РЕШЕНИЕ
Номер 424 15.07 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
Съд, Търговско отделение, ХІХ състав
На трети юли, 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 641
по описа за 2018 година намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 124 ГПК във вр.430
ТЗ.
Ищецът Банка ДСК ЕАД твърди, че на 12.06.2015 г. между него
като кредитодател и ответника Н.М.И. като кредитополучател, е сключен Договор
за кредит за текущо потребление за сумата от 35 000 лева. Уговорена е възнаградителна
лихва за ползваната и непогасена сума по кредита в размер на 8,2%
годишно, формирана от стойността на 6 месечния SOFIBOR + надбавка в размер на 7,19% при изпълнение на условията по „Договор за
ползване на пакети частно банкиране". Посочва, че е уговорено погасяването да се извършва на месечни вноски с падеж 11-то число
на месеца. Твърди, че са подписани и Общи условия към
цитирания Договор, като в чл.19.1 от същите е предвидена дължимостта на санкционна
надбавка към възнаградителната лихва - 10% върху
падежиралата и неиздължена на падеж главница, а в чл. 20 и следващите от Общите
условия са уговорени условията,
при които кредиторът има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. На следващо място твърди, че на 12.06.2015г. сумата по кредита е изцяло
усвоена по разплащателна сметка на ответника като съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, погасяването
е започналона 13.07.2015г. Посочва, че
кредитът е погасяван редовно, без закъснения до 12.09.2017г., когато е погасена изцяло
дължимата 27-ма вноска от погасителния план и към тази дата кредитът е бил
изцяло редовен. На 11.10.2017г с автоматичен трансфер
от разплащателната сметка на кредитополучателя е събрана за погасяване на
падежиралата вноска сумата от 3,81 лева, с която частично е погасена договорна лихва с падеж 11.10.2017г. като твърди, че това е и последното плащане по кредита.
Поради посочената забава в
погасяванията на кредита, на основание чл. 20.1.1 от Общите условия, на
29.01.2018г, кредиторът твърди, че е изпратил уведомление на кредитополучателя,
че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди, че уведомлението с
изх. н. 09-20- 0304/29.01.2018г. е връчено чрез нотариална покана № 20, т. 1.
peг. № 132/30.01.2018г. по описа на нотариус Веселина Благоева, № 057 по РНК,
връчена по реда на чл. 47, ал. 1,2, 5 от ГПК на 22.03.2018г. На 24.04.2018г
кредитът е осчетоводен като изцяло и предсрочно изискуем и е започнато
начисляване на дължими договорни и санкционни лихви върху пълния размер на
усвоената и непогасена главница, която ищецът твърди, че към 24.04.2018г. е в
размер на 29 235,37 лева.
Твърди, че на 25.04.2018г. е
предприел действия за принудително събиране на вземането си като е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Заявлението е уважено и по ЧГД № 6632/2018г, по описа на Пловдивски районен
съд, 13 граждански състав, срещу длъжника е издаден ИЛ за следните суми: 29
235,37 лева - главница, 1 331,31 лева редовна /договорна/ лихва за периода
11.10.2017г. - 24.04.2018г., санкционна лихва за период 18.10.2017 - 24.04.2018
г. в размер 55,52 лева, 120 лева такса „Оперативно обслужване на кредити в
случаите, когато същите стават изискуеми" по Приложение № 3 към Договора
/подписано от кредитополучателя с подписване на договора за кредит и неразделна
част от него/, законна лихва върху главницата от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдебни разноски по делото. Посочва, че длъжникът е подал възражение в срок, с оглед на което за ищеца
се е породил правния интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищецът претендира от съда да
постанови решение, с което да установи в отношенията между страните, че
ответникът му дължи по Договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2015
г., следните суми: 29 235,37 лева - главница; 1 331,31 лева - редовна /договорна/ лихва за
периода 11.10.2017г. до 24.04.2018г.; 55,52 лева - санкционна лихва за период
18.10.2017 - 24.04.2018 г.; 120 лева - такса разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
3717 от 26.04.2018 г. по ч.гр.д. № 6632/2018 г. на РС - Пловдив. Претендира
присъждане на сторените в заповедното производство разноски в размер на 664,84
лева, както и на разноските в настоящото производство и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Н.И., чрез процесуалния си представител
адв. В.И., оспорва исковете като недопустими и като
неоснователни. Твърди, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, не е била настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. В тази връзка, твърди, че представената от ищеца
нотариална покана не му е била редовно връчена, тъй като ответникът е посочил
на банката адрес за кореспонденция, различен от този на който е бил търсен.
Не оспорва факта на сключване на
договора за кредит, но твърди, че същият, както и всички документи във връзка с
него (вкл. документи по застрахователна полица сертификат № 4005000106375 -
предложение за включване в групова застраховка ЖИВОТ и въпросник -декларация)
са били изготвени предварително и предоставени за подпис, без да е имал
възможност да се запознае предварително с тях, или да влияе на съдържанието им.
Твърди, че след сключване на договора за кредит и свързаната с него застраховка
„Живот“, здравословното му състояние неочаквано се е влошило, като към момента
е със 100 % инвалидност. Твърди, че след настъпване на посоченото застрахователно
събитие - „пълна трайна нетрудоспособност“ е уведомил застрахователя „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по надлежния ред с уведомление вх. № УП - В - 1884/2017
г. и вх. № 01-10-73-423. Твърди, че е изискал от кредитодателя - ищец да встъпи
в правата си на ползвател на застраховката
и да получи сумата по кредита от застрахователната компания, но Банката
е игнорирала искането. Твърди, че развилото се производство пред застрахователя
е завършило с отказ да се изплати застрахователна сума.
На следващо място ответникът
оспорва наличието на задължения към ищеца. Оспорва редовността на счетоводните
записвания на банката. Оспорва получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост от страна на банката, оспорва изпълнение на задълженията на ищеца
по договора за кредит. Оспорва представените писмени доказателства. Прави възражение за нищожност на всички клаузи от
договора за кредит на осн. чл. 143 и чл. 146, ал.2 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. като неравноправни и противоречащи на добрите нрави.
Твърди, че не са му били предоставяни Общи условия към договора за банков
кредит и не се е съгласявал с такива. Твърди, че не са му били
предоставяни и Общи условия към договора за застраховка и не се е съгласявал с
такива. Претендира разноските по делото.
В депозираната допълнителна
искова молба по делото, ищецът поддържа заявеното в първоначалната искова
молба. Посочва, че съгласно чл. 25 от Общите условия към договора за кредит,
кредитополучателят не се освобождава от изпълнения на задълженията си по
кредита, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на
задълженията по кредита, ако има получена такава сума. Сключеният договор за
застраховка не е обезпечение по кредита, а допълнителна възможност за удовлетворяване на вземането на Банката.
Твърди, че сума от застрахователя не е получавана към настоящия момент. Твърди,
че сумата по кредита е усвоена на 12.06.2015 г. по разплащателна сметка IBAN № ****, като разполагаемата сума е била
реално изтеглена на 15.06.2015 г. Посочва, че крайният падеж на кредита е
12.06.2025 г. Посочва, че съгласно Договора, кредитът се изплаща със 120
месечни равни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план. Погасителният план съдържа информация и за общата сума,
дължима от ответника и се явява неразделна част от договора за кредит. Според
т. 8 на договора за кредит, лихвеният процент е преференциален променлив с
първоначален размер 8,20%, като същият е изменян на 6 (шест) месечен период,
съгласно Общите условия, на 15 януари и 15 юли (раздел III: „Олихвяване.
Разходи по кредита“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление). Твърди, че при промяна на лихвеният процент, Кредиторът определя
нов размер на месечната вноска и предоставя актуализиран погасителен план при
явяване на Кредитополучателя в поделение на Банката т.е. подписаният между
страните погасителен план, част от Договора за кредит, е бил валиден до
15.01.2016 г., когато ищецът е променил действащият лихвен процент. Твърди също,
че в подписаният погасителен план, под ГПР, е посочено, че „Информацията,
съдържаща се в погасителния план, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно договора за кредит.”
т.е. според ищеца, Кредитополучателя
следва да се счита информиран и с полагането на подписа си е дал съгласен с
последващите промени. Твърди също, че за периода от сключване на Договора за
кредит до дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение,
лихвеният процент е понижаван (с едно изключение, на 11.02.2018 когато е
увеличен с 0,30 % поради неизпълнение на допълнителни условия) до момента, в
който кредита е станал съдебен и е започнала да тече законна лихва. Твърди, че
към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът не е
платил седем погасителни вноски с падежи, подробно посочени в допълнителната
искова молба. За периода от усвояване на кредита са постъпили
общо 11.285,74 лева, от които 5.764,63 лева погасяват главница и 5.521,11 лева
погасяват редовна/договорна лихва.
Посочва, че съгласно чл. 19.2. от Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на "Банка ДСК" ЕАД при допусната забава
в плащанията на месечните погасителни вноски повече от 90 дни, вземането на
Банката за целия кредит и всички лихви, такси и разноски стават изискуеми и
кредитора има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по
съдебен ред. Оспорва твърдението на ответника за нередовност на връчването на
нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва
твърдението на ответника, че клаузите на договора са неравноправни и съответно
- нищожни. Счита, че оспорените клаузи
попадат в изключението, предвидено в чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП.
В
допълнителни отговор ответникът поддържа твърденията и възраженията си в
първоначално подадения отговор.
По
делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. В постъпилото по делото становище, същият не оспорва
твърдението на ответника, че на 12.06.2015 г. Н.И. е бил включен в групата на
застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот,
свързан с банков кредит“ на Банка ДСК ЕАД, за което е издаден сертификат №
4005000106375. Твърди обаче, че в Глава I, чл. 9, т.4 от
приложимите към представения по делото застрахователен сертификат Общи условия,
като изключен риск уговорено, че
отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт
или трайна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка със
съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за
здравословното състояние обстоятелство. Поради посоченото, счита че ответника
няма право да получи застрахователно плащане.
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Искът е допустим. Процедурата
след издаване на заповедта за изпълнение е протекла в установените в ГПК срокове
и валидно ищецът е инициирал защита по предявения иск.
Между страните е безспорен факта
на сключване на посочените в исковата молба договор за кредит и свързания с
него договор за застраховка. Безспорен е и факта, че кредитът е усвоен.
От заключението на приетата по
делото ССЕ, която съдът изцяло кредитира, се установява, че дължимите суми посочени в исковата молба
отговарят на реалния дълг на ответника. Изключение прави наказателната лихва,
която се претендира в размер от 55.52 лева, като от заключението на вещото лице
се установява, че е в размер на 47.28 лева.
С оглед на възраженията на
ответника следва да се посочи, че съдът намира за изцяло правно ирелевантни, с
оглед предмета на спора, обстоятелствата около сключването на договора за
застраховка. Това е развило се паралелно с договора за кредит правоотношение,
което няма значение за дължимостта на сумите в рамките на облигационната връзка
между Н.И. и Банка ДСК ЕАД. Изрично в чл.25 от Общите условия е посочено, че
наличието на застраховка не освобождава кредитополучателя от изпълнение на
задължението на договора за кредит, освен сумата платена от застрахователя и
отнесена за погасяване на кредита. Освен това, дори и да не бе наличен подобен
текст, така или иначе отношенията свързани с удовлетворяване на кредитора от
страна на застрахователя не могат да повлияят на дължимостта на поцесните суми,
изключая фактите свързани с някакво погасяване на дълга поради извършен превод
на застрахователно обезщетение в полза на бенифициера. Кредиторът не може да
бъде поставен в ситуация да търси първо плащане от застрахователя, а след това
от длъжника, като следва това да бъде оставено на неговото усмотрение. Целта на
посочения вид застрахователни договори, а именно, договори за имуществено
застраховане, сключени от кредитор, с предмет живота и телесната
неприкосновеност на кредитополучател, е банката да обезпечи т.нар. „финансов
риск“, т.е. изпълнението на породените от договора за банков кредит парични
задължения, като при неизпълнение на породените парични задължения (главни и
акцесорни) по договор за банков кредит от кредитополучателя. Вследствие смърт
или заболяване, вкл. телесна повреда, които са причинили трайно намалена
работоспособност, настъпва покрития застрахователен риск, като за банката се
поражда притезателно право, но не и задължение,
да получи застрахователно обезщетение, равняващо се на неизпълнените
парични задължение по сключения договор за банков кредит, респ. възниква
изискуемостта на правното задължение на застрахователя да изплати уговореното
застрахователно обезщетение (в 15-дневен срок от представяне на всички
необходими документи – арг. чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 405, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ). Макар и обичайно уговорените застрахователни
премии да са за сметка на кредитополучателя, като те са част от общия разход по
кредита за потребителя, съгласно определителната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, кредитополучателят, който не е страна по застрахователния договор, не е
материалноправно легитимиран да иска заплащане в негова полза на уговореното
застрахователно обезщетение, т.е. същият не притежава пряк иск срещу
застрахователя.
Възможността на кредитополучателя
да реализира правата си в хипотеза на настъпил покрит застрахователен риск, е
регламентирана с разпоредбата на чл. 242, ал.2 от КЗ (отм.), съгласно която
физическото лице, застраховано по застраховка "Живот" или
"Злополука", сключена в полза на кредитор за обезпечение на
задължението му, има право на иск срещу застрахователя, включително когато не е
било страна по застрахователния договор, но само при условие, че е платило
задължението си по кредита, въпреки настъпването на застрахователно събитие.
Т.е. от изложеното следва, че няма никаква пречка, ответникът да инициира
реализиране на правата си против застрахователя по посочения ред. Елементите по
застрахователното правоотношение обаче не могат да бъдат поставени, като
условие за дължимостта на сумите по основната сделка. По делото освен това не
се установи да е налице някакво плащане на застрахователно обезщетение, по
което ищецът да е бенифициер. Поради всичко изложено не следва да се коментират
основните възражения на ответника около сключването на договора за застраховка
и т.н.
По делото се установява
сключването на договора за кредит, усвояването от ответника на сумата предмет
на правоотношението, както и дължимостта на исковите суми, съобразно
заключението на вещото лице. Въпреки това искът се явява само частично
основателен. Ответникът възразява, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, не е била настъпила
предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка, твърди, че представената от
ищеца нотариална покана не му е била редовно връчена, тъй като ответникът е
посочил на банката адрес за кореспонденция, различен от този на който е бил
търсен. Съдът счита наведеното възражение за напълно основателно. Видно от
съдържанието на всички представени по делото писмени доказателства, които са
изходящи от ответника е, че цялата кореспонденция е водена от него, чрез адв.
В.И., която е посочвала съдебен адрес. Нещо повече, самият застраховател, както
и кредитополучателя са изпращали книжата именно на съдебния адрес на ответника
посочен от неговия пълномощник. /писмо на лист 45, писмо лист 53/. Също така свидетелят
И. И. установява, че в документацията събрана в банката е фигурирал посочения
от ответника адрес за кореспонденция в ****, но е решено да не се осъществява
контакт с длъжника на него. Според настоящият състав на съда, при установените
факти по делото, банката недобросъвестно е използвала домашния адрес на
ответника, за да упражни правата си по обявяването на кредитната експозиция за
изцяло и предсрочно изискуема. Налице е злоупотреба с права от страна на
кредитора, като упражняването на уведомяване на постоянния адрес на лицето не
може да бъде зачетено при установената по делото фактическа обстановка. При
развила се кореспонденция на съдебен адрес на ответника очевидно ищецът е
използвал основния адрес на длъжника, като е неглижирал съдебния, за да улесни
инициирането на заповедното производство. По делото е представено от ответника
пълномощно /лист 36/, което е видно, че е било част от документацията изпращана
до застрахователя и ищеца, поради което и несъмнено последният е бил наясно, че
адв. В.И. представлява Н.И., като цялата кореспонденция е развита на съдебния
адрес. При това положение, за да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост, би следвало волеизявлението на банката да
бъде адресирано и до адреса, на който е извършвана кореспонденцията. По принцип
би трябвало желанието на кредитора е да доведе до знанието на клиента си, че
обявява кредита за предсрочно изискуем и поради това би следвало да прояви
грижата на добър търговец. В случая обаче дължимата грижа не е адекватно
положена. Поради това съдът приема, че не е налице валидно обявяване на
предсрочната изискуемост към датата на подаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение.
В ТР № 8/2017г. по описа на ВКС е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. Съобразно даденото задължително тълкуване следва в
настоящият случай да се присъдят сумите падежирали към датата на последното
съдебно заседание. Съгласно изчисленията по назначената допълнителна ССЕ, която
съдът изцяло кредитира на ищеца следва да се уважи иска за сумите от 4907.87
лева падежирала към 03.07.2019г. главница, а договорната лихва и санкционна лихва следва да се установят за посочените
в заповедта за изпълнение и исковата молба суми. По принцип съдът не би могъл
да уважи исковете за по- големи суми от присъдените в заповедното производство,
въпреки че ССЕ установява, че към 03.07.2019г. падежиралите лихви са по- големи
от претендираните.
Твърденията на ответника, че
процесния договор е бил изготвен предварително и предоставен за подпис, без да
е имал възможност да се запознае предварително с него, или да влияе на
съдържанието му не се доказаха от събрания по делото доказателствен материал.
Ответникът не проведе пълно и главно доказване относно този правно значим факт.
И доведеният от него свидетел Р. П. и свидетелят Д.К., служител на
кредитодателя към момента на сключване на сделката, установяват, че е било
налице първоначално кандидатстване относно отпускането на кредит, също че
длъжникът е ходил при ищеца за среща, че документите на И. са приети за
проучване и т.н. Свидетелят П. заявява, че не си спомня дали са обсъждани
условията по договора. От своя страна К. твърди, че на кредитополучателя са
обяснени всички условия по кредитирането, като същият се е съгласил. При така
изложените факти съдът намира, че несъмнено следва да се приеме, че ответникът
се е запознал предварително с условията на кредитирането. Съдът кредитира
показанията на свидетелката К., като последователни, ясни и непротиворечиви,
като на нейните твърдения ответникът не противопостави изрични доказателства,
че фактическата обстановка се е случила по друг начин. Изложението на
свидетелката П., която заявява, че не си
спомня дали са обсъждани условията по договора, не е достатъчно, за да се
приеме тезата на И. за доказана. Очертаната от същата фактическа обстановка
обосновава противоположен на твърденията на длъжника извод. След като са
извършвани срещи предхождащи сключването на сделката най – нормалната практика
е при тяхното осъществяване страните да коментират параметрите на бъдещата
облигационна връзка. Именно в унисон с този извод е и изложението на
свидетелката К.. Поради това съдът счита, че договорните клаузи са уговорени
индивидуално, като няма данни същите да са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Ето защо възражението за нищожност на всички клаузи от
договора за кредит на осн. чл. 143 и чл. 146, ал.2 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. е неоснователно. Поради всичко изложено се налага извод
за частична основателност на предявените искове, като следва и страните да
понесат направените разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.И. с ЕГН
********** с адрес ***, че дължи на БАНКА ДСК ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ул. Московска № 19 по Договор за кредит за
текущо потребление от 12.06.2015 г., следните суми: сумата от 4907.87 лева
падежирала към 03.07.2019г. главница, 1 331,31 лева - редовна /договорна/ лихва
за периода 11.10.2017г. до 24.04.2018г.; 55,52 лева - санкционна лихва за
период 18.10.2017 - 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 3717 от
26.04.2018 г. по ч.гр.д. № 6632/2018 г. на РС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им
претендирани размери, както и иска за претендирана такса разходи при изискуем
кредит в размер на 120 лева, като неоснователни.
Делото бе разгледано при
участието на трето лице помагач на страната на ответника в лицето на
дружеството ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА
Н.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на БАНКА ДСК ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Московска № 19 сумата от
343.92 лева съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА БАНКА
ДСК ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
Московска № 19 да заплати на Н.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от
2242.62 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :