№ 286
гр. Момчилград, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100456 по описа за 2023 година
Производството е по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.
М. от АК- Пловдив против ’’МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 137,
ет.3, представлявано от В.М.В и Г.А.А., заедно и поотделно.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника Договор
за заем Mikrokredit от 19.08.2020 г., за сумата от 736 лева, която сума е била
получена от него. Твърди, че между страните е бил подписан и Договор за
Допълнителни услуги към от 19.08.2020г., по силата на който е следвало да
заплати на ответното дружество сумата от 700 лева; Посочва, че на 5 пъти е
заплатил на ответното дружеството общата сума от 1 394 лева, от която
главница- 736 лева, лихва- 358 лева, и възнаграждение по договора за
допълнителени услуги в размер на 30 лева.то съгл. чл.2 от този договор е .
Съгласно
Ищеца заявява, че нищожни клаузите от договора за допълнителни
услуги били нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.к. противоречали на
добрите нрави, и на императивна законова разпоредба по чл.10 „а“, чл.11,
1
чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 и чл.143 ал.1 от ЗЗП. Договорът бил
недействителен на осн.чл.19 ал.4 от ЗПК вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК,
тъй като заемодателят е искал и е събрал лихви, такси и комисиони по
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит, като претендира да бъде осъден ответника да заплати
недължимо платена от ищеца сума във връзка с договора за заем и договора
за допълнителни услуги към него, с които ответникът се е обогатил
неоснователно, като получени без правно основание. Нарушение на ЗПК било
налице и поради обстоятелството, че в договора кредиторът се бил задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита.
В тази връзка, моли съда да приеме, че Договор за допълнителни услуги
към заем от 19.08.2020г. подписан с ответното дружество „МИКРО КРЕДИТ“
АД, спрямо който ищцата следвало да заплати сумата в размер на 700 лева е
бил нищожен на посочените по-горе основание, като се позовава и на трайно
установената и непротиворечива практика на съдилищата.
Предвид изложеното моли съда, след като се убеди в истинността на
твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ********* да заплати на основание чл.55 от ЗЗД
недължимо платените суми от него- ищеца на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК
*********, в размер на 300лева във връзка с недействителен Договора за
допълнителни услуги към заем от 19.08.2020г., ведно със законната лихва,
считано от дата на предявяване на иска в съда, до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
За първото съдебно заседание по делото ищецът не се явява и не се
представлява, като е постъпила молба от пълномощника на ищеца-адв.М.М.,
който поддържа исковата молба и претендира разноски по делото на
основание чл.38 от ЗАдв, и иска постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл.238 и сл. от ГПК, ако са налице препоставките за това.
Ответникът "МИКРО КРЕДИТ“АД- София, редовно призовани по ел.
път, не изпращат представител в съдебно заседание, не изразяват становище
по иска, като от същите е имало само искане за предоставяне на електронен
2
достъп до делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, както и
направеното искане, намира, че са налице процесуалните предпоставки по
чл.238 вр.чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение- тъй като на ответника са указани последиците от неподаване на
писмен отговор, от неявяването му в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в неговото отсъствие, и ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Освен изложеното съдът приема, че са налице и предпоставките по
чл.239 ал.1 т.2 от ГПК- искът е вероятно основателен с оглед на
представените доказателства. Налице са процесуалните и материални
предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК, му е указан срок да депозира писмен отговор, който да
съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите,
предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор
и неявяването в съдебно заседание. Страната е редовно призована за открито
съдебно заседание на адреса по исковата молба. Всички фактически
обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени
доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите.
Съдът приема, че в тази насока са представените писмени
доказателства- Разписка от 19.08.2020г. за зааплатена на ищеца от ответника
парична сума от 736 лева- посочено като усвояване на кредит и 5 бр. разписки
за заплатени от ищеца на ответника на различни дати парични суми в общ
размер на 1 394 лева- посочени като вноски по кредит; които са годни и
относими към предмета на делото. В насока за вероятната основателност на
предявеният иск е и неизпълнението на задължението на ответника по чл.190
от ГПК да представи определени доказателства- Справка за извършени
плащания по договор за допълнителни услуги към заем от 19.08.2020г., ведно
със предупреждението за последиците от непредставянето по смисъла на
чл.161 от ГПК
Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата молба
ответникът е получил от ищеца сума в размер на 300 лева, която е недължимо
3
платена парична сума по визираният договор за допълнителни услуги към
заем от 19.08.2020г. Извършената преценка на доказателствата като годни,
относими и значими за установяване на наведените с исковата молба факти и
обстоятелства, налагат извода на съда за доказаност по основание и размер на
претенциите на ищеца за заплащане на тази искова сума от 300 лева,
представляваща недължимо платена парична сума по визираният договор за
допълнителни услуги към заем от 19.08.2020г.
