Р Е Ш Е Н И Е
№ 673,
09.05.2011г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети граждански състав
на двадесет и първи
април
две хиляди и единадесета година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Димитрина Тенева
секретар : П.Ц.,
като разгледа докладваното
от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо
3097 по описа за 2010 година
и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.218З
от ГПК/отм. във вр. с чл.196-211 от ГПК/отм./ във вр. с §2, ал.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Българска
православна църква- Българска Патриаршия против Решение № 96 от 24.09.2008г.,
постановено по гр.д.№ 3307/07, ХVІгр.с., ПРС, с което е отхвърлен иска по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./,
предявен от жалбоподателя против Община Пловдив, за установяване по отношение
на последната, че жалбоподателят е
собственик на осн. давностно владение на следния недвижим имот : застроено и
незастроено дворно място от 1260кв.м., в гр. Пловдив, УПИ І-жил. Строителство,
кв.366-нов, кв.256стар по плана на гр. Пловдив, кв. Триъгълника, ведно с
едноетажна полумасивна жилищна сграда и навес, при граници : ул. Хр. Станчев,
ул. Тракия, УПИ ІV-889, УПИ ІІІ-890, УПИ ІІ-892, УПИ І-жилищно строителство.
Жалбоподателят БПЦ-Българска
Патриаршия поддържа, че съдебното решение е неправилно и необосновано, т.к.
неправилно е преценил събраните доказателства за придобиване на процесния имот от страна на
жалбоподателя на основание давностно владение
от 1990г. до завеждане на делото. Още
повече, че по отношение на постройките било категорично доказано, същите да са
построени от жалбоподателя още през 1955г. и придобити на основание давностно
владение върху тях.
Въззиваемата страна Община Пловдив
оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Твърди, че до 1989г. жалбоподателят е плащал наем за имота, при което е
невъзможно да е установил давностно владение. Освен това поддържа, че срещу
общината не би могла да тече придобивна давност с оглед законовите забрани в ЗС
и ЗОС.
Жалбата е подадена в срока по чл.196
от ГПК/отм./, изхожда от легитимирано лице – ищец, чийто иск е отхвърлен с
атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искова молба от БПЦ-Българска патриаршия против Община Пловдив за признаване
за установено, че е собственик на недвижим имот, съставляващ застроено и
незастроено дворно място. Предявен е
установителен иск за собственост на недвижим имот.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес за ищеца от този
иск. За наличието на правен интерес съдът следи и служебно. От изложението в
исковата молба не става ясно какъв е правният интерес от установяване
собствеността на ищеца по отношение на ответника, поради което и настоящата
инстанция е дала възможност за отстраняване на тази нередовност. В молба от
02.03.2011г. ищецът заявява, че ответната община оспорва правото на собственост
на БПЦ върху процесния имот, но не сочи в какво точно се изразява това
оспорване или с кои свои действия е оспорила собствеността на Църквата.
Изложените твърдения, че в отговора на исковата молба и в писмената защита
ответникът оспорва иска и претендира собственост, не обуславят правния интерес
от завеждане на исково производство, т.к. тази положителна процесуална предпоставка
следва да съществува към момента на предявяване на иска, а не може да се
извлича от процесуалното поведение на ответника при организиране на защитата
му. Още повече, че нито се твърди, нито се установява по делото Община Пловдив
да е актувала имота като свой собствен или да е имала някакви претенции към
него. На второ място се твърди, че
Общината оспорва собствеността на Църквата, посредством отреждането на процесния УПИ за жилищно строителство и като
не е вписвала ищеца в имотната ведомост.
Посочените действия/бездействия/ обаче не могат да доведат до извод за
оспорване на собственост върху имот, т.к. отреждането на даден имот за някакви
нужди е свързано с политиката на местната власт за устройство на територията и
заинтересованите лица могат по административен ред да защитават правата си при
промяна на съответните устройствени планове. Още повече, че във връзка с
кадастралното заснемане на имотите, находящи се в гр. Пловдив , какъвто е
процесния, собствениците следваше за заявят собствеността си, с оглед изготвяне
на кадастрална карта, която вече е и факт от
07.08.2009г. Споровете за материално право по ЗКИР между
заинтересуваните лица се разрешават пред съда, но в настоящия случай не са
изложени никакви обстоятелства в тази насока.
Така с оглед на изложеното съдът намира, че за ищеца – жалбоподател в
настоящето производство, не съществува правен интерес от водене на
установителен иск за собственост против Община Пловдив за процесния имот, т.к.
последната по никакъв начин не е оспорила тази собственост. Предявеният иск се
явява процесуално недопустим с оглед разпоредбата на чл.97, ал.1 от ГПК/отм./,
поради което и постановеното решение на първоинстанционния съд ще следва да
бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
На осн. чл.64, ал.4 от ГПК/отм./
жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Ето защо и съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
96 от 24.09.2008г., постановено по гр.д.№ 3307/07, ХVІгр.с., ПРС и прекратява
производството по делото.
ОСЪЖДА Българска православна
църква-Българска Патриаршия, гр. София, ул. Оборище №4, представлявана от
председателя на Св. Синод –П. М., да заплати на Община Пловдив, гр. Пловдив, пл. Стефан
Стамболов №1, представлявана от кмета С. А., сумата от 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :