Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 31.05.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІI-Г въззивен състав, на осми март през две
хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА
НЕНОВА
мл. с-я ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар
И.К.,
като
разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 14799 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. № 1094579/02.10.2015 г. на Р.В.В., чрез адв. И. К.,
срещу Решение от 12.09.2015 г. на СРС, 45-ти състав, постановено по гр. д № 47096/2014
г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Т.С.“ ЕАД иск за
установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
5 490,06 лв. – стойността на доставена топлинна енергия, сумата от
1 852,83 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2003 г. – 17.12.2009 г.,
както и сумата от 507,14 лв. – разноски, дължими по издаден изпълнителен лист
от 23.04.2010 г., по ч.гр.д. № 1517/2010 г. по описа на СРС, 90-ти състав.
Жалбоподателят счита, че така постановеното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че момента от
който започва да се изчислява срокът за погасяване по давност на процесното
вземане е датата на последното валидно предприето изпълнително действие –
31.05.2010 г., а не датата на която е прекратено изпълнителното производство –
31.05.2012 г. В жалбата се сочи, че съдът е достигнал до правилни правни изводи
относно този момент, но поради допускане на грешка е приел за релевантна
по-късната от двете дати. Моли за отмяна на атакуваното решение, като вместо това
да бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове за недължимост на
процесните суми. Претендира разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
При
извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав
счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на наведените с въззивната жалба
довод.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното
производство по изп.дело № 2816/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по
молба на „Т.С.“ ЕАД от 31.05.2010 г., въз основа на представен изпълнителен
лист от 23.04.2010 г. Видно от съдържанието на същия, в полза на „Т.С.“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р.В.В.
за плащане на сумата от 5 490,06 лв. – стойността на доставена топлинна
енергия, сумата от 1 852,83 лв. – лихва за забава за периода 01.06.2003 г. –
17.12.2009 г., както и сумата от 507,14 лв. – разноски по делото.
Съдебният
изпълнител е изготвял и изисквал различни справки относно имущественото състояние
на длъжника, изпратил е покана за доброволно изпълнение, а на 10.06.2010 г. е
изпратил съобщения за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, които
е адресирал до банковите институции на територията на страната.
При така установената
фактическа обстановка и след като обсъди събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, съдът формира
следните правни изводи:
По
реда на чл. 439 ГПК е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумите
предмет на изпълнителен лист от 23.04.2010 г., за които е образувано изп.д. №
2816/2010 по описа на ЧСИ М.Б..
Съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Именно такъв факт твърди въззивникът
- изтекъл в негова полза срок за погасяване на вземането по давност.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на молба от 31.05.2010 г., подадена до ЧСИ
от взискателя – „Т.С.“ ЕАД, с която се иска предприемане на изпълнителни
действия по събиране на вземането, обективирано в изпълнителен лист от
23.04.2010 г., по гр.д. № 1517/2010 г. на СРС, 90-ти състав. След образуване на
изпълнителното дело, взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, поради което и на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство е прекратено по право на 31.05.2012
г., тъй като подаването на молбата за образуване на производството пред ЧСИ е
единственото действие извършено от взискателя. Последният трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи (в този смисъл - т. 10 от ТР от 26.06.2015 г., по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Непредприемане на такива лични действия от страна
на взискателя, независимо от факта на възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, има за
законова последица прекратяване на производството след изтичане на срок от 2
години, което в настоящия случай е станало на 31.05.2012 г.
Фактът
на прекратяване на изпълнителното производство има отношение за основателността
на настоящия отрицателен установителен иск, доколкото той определя крайния
момент до който съдът следва да прецени предприемането на валидни изпълнителни
действия прекъсващи давността за
събиране на вземането. Това е така тъй като след прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори
и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на тези от които трети лица са придобили права.
Следователно
в настоящия случай, с оглед преценка за спиране на давността следва да бъдат
взети предвид всички изпълнителни действия, независимо от това дали прилагането
на изпълнителният способ във връзка с който същите са предприети е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ до 31.05.2012 г.
Такива
изпълнителни действия, които прекъсват давността в случая последно са извършени
от ЧСИ на 10.06.2010 г. - налагането на запор на банковите сметки на длъжника,
видно от приложените по изпълнителното дело започни съобщения до банковите
институции на територията на страната.
Следователно
тригодишния давностен срок за погасяване на процесните вземания на „Т.С.“ ЕАД е
изтекъл на 10.06.2013 г. Имайки предвид, че исковата молба пред РС е депозирана
на 29.08.2014 г., то следва, че предявените отрицателни установителни искове са
основателни, поради което въззивната жалба следва да бъде уважена, а
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно.
По разноските. За настоящото производство
въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в размер на 737 лв.,
от които 580 лв. – адвокатско възнаграждение и 157 лв. – държавна такса.
Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат не е прекомерно, тъй като при материален
интерес в размер на 7 850,03 лв., същото е определено под минималния
размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това
възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде
оставено без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 12.09.2015 г.
на СРС, 45-ти състав, постановено по гр. д № 47096/2014 г., с което е отхвърлен
предявеният от Р.В.В. срещу „Т.С.“ ЕАД, иск за установяване по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 5 490,06 лв. – стойността на
доставена топлинна енергия, сумата от 1 852,83 лв. – лихва за забава за периода
01.06.2003 г. – 17.12.2009 г., както и сумата от 507,14 лв. – разноски, дължими
по издаден изпълнителен лист от 23.04.2010 г., по ч.гр.д. № 1517/2010 г. по
описа на СРС, 90-ти състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че Р.В.В., ЕГН ********** не дължи
по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 5 490,06 лв. – стойността на
доставена топлинна енергия, сумата от 1 852,83 лв. – лихва за забава за периода
01.06.2003 г. – 17.12.2009 г., както и сумата от 507,14 лв. – разноски, посочени
в изпълнителен лист от 23.04.2010 г., по гр.д. № 1517/2010 г. по описа на СРС,
90-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***
да плати на В.В., ЕГН **********, сумата от 894 лв., представляващи разноски
пред първата инстанция, както и сумата от 737 лв. – разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.