№ 11515
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20221110144057 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу М. И. М - Д, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2 199,05 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин – 5“, бл. 540, вх. А, ет. 13, ап. 65, аб. № 242343, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.04.2022 г., сумата в размер на 438,44 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода 15.08.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата в
размер на 49,17 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.04.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 7,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 31.01.2020 г.
до 19.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 22089/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. И. М -
Д, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между нея и ищеца, както и да е ползвала топлинна енергия. Оспорва
дължимостта на сумата за дялово разпределение, както и обезщетение за забава върху
1
претендираните главници. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване
на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Т изразява становище, с което поддържа,
че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В разглеждания случай, предвид посоченото по-горе и при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не се установява при дължимото от ищеца главно и
пълно доказване ответникът да се е намирал в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество за доставка на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот и запазване
на право на ползване № 32 от 30.03.2012 г., том I, рег. № 2437, дело № 27 от 2012 г., по
описа на нотариус с рег. № 500 при НК, се установява, че ответникът М. И. М – Д заедно със
съпруга й МИД са дарили процесния имот на сина си ИМД, като са запазили всеки от тях
правото на ползване върху дарения имот. Съгласно представеното от ищеца удостоверение
за наследници МД е починал на 30.11.2017 г. От представеното заявление-декларация се
установява, че впоследствие – на 15.12.2017 г. собственикът на имота ИМД е подал същото
с искане партидата за имота да бъде открита на негово име, като ответникът М. М – Д е
изразила съгласие партидата да бъде прехвърлена на ИД. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че тези обстоятелства не са спорни между страните с оглед изрично заявеното от
2
тях в този смисъл в проведеното по делото открито съдебно заседание. От представените по
делото от третото лице-помагач документи – справки за дялово разпределение за процесния
период и отнасящи се до апартамента, находящ се в в гр. София, ж.к. „Люлин“ 5, бл. 540, вх.
А, ет. 13, ап. 65, аб. № 242343, се установява, че партидата е открита на името на ИМД – в
посочените документи за титуляр е вписано именно това лице.
Съдът намира, че със заявлението-декларация от 15.12.2017 г. (преди исковия период)
ИМД е направил изрично искане пред ищцовото дружество да му бъде открита партида само
на негово име, като това заявление представлява по своето правно естество предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ИМД за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече, до ищцовото
дружество е отправено изрично съгласие на ответника партидата да бъде прехвърлена на
собственика на имота. Следователно ирелевантно в разглеждания случай е обстоятелството
дали ответникът притежава право на ползване върху процесния имот, тъй като чрез
изразената от ИМД воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-
продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Този извод е в
съответствие и с Общите условия на Т, действащи през процесния период.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай ИМД е поискал откриване на партида на негово име в съответствие с
уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща
стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния
имот е възникнало между ищеца и трето за спора лице. По делото не се установява при
дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответникът М. М – Д да е била клиент на
топлинна енергия през процесния период, съответно да се е намирала в облигационно
правоотношение с ищеца за доставка на такава. Ето защо ищецът следва да понесе
последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда
неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт – наличието на
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между него и ответника,
като искът за главница за потребена топлинна енергия бъде отхвърлен изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за обезщетение за забава, поради което
същите също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. В случая е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника. Следователно
в полза на процесуалния представител на ответника М. М – Д – адвокат Николай Илчев,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство в размер на 500 лева, определено по реда на Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно направеното искане.
В полза на процесуалния представител на ответника в заповедното производство – адв. К. Б.
също следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в размер на 50 лева, определено по реда на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу М. И. М – Д, с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„Люлин – 5“, бл. 540, вх. А, ет. 13, ап. 65, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 2 199,05 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Люлин – 5“, бл. 540, вх. А, ет. 13, ап. 65, аб. № 242343, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.04.2022 г., сумата
в размер на 438,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода 15.08.2019 г. до
19.04.2022 г., сумата в размер на 49,17 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.04.2022 г., до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 7,26 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 31.01.2020 г. до 19.04.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 22089/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. И, ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, ул. „Гургулят“
№ 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 500 лева – адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 50 лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4