Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети март, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Евгения
Гачева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
1320 по
описа на състава за 2016г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 274, ал.2 от КЗ/отм./.
Ищецът „Застрахователно
акционерно дружество Б.В.И.Г.” АД поддържа, че в качеството на универсален
правоприемник на ЗК „Б.И.“ АД -застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за собственика и водача на лек
автомобил „Форд Ескорт” с рег. № *******, той бил легитимиран да претендира от
лицето със застрахована отговорност сумата на изплатеното на третите правоимащи
лица застрахователно обезщетение. Ищецът
твърди се, че праводателят му ЗК „Б.И.“ АД обезщетил третите лица – наследници
по закон на загиналата в резултат от произшествието П.Д.Т., за неимуществените вреди,
които им били причинени в следствие на смъртта й при ПТП от 04.10.2008г.
Настъпването на произшествието и смъртта на пострадалата били причинени от привлечения
като ответник В.П.Ц., който управлявал лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № *******,но
без правоспособност за управление на МПС. Наследниците на Т. предявили съдебна
претенция срещу ЗК „Б.И.“ АД за изплащане на обезщетение и въз основа правните
последици на влязлото в сила Решение по гр.д. № 727/2009г. по описа на ОС
Велико Търново, застрахователят заплатил на К.С.Т.- сумата от 75 000 лева, на М.К.С.- сумата
от 65 000 лева и на С.К.С.- сумата от 65 000 лева. Плащането било
извършено по банков път на 03.02.2011г.
С последващо съдебно решение по
гр.д. № 229/2011г. съгласно описа на ОС Велико Търново, ищецът бил осъден да
заплати на правоимащите лица законната лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение, считяно от датата на деликта до предявяването на
иска, както следва: на К.С.Т.- сумата от 20 802 лева, на М.К.С.- сумата от
18 029 лева и на С.К.С.- сумата от 18029 лева. Тези суми били заплатени на 19.12.2012г.
При изложените фактически
твърдения, основавайки се на релевираното свое регресно право по чл. 274, ал.2
от КЗ/отм./ - ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата
от 100 000 лева, като част от претенция в размер на 200 000 лева,
представляваща сумата на заплатено на трети лица застрахователно обезщетени за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху претендираната сума, за
периода от предявяването на иска на 02.02.2016г. до деня на окончателното
плащане. С оглед изхода на делото, ищецът претендира за осъждане на ответника,
да му заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция не е оспорена
от ответника В.П.Ц.. След надлежно връчване на
препис от исковата молба и приложенията, не е представен отговор в срока по чл.
131 ГПК. Ответника не се явява в насроченото открито съдебно заседание, за
което е редовно призован и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представените с исковата молба и приети като писмени
доказателства документи, както следва: препис от протокол за открито съдебно
заседание по НОХД 179/2009г. по описа на ОС В. Търново; Решение по гр. д. № 272
съгласно описа за 2009г на ОС Велико Търново, Решение по гр.д. № 353/2010г. съгласно описа на АС Велико Търново, платежни нареждания за
кредитен превод, удостоверение за наследници, молба за образуване на преписка
по щета при ЗК „Б.И.“ АД, застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ а собственика и водача на лек
автомобил „Форд Ескорт” с рег. № ******* мотивират необходимия извод за вероятна основателност на твърденията, на които се
основава иска, а именно:
В качеството на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за собственика и водача на лек автомобил „Форд Ескорт” с рег.
№ *******, праводателят (ЗК „Б.И.“ АД) на ищеца в настоящия процес - „Застрахователно
акционерно дружество Б.В.И.Г.” АД обезщетил третите правоимащи лица, за понесеените
от тях неимуществените вреди, които били причинени в следствие на ПТП от 04.10.2008г.
Влязъл в сила съдебен
акт на наказателния съд е установил, че причината за настъпването на ПТП било неправомерното
поведение на ответника В.Ц., който управлявал лек автомобил „Форд Ескорт” с
рег. № *******, без да е правоспособен водач.
За извършените плащания
бяха събрани доказателства, подкрепени от заключението на изслушавана и приета
без оспорване съдебно – счетоводна експертиза.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, при
условията на чл. 238 - 239 от ГПК.
Ответникът не е
представил отговор на исковата молба и негов представител не се яви в първото
заседание по делото. При това, не бе направено
искане за разглеждането на делото в отсъствие на представители на ответника. Ответникът
е предупреден изрично за възможните правни последици от предприетото негово
процесуално поведение.
Понеже ищците са сезирали
съда с изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва
да се произнесе именно по този процесуален ред, при наличието на споменатите
по- горе особени процесуални предпоставки. При това съдът отчете, че комплексната
оценка на представените с исковата молба доказателства обосновава необходимия и
достатъчен (в тази особена процесуална
хипотеза) извод - за вероятна основателност на предявените претенции.
По
отношение на претенцията за присъждане на разноските;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и сумата на направените от
него съдебни разноски. При проверка на съдържанието на представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК, с оглед задължителните указания на ВКС в ТР №6/2012г.
на ОСГТК съдът приема, че разноските възлизат
общо на сумата от 4 220 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество Б.В.И.Г.” АД с ЕИК *******, гр. **********сумата от 100 000 лева (сто хиляди евро лева), като част от общ размер на
претенция за 100 000 лева, изплатена на трето лице, като застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за вредите в следствие на ПТП от 04.10.2008г., заедно със
законната лихва върху посочената сума на главницата, считано от деня на
предявяването на иска на 02.02.2016г. до окончателното плащане на задължението
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
– сумата от 4220 лева (четири хиляди двеста и двадесет лева) за съдебни
разноски, които са направени в производството пред първата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на
въззивно обжалване, но ответникът може
да поиска неговата отмяна от Апелативен съд – София, до изтичане на едномесечен
срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: