№ 11120
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110150677 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. И. П. срещу
С., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото ѝ правоотношение,
извършено със Заповед № . от 17.08.2021 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и същото да
бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен
специалист” в отдел „Контрол по строителството“ при ответника, да бъде осъден ответникът
да заплати обезщетение за това, че е останала без работа за период от шест месеца от
датата на уволнението – от 17.08.2021 г. до 17.02.2022 г. в размер от 4 200 лв.
Ищцата твърди, че по силата на трудово правоотношение, възникнало с ответника на
30.06.2008 г., е заемала първоначално длъжността „младши експерт“ в отдел „Строителен
контрол“, а впоследствие – „главен специалист” в отдел „Контрол по строителството“.
Съгласно последно подписаното между страните допълнително споразумение № . от
20.02.2019 г. основното трудово възнаграждение било определение в размер на 700 лв.
месечно. Твърди, че на 17.08.2021 г. била връчена процесната Заповед № .-236, която била
незаконосъобразна, тъй като: 1) цитираното в заповедта основание (чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ)
визира възможността на работника/служителя да прекрати трудовото правоотношение без
предизвестие, а ищцата не била поискала прекратяване на трудовото правоотношение и
освен това не била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) във връзка
с подадено от нея становище до Кмета на общината била получила отговор, който обаче не
изяснявал поставените от нея въпроси и 3) не било поискано становище и разрешение от
Инспекцията на труда предвид обстоятелството, че ищцата се ползвала със специална
защита като лице с намалена работоспособност и издадено решение на ТЕЛК.
1
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че трудовото правоотношение между
страните е законосъобразно прекратено едностранно от работодателя. Твърди, че ищцата
към датата на издаване на заповедта на 17.08.2021 г. е имала необходимия стаж и възраст за
получаване на пенсия още повече, че с Решение № . от 11.05.2017 г. на ТЕЛК служителят
бил трудоустроен и с отпусната пенсия за инвалидност. Счита, че разпоредбата на чл. 333
КТ е неприложима в случая с оглед основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника,
че същото е било прекратено с оспорената заповед, размера на брутното трудово
възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението,
обстоятелството, че е останал без работа за посочения в исковата молба шестмесечен
период, както и че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението.
Задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по
настоящото дело, като в негова тежест е да установи, че е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата при наличие на предпоставките на Кодекса за социално
осигуряване за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на
соченото в заповедта основание; че е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ, в случай че
посочената разпоредба действително е приложима; че е платил претендираното обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ на ищеца, респ. че същото не се дължи на друго основание.
Съдът е отделил като безспорни между страните обстоятелствата, че ищцата е работила
по трудово правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност – „главен
специалист” в отдел „Контрол по строителството“, което е прекратено със Заповед № . от
17.08.2021 г. на кмета на район Витоша, Столична община, връчена на служителя на
17.08.2021 г., че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за исковия
период възлиза на 4200 лв.
Видно от представената Заповед № .-236 от 17.08.2021 г., в същата е посочено, че
правоотношението между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса
на труда. Съгласно чл.327, ал. 1, т.12 от КТ работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Заповедта е получена лично от ищцата на 17.08.2021 г.
Ответникът навежда твърдения, че ищцата е имала навършена необходимата възраст и
осигурителен стаж за пенсия.
Придобиването на право на пенсия е уредено в чл. 68 КСО. Съгласно чл. 68 КСО право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60
години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до
31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна
година, а от 1 януари 2030 г. с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-
годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж
по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
С оглед тази разпоредба към датата на прекратяването на трудовия договор ищцата е
следвало да има навършени 61 години и 8 месеца и 36 години осигурителен стаж. Между
страните не е спорно, че ищцата е имала необходимата възраст за пенсия, тъй като към
датата на заповедта тя е била навършила 65 години. Спорно между страните е дали е имала
2
нужния осигурителен стаж. Ответникът поддържа, че ищцата е имала навършени години и
нужния осигурителен стаж към датата 17.08.2021 г., но не представя никакви доказателства
в тази насока. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
макар към датата 17.08.2021 г. ищцата да е била навършила 65 г., то тя не е имала нужния
осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 1 КСО. Във връзка с натрупания осигурителен стаж на ищцата е поискана справка от
НОИ, както и е представено копие от трудовата книжка на ищцата. Съгласно представеното
съобщение от НОИ ищцата не е упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Освен това като доказателство по делото е представена трудовата книжка на ищцата. От нея
е видно, че ищцата е започнала трудова дейност на 1.10.1975 г., a последното записване е
при СО, район Витоша, като е посочено прослужено време 13 г., 1 месец и 16 дни. Преди
това има записи, че ищцата е работила и при други работодатели, но общият трудов и
осигурителен стаж е под изискуемите 36 години съгласно нормата на чл. 68 КСО.
