№ 6290
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20251100100346 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД– за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди
/неимуществени/, които се твърди да са причинени от ответника във връзка с
недобросъвестно упражнени от него права.
В исковата молба се твърди, че ищецът е компания, която създава свои
собствени продукти – хранителни добавки, които разпространява. Твърди се, че
ответникът е изпратил до ОДБХ – София – град десетки сигнали с твърдения за
липса на етикети върху стоките, предлагани от ищеца, на които да се съдържа
номер, датата на регистрация на стоката и срок на годност. Наведените
сатвърдения и за наличието на съвместна дейност с други лица, както и
рекламирането на сайтове, с невярно съдържание, в които се предлагат
произвежданите от ищеца продукти. Освен това ответникът непрекъснато
публикувал интернет постове в социалните мрежи, които уронвали доброто име на
ищеца пред обществото като търговец на предлаганите от него стоки. Твърди
претърпени неимуществени вреди, чието обезщетяване иска. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в отговора
1
на ИМ. Твърди недоказаност на твърденията за подадени от ответника сигнали,
неверни интернет постове, оспорва размера на претендираните вреди и тяхното
настъпване. Претендира разноски.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като задължението за обезвреда обхваща репариране на всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и
неимуществени такива.
В настоящия случай ищецът МОНАДОН клон България КЧТ е търговско
дружество, регистрирано на територията на РБ. Последното твърди, че определени
действия /изказвания, публикации, постове, сигнали / на ответника са му нанесли
увреда на репутацията и доброто име, понесъл е неимуществени вреди и иска да
бъде обезщетен.
В съдебната практика съществува спор относно отговора на принципния
въпрос дали изобщо юридическото лице може да понася неимуществени вреди и
съответно да претендира тяхното обезщетяване.
Настоящия състав възприема становището, според което присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД на юридическо
лице-търговец е лишено от основание в закона. Претърпените от търговеца-
юридическо лице вреди от установено правонарушение се отразяват в
патримониума му, но поради безспорно паричния му еквивалент тези щети не
могат да имат неимуществен характер.
Аргумент в подкрепа на това е и общопризнатия смисъл вложен в понятието
„неимуществени вреди”, според който същите нямат своя имуществена стойност и
следователно- парично изражение, а това е несъвместимо с правната същност и
начин на възникване на ЮЛ.
Вярно е, че според действащото право с нормата на чл.52 ЗЗД, законодателят
е създал правно задължение за обезвреда на неимуществените вреди при всички
състави на непозволено увреждане, но непосочвайки изрично конкретно правните
субекти, имащи право на обезщетяване за същите, то явно възприето е правилото -
да бъдат определяни според вида на вредата, т.е. от вида на засегнатото благо. При
съобразяване на този критерий се налага правен извод, че неимуществени вреди са
причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия,
2
като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно, е
неприложимо към ЮЛ.
Юридическите лица нямат физическо здраве и психика. Те не търпят болки и
страдания, не изпитват чувства. Законът им признава самостоятелна
правосубектност, преследвайки различни цели: да осъществяват, относително
самостоятелно, държавната власт в съответната сфера на обществени отношения
(държавните органи и държавните учреждения), да участват самостоятелно в
гражданския оборот за постигане на икономическа цел (търговските дружества и
кооперациите), да постигнат определена нестопанска цел в обществена или в
частна полза (сдруженията и фондациите), да провеждат конкретно
вероизповедание независимо от българската държава (Българската православна
църква и другите религиозни институции), да сформират и изразяват
политическата воля на българските граждани чрез избори или по други
демократични начини (политическите партии и движения). Целите изясняват и
самостоятелната правосубектност на юридическото лице. Тя е различна и
независима от правосубектността на техните учредители, на органните им
представители или от проявената конкретна държавна власт. Следователно
правосубектността на всяко юридическо лице изключва изначално възможността
то да търпи неимуществени вреди. Поради същите причини за юридическите лица
е неосъществима компенсаторната функция на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Обратното становище, че юридическото лице може да бъде обезщетявано за
неимуществени вреди при накърняване на публичния му образ и репутация, не
намира нормативна основа в националното ни законодателство, поради което и не
съществува правно основание за определяне на такова обезщетение в полза на
юридическо лице.
Предвид това, предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне
само на това основание, без да се обсъждат останалите елементи от фактическия
състав в на отговорността по чл.45 от ЗЗД /за които не бяха ангажирани никакви
доказателства/.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в
размер на 1 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МОНАДОН клон България КЧТ“ КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу С. Т. Л., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - за
заплащане на сумата от 30 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени
вреди от злоупотреба с право / неоснователно сезиране на Областна дирекция по
безопасност на храните – София – град/, ведно със законната лихва върху сумата
от 13.01.2025г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА МОНАДОН клон България КЧТ“ КЧТ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати на С. Т. Л., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, сумата от 1 800 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4