№ 111
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000042 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на В. ИЛ. П. от гр.Варна срещу
определение №1631/07.12.2021 г., постановено по т.д.№1102/2020 год. по описа на ОС –
Варна, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване на решение №384/21.10.21г. по т.д.№1102/20г. на
ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
не е извършена преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса въз основа
на представените доказателства в това число и декларираните такива за имущественото
състояние, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне по делото. Твърди се, че към настоящият момент ищцата не получава никакви
доходи и че към момента на декларирането не разполага със средства за заплащане на
дължимата държавна такса. Излага твърдения, че към момента на подаване на искането
съдът не е съобразил следните обстоятелства, а именно: че жалбоподателката не получава
месечен доход; че има потребителски кредит по договор с БНП Париба и кредитна карта
към същата финансова институция; че следва да осигурява издръжката на двете си деца; че
не притежава моторно превозно средство, дялове и акции в търговски дружества и парични
влогове; че притежава един единствен имот, съставляващ жилището, в което живее. Счита,
че е представила всички необходими доказателства за установяване на имущественото
състояние, видно от които е налице невъзможност за плащане на държавната такса. Моли за
отмяна на обжалваното определение.
Насрещната страна ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със
седалище гр.София, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 276 от ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №1102/2020г. по описа на ВОС е приключило с решение
№384/21.10.2021 г. срещу което е постъпила въззивна жалба от В. ИЛ. П.. В жалбата е
обективирано особено искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 1000 лв.
За да остави без уважение искането за освобождаване, съдът е приел, че не са налице
1
предпоставките за признаване в полза на молителя на липсата на достатъчно средства да
заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване, тъй като от представените
доказателства и декларации, от изисканите по служебен път справки, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, е видно, че ищцата разполага с достатъчно средства за
заплащане на държавната такса за въззивно обжалване на решението, възлизаща на 1000 лв.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на
държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз
основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за
внасяне на такси и разноски за производството по делото.
В процесния случай, за да извърши дължимата по закон преценка на релевантните за
основателността на молбата обстоятелства, наред с вече представените доказателства,
първоинстанционният съд е констатирал наличие на данни относими към материалното
положение на молителката, които опровергават твърдяната липса на средства за заплащане
на дължимата държавна такса.
От приложените по настоящото дело справки е видно, че жалбоподателката
понастоящем е управител и съдружник „Верчети“ ООД, с ЕИК *********, притежаващ
половината от дяловете, което обстоятелство не е декларирано в подписаната от нея
декларация за материално и гражданско състояние от дата 07.12.2021 г. Видно от
публикуваните на основание чл.38 от Закона за счетоводството в Търговският регистър към
Агенция по вписванията годишни финансови отчети на дружеството, то е с положителен
финансов резултат за текущата година т.е. 2020 г. в размер на 17 000 лв. При анализ на
подписаните от жалбоподателката съкратени форми на баланс и ОПР, съгласно счетоводен
стандарт №1, се установяват текущи (краткотрайни) активи в размер на 21 000 лв. към
31.12.2020 г. Според чл.137, ал.1, т.3 от Търговския закон от компетентността на общото
събрание на дружество с ограничена отговорност е приемането на годишния отчет и
баланса, разпределянето на печалбата и вземането на решение за нейното изплащане, а
съгласно чл.138, ал.1 и 2 от същият закон управителят е длъжен да свика Общото събрание
най – малко веднъж годишно или по писмено искане на съдружник, притежаващ дялове над
1/10 от капитала.
От представената по настоящото производство декларация за материално и
гражданско състояние подписана на 01.12.2021 г. е видно, че постоянният адрес на ищцата е
гр.Варна, ул.”Сергей Румянцев” № 7А, ет. 2, различен от адреса на недвижимият имот,
който твърди, че представлява жилището, в което живее.
Съгласно представените справки за семейно положение на В. ИЛ. П. е видно, че е
неомъжена и има две деца – И.С.С., ЕГН ********** и К.К.И., ЕГН **********. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от Семейният кодекс във връзка с чл. 142, ал.2 от същият следва, че
жалбоподателката не е декларирала получавана за К.К.И., ЕГН ********** издръжка.
Съгласно чл. 144 от Семейният кодекс И.С.С., ЕГН ********** няма право на издръжка от
родителите си и молителката в качеството си на такава не следва да декларира в
представената от нея декларация за материално и гражданско състояние неговата издръжка.
От представените по настоящото дело доказателства за кредитната задлъжнялост на
молителката става ясно, че има подписано споразумение за отсрочване на погасителни
вноски по договор за потребителски кредит номер PLUS – 17375119 за отлагане на 6
месечни погасителни вноски за срок от 6 месеца (гратисен период) от 17.10.2019г., но не
може да се направи извод за съществуването на кредитна карта, както и че към датата на
подаване на искането жалбоподателката е била в просрочие на месечна погасителна вноска
към БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България.
В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за
освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в
интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност
2
да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна,
когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време
само известни затруднения за страната – задължена да я заплати, но същата като разход не е
непосилна за страната, предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение №
183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.
Декларираните обстоятелства относно липсата на доходи, респективно средства за
заплащане на държавна такса, са в разрез и с доказателствата по делото, от които се
установява, че ищцата участва дружество с ограничена отговорност „Верчети” и в
качеството си на управител и съдружник би могла да да поиска свикване на Общо събрание
с цел разпределяне на печалба.
Настоящият състав счита, че от деклариараната печалба за 2020 г., видна от
публикуваните в Търговският регистър към Агенция по вписванията годишни финансови
отчети може да се разпредели дивидент за ищцата в размер на 8 500 лв, с който отново се
опровергават сочените обстоятелствата във връзка с липсата на средства за заплащане на
държавна такса, тъй като размерът ѝ е 1 000 лв.
Наред с това, от притежаваният недвижим имот биха могли да се реализират
граждански плодове, тъй като от предтавената по делото декларация става ясно, че
молителката живее на друг различен адрес.
Горната фактическа установеност налага извода за неоснователност на молбата за
освобождаване от заплащането на държавна такса за производството по обжалване на
решението на ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че молителката не е от категорията на лицата, за
които заплащането на държавна такса в размер на 1000 лв. е непосилно, респ. останало е
недоказано отсъствието на всякаква възможност от страна на молителката да заплатят
същата. Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване от държавна такса без
уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изложеното, частната жалба на В. ИЛ. П. се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. ИЛ. П. от гр.Варна срещу
определение № 1631/07.12.2021 г., постановено по т.д. № 1102/2020 год. по описа на ОС –
Варна, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване на решение №384/21.10.21г. по т.д.№1102/20г. на
ВОС, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4