В случая задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът
по настоящото дело, като в негова тежест е да установи, че е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата при наличие на предпоставките на Кодекса за социално
осигуряване за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на
соченото в заповедта основание. Ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е прекратил трудовото отношение с ищцата при наличието на законовите
предпоставки, тъй като не се установява категорично, че ищцата е имала необходимия
осигурителен стаж към 17.08.2021 г. Ответникът сочи, че с Решение № . от 11.05.2017 г. на
ТЕЛК служителката била трудоустроена и поради навършена възраст и трудов стаж, поради
което пенсията била отпусната пожизнено. Съгласно същото Решение ищцата е с 92%
трайно намалена работоспособност без чужда помощ, като можела да изпълнява длъжността
си като главен специалист. Става въпрос за пенсия за инвалидност, а не за право на пенсия
по чл. 68 КСО при навършени години и осигурителен стаж. С оглед на това неоснователни
са твърденията на ответника, че с представеното решение се установявало, че вследствие
натрупан стаж и възраст е отпусната доживотна пенсия за инвалидност.
В допълнение на изложеното, следва да се посочи, че уволнението е незаконно и на
друго основание – в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено
като основание за прекратяване чл. 327, ал. 1, т.12 КТ, който е за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие от страна на служителя. В случая липсват доказателства
трудовото правоотношение да е прекратено по желание на служителя. Прекратяването на
трудовото правоотношение от работодателя е уредено в чл. 328 КТ, към което заповедта от
17.08.2021 г. не препраща, нито пък в самата заповед словом е посочено, че прекратяването
на трудовото правоотношение е по инициатива на работодателя, което е още едно основание
за незаконност на прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод достигна съдът. Безспорно е, че процесното трудово правоотношение е безсрочно.
Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че до устните
състезания трудовият договор е прекратен на друго основание. Ето защо, искът е
основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Ищцата претендира обезщетение за времето, през което е останало без работата
вследствие незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл.
225 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да бъде присъдено
обезщетение е нужно да са налице три предпоставки: да е налице противоправно поведение
3
на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да
прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение,
ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца
след уволнението и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставянето
без работа.
В случая се установи, че е извършено противоправно поведение от страна на
работодателя, тъй като не са били налице предвидените в закона условия за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата. Във връзка с неполагането на труд в продължение на
шест месеца е представено заверено копие на трудовата книжка на ищцата и е изискана
справка от НАП – л. 75 от делото, от които се установява, че за периода 17.08.2021 г. –
17.02.2022 г. за ищцата няма данни за регистрирани трудови договори. Страните не спорят,
че трудовото възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е било 700,00
лв., като за период от 6 месеца дължимото обезщетение по чл. 225 КТ от страна на
работодателя е в размер на 4200,00 лв. /това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада
по делото/. Безспорно е налице и причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането на ищцата без работа, с оглед на което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4200,00 лв., т.е. искът следва да се уважи в
пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцата. Ищцата
претендира заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, което искане следва да бъде уважено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 328,00 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. И. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. С. от длъжността „главен специалист” в отдел „Контрол по
строителството“ при С., с адрес в гр. С., извършено със Заповед № . от 17.08.2021 г. на кмета
на С..
ВЪЗСТАНОВЯВА М. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 344, ал., т. 2 КТ на
заеманата до уволнението длъжност „главен специалист” в отдел „Контрол по
строителството“ при С..
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С. да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на М. И.
П., ЕГН ********** с адрес в гр. С. сумата от 4200 лв., представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от
17.08.2021 г. до 17.02.2022 г.
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С. да заплати на М. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр. С.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700,00 лева, разноски за производството.
ОСЪЖДА С., с адрес в гр. С. да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 328,00 лева – държавна такса за производството по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5