РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. ХАСКОВО , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500283 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от М. Г. Ч., чрез адв. Десислава Филипова-Рангелова, особен
представител на въззивницата, Решение №260135 от 01.03.2021г. по г.д. №181/2020г. на
Районен съд Хасково, с което е осъдена М. Г. Ч., с ЕГН: **********, адрес: *****, да
заплати на Д. АТ. М., с ЕГН: ********** сумата от 9 248,08 лева, представляваща погасено
чуждо задължение, а именно на М.Ч. /кредитополучател/ към „Банка ДСК“ ЕАД
/кредитодател/ по Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2014г., за периода от
03.04.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до изплащане на
вземането, както и сторените деловодни разноски в размер общо на 1 170 лева, както и
792,40 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на представителя на
ищцата.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд неправилно бил обсъдил
събрания по делото доказателствен материал, не бил взел под внимание фактите и
обстоятелствата, наведени от особения представител на ответника, като в с постановеното в
този смисъл решение, били нарушени законоустановените права на М. Г. Ч.. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
1
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна
жалба от адв. Т.Т., пълномощник на Д. АТ. М., в който се оспорва същата.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа
страна.
Постановеното от Районен съд - Хасково и обжалвано пред настоящата инстанция
решение е допустимо и валидно. С това решение съдът е осъдил М. Г. Ч., с ЕГН:
**********, адрес: *****, да заплати на Д. АТ. М., с ЕГН: ********** сумата от 9 248,08
лева, представляваща погасено чуждо задължение, а именно на М.Ч. /кредитополучател/ към
„Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ по Договор за кредит за текущо потребление от
15.08.2014г., за периода от 03.04.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва от
30.01.2020г. до изплащане на вземането, както и сторените деловодни разноски в размер
общо на 1 170 лева, както и 792,40 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на представителя на ищцата.
Ищцата в първоинстанционното производство е обосновала правния си
интерес от иска като солидарен длъжник – кредитополучател по сключен договор за банков
кредит.
Безспорно установен факт по делото е наличието на Договор за кредит за текущо
потребление от 15.08.2014г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и
кредитополучателите: М. Г. Ч. /ответник в първоинстанционното производство/ и Д. АТ. М.
/ищец в първоинстанционното производство/, за сумата от 35 000 лева, със срок на
издължаване 120 месеца. Установено по безспорен начин е и, че търсената сума в размер на
9 248,08 лева, представляваща вноски по процесния договор за кредит, за периода от
03.04.2018г. до 29.01.2020г. е заплатена от Д.М. – кредитополучател, задължила се
солидарно, наред с ответницата М.Ч. – също кредитополучател по сключения договор за
банков кредит.
Спорният момент, повдигнат в исковото производство и във въззивното
производство се свежда до въпроса, дали страните отговарят пред банката като
кредитополучатели, съдлъжници, така, както са се подписали в процесния договор, или в
действителност ищцата Д.М. е обезпечечила предоставения на ответницата заем. На база
събраните и приети по делото доказателства, правилно районният съд е извел изводи за
второто, а именно, че въпреки изписаното в договора за кредит „кредитополучател“, ищцата
Д.М. на практика нито е получила част от отпуснатия паричен заем, нито се е ползвала от
същия.
За да осъди въззивницата М. Г. Ч. по иска, предявен от Д. АТ. М., районният съд е
извел извод на първо място, че единствено ответницата Ч. е усвоила изцяло, по нейна лична
разплащателна сметка и се е ползвала от предоставените заемни средства. Същата, видно от
2
писмо, изпратено от ОСС при ОП-Хасково, е използвала отпуснатата по банковия кредит
сума за погасяване на нейни предишни задължения към банкови и други кредитни
институции. Трайната и непротиворечива практика приема, че чл.127 ал.1 от ЗЗД установява
оборима презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници. Ето защо, няма пречка същите да бъдат установявани конкретно, като без
съмнение тяхното съдържание може да бъде различно от отношенията между кредитор и
длъжник, което би могло да доведе и до различно разпределение на задълженията между
солидарните длъжници.
Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, а подробното мотивиране на
решението и достигането до крайния извод, който извод съвпада и с извода на въззивната
инстанция не налага излагане отново на мотиви, поради което съдът препраща изцяло на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, което води до оставяне
на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №260135/01.03.2021г. на Районен съд Хасково по г.д.
№181/2020година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3