Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Велико
Търново, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на секретаря С.А. и
прокурора …………………………, изслуша докладваното от председателя адм. дело №511 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят „Би Си
Си Хандел ЕООД – град Велико Търново, обжалва ревизионен акт №Р-04000420004239-091-001
от 29.04.2021 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение № 81/22.07.2021 г.
на директора на дирекция „ОДОП” – гр.Велико
Търново при ЦУ на НАП, с която за данни периоди по ЗДДС м.03 и м.08 на 2017 г. е
отказано да бъде признато упражнено право на данъчен кредит в общ размер от
1200 лв. по две фактури, издадени от доставчика „Прайм Карго БГ“ ЕООД; за
данъчен период по ЗДДС м.03.2021 година е начислен ДДС в размер от 40 876,
85 лв. по непризната от приходните органи за реализирана ВОД; са начислени
лихви за месеците март и август на 2017
година в общ размер от 16 894, 53 лв. и допълнително начислени лихви във
връзка с късно отразени кредитни известия, както следва: за месец март на 2019
година от 4606, 47 лева, за месец април
на 2019 в размер от 1 497, 34 лв. и за месец май на 2019 година в размер
от 3 238, 67 лв.
Жалбоподателят поддържа, че ревизионният акт е нищожен, като
алтернативно поддържа незаконосъобразността му.
По отношение на нищожността се релевира, че в случая става въпрос за
възобновена ревизия при отмяна на предходен ревизионен акт, като не е спазен
общия срок за извършването на ревизията по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а
липсва заповед на ИД на НАП, както изисква приложимата според него в случая
хипотеза на чл.114, ал.3 от ДОПК. Това нарушение според него е толкова
съществено, че обуславя нищожността на акта, тъй като липсва разпоредба, която
да сочи, че при възобновеното ревизионно производство се прилагат правилата и
сроковете, приложими при провеждането на ревизионното производство, завършило с
ревизионния акт, отменен по задължителния административен ред.
Що се касае до законосъобразността на ревизионния акт, то според
жалбоподателя неправилната преценка на доказателствата е довела до необоснован
по резултата си ревизионен акт. Във връзка с оспорените вътреобщностни доставки
/ВОД/ се сочи, че доказателствата установяват изпращането и получаването на
оператор, установен в друга държава – членка, на кашкавал и сирене. Тази стока
е натоварена в град Елена като мястото на получаването и е в Глазгоу,
Шотландия, като операцията е осъществена в синхрон с чл.7 от ЗДДС. Механизмът
на транспорта според него е чрез предаването на стоките на превозвача „Прайм
Карго БГ“, като те са претоварени в Румъния на превозни средства с румънска
регистрация, като чрез тези превозни средства са пристигнали на
местоназначението си. Фактът на получаването е установен с две потвърждения,
които съдържат всички изискуеми реквизити и са редовни. Двете потвърждения са
идентични и се установява, че са подписани от едно и също лице. Освен това,
налице са и другите изисквания на националния закон, които обосновават
доказателствен извод за наличие на операцията. По – специално се сочи, че са
налице инвойси, търговски документи за произход на стоката, международни
товарителници, потвърждения от същата дата, извлечение от банкова сметка ***трана
на получателя, фактури, издадени от българският превозвач „Прайм Карго БГ“,
фактури за получаването на стоката от търговеца на изпращача –
жалбоподател, стокови разписки и прочие. В контекста на тези доказателства
според жалбоподателя е налице възмездна стопанска операция, като стоките, които
са неин предмет, са изнесени извън територията на България и са транспортирани
до територията на Шотландия. Прави се оплакване, че органите по приходите са
игнорирали наличието на лиценз за международен превоз за транспортните
средства, с които е извършен транспорта, превоза е извършен чрез водачи, който
са на трудов договор с превозвача, установено е, че превозните средства са
напуснали страната, което се потвърждава и от справка на Агенция Митници,
установени са собствениците на тези транспортни средства, налице е фактуриран
наем на същите, неправилно са интерпретирани данните, получени от Агенция
Митници. Всъщност, след като приключи превоза на стоките, единственият, който
имал товарителници, комплектувани с три
подписа, е получателя и превозвача, реализирал превоза до крайната му
дестинация и затова дружеството представя документите, с които разполага. Поддържа,
че след като доказателствата установяват наличието на ВОД, то обоснован е и
извода, че това е станало и въз основа на услугата по транспортиране на
стоките, предоставени от доставчика „Прайм Карго БГ“, наличието на която
опровергава извода на ревизията за липса на услуга, която да обоснове правото
на приспадане по издадените от този оператор фактури. Що се касае до лихвите за
несвоевременно отразените от него КИ в СД, то се сочи само бланкетно, че РА е
незаконосъобразен и в тази му част. В открито заседание, чрез процесуалния си
представител адв. И. от ВТАК поддържа жалбата, като развива допълнителни аргументи.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът - директорът
на дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си заема позиция за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с ревизионния
акт. Моли съда да му се присъди ******ско възнаграждение в минималния размер по
Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от легитимирана страна, против подлежащ на
оспорване акт, потвърден по административен ред от ответника в оспорената пред
съда част, което я прави допустима за
разглеждане по същество от съда.
Ревизионното
производство е проведено в условията на възобновената му висящност, тъй като с
решение №118/06.07.2020 година на ответника, е бил отменен ревизионен акт
№Р-04000419004702-091-001 от 14.04.2020 година на органи по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново в обжалваната му с жалбата срещу този акт част, като
преписката е върната за възлагане на нова ревизия и определяне на задължения за
данъчни периоди по ЗДДС м.3 и м.8 на 2017 година, м.4.2018 година и за м.6.2018
година до 30.06.2019 година.
Възобновеното производство е започнало със ЗВР
№Р-04000420004239І020-001814.07.2020 година, връчена на дружеството на същата
дата по електронен път. Обхватът на ревизията е задължения за ДДС за данъчни
периоди м.3 и 8 на 2017 г. м.4 на 2018 година и месеците 6.2018 до 6.2019
година. Производството е било спряно със заповед №Р
04000420004239-023-001/9.11.2020 година и впоследствие възобновено на
22.01.2021 година. Издаден е ревизионен доклад
№Р-04000420004239-092-001/11.03.2021 година, връчен електронно ,срещу който
доклад е постъпило възражение в продължения по молба на ревизираното лице срок.
Както се установява от мотивите на оспорения акт, то не е уважено и е издаден
процесния ревизионен акт.
В
светлината на изложеното дотук, съдът приема, че ревизионния акт, издаден в
съответствие с предложението, посочено от ревизиращия екип в неговия доклад,
има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Обратно
на твърдяното от жалбоподателя, съдът намира, че няма основания да се приеме,
че ревизионният акт е нищожен (невалиден) с оглед на особено съществени
процесуални нарушения, допуснати в производството по издаването му или с оглед
на липсата на компетентност за издаването му от органа, който го е подписал в
качеството му на издател.
На
първо място следва да се отбележи, че акта е издаден от възложилия ревизията
орган по приходите /който е имал това правомощие съгласно представената заповед
№6/3.01.2017 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново/ съвместно с ръководителя
на екипа ревизори. По този начин е спазена процесуалната разпоредба на чл.119,
ал.2, изречение второ от ДОПК.
Несподелими
са оплакванията на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт поради
неспазване на процесуалното условие по чл.114, ал.4 от ДОПК за продължаване на
срока на ревизията. Дори и условно и хипотетично да се приеме, че тази
разпоредба не е спазена, това не води до нищожност на ревизионния акт, а до недопустимост
на извършването на процесуални действия извън сроковете, визирани в чл.114,
ал.1 и ал.2 от ДОПК и оттам до
недопустимост на събраните извън тези срокове доказателства и необоснованост на
изводите, които почиват на тези доказателства. Както се констатира, ревизия е
проведена при условията на възобновена висящност след решение №118/06.07.2020
година на ответника, с което е бил
отменен предходен ревизионен акт в обжалваната му част и преписката е изпратена
за възлагане на ново ревизионно производство. Приложимата редакция на нормата
на чл.155, ал.4 от ДОПК предвижда следното: „Ревизионният акт се отменя изцяло
или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на
ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в
случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може
да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2.
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на
ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.“.
Видно
е, че нормата предвижда като процесуална последица от отмяната на акта,
възобновяване на висящност на производството. Именно поради това преписката се
връща на този орган, който е учредил съответното производство, като законът има
предвид функционалната и териториалната му компетентност с оглед предмета на съответната
ревизионна преписка. Други процесуални условия досежно възобновяването на
висящността на ревизионното производство тази разпоредба нито изисква, нито
поставя. Тъй като решението заличава последицата от извършените процесуални
действия с оглед отмяната на ревизионния акт, който поглъща резултата от тези
процесуални действия, то съвсем логичен е извода, че при възобновяването на
производството се възобновяват и сроковете по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
които обезпечават възможността да се извършват валидни процесуални действия от
ревизорите. Обратното разбиране би довело до абсурдната от гледна точка на
логиката ситуация, при която когато сроковете при провеждането на ревизионното
производство са изтекли, след възобновяването му при отмяна на издадения
ревизионен акт да не могат да се извършват никакви процесуални действия и да се
събират и анализират доказателства.
Най
– сетне, в случая не е налице нарушаване на императивните по характера си
разпоредби на чл.133 и чл.134 от ДОПК, доколкото отмяната на първият ревизионен
акт е в обхвата на обжалваната му част според жалбата против първия ревизионен
акт от …, при което не е налице стабилизирана част от предходен ревизионен акт,
по която да са налице нови установявания за данъци при неспазване на посочените
процесуални разпоредби, довели и до некомпетентност при възлагането на
конкретното производство.
По съществото на спора:
1.
По
отношение на лихвите за неотразените в СД издадени от контрагенти на
жалбоподателя КИ:
Всъщност
между страните не е спорно, а и от преписката се установява, че ревизираното
дружество е отразило в своите ДПок по ЗДДС следните издадени му кредитни
известия, както следва: КИ №81875/5.03.2019 година с посочено ДДС от
40 326, 10 лв. на оператора „Бел Групс“ ЕООД; КИ №14662/7.03.2019 година с
посочено ДДС от 43001, 39 лв. на оператора „Мартекспорт“ ЕООД; КИ
№**********/30.04.2019 година с посочено ДДС от 22000 лв. на оператора „Би. Би. Си. 1997“ ООД, КИ
№**********/30.05.2019 година с посочено ДДС от 38 373, 27 лв. и КИ №
**********/30.05.2019 година с посочено ДДС от 6 666,67 лв. на оператора
„Дунавска млечна компания“ ЕООД и КИ №**********/31.05.2019 година на оператора
„Стелт“ ООД.
По
делото не се и спори, че първото КИ е отразено в дневника за покупките на
жалбоподателя за данъчен период месец 09.2019 година, с подаването на СД за
този данъчен период; второто КИ е отразено в дневника за покупките на
жалбоподателя за данъчен период м.10.2019 година, с подаването на СД за този
данъчен период; третото КИ е отразено в дневника за покупките на жалбоподателя
за данъчен период м.12.2019 година, с подаването на СД за този данъчен период;
четвъртото КИ е отразено в дневника за покупките на дружеството за данъчен
период м.11.2019 година с подаването на СД за този данъчен период и четвъртото
КИ е отразено в дневника за покупките на дружеството за данъчен период м.7.2019
година с подаването на СД за този данъчен период.
