Определение по дело №63782/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7084
Дата: 14 февруари 2024 г. (в сила от 14 февруари 2024 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110163782
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7084
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110163782 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Г. Д. К. Адрес:гр.СОФИЯ, ул. ... ЕГН
********** срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ"ООД, ЕИК *********, адрес
София, ул. „Незабравка“ 25,ет.5.
Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по размяна на книжа
визирана в чл. 131 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.04.2024г. от 13:30ч., за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца, че исковата молба е нередовна като не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, а именно липсва точно изложение на
обстоятелствата досежно претендираното обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради уволнението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, че в едноседмичен срок от
получаването на препис на настоящото определение да отстрани
констатираната нередовност като посочи какъв е размерът на обезщетението
за безработица, който получавала за периода за шестмесечния период за
който претендира обезщетение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на указанията в
указания срок исковата молба ще бъде върната в тази част.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. К., срещу „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, с която се иска признаването на
незаконосъобразно уволнението извършено със заповед № 523/11.10.2023г.,
1
на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ ивъв връзка с писмено предложение от
11.10.2023г., както и обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради уволнението – 11.10.2023г. – 11.04.2024г., в размер на 9000
лева, както и неимуществени вреди, причинени от незаконното уволнение в
размер на 4000 лева. ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че започнала работа при ответника на 10.10.2022г.
Сочи, че на На 10.10.2023г. работела от вкъщи, получила имейл от прекият
ръководител, че липсват справки за клиенти. Тя обяснила че документите са в
компютъра до който прекият ръководител има достъп. Сочи че била
извикана от прекия й ръководител и била нападната вербално и обвинявана
по отношение на работния процес. Сочи че разговорът преминал в кавга, а
пряката ръководителка и дала лист на който я накарала да си напише
имената и да се подпише. Предвид създалата се ситуация, и обстоятелството,
че била разстроена и обидена подписала листа без да го чете. Сочи че картата
за достъп била отнета и не била допусната повече. Прекъснат бил и
отдалечения достъп. На 19.10.2023г. на ищцата била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с дата 11.10.2023г., която не била
подписана. Сочи че не била спазена процедурата по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, тъй
като липсвало насрещно приемане на предложението в молбата на ищцата.
Счита че писмената форма на приемане на предложението е условие за
действителност последното. Ето защо предвид липсата на писмено приемане
на предложението отстрана на работодателя счита, че договорът е прекратен
на 19.10.2023г.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с
който същата се оспорва. Ответникът сочи че молбата е попълнена
собственоръчно от ответницата и оспорва тя да не е знаела какво подписва.
Не оспорва, че заповедта е връчена на 19.10.2023г., но сочи че до тази дата
ищцата не се е явила в офиса да получи заповедта, а същата не се е явила на
работа без основателна причина. Сочи че пропускът за входа на канцеларията
на дружеството бил върнат на 19.10.2023г., а достъп до този момент не и е
бил отказван.Оспорва претенциите за обезщетение за времето през което е
останала без работа и за неимуществени вреди.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 344,
ал.1, т.1 и т.3 КТ във вр. с чл. 225 КТ, и чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52
ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:
По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и
т.2 КТ;
УКАЗВА на ищеца, установи съществувалото между страните трудово
правоотношение за неопределен срок, издаване на заповедта за уволнение, за
чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дата на връчване на
заповедта
2
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи, законността
на уволнението на основанието, на което е извършено - на основание чл. 325,
т. 1 КТ - по взаимно съгласие е, дали са съвпаднали волеизявленията на
ищцата и работодателя за прекратяване на трудовия договор, считано от
11.10.2023 г. или не и дали ответникът приел в срок предложението на
ищцата, за да се реализира хипотезата на прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.3 КТ
във вр. с чл. 225 КТ;
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи, размер на последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на
трудовото правоотношение; размера на претендираните от него обезщетения
по чл.225, ал.1 КТ, както и факта на оставане без работа за процесния период
след уволнението.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на тези факти следва да
докаже или ползването на отпуска, правото за което е възникнало, или
заплащането на обезщетение за неползването му.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. с чл.
45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД;
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже 1) правоотношение
по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО на останалите искания на ищцата до
датата на първото по делото съдебно заседание след изслушване на страните.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
3
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4