№ 230
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Милена Б. Рангелова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Андр. Ат. Ат.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600250 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 6, 7 и 8 от НПК.
Образувано е по жалба на обвиняемия У. срещу определението по ЧНД
№ 1010/2022 г. по описа на ПОС, с което по отношение на него е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор А..
Жалбоподателят – обвиняем А.. М. УФ. се явява лично и с
упълномощените си по-рано защитници адв. А. и адв. Д..
В залата се явява и преводача от турски на български език и обратно
М.В.А..
Обвиняемият У.: Нямам против този преводач да ми назначите. Той ми
е превеждал и преди.
Предвид това, че обвиняемият не владее български, а турски език, и с
оглед изявлението му, че няма против да му бъде превеждано от призования
преводач съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач от турски на български език и обратно
М.В.А..
1
Прокурорът: Да се даде ход на делото. Не са налице процесуални
пречки за това.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият У. (чрез преводача) : Да се даде ход на делото. Знам
защо съм тук в съда. Обжалвам решението на окръжния съд, като искам да се
промени мярката за неотклонение.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. А.: Поддържам частната жалба. Нямам искания за отводи и
доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания
за доказателства.
Адв. Д.: Моля да ми осигурите възможност за няколкоминутен разговор
с моя доверител.
С оглед молбата на адвоката съдът обяви почивка в 10:07 часа.
Заседанието продължава в 10:10 часа в същия съдебен състав, секретар
и прокурор.
Адв. Д.: Проведох искания разговор, благодаря! Нямаме искания за
отводи, няма да сочим доказателства.
Обвиняемият (чрез преводача ): Присъединявам се към позицията на
моите защитници. Нямам искания за отводи.
С оглед липсата на искания по този ред съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, от името на обв. У., моля да
2
постановите съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно определението на окръжния съд, с което на обвиняемия
У. е наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Считаме атакуваното определение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Това е така, защото не са налице предвидените в закона
основания и предпоставки за налагане на тази най-тежката мярка за
неотклонение.
Моля в тази връзка да постановите по-лека мярка за неотклонение, а
именно „Домашен арест“, която според нас ще изпълни в най-пълна степен
целите на мерките за неотклонение, а именно да направи така, че да имаме
нормален процес в досъдебното производство и в същото време да бъдат
защитени правата и интересите на доверителя ми.
Всички в тази зала сме наясно, че за да бъде наложена ней-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, законът в чл. 63 НПК
изисква от една страна да е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил тежко умишлено престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода. Казва се че има реална опасност той да се укрие или да
извърши друго престъпление. В настоящия процес е видно, че по отношение
на У. действително е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, т.е. първата
предпоставка е налице. Не е налице обаче според нас другата предпоставка, а
именно обоснованото предположение, че той е извършил това престъпление.
Действително се намираме в първоначален етап на разследването, но все пак
доказателствата трябва да са такива, че наистина да сочат обосновано
предположение, а не да почиват в основната си част на съмнения и
интерпретации. От доказателствата, които се намират по делото е видно, че
са открити наркотични вещества в автомобила, шофиран от обвиняемия, в
жилището, което той обитава под формата на наем, в другия му автомобил.
Всичко това обаче не дава основание да се счита, че е извършил
престъплението, за което е обвинен. Той е дал едни подробни обяснения на
този етап, които логически обосновават липсата на знание от негова страна
затова, че в жилището му, както и в колите му се намират наркотични
вещества. Следва да се има предвид, че неговият познат от Турция, който е
пребивавал в неговото жилище и е оставил чантата за съхранение, не е дал
3
никакъв начин повод за съмнение, че в жилището се съхраняват наркотични
вещества, включително и тези, които се намирали под мивката. За получения
пакет от неизвестното лице от С. явно доказателствата сочат, че доверителят
му е тръгнал с явното намерение да получи пари по молба на именно това
лице.
Липсата на знание за основни елементи, включени в състава на
престъпление, всички знаем, че изключва вината. Дори да приемем, че е
налице обосновано предположение, че У. е извършил престъплението, в
което е обвинен, категорично заявявам, че липсват другите две предпоставки
, предвидени в закона, за да се вземе тази най-тежка мярка за неотклонение.
Първоинстанционният съд се е спрял единствено и само на това, че
същият има опасност да се укрие, като се е мотивирал с това, че е турски
гражданин, който безпроблемно може да отиде в Република Турция и да се
укрие. Съществуват много начини, средства и възможности, които да
ограничат правото на свободното предвиждане и при ефективен контрол на
исканата от нас мярка „Домашен арест“ тази възможност не може да бъде
реализирана.
На второ място, от доказателствата по делото е повече от очевидно, че
опасност същият да се укрие не съществува. Защо? Защото същия има
постоянен адрес, действително той пребивава в жилището, което е
упоменато в договора за наем, представен пред вас. Същият има семейство,
жена, деца, трудово ангажиран е до преди месец, като е работил в съответна
фирма и т.н. Тоест, практиката е категорична, че възможността да се укрие
съществува тогава, когато лицето не е идентифицирано надлежно, когато
няма постоянен адрес и прочие, а случаят не е такъв.
Първоинстанционният съд не е подложил на анализ и другата
предпоставка, а именно опасността да извърши и друго престъпление.
Очевидно той е счел, че такава не съществува ,но аз ще обърна внимание, че
да има такава опасност, която да е реална, трябва да има по делото данни, че
това лице има криминални прояви, предишни осъждания и прочие. А данни
по отношение на обвиняемия в тази насока няма. Напротив, неговото
семейно положение, наличието на съпруга, наличието на деца, липсата на
предишни осъждания, заявеното от него намерение, че ще съдейства всячески
на органите на разследването категорично опровергават и една такава
4
възможност и опасност.
Ето защо, моля да отмените като неоснователно, необосновано и
незаконосъобразно определението на първоинстанционния съд и наложите на
обвиняемия У. мярка за неотклонение „Домашен арест“. Тя в най-пълна
степен ще изпълни изискването на закона и няма се превърне в незаконна
репресия.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към казаното
от колегата Д..
Първата от трите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 НПК -
наличието на обосновано предположение не е налице. Обвинението на
подзащитния ни е повдигнато като такова по чл. 354а ал. 2 НК, а именно
притежание с цел разпространение на процесните наркотични вещества. По
делото категорично няма нито една данна, няма дори индиция за тази цел,
обосноваваща квалифициращия белег, а именно разпространение.
Действително, намерени са не малки количества, евентуално които биха
могли да обосновават наличието на предположение за извършване на
престъпление по ал. 1 на чл. 354а НК, но не и такова по ал. 2. По така
повдигнатото обвинение няма данни за извършването му. Пред
първоинстанционния съд също обърнах внимание за липсата на субективен
елемент, който е съществена част от всяко престъпление. Такъв категорично
липсва по делото. Не би следвало съд с тази висота като Пловдивския
апелативен, да пренебрегва и да неглижира елемента субективно отношение
на дееца към деянието.
По отношение на другите предпоставки се присъединявам към казаното
от колегата, като считам, че най-адекватната мярка за неотклонение за
подзащитния ни не е Задържане под стража, която моля да отмените, а
Домашен арест.
В случай че не възприемете тази теза, че не е налице обоснованото
предположение за извършване на престъплението, а приемете, че е налице, то
моля да вземете мярка за неотклонение Домашен арест.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува
определение, с което е постановена мярка за неотклонение Задържане под
стража на обвиняемия. Считам, че всички предпоставки, които са предвидени
5
в закона за вземане на тази мярка, са налице.
На първо място налице е обосновано предположение именно за това
деяние, за което е повдигнато обвинение. Самото обстоятелство на много
голямото количество наркотик, а не незначително голямото, дава основание
да се предположи, че то е предназначено за разпространение. Касае се за 1 кг.
хероин, който може да бъде разфасован в множество дози, за около 3 кг.
марихуана, кокаина не коментирам, който е в малко количество, но все пак
дава общ поглед върху дейността на обвиняемия, тъй като има три вида
иззети наркотици.
За субективната страна, евентуално и за квалификацията, можем да
съдим и от показанията на полицейските служители, които са имали
оперативна разработка. Според мен се касае един международен канал за
трафик на наркотици.
Относно опасността да се укрие и да извърши ново престъпление: както
съдът е възприел, голямото количество сочи значително високата степен на
обществена опасност на деянието и оттам вадим извода за опасността да се
извърши ново престъпление, а самото трафикиране през границата на
наркотични вещества сочи евентуално на опасността от укриване зад граница.
Още с влизането в ЕС знаем, че режимът на напускане на страната е много
облекчен и той не е такъв само за преминаване през ГКПП, а и на множество
други места. И не само за Турция, която не е в ЕС, а и за другите държави, до
които е пътувано от обвиняемия.
Считам, че са налице всички обстоятелства, които и съдът е възприел,
че са налице, обосновал е определението си законосъобразно и като такова,
моля да бъде потвърдено.
Адв. А. /реплика/: Имам чувството от известно време насам, че всички
ние, разглеждайки въпроса дали мярката да е Задържане под стража, или
Домашен арест, приемаме съвсем механично, както е било преди години, че
Домашният арест се изпълнява съвършено безконтролно, едва ли не. Следва
да се има предвид, че от сравнително скоро Домашният арест е почти
равносилен на Задържане под стража, предвид гривните, които се слагат,
предвид движението, което се отчита, предвид следенето при напускане на
мястото. Така че не считам, че, упражнявайки мярката Домашен арест, би
могъл, да напусне пределите на страната. Домашният арест в известна степен
6
е много по-ангажиращ и много по-лесен за контролиране от Задържане под
стража.
Адв. Д. /реплика/: Също считам, че изложеното от представителя на
държавното обвинение е несъстоятелно. Количеството наркотично вещество
не може да бъде самостоятелна предпоставка за това, че да се приеме, че
става въпрос за разпространение.
По същият начин неаргументирано е и не следва да бъде взет под
внимание аргументът, че свидетелските показания на полицейските
служители по отношение на техни разработки представляват подобен
аргумент, който да накара съда да възприеме искането на държавното
обвинение.
Относно облекчения режим, за който говори прокурорът, това не е
проблем на обвиняемия. Позовавам се на анализа на ВКС от 2019 г. до 2021
г., според който задържането под стража много често се прилага, без да се
вземе предвид възможността да се замени с другата адекватна мярка –
Домашен арест, такава, за каквато ние претендираме.
Обвиняемият чрез преводача (за лична защита): Това нещо не съм
го направил умишлено. Ако ми дадат Домашен арест, аз много ще помагам,
всичко ще кажа, всичко ще разкажа. Аз, за да се изчистя от това деяние,
всичко възможно ще направя, което мога. Аз това нещо не съм го направил
умишлено, нито съм знаел какво е това. Аз от С. отидох да взема тези пари, за
да направя услуга, защото са ме помолили. Дадоха ми два пакета и аз мислих,
че съм взел пари. В моя дом дойде един гост от Турция, стоя 2-3 дни вкъщи и
той си беше оставил чантата вкъщи. Върху тази чанта мои пръстови
отпечатъци няма. А другата кола я бяхме купили съвсем наскоро, преди
няколко дни и аз не знам какво е имало в нея, даже не е прехвърлена.
Аз живея на ул. Ал. С. 35, под наем. Понякога идва съпругата ми на
гости. Тя живее в гр. Ч. с детето. Другото ми дете е в А.. От 2007 г. аз работя
в България и имам пребиваване. Аз 15 години не съм се забърквал. Аз имах
тирове и с тях работех.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
7
Обвиняемият (чрез преводача) : Моля да измените моята мярка от
Задържане под стража в Домашен арест. Аз много ще помагам на полицията.
От ареста не мога да им помогна.
Съдът се оттегли на тайно съвещание
Съдебното заседание продължава в 10.35 часа в същия съдебен състав,
секретар и страна
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени гласни, писмени и
веществени доказателствени материали, както и експертното изследване на
иззетите вещества, обосновават предположение за причастност на
жалбоподателя към инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода
престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал.1, пр. 1 НК. Не е приемливо
оспорването на субективната страна на посегателството. Уверението на
обвиняемия, че не бил наясно със съдържането на пакетите, които се били
оказали в неговите автомобили и жилище, е неправдоподобно. Става дума за
три различни обитавани от него места и за твърдени три различни начина на
попадането на инкриминираните предмети в тях. Един от начините не е
конкретизиран, т.е. проверим, а другите два са свързани с необяснимо
„доверие“, проявено от „собственика“ на наркотици на стойност 66 х. лева
(чиято самоличност също не е конкретизирана), който преди да напусне
страната бил дал на съгражданина си У. да пази пакети, без да му разкрие
какво съдържат, кога ще си ги вземе и защо се налага да използва неговата
помощ. Съвсем очевидно е, че обвиняемият лично и системно е развивал
дейност, свързана с наркотиците, така че е незащитимо виждането, че бил
случаен престъпник. За разпространителската цел също няма никакво
съмнение предвид огромното количество държани наркотици от различни
видове.
Споменатата системност и свързаната с нея престъпна настойчивост
обосновава приетата от ПОС реална опасност от извършване на
8
престъпление, ако не се задържа под стража. Споделим е и изводът за
наличието и на опасност от укриване. Обвинението срещу У. е много тежко,
респ. очакваното наказание – сериозно, което би могло да го мотивира да се
отклони от наказателно преследване. Това не би му било затруднително при
положение че няма обвързаност с България, която да го задържа в страната.
Поради сериозния интензитет на коментираните опасности е крайно
неподходяща претендираната мярка за неотклонение „домашен арест“. Още
повече, че обвиняемият може да разчита единствено на жилище под наем,
продължаването на който е бъдещо несигурно събитие.
ПОС правилно е преценил обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, а
именно трудовата ангажираност на обвиняемия, неговото чисто съдебно
минало и решението му да даде обяснения за случилото се, които до известна
степен осветляват инкриминираната фактология. Бил е прав да приеме, че
тези данни не могат да обосноват извод, обратен на направения, защото не
могат да неутрализират опасността от укриване.
В заключение – обжалваната мярка за неотклонение е взета при
подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя
би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 746/09.06.22г. по ч.н.д. № 1010/22г.
по описа на ПОС, с което по отношение на обвиняемия по ДП № 69/22г. по
описа на Отдел КП при ОДМВР-Пловдив А.. М. УФ. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Да се извърши превод на съдебния протокол на турски език (според
обявеното желание за това от страна на обвиняемия).
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача М.В.А. в размер на 80 лева от
бюджета на съда за извършения превод, за което се издаде РКО.
9
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10