Р Е
Ш Е Н
И Е № 1020
гр.Пловдив 19.08.2019г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският окръжен съд,гражданско
отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№395/2019г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Обжалвано е решение №15/03.01.2019г. по
гр.д.№796/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно
основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2850лв.,представляваща
обезщетение ,дължимо поради лишаване на ищеца от упражняване на фактическата
власт върху собствената му вещ,а именно лек автомобил марка „Порше“,модел
„Кайен“ с рег.№****, с която сума ответника се е обогатил,а ищеца се е обеднил
до този размер.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в
първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови
ново,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на
страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът сочи в исковата си
молба,че с ответника е сключил договор за продажбата на собствения си лек
автомобил марка „Порше“,модел „Кайен“ с рег.№****,като автомобила е бил
предоставен на ответника за ползване до пълното изплащане на цената му на
собственика.От събраните по делото доказателства,а именно от разпита на
свидетелите Л. и Д.,в първоинстанционното производство,се установява,че
автомобила е бил собственост на ищеца,както и от представените писмени
доказателства става ясно също,че собственик на автомобила е ищеца,като обаче
сумата,договорена като продажна цена не се доказва да е била платена,поради
което за периода на ползване от 11.04.2016г.-15.07.2016г. собственика на
автомобила е бил лишен от ползването на вещта без правно основание,поради което
на същия е нанесена вреда в правната му сфера и затова ответникът му дължи
обезщетение.Такова се дължи заради неоснователното обедняване на ищеца от факта
на неползване на вещта,а респективно от обогатяването на ответника,като по
делото в първата инстанция са били назначени две вещи лица,чиито заключения
дават размер на пазарен наем за ползване на вещта по-голям,отколкото е поискан
от ищеца и тъй като същия не е променил исковата си претенция следва да му се
присъди размерът посочен от него,а именно 2850лв.
Настоящата съдебна инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова
следва да го потвърди,тъй като от събраните по делото доказателства се
установява,че жалбоподателя е ползвал без правно основание вещта,поради което
правилно съдът е присъдил и обезщетението за това ползване,с което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна,тъй
като видно от представения списък по чл.80 от ГПК са направени в размер на
652,20лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №15/03.01.2019г.
по гр.д.№796/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХVIII гр.с-в.
ОСЪЖДА В.С.Х. с ЕГН-********** *** да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК-****
със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя Д.А.Б.
направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 500лв./петстотин
лв./за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател:
Членове: