№ 1554
гр. Варна, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100103054 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Ищецът „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ“ АД, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Петър М., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Вещите лица Р. Х. С. и Н. В. В., редовно призовани, явяват се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 от ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
1
АДВ. М.: Поддържам исковете на заявените основания.
Относно техния размер, на осн. чл.214 ГПК и в съответствие със
заключението по депозираната ССчЕ, заявявам, че намалявам размера на
исковете с правно основание чл. 117 от Закон за енергетиката, както следва:
за ТП „Паисий Русе“ - от претендираните 6439,52 лв. на 5550,05 лв.; за ТП
„Кариера Българево“ - от претендираните 43 890лв. на 5812,77 лв.; за ТП
„Кариера Момчил“ - от 3863,35 лв. на 106,68 лв., като оттеглям исковете за
остатъците.
АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба.
Поддържам депозирания отговор и допълнителното становище.
По изявлението за изменение на претенцията - считам, че същото е
основателно и допустимо и намирам, че следва да бъде уважено. Във връзка с
оттеглената част на иска, ще формулирам искане за разноски.
Моля да се вземат предвид и началните размери на претенциите по
отношение на разноските.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Искането за изменение чрез намаляване размера на претенциите, е
своевременно направено, ясно и коректно заявено, както и в съчетание с
действия на разпореждане с предмета на дело за разликата над намалените
окончателни размери до първоначалните, по изискванията на съдебната
практика. В този смисъл искането следва да бъде изцяло уважено, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размерите на исковете по чл.59 във вр.
чл.117, ал.8 от ЗЕ чрез тяхното намаляване, както следва:
- за ТП „Паисий Русе“ - от претендирани 6439,52лв. на 5550.05лв.;
- за ТП „Кариера Българево“ - от претендираните 43 890лв. на 5812.77
лв.;
- за ТП „Кариера Момчил“- от 3863,35 лв. на 106.68 лв.,
на правно основание чл.214, ал.1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело за разликите над
поддържаните изменени размери до първоначалните размери на тези три
иска, а именно:
- за ТП „Паисий Русе“ – за разликата над 5550.05лв. до 6439,52лв.;
- за ТП „Кариера Българево“ – за разликата над 5812.77 лв. до 43890лв.;
- за ТП „Кариера Момчил“ – разликата над 106.68 лв. до 3863,35лв.
на правно основание чл.232 от ГПК.
2
Определението за изменение размера на исковете не подлежи на
обжалване, а в частта за частичното прекратяване на производството
определението подлежи на обжалване през Апелативен съд - Варна в
едноседмичен срок днес за страните по делото.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на
спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба
половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на
осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. М.: Не е възможно доброволно уреждане на спора.
АДВ. Б.: Към момента не можем да постигнем спогодба.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
Определение № 2302/18.06.2022г. по делото, както следва:
Производството е по искове на „Скални материали“ АД, с
ЕИК117000486, със седалище гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ №6, за осъждане
на ответника „Електроразпределение север“ АД, ЕИК103533691, със
седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, за следните суми, на
следните основания:
- 5 495.38лв. – представляваща разликата между заплатената от ищеца
за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско
напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата
„пренос средно напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град
Балчик, кв.
Момчил, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;
- 5550.05лв. – представляваща средствата, с които ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите
на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;
- 5812.77лв. – представляваща средствата, с които ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“
за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители
за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59
от ЗЗД;
- 106.68лв. – представляваща средствата, с които ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“
за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители
3
за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59
от ЗЗД;
- ведно със законната лихва върху всяка от горните суми от датата
на предявяването на исковете - 21.12.2021г. - до пълното изплащане на
сумите.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик на следните енергийни обекти, които е
придобил на следните придобивни основания, при следните обстоятелства:
Трафопост 10/0.4kV/2x400kVa с диспечерско наименование ТП
„Паисий“ и идентификатор 63427.2.547.6, находящ се в гр. Русе, ул. „Отец
Паисий“ №6, е собствен на ищеца в резултат на изтекла придобивпа давност
по чл.79 ЗС след непрекъснатото, спокойно, явно и несъмнено владение най-
късно от 1991г., от който момент обектът е бил ползван само от ищеца.
Трафопостът бил изграден вероятно през 1966г. и винаги, както и след 1991г.,
е бил ползван за само за целите на снабдяване с ел. енергия на обект на
ищеца, респективно най-късно от 1999г. не бил държавна собственост.
Правата на ищеца били и констатирани с КНА №173, т. IV, per. №14597, дело
№625/2017г.
Трафопост 20/0.4kV/100kVа с диспечерско наименование ТП „Каменна
кариера“, находящ се в землището на с. Българево, общ. Каварна, обл.
Добрич, е бил придобит по силата на покупко-продажба, обективирана в НА
№170, том V, peг. №3980, дело №529 от 27.12.2002г. на н-с Й. П. при Районен
съд – Каварна, от продавачи К. М. Н. и А. П. Г., срещу продажна цена от 5
000лв. Продавачите се твърди да са били собственици на прехвърления
трафопост, който най-късно от 1999г. не е бил държавна собственост.
Евентуално за този обект се сочи и придобивна давност от получаване на
владението въз основа на договора за продажба през 2002г. до изтичане на
законовите 5 или евентуално 10 години.
Трафопост 20/0.4kV/250kVa с диспечерско наименование ТП „Кариера
Момчил“ и с идентификатор 02508.10.109.2, находящ се в гр. Балчик, обл.
Добрич, е бил придобит на осн. чл.17а от ЗППДОП, като всички
предпоставки на това основание били осъществени, а правата на ищеца на
това основание били установени с АДС №2040/09.12.1998г. на Областния
управител на Варна. ТП „Кариера Момчил" бил изграден през 1971г. и винаги
е бил предназначен да обслужва конкретен завод, тоест макар държавен
допреди 1991г., същият е бил вътрешноведомствена уредба и не бил част от
електроразпределителна мрежа с обществено значение. Трафопостът е бил
предоставен за стопанисване и за управление, съответно включен в капитала,
на дружество „Скални материали“ – Русе въз основа на Решение на РОС от
07.11.1995г., като отделно е бил и заприходен в баланса на ищеца. За яснота –
„Скални материали“ – Русе било правоприемник Предприятие за добрив и
обработка на скални материали Русе, поделение на фирма „Мрамор – София“,
което било образувано през 1991г., а със Заповед от 17.06.1991г. на
Министерство на индустрията фирма „Скални матриали“ Русе с държавно
имущество било пробразувано в ЕООД, което пък през 1995г. получило от
Държавата собствеността въхру трафопоста на база на чл.17а от ЗППДОП.
Евентуално за този обект се сочи и придобивна давност от получаване на
владението най-късно през 1995г. до изтичане на законовите 5 или евентуално
10 години.
4
Към горното обобщено се твърди, че процесните трафопостове са били
годни да бъдат обект на придобивна давност и на гражданскоправни сделки
към начално сочените в случая моменти; че винаги и особено към моментите
на придобиване или начало на владение, трите трафопоста обслужвали само
конкретни предприятия на един потребител; че поради общата
функционалност на сградите - трафопостове и техническите съоръжения и
оборудване, служещи за преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, ел.
съоръженията не могат да са самостоятелни вещи, а двете сгради и
оборудване са особени съставни вещи, които поради това са и с общ
вещноправен статут на енергиен обект по см. на ЗЕ; че правата на ищеца
върху исковите трафопостове били признати от ответника по делото в
търговската им кореспонденция през годините, така и в изявления пред
държавни органи като Д/КЕВР – всички от които обстоятелства
потвърждавали собствеността.
Освен горепосоченото ищецът твърди още, че посредством съоръжения
за присъединяване в ТП „Кариера Момчил“ се осъществява захранването на
собствения на ищеца каменодобивен обект, в гр. Балчик, кв. Момчил, като
при облигационните си отношения с ответното дружество (краен клиент и
оператор) мястото на потребление е обозначено с аб. № 0817097.
Консумираната в него електроенергия се отчита със средства за търговско
измерване, монтирани във въпросния ТП „Кариера Момчил" на ниво ниско
напрежение. По тази причина разпределителното предприятие начислява в
издаваните фактури и цена за услугата „пренос ниско напрежение“ в
съответствие с чл.29 от Правилата за търговия с ел. енергия. За периода от
01.12.2016г. до 31.10.2021г. сборът на заплатената само за този ценови
компонент сума възлиза общо на 8 606.72лв. Тъй като обаче ищецът е
собственик на ТП „Кариера Момчил“, ответникът няма съоръжения за
транспортиране на ел. енергия „ниско напрежение“ до обекта на ищеца, не
извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира разходи
за това. Тоест същият фактически не предоставя подобна услуга на крайния
клиент, поради което липсва и основание да инкасира и цена за пренос ниско
напрежение. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво „средно
напрежение“, каквато енергия се доставя на границата на собственост на ел.
съоръжения по см. на чл.30, ал.1 от Наредба №6/24.02.2014г. Заедно с това
чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ изискват мястото на измерване да е на страната с по-
високо напрежение при наличие преобразуващи съоръжения - собственост на
клиента. Тоест СТИ, отчитащи ел. енергия на „Скални материали“ АД следва
да бъдат монтирани на ниво средно напрежение от 20 kV, а не на ниско на 0,4
kV. Като при неспазване техническите изисквания се дължи само
компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното
положение, т.е. в случая се дължи само цената на пренос „средно
напрежение“. За процесния период, съобразно отчетените киловати и
приложимата определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя
възлиза общо на сумата от 3 111.34лв. Или разликата между дължимите и
дефакто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер
на исковата претенция от 5 495.38лв. Същата подлежи на възстановяване от
ответника като получена без правно основание.
Освен горното ищецът твърди още и че от много години, включително
и от 2017г. и досега, ответното дружество използва процесните три
трафопоста за доставката на ел. енергия до други техни клиенти. Макар
чл.117, ал.8 от ЗЕ да дава възможност на оператора на разпределителната
5
мрежа да използва чужди уредби за преноса на енергия до други потребители,
това следва да се случи след задължително предварително сключване на
договор за достъп с техния собственик, какъвто с ищеца няма. При
отсъствието на сключен договор ползването на съоръженията е без правно
основание, отношенията следва да се уредят по правилата на неоснователното
обогатяване, като размерът на обезщетението се определя според приетата от
КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп, приета с
протокол №27/04.02.2008г. Когато едно лице предоставя собственото си
помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на
съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия,
помещението има характер на материален ресурс по смисъла на пар 1, т. 32 от
ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от
сграда и съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното
предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определено по
специална методика, приета от ДКЕВР. В тази връзка и по твърдения на
ищеца за ползване на трите трафопоста се следва сумарно възнаграждение за
исковите периоди, в търсените размери, които стойности ищецът претендира
от ответника на осн. чл.59 ЗЗД вр. чл.117, ал.8 от ЗЕ при годните твърдения.
По същество моли за уважаване на исковете си на база на твърденията
си и при оспорване на възраженията на ответника по делото, моли да получи
и съдебните разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
счита исковете за неоснователни, в която връзка навежда пространни
възражения, които могат да се обобщят: 1/ Цената за услугата „пренос ниско
напрежение“ се е дължала от ищеца, както на нормативно основание, така и
защото ответникът е извършвал такъв пренос до обекта на ищеца; 2/
Ответното дружество не било издател на фактурите и не било получател на
сумите за услугите, поради което не дължало и връщане на част от тях; 3/
Трите процесни трафопоста не могат да бъдат придобити по давност или чрез
правни сделки, тъй като имат особен статут и предназначение с лицензионен
режим на ползване, поради което са и извън гражданския оборот; 4/
Представените от ищеца КНА и АДС имат чисто констативен характер и не
доказват придобивни основания; 5/ Не са налице предпоставките на
основанието по чл.17а от ЗППДОП за ТП „Кариера Момчил“; 6/ Спорните
трафопостове, включително ТП „Кариера Момчил“ били държавни към
момента на изграждането им, но никога не са обслужвали само конкретен и
обособен обект; 7/ Заприходяване в счетоводен баланс не е правно основание
за предоставяне на вещни права в полза на частно дружество; 8/ Липсата на
собственост на ищеца върху трафопостовете прави неоснователни исковете
по делото; 9/ Дори да би се приела собственост на ищеца върху някои от
исковите ТП, изрично не е налице собственост у ищеца върху техническите
съоръжения и оборудването, служещи за преобразуване на ел. енергия в
трафопостовете, които са отделни вещи и са собствени на ответника; 10/
Правното основание за заплащане цената за пренос ниско напрежение се
съдържа в чл.104, ал.3 от ПТЕЕ, чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ, чл.28 от ПТЕЕ и
други, като общото основание е задължение да бъдат разпределени между
потребителите общите разроди по цялата мрежа; 11/ ДДС не подлежи на
връщане от ответника, защото е платен в полза на Бюджета и не съставлява
приход за ответника; 12/ Необоснован е и неясно формиран размера на
исковете по чл.59 ЗЗД за ползване на трите ТП; 13/ Продажбата в НА №170,
6
дело №529/27.12.2002г. е нищожна, тъй като касае вещ извън гражданския
оборот и липсва административен акт по чл.2, ал.2 ЗЕ за разрешение за
прехвърляне на трафопоста; 14/ Третото лице „Енерго про – продажби“ АД
притежава сервитутно прав по чл.60 ЗЕЕЕ, което включва право да ползва и
да държи енергийни обекти и съоръжения в имотите на реалните
собственици, без да дължи възнаграждение; 15/ Липсват свързани помежду си
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника с претендираните суми; 16/
В представения АДС №2040/0912.1998г. е налице неавтентичност – подписът
на записания автор С. Т. не е поставен от това лице; 17/ Търговската
кореспонденция между страните има доброволен и пожелателен характер и от
нея не се доказва признание за право на собственост; 18/ Оспорват се и
всички други предпоставки на исковете – във връзка с които групи
възражения са въведени и преповторени правни аргументи.
По същество се моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: Правото си на собственост върху процесните вещи, на
предявеното придобивно основание, с всичките му предпоставки, а именно:
- чл.17а от ЗППДОбП - че държавата е била собственик на процесната
вещ към момента на възникването й; че това държавно имущество (вещта)
след това е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие (в т.ч. правоприемствата относно вещта); че същото имущество
(вещта) е било част от активите на праводателя на ищцовото дружество и не е
било изрично изключено при преобразуването му със съответния акт.
Отделно, и конкретно още, че: ТП „Кариера Момчил“ (към прехвърлянето в
активите на ищеца) бил вътрешноведомствена уредба, не част от
електроразпределителна мрежа с обществено значение; че същият бил
предоставен за стопанисване и управление, съответно включен в капитала, на
дружество „Скални материали“ – Русе въз основа на Решение на РОС от
07.11.1995г.;
- придобивна давност - явното, трайно, несмутено и спокойно
владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на исковия недвижим
имот, в период от сочената начална дата до изтичане на 5 или 10 години
след това, както и до настоящия момент; твърденията относно начина и
момента на установяване на владението; своителният характер на ползването
на имота; годността на имота да бъде обект на придобивна давност; всички
други положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
Допълнително и конкретно още, че трите процесни трафопоста са били
предназначени (към началния момент на срока на давността) да обслужват
само обекти на един субект, респ. и не са били част от общата
електроснабдителна мрежа; съответно че били в граждански оборот.
- покупко-продажба – сключването на действителен договор с предмет
право на собственост върху исковия имот, както и породено вещно действие
на договора с оглед вещни права на праводателя и годност на имота да е
предмет на гражданскоправни сделки.
Отделно от горното ищецът следва да докаже още, че трафопостовете и
техническите съоръжения и оборудването в тях, служещи за преобразуване на
ел. енергия, са особени съставни вещи с общ вещноправен статут.
По иска по чл.55, пр.1 от ЗЗД, освен горното, следва да докаже плащане
в полза на нормативно легитимирано лице на сумата общо 8 606.72лв. – цена
7
за услугата „пренос ниско напрежение“ за периода 01.12.2016г. - 31.10.2021г.;
нормативното си задължение да заплаща само цена за „средно напрежение“ за
същия период; разликата между двете стойности; нормативното задължение
на ответника по делото да върне тази претендирана разлика на ищеца – на
база на въведените фактически твърдения.
По иска по чл.117, ал.8 от ЗЕ, освен горното, следва да докаже ползване
от ответника на трите собствени на ищеца трафопоста за целите на пренос на
ел. енергия и до други потребители; предвиденото в нормативен акт
основание ищецът да получи обезщетение в претендираните размери за
неоснователното ползване от ответника на собствените на ищеца ТП; а също
и точния размер на вземането си за това за всеки трафопост.
В допълнение следва да докаже и всички други положителни твърдения,
на които основава защитата си в процеса.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: Всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си, в това число и следните: нормативното основание ищецът да дължи
цената за услугата „пренос ниско напрежение“ за обект с аб. №0817097,
находящ се в град Балчик за периода 01.12.2016г. до 31.10.2021г.; твърдяният
особен статут и предназначение с лицензионен режим на ползване на
спорните ТП, които ги прави извън гражданския оборот; че спорните
трафопостове, включително ТП „Кариера Момчил“, били държавни към
момента на изграждането им и че те са обслужвали и назад във времето
разширен кръг потребители; правото си на безвъзмездно ползване на
процесните ТП; че техническите съоръжения и оборудването, служещи за
преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, са обособени вещи и са
собствени на ответника на ясно придобивно основание; че правното
основание за заплащане цената за пренос ниско напрежение се съдържа в
чл.104, ал.3 от ПТЕЕ, чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ, чл.28 от ПТЕЕ и други,
посочени; че ДДС е платен в полза на Бюдбета; че продажбата, обективирана
в НА №170, дело №529/27.12.2002г. е нищожна, тъй като има за предмет вещ
извън гражданския оборот и тъй като липсва изискуем административен акт
за разрешение за прехвърляне на трафопоста; че трето лице „Енерго про –
продажби“ АД притежава сервитутно прав по чл.60 ЗЕЕЕ, което включва
право да ползва и да държи енергийни обекти и съоръжения в имотите на
реалните собственици, безвъзмездно; неавтентичността на представения АДС
№2040 от 0912.1998г. в частта относно подписа на записания автор С. Т..
В допълнение следва да докаже и всички други положителни твърдения,
на които основава защитата си в процеса.
АДВ. М.: Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по
доклада.
АДВ. Б.: Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по
доклада.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради
което
8
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
СЪДЪТ намира, че до събиране в настоящото производство следва да
бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на
делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от: справка от
Търговски регистър; НА за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 173, том IV, дело № 625/2017 г.; НА за покупко-
продажба № 170, том V, дело № 529/2002 г.; НА за собственост № 97, том V,
дело № 855/2002 г.; Акт за държавна собсвеност № 2040/09.12.1998 г.; писмо
изх. № EPRG-5362/01.12.2017 г.; писмо изх. № K-EPRG-558/22.01.2018 г.;
писмо изх. № K-EPRG-55608/11.12.2017 г.; писмо изх. № K-EPRG-
1000/30.03.2017 г.; писмо изх. № 21/12.01.2021 г.; писмо изх. № K-EDN-
1084/09.02.2021 г., ведно с инвентарен опис; фактура – 119 страници;
Решение № ЛО-2/17.12.2021 г. на КЕВР;
Молба от Т. К.; Заповед № РД-17-648/05.08.1991 г. на Министерство на
индустрията, търговията и услугите; Решение № 3441/21.08.1991 г.,
постановено по т.д. № 2317/1991 г. по описа на Русенски окръжен съд;
Заповед № РД-17-242/23.11.1995 г. на Министерство на промишлеността;
Решение № 3295/06.12.1995 г., постановено по ф.д. № 2317/1991 г. по описа
на Русенски окръжен съд.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 16270/06.07.2022 г. от
КЕВР, към което е приложено счетоводно извлечение от инвентарната книга
на „Електроразпределение Север“ АД.
Страните заявиха, че не са запознати с постъпилите данни.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на
страните да се запознят с писмото.
Страните заявиха, че не възразяват да се приемат по делото.
СЪДЪТ, по докладваното писмо
9
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
писмо с вх. № 16270/06.07.2022 г. от КЕВР, към което е приложено
счетоводно извлечение от инвентарната книга на „Електроразпределение
Север“ АД.
СЪДЪТ констатира, че другата изискана информация от СлВп -
Каварна не е постъпила.
АДВ. М.: Нямам информация към момента за изисканата информация.
В зависимост от процесуалното поведение на ответника, ако няма други
доказателствени искания във връзка с тази претенция, няма да поддържам
искането. Считам, че сме се снабдили с достоверен нотариален акт. Ако има
има конкретни възражения относно неговото съдържание или по
правоприемство, ще искам да бъде изискан и представен от СВ - Каварна.
АДВ. Б.: Не поддържам направеното оспорване от наша страна.
АДВ. М.: Не поддържам искането си за изискване на НА от СВ -
Каварна.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 2302/18.06.2022г. само в частта, с която е
изискана служебна информацията от СВ – Каварна.
АДВ. Б.: С доклада е открито производство по чл.193 ГПК по
отношение оспорване автентичността акта за държана собственост. Заявявам,
че поддържам това искане.
С оглед на него правя доказателствено искане за назначаване на
съдебно-почеркова експертиза. Ищецът е заявил, че ще се ползва от
документа, моля да бъде представен в оригинал акта за държавна
собственост, а в условията на евентуалност да бъде указано на вещото лице да
извърши справка с оригинала в архива на Областна администрация - Варна,
доколкото там е издаден. Моля експертизата да бъде допусната за изясняване
и обследване на автентичността на подписа на лицето С. Д. К., посочена за
съставител.
АДВ. М.: Считам, че искането е своевременно и доклоко е свързано с
производството по чл.193 от ГПК е основателно. Не възявам по допускането
10
на съдебно-почеркова експертиза.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Искането е своевременно, свързано е с изготвяния доклад и с
разпределението на доказателствената тежест, относимо и допустимо е,
поради което и няма съмнение, че следва да бъде уважено.
По отношение на изискването на оригинала на документа – съдът към
момента преценява липса на нужда за изискване на оригинала, но при
изготвяне на заключението ще бъде указано на вещото лице да се снабди с
достъп и съответно да използва оригинала, който по твърдения би трябвало да
се съхранява в Областна администрация - Варна. В случай, че вещото лице
прецени, че е необходим оригиналът за работа и извън сградата на Областна
администрация, следва да отправи молба до съда за съдействие.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА провеждането на съдебно-графологична експертиза,
вещото лице по която, след запознаване с материалитге по делото, след
обследване на копието на Акт за държавна собственост, находящ се на листи
16-17 от делото, както и на оригинала на акта, който по твърдения би трябвало
да се съхранява в Областна администрация – Варна, както и след съпоставка
със свободни сравнителни образци – предоставени от страните или налични в
официални общински или държавни органи или учреждения, да даден
отговор на въпроса:
Дали подписът в графа 12 за „актосъставител“ в АДС на л.16-17 от
делото е положен от лицето С. Д. К..
УКАЗВА на вещото лице, че ако е необходим оригиналът на акта за
работа по СГЕ и извън сградата на Областна администрация, следва да
отправи молба до съда за съдействие.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносим от ответника в
едноседмичен срок от днес, като в същия срок ответникът представи и
доказателства за извършеното плащане.
При невнасяне на депозита експертизата може да бъде заличена или
страната да бъде глобена за неизпълнение указанията на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. А., който да бъде уведомен за изготвяне
на експертизата след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че
не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
11
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, а също и отговорността,
която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Определението е окончателно.
АДВ. М.: Във връзка с наведеното евентуално придобивно основание и
разпределението на доказателствената тежест с определението за насрочване
на делото, моля да ни бъдат допуснати при условията на водене двама
свидетели, с които ще установим трайното, явно и спокойно владение на
процесните съоръжения, началния момент и дали чрез тези съоръжения са
захранвани трети лица към момента на тяхното придобиване от
представляваното от мен дружество.
АДВ. Б.: Считам, че искането е допустимо и относимо и не се
противопоставям да бъде допуснато.
СЪДЪТ, намира, че доколкото има наведени от ищеца евентуални
давностни придобивания, които са оспорени, включително и по
предпоставките по чл. 79 от ЗС, искането е основателно и следва да бъде
допуснато, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит /по искане на ищеца/ двама свидетели при
режим на водене, чрез които страната да докаже фактическото ползване и
фактическото предназначение на процесните трафопостове в периода на
заявената давност, началният момент на ползването, както и дали чрез тези
съоръжения са захранвани трети лица към момента на тяхното придобиване
от продставляваното от мен дружество.
СЪДЪТ докладва съдебно-техническа експертиза, депозирана с вх. №
21226/15.09.2022 г., в срока по чл.199 ГПК.
АДВ. М.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
АДВ. Б.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, като снема самоличността:
12
Вещото лице Н. В. В. – българин, български гражданин, висше
образование, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще
даде вярно заключение.
В. Л. В.: Поддържам заключението.
В. Л. В. на въпроси на адв. М.: При изготвяне на заключението съм
ползвал материалите, които ми бяха дадени от отв. “Електроразпределение
Север”. Аз направих запитване и до ищцовото дружество. Говорих с техния
юрисконсулт, който ми заяви, че ще ми изпрати необходимите документи до
5 дни. Същият каза, че ще излезе в платен отпуск и няма да ми бъде полезен,
но негов колега ще ми ги изпрати. Аз чаках повече от 5 дни, но никой не ми
отговори. Не получих съдействие от юрисконсулт на ищцовото дружество. Аз
дори изпратих зададените ми въпроси, за да получа отговор от тях. След като
мина доста време юрисконсулта ми се обади да попита дали негови колега са
се свързали с мен. Аз му казах, че никой не се е свързвал с мен. Попита ме
дали съм направил заключението, аз отговорих, че съм го направил и ме
помоли да му изпратя заключението по имейл. Това е причината
заключението до голяма степен да е на база на документи представени ми от
ответното дружество.
Трансформаторът е машина, която преобразува ел. енергия от средно в
ниско напрежение. Трансформаторът е машина, която само трансформира
енергията.
Трансформаторните машини теоретично могат да изпълняват
предназначението си и извън трафопоста, но не съм виждал такова нещо. От
съображения за безопасност се полагат в трансформатори.
Има открити трафопостове, т. нар. жарета, метални конструкции, но са
на височина 5-6 м, за да няма свободен достъп.
За да изпяват функциите си трафопостове трябва да са свързани към
разпределителното мрежа.
В. Л. В. на въпроси на адв. Б.: Помолих и устно да ми бъде отговорено
от ищцовото дружество кога са изградени тези трафопостове. При
запознаване с материалите по делото останах с убеждението, че са строени
около 70-те години и възможно да не е запазена информация.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към в.л.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачата на допуснатата съдебно-техническа експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
13
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно-
техническа експертиза към доказателствата по гр. д. № 3054/2021 г. на ОС -
Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 300 лв., която е в
рамките на внесения депозит.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
по 300.00 лв. за изготвяне на експертизата. Да се изплати от внесения депозит
сумата от по 300.00 лв.
Издава се РКО за 300 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
АДВ. М.: От заключението на вещото лице стана ясно, че експерта не е
получил информация от ответното дружество по отношение на релеванткни
за делото факти, а именно когато към тези съображения са присъединени
трети лица. Тези данни са на разположение на ответното дружество, което
означава, че не е оказано съдействие на вещото лице. С определението, с
което е назначена експертизата, съдът е указал последиците от неуказано
съдействие, поради което и на основание чл. 161 от ГПК, моля да приемете за
установено, че чрез процесните съоръжения не са били захранвани други
потребители към момента на придобиването от страна на представляваното
от мен дружество.
АДВ. Б.: Представляваното от мен дружество е представило
информацията, с която разполага. След като не е представена информация за
присъединяването, очевидно такава не е налична. Считам, че
присъединяването е извършено много преди представляваното от мен
дружество да започне експлоатацията на тези съоръжения.
АДВ. М.: Липсата на информация не е извинителна. Енергийните
дружества са единствено тези, които следва да отговарят за своята
документация и за нейната изрядност. Невъзможността за събиране на
конкретни данни е по вина на ответното дружество. По отношение данните за
това кога са изградени съоръженията са налице писмени доказателства по
делото, а именно Акт за държавна собственост, в който е посочена годината
на построяване на ТП “Момчил” и извлечението от инвентарната книга на
ищцовото дружество, в която са посочени годините на изграждане.
СЪДЪТ констатира, че това е въпрос, по който съдът следва да се
произнесе с крайния си съдебен акт, при преценката за доказване или не
тезите на страните, във връзка и с процесуалното им поведение.
СЪДЪТ докладва съдебно-счетоводна експертиза, депозирана с вх. №
23215/07.10.2022 г., в срока по чл.199 ГПК.
14
АДВ. М.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
АДВ. Б.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице Р. Х. С. – 43 г., българин, български гражданин, висше
образование, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще
даде вярно заключение.
В. Л. С.: Поддържам заключението.
АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице.
В. Л. С. на въпроси на адв. Б.: Фактурите не са издавани само от
ответното дружество по делото. Фактурите, издадени от ответното дружество
“Електроразпределение север” АД са описани в т. 7 от заключението. По
исковата претенция има фактури, които са издадено от “Енерго-про
енергийни услуги” и “Енерго-про Продажби”. Фактурите са приложени към
исковата молба.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси.
Страните заявиха, че не възразяват експертизата да се приеме по
делото.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачата на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза към доказателствата по гр. д. № 3054/2021 г. на ОС -
Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 300 лв., която е в
рамките на внесения депозит.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
по 300.00 лв. за изготвяне на експертизата. Да се изплати от внесения депозит
сумата от по 300.00 лв.
15
Издава се РКО за 300 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за изготвянето на съдебно-графологичната
експертиза и за разпита на допуснатите свидетели, делото следва да се
отложи за друга дата и час.
При служебната преценка по чл.119, ал.1 от ГПК съдът намира, че с
оглед допуснатото в днешно о.с.з. изменение размера на исковете чрез
намаляване, понастоящем предмет на делото са четири обективно съединени
иска за следните суми: 5495.38лв., 5812.77лв., 106.68лв. и 5550.05лв. След
валидното действие на разпореждане с предмета на делото и изменение
размера на исковете, понастоящем всички искове са с цена под 25000лв. По
тази причина и във връзка с настъпилото в хода на делото изменение размера
на исковете, занапред компетентността за разглеждане на настоящите искове
е на Районен съд - Варна, с оглед на разпоредбата на чл.103 от ГПК и по арг.
от противното от чл.104, т.4 ГПК и чл.104, т.6 ГПК, при запазване на всички
извършени до днес действия от съда и страните по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №3054/2021г. по описа на
Окръжен съд - Варна, ГО, XI състав, на осн. чл.119, ал.1 от ГПК и чл.118, ал.2
от ГПК.
ИЗПРАЩА гр. д. №3054/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, ГО,
XI състав, по подсъдност на Районен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Варна в едноседмичен, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16