Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
гр. СВИЩОВ, 18.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й. Секретар: Г.И. Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Ивайло
Й. за да се произнесе, взе предвид следното: |
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано
е по иск за развод, с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 СК предявен от Д.Т.Д.
против П.Й.Д., заедно с който са предявени за съвместно разглеждане, при
условията на обективно кумулативно съединяване небрачни
искове по чл. 56 СК – относно ползването на семейното жилище и чл. 53 СК, вр. чл. 326 ГПК – за фамилното име след развода.
Ищцата
основава искът си на следните юридически факти, настъпили в живота на съпрузите
– трайна фактическа раздяла между страните от месец октомври 1999г.,
съществуващи съществени различия между страните по основни въпроси за брака и
семейството, които са обусловили и фактическата им раздяла. Твърди се, че
проявлението на тези факти са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните. Родените от брака на страните деца са пълнолетни. Иска се
да бъде прекратен брака между страните с развод като дълбоко и непоправимо
разстроен. Семейното жилище, находящо се в ******** да бъде предоставено на ищцата, тъй като е напуснато от
ответника и е имот собственост на родителите на ищцата. Иска се след
прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното
си фамилно име Д., което е и нейно брачно име.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по иска, с
който същия ангажира събирането на писмени доказателствени средства, досежно доходите му.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа заявените с исковата
молба претенции и по реда на устните състезания моли за уважаване на исковите
претенции.
В
съдебно заседание ответника признава, изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения на ищцата.
Свищовският районен съд
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните
са сключили граждански брак на ***********, което обстоятелство се
установява от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ********,
съставен в ********. Родените от
брака на страните деца, към настоящият момент са навършили пълнолетие.
От
ангажираните по делото гласни доказателства, посредством показанията на
свидетеля Н.Т.Т. и признанието на ответника, съдът намира за доказани
фактическите твърдения на ищцата, че страните са в трайна фактическа раздяла от
месец октомври 1999г.
Семейното
жилище, находящо се в ******** е напуснато от ответника и е имот собственост на родителите на ищцата
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
По
иска по чл. 49, ал. 1 СК
Установената
фактическа обстановка аргументира съда да приеме, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брачния съюз между страните. Трайната фактическа
раздяла между страните е обусловила съществуването на брачния им съюз само
формално – юридически, доколкото между брачните партньори са се установили
такива взаимоотношения, които са несъвместими с прокламираните от СК принципи
на взаимно разбирателство, общи усилия насочени към осигуряване благополучието
на семейството и уважение между съпрузите. Касае се за едно трайно обективно
състояние, което не може да бъде преодоляно и няма възможност, както и декларирано
желание, това разстройство на брачния съюз да бъде саниран.
Запазването на семейството във вида, в който съществува, е правно и житейски
неоправдано. Горните съображения обуславят необходимостта от прекратяване на
брачния съюз между страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака им.
По
отношение на ползването на семейното жилище, находящо
се в ********, доколкото същото е
напуснато от ответника и представлява имот собственост на ищцата, то съдът
намира, че същото следва да бъде предоставено на ищцата.
По
иска по чл. 53 СК, вр. чл. 326 ГПК – за фамилното име
след развода.
След
прекратяване на брака и на основание разпоредбата на чл. 53 СК, ищцата следва
да носи фамилното си име Д., което е и нейно предбрачно
име.
Съдът
определя окончателната държавна такса по допускане на развода в размер на 40
лв., която в съответствие с изхода на делото следва да бъде заплатена от страните
по равно.
Никоя
от страните не претендира разноски, поради и което такива не следва да бъдат пресъждани.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод гражданският брак между Д.Т.Д.,
ЕГН:********** и П.Й.Д., ЕГН:**********,
сключен с акт за сключен граждански брак № ********, съставен в
********, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в ******** на Д.Т.Д.,
ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Д.Т.Д., ЕГН:********** да носи предбрачното си фамилно име – Д.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Свищов
сумата в общ размер на 20,00 лв. (двадесет
лева и 00 ст.) – окончателна държавна такса по допускане на развода, както
и сумата в размер на 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Й.Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Свищов сумата в общ размер на 20,00 лв.
(двадесет лева и 00 ст.) – окончателна държавна такса по допускане на
развода, както и сумата в размер на 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок,
считано от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: