Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124
гр. Враца, 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 18.03.2021г. /осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
АДМ.СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 617 по описа на Адм.С-Враца за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172 от ЗДвП.
Образувано по жалба на К.И.П. ***,
против Принудителна административна мярка, изразяваща се в преместване на
паркирано ППС – лек автомобил „Рено Меган“ с ДКН *** на 16.11.2020г., приложена
от служител на ОП „Паркинги и гаражи“ гр. Враца.
В жалбата са релевирани доводи за
нищожност на оспорения акт, тъй като служителят, който е разпоредил и извършил
преместването на автомобила не разполага с материална компетентност да извършва
такива действия. Твърди се, че мястото, на което и бил паркиран автомобила не е
общински път, а е част от републиканската пътна мрежа и по-конкретно
републикански път III-1, където служителите на ОП „Паркинги и гаражи“ нямат
никакви правомощия. Изложени са и подробни съображения за незаконосъобразност
на мярката, поради допуснати множество процесуални нарушения, липса на
предписаната от закона писмена форма със съответните реквизити по чл. 59, ал. 1
и ал. 2 АПК, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Отправено
е искане към съда да прогласи нищожността на ПАМ, алтернативно да я отмени, като незаконосъобразна.
В с.з.
жалбоподателката се представлява от адвокат Б.Т. ***, която поддържа и
доразвива изложените в жалбата съображения. Претендира направените в
производството разноски. Съображения за това са изложени и в представена по
делото писмена защита.
Ответникът, К.Д.М. –
служител в ОП „Паркинги и гаражи“ – Враца, редовно уведомен не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени и
веществени доказателства. Допуснати до разпит са и свидетелите Е.Ц.П. и В.П.П.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
По аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т.
5, б. "б" от ЗДвП може да се наложат и без да има издадена
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. Обжалването на заповедите, с които се
налагат ПАМ по чл.171 от ЗДвП, се
извършва по реда на АПК съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. След като ПАМ
"принудително преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик" се налага с фактически действия, съдът намира, че мярката има
характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК - волеизявление на
административен орган, изразено, чрез действие, с което непосредствено се
засягат права и законни интереси на определени лица. Т. е. налагането на ПАМ по
реда на чл.171, т.5, буква "б" от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в
какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на
чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за
неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
В случая, жалбата против наложената ПАМ е подадена директно в съда и в срока
по чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от представения с преписката протокол за принудително
преместване, автомобилът е репатриран на 16.11.2020 г., а жалбата е депозирана
в съда на 30.11.2020 г.
По изложените
съображения, съдът приема, жалбата за процесуално допустима, като подадена
от лице, чиито права и законни интереси са накърнени от налагане на ПАМ и
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Разгледана по
същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.
Съгласно чл.167, ал.2 от ЗДвП
към общинската администрация се изграждат и служби за контрол, определени от
кмета на общината, на които са възложени тези функции. Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана (т.е. и
писмена) заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на
тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото
в ал.1 не е спомената изрично нормата на чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и по аргумент за противното следва да се
приеме, че за ПАМ в тази хипотеза не се изисква нарочна мотивирана писмена
заповед, с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат, а
с нареждане на съответните, оправомощени лица, за което не е необходима форма,
която в случая е само за доказване, но не и за валидност.
С оглед на това, противно
на изложените в жалбата съображения, в настоящия случай приложената спрямо конкретния
автомобил на жалбоподателката мярка няма изискване да в писмена форма и
съответно мотивирана. Задължително е обаче същата да е наложена от орган,
упълномощен съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да извърши това.
В конкретния случай
обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран върху част от републиканската
пътна мрежа и по-конкретно републикански път III-101 е без правно значение, доколкото този участък от пътя се намира в
урбанизирана територия, населено място – гр. Враца, в рамките и пределите на Община
Враца, където важат правилата по ЗДвП в населено място и съгласно чл.167, ал. 2 ЗДвП кметовете на общините определят службите за контрол. На основание т. 1 от
същата законова разпоредба тези служби в населените места контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка,
средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране
от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически
превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното
използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за
тяхната охрана.
Общинско предприятие
„Паркинги и гаражи“ е създадено на основание чл. 52, ал. 2 от ЗОС с Решение №
829, взето по протокол № 64/07.12.2010 г. на Общински съвет – Враца и представлява
звено на общинската администрация. Като такова на него са възложени функциите
по прилагане на ПАМ по ЗДвП от Общински съвет - Враца, приел правилника на
предприятието, приложен към делото. Що се отнася до самия орган, разпоредил
процесната ПАМ, с административната преписка е приложена Заповед № 2021/10.11.2020 г. на Кмета на Община Враца,
в която сред лицата, на които са възложени функциите по чл.168, ал.1 от ЗДвП
под № 7 е посочен ответника, К.Д.М. – водач на открита платформа с повдигателно
устройство към ОП „Паркинги и гаражи“ Враца. Представен е и трудов договор №
37/20.09.2017 г., от който се установява, че ответникът е служител в общинското
предприятие, както и специфична длъжностна характеристика, установяваща
неговата компетентност.
При така възприетите
обстоятелства съдът намира, че ПАМ е приложена от компетентен орган - длъжностно
лице, на което е възложено да изпълнява контролни функции по репатриране на МПС
на територията на Община Враца, поради което мярката се явява валидна.
Изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи за противното, не се
подкрепят от доказателствата по делото и не намират опора в закона, поради
което съдът ги намира за неоснователни.
При осъществяването на административната принуда не се констатираха нарушения
на административнопроизводствените правила. Доколкото ПАМ е постановена устно и
волеизявлението на органа е изразено чрез действия, за обстоятелствената й част
следва да се съди от останалите служебни действия, извън самата мярка,
извършени по повод на констатираното от органа противоправно деяние, както и от
събраните в хода на производството доказателства. Такива са изложени в
представените по делото Протокол
на екипите за принудително преместени ППС, Отчет за принудително преместени
ППС; Протокол за принудително преместване на ППС и от видеозаписите, съдържащи
се в представеното DVD. Настоящият съдебен състав не
констатира нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са
нарушили правото на защита на страната. Освен това за прилагане на мярката не
се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, собственик или
ползвател на репатрирания автомобил.
Правилата за спиране, престой и паркиране
на ППС са регламентирани в ЗДвП и Правилника за неговото прилагане.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП паркирането е забранено на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
От събраните по делото доказателства
по безспорен начин се установява, че на 16.11.2020 г. около 16. 45 часа в гр. Враца, автомобилът на оспорващата – Рено
Меган с ДКН *** е паркиран на автобусна спирка на
градския транспорт в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, след надлеза при КАТ – Враца,
срещу магазин „Лидл“ и непосредствено преди кръстовище регулирано със
светофарна уредба.
В представените от ответника видео
записи на DVD,
представляващи годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.
15 от ЗДвП, при техния преглед в с.з. и при повторен преглед от
съда се съдържа видео файл „паяк ch 4“, със запис направен от предната
камера на репатриращия автомобил, на който се вижда удебелена прекъсната бяла
линия, указваща входът към автобусната спирка, последвана от бяла и жълта
непрекъснати линии и отново удебелена прекъсната бяла линия, указваща изходът
от спирката. На записа се вижда и знак Д 24 – Автобусна спирка, а автомобилът на оспорващата е паркиран точно в очертанията
на спирката и преди знака по чл.54, ал. 5 от ППЗДвП. Независимо, че липсва
надпис „BUS“ в
очертанията, както твърди процесуалния представител на оспорващата, поставения знак
Д 24 и маркировката недвусмислено показват мястото на спирката, поради което процесния
автомобил е паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП. Следва да се посочи,
че сам по себе си факта на допуснато от водача нарушение на чл.98, ал.2 от ЗДвП, не води автоматично до извод за осъществени предпоставките на чл. 171, т.
5, б. „б“ ЗДвП, защото разпоредбата изисква не доказване на конкретно нарушена
правна норма, а извършено паркиране по начин, който създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Т.е. осъщественото
паркиране в нарушение на изричната законова забрана за това не e елемент на
фактическия състав. Съгласно чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. Така цитираната законова разпоредба показва, че при
липса на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, решаващото е обективно създадената опасност или
невъзможност за преминаване на останалите участници в движението.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на адм. орган за наличието в случая на втората хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП – превозното средство на жалбоподателката
е паркирано по начин създаващ опасност за другите участници в
движението. Обективната опасност в случая е налице с оглед специфичното място
на което се намира процесната автобусна спирка. Видно от приложения
видеоматериал същата се намира на място, където се събират две улици, срещу нея
е отбивката за магазин „Лидл“ в обхвата на мястото има пешеходна пътека и
непосредствено след нея е кръстообразно кръстовище, регулирано със светофарна
уредба. Мястото се отличава с изключително интензивно движение, както на
автомобили, така и на пешеходци, като се добави и обстоятелството, че срещу
спирката има установена стоянка за таксита. Автомобилът на оспорващата е паркиран
именно в началото на автобусната спирка, което лишава водачите на автобуси от
градския транспорт от възможността плавно да навлязат във същата и своевременно
да освободят лентата за движение направо за движещите се след тях ППС.
Паркираното по този начин МПС налага заобикалянето му от водачите на автобуси и
с оглед габаритите на последните е възможно да не спрат в очертанията на спирката
за безопасно слизане и качване на пътниците, а част от автобуса да остане в
лентата за движение направо, което затруднява движението и създава опасност за
всички участници в него. В случая нарушените
правила, които са задължителни за водачите на ППС, са довели до опасност за
останалите участници в движението.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП в хипотезата на създадена опасност за другите участници не изисква тази
опасност да има обективно проявление, а е достатъчно същата реално да е
създадена и да съществува.
Правни аргументи, факти и
доказателства, които да опровергават направените от органа констатации за
извършено нарушение, послужило като правно основание за прилагане на мярката не
бяха представени в настоящото производство. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Е.Ц.П., дъщеря на оспорващата, тъй като от същите става ясна
процедурата по която е заплатила дължимата глоба в мястото на наказателния
паркинг, за да бъде освободен процесният автомобил, но тя не е свидетелка нито
на извършеното паркиране в нарушение на описаните по-горе правила по ЗДвП, нито
е видяла репатрирането на автомобила, нито е присъствала на разговора между
водача и контролните органи.
В показанията си свидетелят В.П.П.,
водач на репатрирания автомобил твърди, че бил много ядосан, което се потвърждава
от видеоклип „паяк ch 1“, където се вижда, че рита закачения за платформата автомобил
и не си спомня дали му е предложено да заплати глоба от 25.00 лева, за да не
бъде вдигнат автомобила, но е заявил пред полицая, че не е в нарушение и няма
да плати глоба.
От всички събрани
доказателства, дадените отговори от ответника в с.з. на 11.02.2020г., включително
и от признанието на П. безспорно се установява, че процесното МПС е било паркирано
в нарушение на установените в ЗДвП правила и по конкретно в нормата на чл. 98,
ал. 2, т. 2, които като правоспособен водач П. следва да познава, но въпреки
това не е спазил.
Това
обстоятелство се явява съществено за крайния извод по спора, а именно, че са
налични законово регламентираните предпоставки на една от трите хипотези на
чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП по налагане на спорната ПАМ,
която следва да се използва, като крайна и лимитативно приложима мярка за
едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на
МПС.
Обстоятелството, че на мястото е
присъствал полицейски патрул и нито един от полицаите не е пристъпил към
съставяне на АУАН на водача за нарушение по ЗДвП и ППЗДвП е ирелевантно към
предмета на спора. Прилагането на съответната ПАМ не е обвързано със съставянето
на АУАН за нарушение по ЗДвП в каквато насока се правят възражения.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената ПАМ е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото
претенцията на оспорващата за присъждане на разноски в производството е
неоснователна.
От страна на
ответника такава не е предявена, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.П. *** против Принудителна административна
мярка, изразяваща се в преместване на паркирано ППС – лек автомобил „Рено
Меган“ с ДКН *** на 16.11.2020г. от служител на ОП „Паркинги и гаражи“ гр.
Враца.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
АДМ. СЪДИЯ: