№ 228
гр. гр.Несебър, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело №
20212150201157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.М.И., срещу електронен фиш серия К № 5379106 на
ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лв. Жалбоподателят сочи, че правото му на защита е затруднено, тъй като в електронния фиш
не е посочено, че може да бъде обжалван. Излага, че е невъзможно да се установи кой е
конкретният орган, издал фиша и кога същият е издаден. Сочи, че датите на нарушението и
съставянето на фиша са съществени негови реквизити, тъй като имат значение за изчисляване на
давностните и преклузивните срокове. Навежда, че от електронния фиш не става ясно дали е
въведен от компетентен орган. Сочи, че не става ясно дали автоматизираното техническо средство
е минало годишен преглед. Обръща внимание за липсата на съществени реквизити в протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Излага, че от процесния електронен фиш не
става ясно дали системата е била монтирана в движещ се полицейски автомобил, или от такъв в
покой. С тези доводи моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 25.07.2019г. за времето от 12:40 часа до 15:00 часа от младши автоконтрольор при РУ
Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, в гр. Несебър, до бензиностанция „Лукойл“, в посока към гр.
Несебър – стара част, в служебен автомобил, намиращ се в стационарно състояние с рег. № ****,
било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542. Служебният автомобил се
намирал в населеното място, без за участъка да действа пътен знак за ограничение, с ограничение
на скоростта в посочения участък от 50 км/ч – за населено място. На същата дата около 14:20 часа,
1
през посоченото място преминал лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук”, рег. № ****,
който се движел със скорост от 67 км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до
50 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото
автоматизирано техническо устройство. За извършеното нарушение бил съставен електронен фиш
серия К № 5379106 срещу собственика на лекия автомобил. С електронния фиш за наказуема била
приета скорост от 64 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К № 5379106 срещу И.М.И., клип № 7246, радар № 542,
докладна записка за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 304р 19464,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 25.07.2019г., снимка, протокол
№ 3-5-19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Възраженията
на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал.
8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена за населено място по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в хода на
производството по издаване на ел. фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Непосочването на възможността електронният фиш да се обжалва не е нарушило правото
на защита на жалбоподателя, тъй като очевидно той се е възползвал от това свое право в
предвидените за това срокове, във връзка с което е образувано и настоящото дело.
По арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. В случая е издаден електронен фиш, който отговаря на този образец, поради
което не се установяват сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила при
издаването му. Конкретният орган, издал фиша, е посочен по ясен и по недвусмислен начин в него
– ОД на МВР Бургас. Ето защо възраженията в обратната посока са неоснователни. Eлектронният
фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, поради което не може да се
приеме тезата на жалбоподателя, че следва в него да се посочи конкретен служител. Конкретното
техническо средство също е отразено по пълен и точен начин в текста на електронния фиш, като са
събрани и достатъчно доказателства за неговате техническа изправност (видно от протокол № 3-5-
19 от проверката на мобилна система за видеоконтрол към 25.07.2019г. техническото средство е
2
било изправно). Датата на издаване на фиша не е задължителен реквизит по смисъла на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, поради което липсата й не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Още повече, че едногодишният срок по смисъла на 34, ал. 1 ЗАНН се взема предвид при
съставяне на АУАН, а не при издаване на електронен фиш (според изричното съдържание на
цитираната норма).
На следващо място - налице е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство от 25.07.2019г., съставен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в който изрично е отразено, че автоматизираното средство е
поставено в район на действие с общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, в стационарно
разположен служебен автомобил. Следователно възраженията, че не става ясно дали техническото
средство е било поставено в движещ се или спрял служебен автомобил, са неоснователни.
Цитираният протокол (на л. 17 от делото) съдържа отметка, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания, както и подпис на
служителя, удостоверил това обстоятелство. Посочен е номерът на служебния автомобил, в който
се е намирало мобилното АТСС. Както става ясно и от протокола (с оглед липсата на отбелязване в
графата „дигитална снимка“) в случая не е ставало въпрос за временно монтирано АТСС, поради
което не е било необходимо да се съставя снимка за разположението му. В протокола се съдържат
номер на първото и последното статично изображение. Налага се извод, че всички реквизити на
протокола, описани подробно и в жалбата, се съдържат в съставения за процесния случай
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, поради което не се констатират нарушения, свързани със
съставянето му.
Съдът намира, че електронният фиш е и материално законосъобразен. От доказателствата
по делото става ясно, че обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за
видеоконтрол. В тази връзка според настоящия съдебен състав постановките на Тълкувателно
Решение № 1 от 26 февруари 2014 година по тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС не са
приложими към настоящия случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно
решение е постановено при действието на предходната законодателна уредба. С посоченото
тълкувателно решение е прието, че във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място на нарушението.
С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че след
постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна уредба. Приета е
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г.). В наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Предвидено е изрично и попълването на протокол с ясно посочване
на мястото на контрол, на което се извършва заснемането. Ето защо всички цитирани в
тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при използването на т. нар. „мобилни
камери” са преодолени с приемането на цитираната Наредба. Налага се извод, че е налице нова
3
правна уредба, при която постановките на цитираните тълкувателно решение не са актуални и не
следва да бъдат вземани предвид. Както се посочи наредбата е обнародвана на 19.05.2015г.,
поради което към момента на извършване на нарушението е действала. С оглед новата уредба няма
пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на нарушения с мобилна камера, при
спазване на правилата, предвидени в наредбата.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че с
автомобил собственост на жалбоподателя е осъществен от обективна и субективна страна съставът
на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 25.07.2019г около 14:20
часа в гр. Несебър, до бензиностанция „Лукойл“, в посока към гр. Несебър – стара част, с
наказуема скорост от 64 км/ч (при отчитане на възможностите за допусната грешка от
техническото устройство), при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението е
било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от
протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от
средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния
номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на собствения на
жалбоподателя автомобил. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил
издаден електронен фиш на собственика на автомобила. От него не е посочено друго лице, което
да е управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния фиш. Ето защо с
фиша правилно на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 50 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за
населено място с 14 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За извършеното
нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 11
до 20 km/h в населено място - глоба 50 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този
размер, който е фиксиран.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде
потвърден изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5379106 на ОДМВР Бургас, с който на
И.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4