Ответникът, задължен при условията на чл.190 ал.1 от ГПК да
представи писмени доказателства- посоченият по горе договор, не е
представил същият, въпреки, че е предупреден за последиците по чл.190 ал.2
от ГПК вр.чл.161 от ГПК- че съдът може да приеме за доказани тези
обстоятелства, за които е създал пречки за събирането им- определението на
съда в това отношение е връчено на ответника по ел.адрес на същият.
От събраните по делото доказателства- а именно, разписки за
поручени и платени парични суми по договор за заем/кредит, както и както и
неизпълненото задължение по чл.190 от ГПК, се установява по един
категоричен начин обстоятелството, че между страните /ищеца и ответника/
са съществували облигационни отношения, по силата на които ответникът е
предоставил на ищеца парична сума срещу определени задължения на
последния, в т.ч. и допълнителни задължения.
По делото се установява, че ответникът „МИКРО КРЕДИТ" АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на
чл.9 ал.4 от ЗПК. По делото е установено- при посочените по-горе
обстоятелства /писмени доказателства и процесуалното поведението на
ответното дружество/, че между ищеца като заемополучател и "МИКРО
КРЕДИТ" АД като заемодател е бил сключен Договор за заем Microcredit от
19.08.2020г., като по силата на възникналото заемно правоотношение ищцата
е получила сумата в размер на 736 лева и се е задължил да я върне, като е
върнал общата парична сума от 1 394 лева. Заедно с договора за заем между
страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем от
19.08.2020г. по който договор е следвало да заплати сумата от 700 лева.
4
Съдът приема, че договорът за заем и съответено договорът за
допълнителни услуги към заем от 19.08.2023г., сключени между страните се
явяват нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречието им
със чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и следва да бъдат обявени за такива.
Поради това съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Недействителността на договора за заем влече след себе си и
нищожност на договора за допълнителни услуги, т.к. допълнителните услуги
се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем,
т.е. договорът за допълнителни услуги има акцесорен, спомагателен характер
спрямо договора за заем и не може да съществува самостоятелно. Следва да
се посочи, че уговорки в процесния договор за допълнителни услуги /макар и
непредставен поради процесуалното поведение на ответника/ са нищожни и
поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност
по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвид изложевното съдът приема исковата молба за основателна, и
приема, че исковата сума от 300 лева е заплатена при начална липса на
основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД, поради недействителността на
договор за заем Microcredit от 19.08.2020г. и Договора за допълнителни
услуги към заем от 19.08.2020г. и следва да бъде върната на ищеца, като
недължимо платена. С оглед на което, и при условията на чл.238 и сл. от ГПК
съдът приема, че предявеният иск за плащане на сумата от 300 лева е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Ищцовата страна претендира разноски по настоящото производство,
изразяващи се в определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза на 480 лева с ДДС- с представените
писмени доказателства се установява, че адв.М.М. е регистриран по ЗДДС.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски, общо в размер 50 лева – внесена държавна
5
такса.
Водим от изложеното и на основание чл. чл.238 вр.чл.239 ал.1 т.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договора за заем Microcredit от
19.08.0220г. и Договора за допълнителни услуги към заем от 19.08.2020г.,
сключен между И. М. С. с ЕГН- **********, и ’’МИКРО КРЕДИТ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22
вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК; *********, ДА
ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата от 300 лева,
представляваща недължима заплатена без основание сума по Договора за заем
Microcredit от 19.08.2020г. и по Договора за допълнителни услуги към заем от
19.08.2020г.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, направените деловодни
разноски в общ размер на 50 лева;
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, да заплати
на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.2 от ЗАдв. в размер на 480 лева с ДДС.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6