“ № **; К. Г. М. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Б. Б.“ № **; М. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „К. Д.“
№ ..; Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „В.“ № **, ***; М. ХР. С. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „П.Ю.“ № **; Д. ХР. К. с ЕГН********** от гр. К., ул. „Ю.“
№ **; Н. ХР. Д. с ЕГН********** от гр. К., ул. „Т. Р.“ №***; К. АТ. М. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Д. В.“ № **; ХР. АТ. М. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Д.
В.“ № **; М. П. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ц.“ № **и Г. П. Л. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „Б. Т.“ № **за прогласяване нищожността РЕШЕНИЕ №
02194 от 10.09.2010 г. по преписка за обезщетяване № **/10.09.2010 г. на ОбС „З.“ – К.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – град Пловдив, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5