Решение по дело №490/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Х. С. от [населено място] против Решение № 24 от 28.06.2024 г. на ОРС постановено по АНД № 79/2024 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6320313 на ОДМВР - гр. Търговище, с който на касатора, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.

Касационното основание, което посочва касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон - по чл.348, ал.1, т.1 НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Направено е искане съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение. В с.з. поддържа жалбата.

Ответната страна не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е бил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6320313 на ОДМВР - гр. Търговище, с който на касатора, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че видно от електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6320313, е отразено, че на 10.08.2022 г. в 13:01 часа в обл. Търговище, общ. Антоново, [населено място], [улица], до № 1, населено място с ограничение на скоростта от 50 км/ч. обозначено с пътен знак Д-11, е установена стойност на скоростта 89 км/ч (превишена стойност на скоростта 39 км/ч). Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1. Отчетен е толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч. с МПС „Хюндай Атос“ - лек автомобил.

Приобщена към доказателствата е вещественото доказателство по делото – приложение към електронен фиш -Снимка на клип № 11743С4/0003404, в която е отразено, че действително измерената скорост на процесното МПС е 92 км/ч (приближаване), при ограничение на скоростта – 50 км/час и заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. с приложението към него, заверено копие от заповед № 8121з-46/12.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, заверено копие от протокол рег. № 363р-19943/12.08.2022. за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка за собственост на МПС с рег. № [рег. номер].

От правна страна въззивната инстанция е приела, че в случая, процесният ЕФ се явява издаден в съответствие с установените от закона изисквания за форма, тъй като съдържа всички задължителни реквизити. По делото не са налични доказателства, че собственикът на автомобила писмено да е декларирал, че установеното на 10.08.2022 г., движение на моторното превозно средство с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управление на автомобила от друго лице. Въведената от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, собственикът на МПС-во се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена. Скоростта на движение на процесния автомобил е установена с помощта на „средство за измерване“ по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията (ЗИ), каквото средство представлява преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч и точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.

Касационната инстанция споделя изцяло изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно спазването на процесуалните изисквания и материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора, които, се споделят от касационната инстанция и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Всъщност касаторът не оспорва фактическата обстановка, нито ангажира надлежни доказателства, които да я опровергават.

Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл. 348, ал. 3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т. е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.

Касаторът оспорва заснетият на снимката към на електронния фиш автомобил да е бил управляван от него (това е и единствен довод изложен в жалбата). Въззивната инстанция е изложила подробни мотиви в тази насока, които напълно се споделят. Липсва подадена писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика и собственикът на МПС-во се смята за извършител на нарушението.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената забрана скоростта на ППС да превишава установеното ограничение в населено място и въведено с поставеният пътен знак. В случая става въпрос за движение в населено място, което в пътния участък е скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3 км. на засечени скорости до 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 39 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 89 км/ч в полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона фиксиран размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24 от 28.06.2024г. на ОРС постановено по АНД №79/2024 г. по описа на РС - Омуртаг .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.