Решение по дело №15317/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4358
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100515317
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                              РЕШЕНИЕ

                     

                                    14.06.2019 г.,гр. СОФИЯ

 

                СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,ІV-А състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    ГАЛИНА ТАШЕВА 

                                                                  мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ

при секретаря А.Луканова и с участието на прокурора………... разгледа

докладваното от съдия Ташева гр. дело № 15317 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК

 

       С решение от 19.02.2018 г. по гр. д. №13781/17 г. на СРС Гражданско отделение, ІІ-73 състав, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът ЗАД Б.И.АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.*******е задължен да плати на ищеца З.Б.В.И.Г. АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес в гр.София, бул.*******, офис Оптимум консулт, чрез адв. П.С.И.от САК с тел *******, на осн. чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД сумата от 796,03 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 20.5.2015 г. имуществени вреди от собственика на т.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка - полица №02115000027148, срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. № *******, заедно с разноските за определяне на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ (т.нар. ликвидационни разноски), ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-по ч.гр.д. №73745/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 27.11.2015 г. до изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ частично иска само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 1724,38 лв.

ОСЪЖДА ответника ЗАД Б.И.АД (с посочените индивидуализиращи данни) да плати на ищеца З.Б.В.И.Г. АД (с посочените индивидуализиращи данни) на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК - 103,86 лв. за разноските по настоящото дело и 158,80 лв. - по заповедното - ч.гр.д. №73745/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.

     Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство  като неправилно . В жалбата се излагат доводи, че съдът погрешно приел,че искът е предявен в размер 1724.38 лв..Претенцията  заявена с исковата молба е 344.41 лв.След издаване на заповедта за изпълнение било изплатено част от обезщетението ,поради което е предявил иск за остатъка.Спорен по делото е бил само размерът на вредите.Съдът намалил обезщетението с извършеното извънсъдебно плащане в размер на 1379.97 лв.,но не взел предвид,че това плащане е станало след издаване на заповед за изпълнение.При това положение неправилно разноските в заповедното производството са намалени,както  и в исковото.

              Предвид релевираните твърдения и доводи,жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да се постанови друго като се уважат исковите претенции изцяло и да се присъдят разноските в заповедното,исковото и въззивното производство изцяло.

             Въззиваемата страна З.“ Б.и. "АД не  депозира писмен отговор ,но с писмено становище счита жалбата за неоснователна .Претендира разноски.

             Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащо на обжалване  решение, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

               СГС, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема следното:

               Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.с чл. 213, ал. 1, пр.3 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата 344.41 лв. за платено застрахователно обезщетение

               В исковата молба ищецът е посочил следните обстоятелства: Ответното дружество в качеството му на  застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на  автомобил „Тойота", с рег. № *******следвало  да заплати на ищцовото дружество сумата от 1724.38 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по риск " Каско"  за имуществените вреди на товарен автомобил "НИСАН", с рег. № *******, причинени при реализираното на 20.05.2015 г. пътно-транспортно произшествие в гр.София   .Ответникът бил поканен с  покана от 25.08.2015 г.,но  заплащане на сумата не последвало.

                Ответникът оспорва  размера на иска.

                В заповедното производство е била издадена заповед за изпълнение за заплащане на сумата 1724.38 лв.обезщетение,както и 344.03 лв.разноски.

                 Безспорно е, че преди образуване на исковото производство е внесена сумата 1379.97 лв.като до приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция не са извършвани други плащания от ответника на ищеца във връзка със същото застрахователно събитие.

               Ищецът е предявил претенцията си за сумата 344.41 лв.

               Съдът правилно е определил размерът на обезщетението като е приспаднал изплатената извънсъдебно  сума от ответника в размер на 1379.97 лв.и е определил остатък за заплащане в размер на 796.03 лв.При това положение  следва да се присъди исковата сума  в размер на 344.41 лв.Произнасянето за горницата над нея е свръхпетитум и подлежи на обезсилване.

            Искът с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./е основателен и доказан в  предявения размер 344.41 лв.и в такъв размер следва да бъде уважен.

                  Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд относно изхода на спора по иска с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./  и обжалваното решение следва да се обезсили в частта,с която ответникът е осъден да заплати горницата над 344.41 лв.до сумата 796.03 лв.,както и в частта ,с която се отхвърля иска за разликата над сумата 796.03 лв.до сумата 1724.38 лв.

                  Разноските  в заповедното производство ще се дължат на заявителя изцяло в размер на 344.03 лв.,в първоинстанционното производство на ищеца,също изцяло,поради уважения изцяло иск -225 лв.; във въззивното производство въззивникът е заплатил за д.т.25 лв и 360 лв.за адвокатско възнаграждение.Сумите следва да бъдат присъдени.

       

                   Предвид изложените съображения, СГС

                    

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

             ОБЕЗСИЛВА  решение от 19.02.2018 г. по гр. д. №13781/17 г. на СРС Гражданско отделение, ІІ-73 състав, В ЧАСТТА,с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът ЗАД Б.И.АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***.*******е задължен да плати на ищеца З.Б.В.И.Г. АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес в гр.София, бул.*******, офис Оптимум консулт, чрез адв. П.С.И.от САК с тел *******, на осн. чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД сумата горница над 344.41 лв.до 796,03 лв., представляваща обезщетение за претърпените на 20.5.2015 г. имуществени вреди от собственика на т.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка - полица №02115000027148, срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. № *******, заедно с разноските за определяне на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ (т.нар. ликвидационни разноски), ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-по ч.гр.д. №73745/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 27.11.2015 г. до изплащане на сумата,И В ЧАСТТА с която ОТХВЪРЛЯ  иска  за разликата от 344.41 лв. до  размера от 1724,38 лв.

          ОСЪЖДА ЗАД Б.И.АД (с посочените индивидуализиращи данни)да заплати на  З.Б.В.И.Г. АД (с посочените индивидуализиращи данни) на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПКоще 111.14  лв. за разноските в исковото производство ,още  195.23 лв. - по заповедното - ч.гр.д. №73745/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в и сумата 385 лв.разноски във въззивното производство.

      ПОТВЪРЖДАВА решението в частта,с която е уважен иска по чл.422 ГПК във вр.с чл.213 ал.1 КЗ/отм./ за сумата 344.41 лв.

                  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                         2.