РЕШЕНИЕ
№ 3740
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330110308 по описа за 2022 година
Ищецът П. П. Д., ЕГН **********, представляван от адв. К. П., е предявил
срещу УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ – Пловдив с БУЛСТАТ
*******, обективно съединени искове за признаване за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със заповед №******г. на ***** на УХТ, с която трудовото му
правоотношение на длъжността „******“ се прекратява на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ, считано от 23.07.2022г., поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„*********“ с място на работа Технологичен факултет/катедра „**********“ в УХТ и
за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа
вследствие на уволнението за периода 23.07.2022г. – 23.01.2023г. в размер на 17490
лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „******” по
силата на трудов договор и допълнително споразумение към него. Със Заповед №
*****на *****на УХТ, ТПО между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ. Твърди се уволнението да е незаконно, поради непосочване на лицето,
издало заповедта за прекратяване на ТПО и компетентността му. Освен това в
заповедта било цитирано първото основание за прекратяване на ТПО - при
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не специалното - за
лице, заемащо академична длъжност „******“, която в случая била приложима. На
1
следващо място е посочено, че издадената заповед е в нарушение с разпоредбата на
пар. 67 ЗИД на ЗВО, която е в сила от 28.02.2020 г., и предвижда това, че мандатът на
лицата, които към влизане в сила на закона заемат ръководни длъжности
*********************** и техните заместници, не се прекратява предсрочно при
навършване на 65-годишна възраст. Също така се твърди, че за периода 23.07.2022г. –
23.01.2023г. ищецът е останал без работа, за което му се дължи обезщетение в размер
на 17 490 лева.
Ето защо се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на
ответника юрк. М., с който се взема становище за неоснователност на исковете. Не се
спори, че ищецът е заемал длъжността „**************“ в УХТ, с мандат на органите
на управление на УХТ 2019 г. - 2023 г. Излага се, че възможността да се заеме
длъжността „**********“ е следствие от заемана академична длъжност по основен
трудов договор в УХТ, като мандатната длъжност се заема не по основно ТПО, а на
основание допълнително споразумение към трудовия договор. Твърди се също, че ТПО
между страните е законосъобразно прекратено, като е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на ТПО. Твърди се още, че с решение на
Академичния съвет на УХТ е прието за хабилитирани лица, навършили или
ненавършили 65-годишна възраст неприлагане на пар. 11 от ПЗР на ЗВО. Счита, че в
настоящия случай не е приложима и разпоредбата на пар. 67 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗВО,
като приложима е нормата на член 35, ал. 2 от ЗВО.
Ето защо се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Страните не спорят, че заповедта за прекратяване на ТПО е издадена от лице,
носител на работодателската власт, че ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника
на длъжността „*******“, че ищецът е навършил 65 години, както и че е заемал въз
основа на избор длъжността **********“, за което е сключено отделно допълнително
споразумение с ректора на УХТ по член 119 и 107 от Кодекса на труда, съгласно член
31, ал. 1 от ЗВО вр. чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО. В резултат на избора и сключеното доп.
споразумение ищецът заема и ръководната длъжност „********“, която е мандатна, и
който мандат може да бъде прекратен предсрочно в случаите на член 35 от ЗВО.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. член 328, ал. 1, т. 10 от
Кодекса на труда - при навършване на 65-годишна възраст - за *********, освен в
случаите на пар. 11 от ПЗР на ЗВО, каквото удължаване на трудовия договор с ищеца
няма. Кодексът на труда е приложим на общо основание, тъй като ищецът е назначен
на длъжността “*******“ на основание сключен безсрочен трудов договор.
Последващото му качество „********“, възникнало въз основа на избор, е
2
предпоставено от качеството му на хабилитирано лице преподавател „********“
заемана въз основа на трудовия договор, и след като е загубил качеството си на
хабилитирано лице преподавател, респ. освободен е от тази длъжност, по смисъла на
член 35, ал. 2 ЗВО и мандатът му като „*********“ се прекратява предсрочно.
Следва да се отбележи, че цитираната от ищеца норма на пар. 67 от ПЗР на ЗИД
на ЗВО не създава задължения за ректора на университета да не прекратява трудовите
правоотношения, тя би имала приложение само в случай, че трудовото
правоотношение с ищеца не е било прекратено.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че уволнението се явява
законосъобразно, поради което искът за отмяната му като незаконно следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, вр. с
чл. 225 от КТ за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, поради което ще се отхвърлят като неоснователни.
Предвид отхвърлянето на исковете ответникът има право на присъждане на
разноските в производството, за юрк. възнаграждение в размер на сумата от 100 лева,
които следва да се възложат на ищеца.
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса
за разглеждане на исковетe в настоящия случай не следва да се определя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. Д., ЕГН **********, представляван от адв. К.
П., срещу УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ – Пловдив с
БУЛСТАТ *******, обективно съединени искове за признаване за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № *****на ****** на УХТ, с която
трудовото му правоотношение на длъжността „*********“ се прекратява на осн. чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 23.07.2022г.; за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „********“ с място на работа Технологичен
факултет/катедра „*********“ в УХТ и за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за това, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода
23.07.2022г. – 23.01.2023г. в размер на 17490 лева, ведно със законна лихва от
14.07.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. П. Д., ЕГН ********** да заплати на УНИВЕРСИТЕТ ПО
ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ – Пловдив с БУЛСТАТ ******** сумата от 100 лева
3
юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4