Според
императивната разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС „Независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.“. Не
съществува спор, че жалбоподателят е бил регистрирано лице към момента в който
са издадени от неговите доставчици посочените кредитни известия. При това
положение за данъчните периоди, през които е следвало в дневника си за покупки
РЛ да отрази издадените му КИ, чрез съответните СД по ЗДДС са подадени
изкривени данни, които не отчитат задължението да се отрази ДДС по известията
при формирането на съответния данъчен резултат за съответния период. Както правилно е посочил ответника, видно от
лихвения лист, лихвите са изчислени от деня, следващ датата на подаването на СД
за съответния данъчен период до датата на подаването на СД за периода, през
който съответното КИ е отразено в СД от жалбоподателя, като единствено за КИ
№**********/30.05.2019 година и КИ
№**********/30.05.2019 година като краен момент за изтичането на лихвата е
приета дата 14.12.2019 година, а не 16.12.2019 година, което обстоятелство е
довело до определяне на размер, който е по-благоприятен за ревизираното лице.
В
жалбата липсват конкретни оплаквания досежно тази част от РА, но хода на
съдебните прения жалбоподателят, чрез представителя си сочи, че липсват промени
в резултатите за данъчните периоди, за които данъчните органи са приел, че е
следвало да се отразят тези КИ, при което начисляването на лихви е незаконосъобразно.
Оплакването
е неоснователно. Самото лице е отразило резултатите от КИ в други данъчни
периоди, които бяха вече посочени по-горе, като по този начин е елиминирало
опасността от пълната загуба на данъчни приходи, които биха възникнали при
липсата на отразяването на данъка, който неутрализира първоначалното приспадане
на данъчния кредит по фактурите, във връзка с който са издадени известията.
Олихвяването в тези случаи просто елиминира изкривяването на данъчните
резултати за периодите, през които правилното начисляване на данъка принципно
би довело до различен по размер ДДС за внасяне за съответния данъчен период.
Жалбата
е неоснователна в тези и части.
2.
По
отношение на непризнатите вътреобщности доставки към британският търговец Blendings.
По
делото не се спори, че претендираният получател на предмета на вътреобшностните
доставки /ВОД/ към момента на издаването на инвойсите/фактурите е бил регистриран
за целите на косвения данък в страна – членка, като е имал валиден VIN GB15645169045.
От
изложената най – вече в решението на ответника аргументация обаче се
констатира, че непризнаването на данъчното предимство /което представлява
освобождаване от облагане с ДДС според разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО НА
СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност и облагане на доставките с нулева ставка според националния
ЗДДС/ е заради форма на измама от страна на жалбоподателя, представляваща
фиктивност на доставката към посочения британски търговец поради липса на
действително извършен вътреобщностен превоз на хранителните стоки /сирене и кашкавал/.
Анализирайки
получените както в хода на предходната ревизия доказателства и документи, така
и тези, които са събрани надлежно в хода на възобновеното ревизионно
производство, ответната администрация е констатирала, че към двете ВОД,
декларирани от РЛ през данъчните периоди месец март и месец август на 2017
година е неприложим режима на ВОД по чл.7 от ЗДДС.
В
това отношение, на първо място е посочено, че режимът на ВОД е изключение от
общия режим на доставките, които по правило се облагат със ставката, приложима
в държавата на получаването на стоките, като доказването им е в тежест на
доставчика, в случая ревизираното лице.
Администрацията
е обсъдила доказателствата за получаването на стоките от британския търговец и
доказателствата за вътреобщностния превоз, като е приела, че те не установяват
тези обстоятелства, а са създадени само за да имитират наличието им. Посочено
е, че в потвърждението, представено от РЛ към фактура №**********/6.03.2017
година, липсва точно място на получаване на стоките, описанието и по вид и
количество, името на лицето, предало стоката и в какво качество е действало,
като не е спазено националното изискване на чл.45, т.2, буква „а“ от ЗДДС.
Всъщност това потвърждение представлявало бланка, изготвена и на български и на
английски езици, като всички данни в нея били попълнени на компютър, а и то
било визуално идентично с други потвърждения, които са налични по преписката, и
чрез които жалбоподателят е установявал други ВОД. Потвърждението е било
подписано не от лицето, което според британската администрация /отговорите на
която във връзка с твърдените ВОД ще се анализират по-долу/ е единствен
управител и директор на Blendings, а от друго лице.
Извън
горното, ответната администрация е аргументирала, че неустановяването на
получаването на стоките от посочения търговец се потвърждава и от отговора на
британската администрация, като последната е отбелязала в съответното поле на
стандартния формуляр, че стоките не са получени, осчетоводени,
декларирани/платени от Blendings. Всъщност тези власти
са отбелязали, че е вероятно ДДС номерът на този оператор да е откраднат, тъй
като посетеното от тях дружество с такова наименование търгувало с чай и кафе и
изобщо не се е споменавало мляко или сирени.
Извън
дотук изложеното администрацията е констатирала и негодността на представените
международни товарителници да установят претендирания вътреобщностен превоз. Що
са касае до международната товарителница за доставката от 6.03.2017 година е
констатирано, че са представени от РЛ и превозвача преписи на отрязъка,
предназначен за превозвача и за контрол, които обаче не съдържат всички
изискуеми се реквизити. В съответната клетка не е поставен реквизит,
установяващ мястото на разтоварването, а и във фактурата е посочено количество
от 19 000 килограма, а в товарителницата количество от 19 600 кг.
Извън това, в товарителницата, свързана с фактурата от 16.08.2017 година било
посочено, че става въпрос за превоз на 19 650 килограма, а са фактурирани
19 225 килограма. Извън тези
формални пропуски според администрацията са налице обстоятелства, които
опровергават документираното чрез тези превозни документи. Установявало се, че
първоначално РЛ е поддържало, че превозът е извършен от превозвача „Прайм Карго
БГ“ със собствени на последния транспортни средства, като са издадени две
фактури с предмет „международен транспорт България – Англия“. Самото РЛ
обяснява първоначално, че стоката се товари на две превозни средства /с №***/,
които са на превозвача, като впоследствие обаче уточнява, че това става в склад
в град Елена, което било отразено в клетка 23 от товарителницата, след което е
претоварена в Букурещ, Румъния на две МПС-та, съответно с номера, както следва:
№VE610VL/VE 111VJ и №VE277VH/VE136VJ, което обстоятелство е
било отразено в съответната клетка. Това обаче противоречало на вписаната
стопанска операция в издадените от превозвача две фактури. Съмнение е породило
и наличието на екземпляр на товарителниците с функция за контрол, като е
отбелязано, че според разпоредбите на чл.5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/Конвенцията/ товарителницата се съставяла в три екземпляра, като ако е в
повече екземпляри, то те са за изпращача, а предназначението на различните
екземпляри било различно, като извън първият екземпляр останалите се
предоставяли на превозвача, а след заверяване на двата екземпляра от
получателя, той задържа единият от тях и предоставя другия на превозвача
подписан. Ако била налице уговорка за повече екземпляри, то подписания от
получателя екземпляр впоследствие се предоставял на изпращача от превозвача.
При тези обстоятелства е прието, че е нелогично представените
екземпляри на товарителниците да са налични у превозвача, а у дружествата,
посочени от него и РЛ като реализирани последващите транспортни операции. Коментирано
е и неизпълнението на изискванията на чл.35 от Конвенцията от страна на
превозвача. Тези обстоятелства са обусловили междинен извод за липсва на
твърдяното претоварване на стоките на територията на Румъния, както и краен
извод за липса изобщо на сочения от превозвача и доставчика вътреобщностен
превоз. Тези изводи според ответника се подкрепят и от отговора на румънската
администрация, получен по линия на двустранното споразумение, който е в смисъл,
че не са идентифицирани транзитни преминавания на транспортни средства с номера
№VE610VL/VE 111VJ и №VE277VH/VE136VJ.
Още един аргумент за фиктивното документиране на
превоза на процесните стоки администрацията е почерпила от получената в хода на
административното обжалване от страна на Агенция „Митници“ информация. Според
тези данни превозните средства с №*** са преминали границата между България и
Румъния, съответно на 7.03.2017 година и на 16.08.2017 година, като след
фактическо измерване и проверка на превозните документи, че първото МПС е
празно, а второто е натоварено с хартия. Всъщност, отново в хода на
административното обжалване е събрана информация от „Прайм Карго БГ“, според
която първото МПС е преминало празно, за да натовари от Румъния хигиенни
продукти /които са описани от представения от превозвача опаковъчен лист/ и да
ги транспортира до Гърция, където те са разтоварени на 8.3.2017 година, като са
транспорта е издадена фактура.
Най – сетне, като последен аргумент за
недобросъвестността на жалбоподателя администрацията е изтъкнала, че стока като
процесната /сирене, кашкавал/ се транспортира при специални температурни
условия, като по данни на събраната от сектор ПП на съответното ОДМВР
полуремаркетата, които са били част от превозните средства, не са били
съответно оборудвани за превози на такива товари, като от друга страна те не са
и вписани в регистъра на БАБХ според изисквания на ЗВМД.
При така формираните констатации е изведено, че
жалбоподателят /РЛ/ знае, че участва във фиктивно документиране на елементите
на ВОД, свързани с вътреобщностния превоз на стоки и получаването им в друга
държава членка, като е знаел за това, че съставените документи не отразяват
реални обстоятелства. Всъщност жалбоподателят не е представил договор с
британския оператор, от който да се установят конкретните правоотношения, които
са следствие на съответните права и задължения. Не са представени поръчки,
електронна или друга кореспонденция, заявки за транспорта и прочие обичайни в
практика документи. Най – сетне, жалбоподателя не установява полагането на
минимални разумни усилия, за да се убеди, че не е част от схема за измама с
оглед възможността му да се убеди в способността на посочените в
товарителницата превозни средства да превозват суровини и храни от животински
произход.
Какви са констатациите на съда?
При проверката на превозвача „Прайм Карго БГ“ ЕООД,
завършила с протокола за насрещна проверка от 21.06.2019 година, посоченото
дружество, чрез управителя си е декларирало, че е извършило транспортните
услуги на жалбоподателя, издавайки му две фактури /№ 140/14.03.2017 година и
№328/23.08.2017 година/, и двете платени, като във всяка товарителница е налице
информация за транспортните средства, извършили превоза, адреса на товарене, на
разтоварване и прочие. Посочено е, че дружеството има договори за наем на
транспортните средства, които договори са били представени. Посочено е и, че
притежава лиценз за извършване на международни транспортни превози. Към
декларацията са приложени лиценз №15561 от 17.06.2016 година, хронологичен
регистър, двете фактури, както и двете CMR. Според първата
товарителница, стоката е натоварена в град Елена на 6.03.2017 година, като
представлява кашкавал от 19 600 килограма, получател е „Блендингс“ в
Глазгоу, в кл.16 е отразен като първи превозвач „Прайм Карго“, а като последващ
превозвач е налице печат на „Нивана“ и подпис. В клетка 24 от товарителницата е
налице печатът на „Блендингс“ и подпис на британски поданик. Този екземпляр на
товарителницата е трети, като е предназначен за превозвача. Втората представена
товарителница установява същият получател, на който са изпратени вакуумиран кашкавал
и бяло вакуумирано сирене от общо 19650 килограма, като в клетка 16 е положен
печат на превозвача „Прайм Карго“ и на превозвача „Джокер“, без те да са
подписани. Подписи са налични в клетки 22, 23 и 24 за товародателя, първия
превозвач и получателя. Представеният
екземпляр на товарителницата е за контрол.
В резултат
на искането на администрацията от 12.02.2019 година, дружеството жалбоподател е
представило фактурите към британския търговец, пакинг листове, документи за
произход, документи за транспорт, потвърждения.
Според първата фактура/инвойс, издадена на 6.03.2017
година с №**********, предмет на доставката е кашкавал от 19 000
килограма, като в инвойса е вписано условие по Инкотермс EXW. Представен е екземпляр на товарителницата, който има идентично
съдържание с представения от превозвача, като в случая обаче екземплярът е за
изпращача. Освен това са представени и екземпляри 3, 4 и 5 – за превозвача, втория превозвач и за
контрол, като всички те имат идентично съдържание. В потвърждението е посочено,
че стоката е пристигнала в Глазгоу, че е превозена с транспортните средства на
втория превозвач, че стоките са закупени за бизнес цели.
Според втората фактура /инвойс, издадена на
16.08.2017 година с №**********, предмет на доставката е кашкавал и сирене
вакуум, като в инвойса е вписано условие по Инкотермс CIF Glasgow.
Представен е екземпляр 1 от международната товарителница – за изпращача, в
която в кл.22 е налице подпис на изпращача, в кл.23 е налице печат на
превозвача, в кл. 23 е налице печат и подпис на получателя, а в кл.16 са
положени печатите на първия и втория превозвачи. Приложен е и екземпляр 5 от
същата товарителница – за контрол, като той има абсолютно същото съдържание.
Следва да се констатира, че като втори превозвач в товарителницата е посочен „Joкеr“. Представено е и потвърждение с идентично съдържание на вече описаното
по-горе потвърждение от британският търговец.
Предвид констатирания факт на сочено претоварване и
транспортиране на стоките то страна на последващи превозвачи, до превозвача
„Прайм Карго БГ“ е изпратено ново искане от 31.07.2020 година, като изрично е
поискана информация дали са сключвани от превозвача последващи договори за
транспорт с други превозвачи и дали превозвачът е получил фактури за такава
услуга от тях. При тази насрещна проверка отново е представен хронологичен
регистър за отчитането на фактурите, самите фактури за превоза, вече
коментирана товарителница от 6.3.2017 година, екземпляр за първия превозвач,
товарителницата от 16.8.2017 г., екземпляр за контрол, както и неподписана декларация /лист 14 от
папка 3/, според която първият превозвач
е извършил превоза до Румъния и в кл.17 е записан друг превозвач, който е
продължил транспорта до крайната дестинация съгласно нареждането на
товародателя, като именно той поема и отговорността за извършения от него
транспорт.
При служебната проверка, свързана с разполагаемостта
на транспортните средства е констатирано, че едното превозно средство е влекач,
към който е посочено регистрирано полуремарке, а отразените във втората фактура
регистрационни номера СА 1256ТН и РВ 0941 ЕР са на товарни автомобили.
При насрещната проверка на превозвача, завършила с
протокол за НП №П-22221121017478-141-001 от 16.02.2021 г. са представени
доказателства за платените такси на Дунав мост за преминаване на транспортните
средства, за заплатените в Румъния пътни такси, като е дадено обяснение, че
жалбоподателят е информирал превозвача за необходимостта от претоварване на
стоката в Румъния, тъй като цената не е устройвала товародателя. За тази
необходимост превозвачът е бил уведомен устно или по мейл. Представени са
съответно вече коментираните международни товарителници, тахошайби и квитанции.
Предвид необходимостта да се установи обективната
възможност отразените във фактурите на превозвача транспортни средства да
реализират превоза на стоки, които по същността си са храни, администрацията е
извършила служебна справка в ОБДХ – София град, като от тази областна дирекция
е получила уверение, че транспортните средства с такава регистрация не са
вписани в националния регистър за транспортни средства за превоз на храни.
Отново с цел установяването на факта на претоварване
на стоките в Румъния, твърдян от превозвача, администрацията е обменила
служебно информация с администрацията, която осъществява трафик контрол в тази
държава – членка, като в отговора е
посочено, че въз основа на номерата на транспортните средства, посочени от
българската администрация, не са идентифицирани транзитни преминавания на нито
едно от тези транспортни средства, отнасящи се до сочените CMR. Следва да се отбележи, че българската администрация е поискала
информация както за транспортните средства на първия превозвач, така и за
сочените в кл.16 от товарителниците транспортни средства на сочените като
последващи превозвачи.
Най – сетне, служебно администрацията е проверила
информацията за преминаване на сочените във фактурите на превозвача „Прайм
Карго БГ“ превозни средства в Агенция „Митници“, като от получената информация
се констатира, че действително превозно средство с отразените номера по
фактурата на превозвача, касаеща първата ВОД е напуснало територията на
България на 7.03.2017 година, като няма описание на стоката, която е транспортиран,
а превозните средства, описани във втората фактура, касаещи втората ВОД също са
напуснали страната, но е декларирано транспортирането на хартия и хартиени
артикули.
При извършения обмен на информация за целите на
контрол по реда на Регламент /ЕС/ №904/2010 година е получен формуляр, като
видно от който съдържанието на съответното поле на този формуляр, британската
администрация е посочила относително незадоволителната молба на българската
администрация с оглед липсата на информация за това кой е платил за стоките и транспортирането
им. В отговор е посочено и, че този търговец е посетен на 6.06.2018 година,
като той се е занимавал като че ли /уж/ с чай и кафе. Вероятно ДДС номерът му е
бил откраднат, като тази администрация не е била напълно убедено в това, но не
е успяла да установи, че придобиването, описано в документите, предоставени от
българската администрация, е действително осъществено. Търговецът е бил дерегистриран и посъветван
да се пререгистрира, но не го е сторил. Отбелязано е, че стоките, посочени в
документите са облагаеми с нулева ставка във Великобритания, въпреки, че това
може да не е така в България или другаде в ЕС. Направен е и коментар, че е
неправдоподобно ДДС номера да е откраднат, следва като стоките са с нулева
ставка, и въпреки, че подписалото ги лице е признало получаването им и да ги
отклони другаде в ЕС, като няма да има загуба на приходи във Великобритания. Извън
този свободен текст, британската администрация е посочила, че всъщност
процесните стоки не са нито декларирани като получени, нито осчетоводени.
В настоящото производство, по инициатива на жалбоподателя се изслуша
експертиза, според изводите на която „Би Си Си Маркет“ /наименованието на
търговеца преди промяната му, вписана на 31.08.2017 година/ отчита дете
операции като вземане от клиенти срещу приходи от продажби и то текущо, като
сумите от приходите са отметени във ФР за годината. Съответно транспортът е
отчетен от превозвача като вземане от клиенти
като приход от услуга.
Съдът, по инициатива на жалбоподателя и с оглед спазването на принципа
на правна сигурност и в частност на произтичащия от него принцип на оправдани
правни очаквания и постановеното по прилагането му при сходна фактическа
матрица решение на СЕС по дело С-492/13, събра като доказателство преписката по
издаването на АПВ №П-04000417064833-004-001 от 5.05.2017 година, както и
преписката по издаването на този акт. Видно от съдържанието му е, че е проверен
данъчен период м.03.2017 година с оглед деклариран ДДС за възстановяване от
33 890 лв. по съответната СД от
13.04.2017 година. В този АПВ е посочено, че е извършен ВОД към „Блендингс“
като е било обяснено, че според писмените обяснения транспорта на стоките е
извършен от „Прайм Карго““, а транспортните разходи са за сметка на
жалбоподателя. Видно от приложените към
АПВ доказателства, налично е обяснение /лист 88 от делото/, фактура за
придобиване, фактурата за ВОД, инвойс, потвърждение от управителя на
„Блендингс“, търговски документ и екземпляра за изпращача на вече коментираната
международна товарителница.
Извън това АПВ, съдът събра и АПВ №П-04000417160176-004-001/6.10.2017
година, издадено в резултат на проверката, обхващаща д.п. м.08.2017 година, с
оглед декларирания ДДС за възстановяване от 17 405, 51 лв. От съдържанието
му се установява, че за периода е извършен
износ, както и ВОД към „Блендингс“. Представени са ЧМР и фактури по време на
проверката, а разплащанията са по банков път.
Процесните вътреобщностни доставки попадат под режима на общата система
на ДДС, въведен с Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата). От
гледна точка на националното законодателство, те попадат под режима на ЗДДС (в
сила от 01.01.2007г.), който би следвало да транспонира посочената Директива. Облагането
с нулева ставка ползва жалбоподателя, поради което изцяло в негова тежест е да
установи при условията на пълно главно доказване, че отговаря на изискванията
на закона за пораждане и ползване на това данъчно предимство, като при това
обаче следва стриктно да се съобразяват в материалноправно и процесуалноправно
отношение основните принципи на правна сигурност, на пропорционалност, на
оправдани правни очаквания и на ефективност.
При съмнения
за недобросъвестно поведение, злоупотреба или измама с данъка, в тежест на
администрацията е да установи фактите, които водят до наличието на такива
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата
на чл.138, §1 от Директивата държавите-членки освобождават доставката на стоки,
изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но
на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента,
придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено
юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от
тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Този текст би
следвало да е транспониран (пренесен) в
националното законодателство в разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС според която
вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл.67,§1 от
Директивата (в двете приложими към процесните случаи редакции) „когато в
съответствие с условията, предвидени в член 138, стоките, изпратени или
превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва изпращането или
превозът на стоките, се доставят освободени от ДДС, или където стоките се
прехвърлят освободени от ДДС на друга държава-членка от данъчнозадължено лице
за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем на 15-о число от
месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие“, респ. „когато в
съответствие с предвидените в член
138 условия стоки, изпратени или превозени до държава-членка, различна от
тази, в която започва тяхното изпращане или превоз, се доставят освободени от
ДДС, или когато стоки се прехвърлят освободени от ДДС в друга държава-членка от
данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем
при издаването на фактурата или, когато към тази дата няма издадена фактура,
след изтичането на срока, посочен в член
222, първа алинея“.
Съгласно константата и
еднозначната към случая практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната
доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане
като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът
докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава
членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е
напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. например
т.31 от решение по дело С – 273/11 и посочената там практика).
Следователно, следва да
се установи на първо място, че е налице прехвърлянето на правото на
разпореждане с материалната вещ като собственик, на второ място, че са налице
доказателства за това, че стоката е изпратена и транспортирана до съответната
държава членка и най-сетне, че в резултат на това транспортиране, тази стока е
напуснала територията на държавата – членка, в която е установен доставчика, от
където е започнал транспорта и се е намирала стоката (т. 41 от решение по дело
С-289/05 и цитираната там практика).
Директивата не съдържа
процесуални изисквания за доказване на предпоставките за съответното данъчно
предимство, като с оглед принципа на процесуална автономия, доказателствените
способи следва да се уредят от страните – членки.
Доказването на ВОД е
строго формализирано, като с оглед на принципа на правна сигурност (и
произтичащите от това принципи на предвидимост и на оправдани правни очаквания)
следва да се посочи, че то трябва да се провежда с оглед стриктното тълкуване
на съответните процесуални норми, приети от държавата – членка (в съответствие
с принципа на процесуална автономия), като в случая правната уредба е в българския
ППЗДДС – чл.45 от този нормативен акт.
Следва в контекста на
изложеното да се съобрази и, че института на ВОД, разписан в разпоредбата на чл.138,
§1 от Директивата за ДДС е пряко приложим (арг. от решение по дело С-492/13, т.
47 и т.48, както и втора точка от диспозитива му), при което достатъчно е да се
установят от настоящата инстанция предпоставките на тази разпоредба, независимо
от разписаното в националния закон, доколкото националните разпоредби, уреждащи
ВОД в разрез с императивното изискване на Директивата, обявяват тези сделки за
облагаеми, а не за освободени.
Съобразно принципа на
процесуална автономия, България е приела специфични процесуални разпоредби
относно обхвата на документите, с които следва да докаже ВОД.
Съгласно чл.45 от
ППЗДДС от приложимата към фактическата матрица по делото редакция, „За
доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага
със следните документи: 1. Документ за доставката: а) фактура за доставката, в
която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката; [б)…..; в) …….;] 2. Документи, доказващи
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.“ .
Съдът счита, че от
гледна точка на международните правила за търговия /Инкотермс/ е налице клауза
СРТ и за двете доставки, претендирани като ВОД от гледна точка на ЗДДС. Всъщност
клаузата EXW, посочена в първият инвойс не предполага ангажимент на
продавача по транспортирането, като предаването на стоките на превозвача
прехвърля и свързаните с това рискове. Клаузата CIF, посочена във втората
фактура е свързана с доставянето на стоките на борд на кораб, като предполага
доставянето им на борда на кораба от доставчика, като стоките са готови за
изнасяне и се застраховат от изпращача. От друга стара според СРТ клаузата, доставката
на стоките става, когато те бъдат доставени от продавача на превозвача на
договореното място. В този случай продавачът има задължение за сключване на
договор за негова сметка, за превоз на стоките от мястото на доставка до мястото
на получаване на стоките. Така е и в двата коментирани понастоящем случая.
При това положение
изискването на нормата да е налице прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната
вещ като собственик следва да се разглежда в контекста на обстоятелството, че
липсват писмени договори и стоката става разполагаема за получателя, и
следователно той е овластен да се разпорежда фактически с нея като собственик,
едва в момента на предаването и от страна на превозвача. Обстоятелството, че е
налице верига от повече от един превозвач, не променя този фактически извод
предвид изискването на чл.34 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/ и факта,
че първият превозвач е посочил, че претоварването на стоките на превозни средства
било по нареждане от товародателя /жалбоподателя/.
При това положение, в конкретният случай, съдържанието и степента на
достоверност на доказателствата за извършването и завършването на превоза на
стоките и предаването им на вписания в транспортните документи получател имат
значение както за наличието на факта на овластяването на получателя да се
разпорежда фактически като собственик с тях, така и за факта на изпращането и
транспортирането в другата държава членка, вследствие на което същата стока е
напуснала физически територията на държавата членка, в която е установен доставчика
и е започнал превоза на доставката.
В самото начало следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.45, т.2,
буква „а“ от ППЗДДС в този случай е неприложим, доколкото – както се отбеляза –
транспортът е извършен за сметка на доставчика от нает от него превозвач,
претендиращ впоследствие да е предал стоките на други превозвачи за доставянето
им на крайния получател на ВОД. Съответно, приложима е разпоредбата на чл.45,
т.2, буква „б“, от ППЗДДС, изискваща наличие на транспортен документ.
Така или иначе в случая доказателствената сила на представените
товарителници, предвидена в разпоредбата на чл.9, §1 от Конвенцията, не беше
опровергана, като следва да се приеме, че е налице транспортен договор с „Прайм
Карго БГ“, и, че стоката е предадена на този превозвач.
Въпреки това съдът намира, че анализа на съдържанието товарителниците и
изследваните от администрацията доказателства не установява факта на
транспортирането на стоките до получателя им, като дори и да се приеме, че те
установяват преминаването на стоките през границата с Румъния, не е установено
превозването им до установения във Великобритания британски търговец.
Действително, налице са доказателства за заплатените от превозвача такси
за преминаване на Дунав мост на транспортни средства, индивидуализирани от
доставчика на превоза в издадените фактури. Дори и да се игнорират обаче
изводите на администрацията досежно липсата на деклариране на меродавните стоки
пред митническите органи и липсата на информация от румънската администрация за
трафик на нейната територия на превозните средства, посочени в товарителниците,
това отново не води до извод за доказано превозване на стоките до получателя им
на територията на Обединеното кралство от последващите превозвачи. Съгласно
разпоредбата на чл.35, §1, изречения първо и второ от Конвенцията „Превозвачът,
приемащ стоката от предшествуващия го превозвач, издава на същия датирана и
подписана разписка. Той трябва да впише името и адреса си на втория екземпляр
на товарителницата.“. В случая не се и
твърди наличието на такава издадена на първия превозвач разписка, която да е
датирана и да установява факта на предаването на стоките и на свързаните с
транспортирането им рискове на издателя на разписката. Както се установява и от
експертизата, а и от представените от превозвача и от жалбоподателя
доказателства за осчетоводяването на превоза /коментирани и от ВЛ по до
пуснатата експертиза/, нито при първият превозвач, нито при товародателя е отчетен
свързан разход с предаването и реализирането на превоза от последващ превозвач,
нито е отчетено такова задължение към такъв последващ превозвач. От друга
страна, в съответната клетка 24 на товарителниците, предназначена за попълване
от получателя, установен в страната на потреблението на стоките, липсва точно и
ясно указание за мястото на разтоварването им. Фактът, че стоките не са
действително получени от посочения в товарителницата придобиващ търговец, се
потвърждава и от информацията, отразена във формуляра SCAC, в която от една страна е
посочено, че такива стоки нито са декларирани, нито осчетоводени, а от друга
страна е посочено, че този търговец търгува със съвсем други хранителни стоки,
като не е установено придобиването по несъмнен начин.
Най – сетне, обстоятелството, че такава стока не е декларирана се
потвърждава и от факта, че при проверката на придобиващият търговец, последният
се е манифестирал чрез лице, което не е отговорният му управител, регистриран
пред британската администрация.
При това положение, дори и да се приеме въз основа на тези доказателства,
че е налице транспорт на стоките от една страна – членка на територията на
друга страна членка, то това не означава, че доставчикът може да ползва
данъчното предимство под формата на освобождаване/нулева ставка. Както например
е посочил СЕС в решението по дело C‑653/18 /приложимо по аналогия с оглед
предпоставките за освобождаване при износ и ВОД досежно транспортирането на
стоките/, нарушението на дадено формално изискване може да доведе до отказ от
освобождаване от ДДС, ако вследствие на това нарушение не може да се докаже по
сигурен начин изпълнението на материалноправните изисквания, като ако в даден
случай, поради обстоятелството че действителният приобретател е неизвестен, не
може да се установи, че разглежданата сделка представлява доставка на стоки по
смисъла на Директивата за ДДС, това обстоятелство може да доведе до отказ да се
предостави предвиденото в този член освобождаване при износ, а в случай като
настоящия - и при ВОД – вж.т.30 и 31, първо изречение от това решение. Както се
констатира от анализа на доказателствата, същите в своята съвкупност не
установяват безспорно и несъмнено кой е действителният придобиващ оператор на
вписаните във фактурите стоки, тъй като данните в международните товарителници
и инвойси, които документи се съставят от товародателя и превозвача, се
опровергават категорично от данните, събрани и представени от британската
администрация, както и от липсата на
сигурни доказателства за предаването на процесните стоки на придобиващия от
вписаните в тези товарителници последващи превозвачи.
Най – сетне, видно е от преписката, че в хода на административното
обжалване са събрани доказателства и за
практика на злоупотреба от страна на жалбоподателя, който е отговорното лице за
организирането на транспорта и оттам за овластяването на получателя да се
разпорежда фактически като собственик със стоката. В хода на административното
обжалване служебно са изискани от ответника от превозвача информация за
издадена от този оператор фактура №137/10.03.2017 година към друг негов клиент.
Видно е от отговора на превозвача, че се претендира извършване на превоз на
10.03.2017 година в полза на гръцки търговец
със същите транспорти средства, описани във фактура №140/14.03.2017
година., като в този случай е налице фактуриране на превоз от Румъния до
Гърция. От представените доказателства се установява, че тази фактура е
свързана с издадена товарителница, установяваща превоз на миещи и други
хигиенни препарати от румънски търговец до гръцки търговец на един ден преди датата, на която се
претендира и извършването на превоза по първата ВОД. Съвсем обосновано при това
ответникът е констатирал, че плащането на пътни такси на Дунав мост с дата
7.03.2017 година е във връзка с преминаването на тези транспортни средства за
натоварване на стоките от румънския оператор, без да е установено несъмнено
доставяне на вписаните в инвойса стоки на някакъв междинен превозвач предвид
декларирането на ГКПП Дунав Мост – Русе на обстоятелството, че превозното
средство влиза в Румъния празно.
Посочените обстоятелства, както и констатираното от администрацията
обстоятелство досежно липсата на регистрация на превозните средства в
регистъра, воден от БАХБ, която е задължителна съгласно точната и ясна уредба
на чл.245, ал.1 от ЗВМД, и който регистър е впрочем публичен и лесно установим
/арг. от чл.7, ал.3 от ЗВМД/, водят до несъмнения извод, че жалбоподателят,
като задължено по ЗДДС лице не е взело всички раз,умни мерки, които могат да се
очакват от него, за да се увери, че сделките му, по които претендира
освобождаване/нулева данъчна ставка, не са част от измама или злоупотреба, като
това е било наложително и с оглед на правния режим на облагане на посочените
доставки на стоки в държавата, в която е следвало те да се потребяват. Именно
по тази причина за жалбоподателя е неприложимо позоваването на проявлението на
принципа на оправданите правни очаквания, който е част от принципа на правна
сигурност – вж. в това отношение например т.54 от решение по дело С-273/11 на
СЕС.
Изводите на изслушаното заключение на ВЛ по допуснатата от съда
експертиза не опровергават горните
аргументи, доколкото счетоводството на РЛ е функция и следва да отразява
стопански операции, отчетени чрез достоверни първични счетоводни документи, а
не обратното.
В крайна сметка съдът
преценява жалбата като неоснователна в тази и част.
3. По отношение на
непризнаването на първоначално приспаднатия данъчен кредит по фактурите на
превозвача „Прайм Карго ВТ“.
Както се констатира от
мотивите на оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение, администрацията
е приела, че по фактура №140/14.03.2017 година и №328/23.08.2017 година,
издадени от превозвача „Прайм Карго БГ“ ЕООД, които са с предмет на доставката
„международен транспорт България – Англия с товарен автомобил“ с посочени
номера на товарните автомобили, липсва облагаема доставка по смисъла на чл.9,
ал.1 от ЗДДС, пи което правото на приспадане на данъка следва да се отрече.
Всъщност, при общност
на констатираните факти досежно данъчните предимства, представляващи облагане с
нулева ставка и приспадане на данъка, администрацията не е признала второто
данъчно предимство.
Няма нужда съдът да повтаря изводите си досежно фактите,
които касаят неустановяването на реализирането на вписаната в посочените две
фактури престация. Достатъчно е само да се напомни, че самият доставчик е
признал, че услугата превоз с транспортните средства до дестинацията във
Великобритания така или иначе не е била извършена. С оглед на посоченото съвсем
обоснован е извода, че данъка е неправомерно начислен по фактури, предметът на
които не е реализиран, като той не подлежи на приспадане – чл.70, ал.5 от ЗДДС.
Жалбата е неоснователна
и в тази и част.
При този
изход на спора, основателна е претенцията на ответника за разноски, като тя
следва изцяло да се уважи на основание чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК.
С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Би
Си Си Хандел“ ООД – Велико Търново, ЕИК *********, против потвърдения с решение
№ 81/22.07.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП” – гр.Велико Търново при ЦУ на НАП ревизионен акт №Р-04000420004239-091-001 от 29.04.2021
година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Би Си Си
Хандел“ ООД– Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция
по приходите разноски, представляващи ******ско възнаграждение в размер от 2579,
42 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :