№ 3538
гр. Варна, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501915 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 48043/14.07.2022 г. от „ВСЕЛЕНА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, х-л „Св. Елена“, ул. „1-ва“, № 82, срещу Решение №
1848/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 14944/2021 г., на ВРС, IX-ти с., с
което е прието за установено, че дължи на „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И
ЕЛЕНА ХОЛДИНГ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, Административна
сграда, сумата 23500.80 лв., с ДДС, неплатено задължение по Договор за
предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“
от 03.04.2017 г. и Анекс от 03.01.2018 г., обективирана във фактура №
24419/01.02.2019 г., за сумата 11750.40 лв., с ДДС, за 2019 г. и фактура №
40027/03.02.2020 г., за сумата 11750.40 лв., с ДДС, за 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление в
съда – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 11743/2021 г., на ВРС, IX-ти с.
В жалбата си въззивникът излага твърдения за неправилно, поради
нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано, при
съществено нарушения на съдопроизводствените правила и постановено при
несъобразяване на всички събрани доказателства. Излага, че мотивите на ВРС
досежно съдържанието на договора, вероятно съответстват на договор
сключен между други страни, но не и на този сключен между страните по
делото. Изложени били мотиви във връзка с приватизацията на комплекса, без
да са налице подобни твърдения от страна на ищеца и взето становище от
страна на ответника. Излага, че от събраните специални знания за
местоположението на имота на ищеца се установявало, че в действителност
ищецът не е предоставял за ползване, поддържана инфраструктура, доколкото
тя е поддържана по начин, който да му създава някакво предимство пред
1
останалите посетители на комплекса, за които престацията се явява
безплатна. По този начин счита, че е нарушен принципа за справедливост, а
договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В условията на
евентуалност, счита че е налице неизпълнение на задълженията на ищеца,
поради което и предявеният иск е неоснователен. Заявява, че в
действителност ищецът не е доказал изпълнение на поетите задължения по
договора в тяхната цялост, в каквато насока е релевирал възражения в
отговора. Сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника, че
дейности по поддръжка на инфраструктурата на комплекса са извършвани от
ищеца най-вече по отношение на имоти, собственост на свързани с него лица
като от събраните специални знания се установило, че счетоводството на
ищеца не е огранизирано по начин, позволяващ разграничаването на
разходите направени за поддръжка на инфраструктурата предназначена за
ползване от всички граждани и гости на комплекса и разходите за поддръжка
на инфраструктурата, касаеща имоти на свързаните с него лица и заключение
по такава задача вещото лице е било в невъзможност да даде. От страна на
ищеца не било предприето доказване, което водело до извод за
неоснователност на предявения иск. По същество, моли за отмяна на
решението на ВРС и отхвърляне на иска.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваевияг „СВ. СВ.
КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ" АД депозира писмен отговор вх. №
58825/26.08.2022 г., в който излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, докато от страна на въззивника са цитирани само
някои от изводите на съда, кореспондиращи с тезата му. Счита, че безспорно
било установено, че местонахождението на имота на ищеца попада в
границите на комплекса, което предлагало допълнителни удобства,
включващи благоустрояване и озеленяване на района, дейности по
поддръжка на комплекса и т.н. като заплащането на такса за тези удобства не
противоречало на добрите нрави. Счита останалите възражения на въззивника
за некореспондиращи със събраните доказателства. По същество моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 и чл.
275, ал. 2 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба
2
вх. № 48043/14.07.2022 г. от „ВСЕЛЕНА" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, х-л „Св.
Елена“, ул. „1-ва“, № 82, срещу Решение № 1848/09.06.2022 г., постановено
по гр.д. № 14944/2021 г., на ВРС, IX-ти с., с което е прието за установено, че
дължи на „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, Административна сграда, сумата 23500.80 лв., с ДДС,
неплатено задължение по Договор за предоставяне на общата инфраструктура
на к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ от 03.04.2017 г. и Анекс от 03.01.2018 г.,
обективирана във фактура № 24419/01.02.2019 г., за сумата 11750.40 лв., с
ДДС, за 2019 г. и фактура № 40027/03.02.2020 г., за сумата 11750.40 лв., с
ДДС, за 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявление в съда – 11.08.2021 г. до окончателното изплащане,
на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 11743/2021 г., на ВРС, IX-ти с.
НАСРОЧВА в съдебно заседание на 16.11.2022 г., 14.00 ч., за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като
им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3