Определение по дело №3146/2022 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по искане вх. № 2551/09.02.2024г. от жалбоподателя К.А.Т., чрез пълномощниците адв. П. и адв. В., за изменение на решение № 478 от 15.01.2024г., в частта му на разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 15 054,76 лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част на жалбата. Посочено е, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските, тъй като К.Т. е бил в невъзможност да представи доказателства за наличност на парични средства по банкови сметки на баща си А.Т. в хода на ревизионното производство, без санкция на администрацията. В случая се касае за доходи, реализирани от трето лице, за които жалбоподателят няма как да разполага с доказателства.

На следващо място, са изложени твърдения, че събраните в настоящото съдебно производство доказателства, отнасящи се до доходите на бащата на жалбоподателя и възможността да предостави парични средства в дарение, не са единствените, които обосновават изводите на съда за отмяна на голяма част от данъчните и осигурителни задължения, установени с обжалвания РА /приблизително 98%/. Ангажираните доказателства едва в съдебната фаза на обжалването на РА, имат отношение единствено към отмяната на РА по отношение допълнително определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви. Същевременно, с обжалвания РА се определени допълнително задължения по ЗДДС, чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви, които са отменени вследствие на ангажирани доказателства при множество извършени процесуални действия, не само такива, отнасящи се до трето лице – баща на жалбоподателя, извършило дарение в негова полза.

Ответникът Директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Я., изразява становище за неоснователност на искането. Изложени са аргументи, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на разноските, тъй като едва в хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са представени доказателства за наличност на парични средства в брой при бащата на К.Т. А.Т., изтеглени от банкова сметка ***. Именно при анализ на тези новопредставени писмени доказателства, съдебният състав е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, в частта му на определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви, както и допълнително определени ЗОВ, ведно с прилежащите лихви.

Искането за допълване на разпореждането в частта му за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

Производството по делото е образувано по жалба от К.А.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Н. К. - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 703,90 лв.; допълнително установена дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. и за 2017 г. в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв. и допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/, както следва: за 2014 г. ДОО в общ размер на 250,54 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 117,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 97,87 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 45,79 лв. и ЗО в общ размер на 156,59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 73,27 лв.; за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 790,05 лв.; за 2016 г. ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 463,69 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 289,85 лв.; за 2017 г. ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 240,11 лв. и за 2018 г. ДОО в общ размер на 3 719,80 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 271,09 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 256,69 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 91,59 лв. и ЗО в общ размер на 2 010,70 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 146,53 лв.

Производството е проведено по реда на чл. 226 от АПК, във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК, след като с решение № 11360/08.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2188 от 2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменено решение № 9/05.01.2022 г., постановено по адм. дело № 818 от 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С решение № 478 от 15.01.2024 г., влязло в сила на 22.02.2024 г., обжалваният Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619002292-091-001/19.11.2019 г., издаден от Н. К. - началник сектор, възложил ревизията, и Е.Ц.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 38/27.01.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, е отменен В ЧАСТТА относно допълнително начислен ДДС за периода от 29.06.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 58 134,17 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 13 703,90 лв.; допълнително установената дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер на 1 282,70 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,79 лв. и за 2017 г. в размер на 1 538,65 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 242,37 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 030,42 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 732,13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 203,52 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,60 лв., както и допълнително определени ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 374,05 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 263,24 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 317,99 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 493,46 лв. и ЗО в общ размер на 2 107,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 790,05 лв.; за 2016 г. ДОО в общ размер на 1 609,25 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 463,69 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 628,61 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 181,13 лв. и ЗО в общ размер на 1 005,78 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 289,85 лв. и за 2017 г. ДОО в общ размер на 2 275,23 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 414,21 лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 824,36 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 150,07 лв. и ЗО в общ размер на 1 318,97 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 240,11 лв. и изменен В ЧАСТТА относно допълнително определените ЗОВ за 2018 г. /авансови и за годишно изравняване/, като са намалени задължението за ДОО от 3 719,80 лв. на 905,76 лв. и задължението за прилежащите лихви от 271,09 лв. на 117,31 лв.; задължението за ДЗПО – УПФ от 1 256,69 лв. на 306 лв. и задължението за прилежащите лихви от 91,59 лв. на 39,66 лв. и задължението за ЗО от 2 010,70 лв. на 489,60 лв. и задължението за прилежащите лихви от 146,53 лв. на 63,33 лв. В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ жалбата е отхвърлена КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са ангажирани единствено доказателства, включително изискване за представяне на документи по реда на чл. 192 от ГПК и съдебни експертизи, отнасящи се до незаконосъобразност на определената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък върху добавената стойност, с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и ЗОВ, определени по реда на чл. 124а от ДОПК /авансови и за годишно изравняване/, ведно с прилежащите лихви. Едва в хода на повторното разглеждане на делото от Административен съд - Пловдив, и то в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, са ангажирани доказателства от трето неучастващо по делото лице /писмени и гласни/ за наличност на парични средства в брой при дарителя А.Т., баща на жалбоподателя К.Т., които са изтеглени от банкови сметки, дарени са и са използвани от последния за покупка на недвижим имот, извършена в началото на 2015 г. Именно тези допълнителни писмени и гласни доказателства са обосновали извод на съдебния състав за незаконосъобразност на обжалвания РА, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви.

Съдът намира за основателно твърдението на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение на отмяната на РА, в частта му на допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви, дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и допълнително определени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви. Част от тези задължения са установени в следствие на констатациите в РА, че жалбоподателят Т. е извършвал независима икономическа дейност по продажба на различни стоки чрез изпращане на куриерски пратки от куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД до клиенти, доходите от която дейност са укрити /декларирани са единствено реализирани доходи от стопанска дейност като ЕТ за 2014 г. и 2018 г./. В хода на двете съдебни производства пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства и заключения по СГрЕ и ССЕ, посредством които са опровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите. В случая, не се касае за доказателства, изискани и непредставени в хода на ревизионното производство, а за опровергаване на такива, събрани от ревизиращия екип, предвид на което е направен извод за незаконосъобразност на РА по отношение допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС и по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, както и за частична незаконосъобразност по отношение на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви. Поради тази причина, разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неприложима по отношение на направените от жалбоподателя разноски, отнасящи се до отмяната на обжалвания РА, в тази му част.

Аналогични са аргументите за неприложимост на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по отношение отмяната и изменението на обжалвания РА, в частта му на допълнително определените вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО /авансови и за годишно изравняване за 2015 г. и за годишно изравняване за 2018 г./, ведно с прилежащите лихви. Отмяната на тези задължения е настъпила вследствие прилагането на тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8 от 2020 г., с предмет разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Съгласно диспозитивната част на тълкувателното решение, не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства /доходи/, осигурили въпросните разходи. Именно върху органите по приходите е тежестта да докажат посочения факт на извършване на трудова дейност от РЛ в съдебното производство по оспорване на РА от ФЛ, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК обаче несъмнено е приложима по отношение отмяната на обжалвания РА, в частта на допълнително определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви. Обратно на твърдението на пълномощниците на жалбоподателя, лицата К.Т. и А.Т. /надарен и дарител/ са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК /син и баща/ и е било напълно възможно в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства, в хода на ревизията, както и в хода на административното обжалване да бъдат представени доказателства за доходите на А.Т.- баща на жалбоподателя, възможностите му да натрупа спестявания и изтеглянето на парични средства от банкова сметка, ***. Налице е пасивно поведение от страна на жалбоподателя, който в хода на ПУФО, предхождаща ревизията, е депозирал единствено декларация, в която посочва, че закупеният през 2015 г. недвижим имот е със средства, предоставени от баща му, без да сочи конкретни факти – какъв е размера на средствата, кога и по какъв начин са му предоставени. К.Т. дори не е посочил, че баща му е бил пенсиониран военнослужещ, на който е изплатено обезщетение при пенсиониране и който е продължил да работи след пенсионирането си.

Независимо, че в хода на ревизията са изискани доказателства в подкрепа на това му твърдение, че имота е закупен с дарени парични средства от баща му, такива не са представени, т.е. налице е пълно бездействие от страна на К.Т., което като последица препятствало ревизиращите органи по приходите да извършат проверка на твърдението. В обясненията си К.Т. не е посочил нито конкретен размер на дарената сума и нито кога е извършено дарението, което да даде повод на ревизиращите да извършат проверка за наличност на парични средства при баща му А.Т. и то към точния момент на извършване на дарението. Доказателства в подкрепа на твърденията за извършено дарение не са ангажирани и в хода на първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Такива са ангажирани едва при повторното разглеждане на делото пред Административен съд - Пловдив и то в изпълнение на дадени задължителни указания от касационната инстанция за събиране на допълнителни доказателства, и извършване на фактически установявания по тази обжалвана част на РА и формулиране на правни изводи въз основа на тях.

При така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на претендираните за присъждане от жалбоподателя разноски, като по отношение на част от тях, отнасяща се до отмяната на обжалвания РА, в частта му на допълнително определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. При направените изчисления на отменените данъчни и осигурителни задължения и акцесорните задължения за лихви по обжалвания РА, се установява, че същият е отменен, в частта си на допълнително начислен ДДС, ведно с прилежащите лихви в размер на 71 838,07 лв.; на допълнително определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви в размер на 3 395,51 лв.; на допълнително определени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви в размер на 24 322,57 лв. и на допълнително определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви в размер на 5 089,67 лв. и потвърден, в частта си на допълнително определени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви в размер на 2 662,93 лв. Това означава, че отменената част на РА, отнесена към всички установени с него задължения, възлиза процентно на 97,52%, а не както е посочено в искането на 98%. От заявената претенция за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде приспадната и сумата в размер на 2 лв., която представлява банкова такса за внесена държавна такса за образуване на делото и същата не представлява разноски, направени за водене на делото. Съответно, направените разноски, дължими в процентно съотношение спрямо уважената част на жалбата следва да бъдат в намален размер от 14 981,02 лв., вместо претендираният такъв в искането от 15 054,76 лв. От така изчисления размер на разноските следва да бъде приспадната и сумата в размер на 728,08 лв., съответна на отменената част на РА, отнасяща се до допълнително определена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2018 г., ведно с прилежащите лихви, по отношение на която част е прието по-горе в настоящия съдебен акт, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

По изложените аргументи, претенцията за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважена частично, като Национална агенция за приходите – гр. София бъде осъдена да заплати на К.А.Т. сумата в размер на 14 252,94 лв. разноски по делото, съобразно изложените по-горе мотиви.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА решение № 478 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 3146 от 2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на К.А.Т., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** сумата в размер на 14 252,94 лв. (четиринадесет хиляди двеста петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: