Р Е Ш Е Н И Е
№ 941/24.07.2020 година, град
Б.
Административен съд – Б., на двадесет
и първи юли две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 1062/2020 година
Производството е по чл. 208 ал. 2 във връзка с чл. 197
ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Л.А.М. с ЕГН ********** и
адрес ***, против решение № 46/13.05.2020 година на директора на ТД – Б. на
НАП, с което е потвърден отказ за отмяна на наложена обезпечителна мярка изх. №
С200002-012-0000045/23.04.2020 година на публичен изпълнител при ТД – Б. на
НАП, издаден на основание чл. 208 ал. 2 от ДОПК.
С първоначалния акт е оказана отмяната на
обезпечителна мярка, наложена с постановление № С200002-022-0020583/03.04.2020
година, изразяваща се в налагане на запор върху вземане на М. от трето
задължено лице ТД – Южна морска на Агенция „Митници“ за сумата 9800 евро, 1000
турски лири и 105 лева, с левова равностойност 19 533 лева. С решението на
директора на ТД – Б. на НАП отказът е потвърден, като е приет, че не са налице
предпоставките за отмяната му (лист 9, 8 и 5-6).
Жалбоподателят твърди, че отказът и потвърждаващото го
решение са незаконосъобразни. Твърди, че паричната сума му е била иззета
неправомерно, че тя не е негова собственост, а е на трето лице и липсва
законово основание за налагането на запор върху това вземане, затова при
искането за възстановяване е посочил банковата сметка на трето лице, а не своя
собствена сметка. Твърди, че изпълнителното дело срещу него е образувано преди
петнадесет години и вземането е погасено по давност.
Иска се отмяна на решението и на отказа на публичния
изпълнител.
Жалбата е подадена срещу административен акт, за който
е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице – адресат на акта, в
законоустановения срок. Затова, жалбата е допустима.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът
установи следната фактическа обстановка.
М. е длъжник по изпълнително дело №
**********/2004 година с общ размер на задълженията 154 060,44 лева главница,
13 072,75 лева лихва и нелихвоносна част
в размер на 130 811,01 лева. в хода на изпълнителното дело срещу него са били
налагани обезпечителни мерки запори и възбрани като всички обезпечения са били
с нулева стойност поради факта, че с решение № 490/12.12.2016 година на БОС,
потвърдено с решение на ВКС от 2018 година е отнето цялото имущество на
длъжника.
С НП № 371/27.03.2020 година,
издадено от заместник – директор на ТД – Южна морска в Агенция „Митници“ е било
констатирано, че на 25.03.2020 година Л.М. е пренесъл през границата на
страната парични суми в общ размер 10 006,12 евро, с което виновно е осъществил
състава на чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 11а ал. 3 от Валутния закон, но
предвид минималния размер на надвишението, наказващият орган е приел, че са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и е издал съответно предупреждение към
нарушителя, без да му налага административно наказание. Сумите са били
фактически иззети при извършването на митническата проверка на лицето, като са
били задържани до произнасянето на наказващия орган (лист 14 - 15).
С искане рег. № 32-96960/27.03.2020
година М. е поискал възстановяването на задържаните парични средства, като е
посочил като лице, което следва да ги получи Д.Х.М. с описана банкова сметка.
***. 26 от Инструкцията за
взаимодействие и обмен на информация между Агенция „Митници“ и Националната
агенция за приходите (Инструкцията), след получаването на искането за
възстановяване на паричните средства от ТД – Южна морска на Агенция „Митници“ е
било изпратено уведомление до НАП със сигнал, че след извършена проверка е
констатирано, че М. има задължения към бюджета.
Сумите, цитирани в първоначалния
административен акт, са били запорирани с постановление №
С200002-022-0020583/03.04.2020 година, което е влязло в сила.
Впоследствие М. е поискал отмяна на
наложеното обезпечение, но публичният изпълнител е постановил отказа, оспорен
пред директора на ТД – Б. на НАП.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи.
Постановлението за отказ е издадено от компетентен
орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на
приложимото материално право.
Съгласно чл. 202 ал. 2 от ДОПК, запорът върху ликвидно
или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез
запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на
банките, в които третото задължено лице има сметки.
Според нормата на чл. 208 ал. 1 от ДОПК, отмяната на
обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на
длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното
задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното
вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.
Текстът на чл. 225 ал. 1 т. 2 и т. 5 от ДОПК сочи,
че производството по принудително
изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния
изпълнител когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен
за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред или когато актът за
установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или
от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или
надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай
публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера,
определен в решението за изменение, след което прекратява производството.
В конкретния случай не е налице погасяване на
публичните задължения на длъжника – в тази насока липсват доказателства, нито
са изложени подобни твърдения. Не са налице и хипотезите, при които актове, с които са установени публични вземания към М.,
са обявени за нищожни, обезсилени или отменени по установения ред, или когато
акт за установяване на задължението му е изменен с решение на по-горестоящ
орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума,
равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението. Т.е. не е
налице нито една от предпоставките по чл. 208 ал. 1 от ДОПК.
Основният довод на жалбоподателя, че отказът е
неправомерен, е свързан с твърдението му, че сумата, иззета от него, е
собственост на трето лице („един приятел“), поради което не подлежи на
запориране.
Съдът приема това твърдение за упражняване на защитна
теза поради пълната липса на каквито и да е достоверни доказателства
запорираната сума да е принадлежала на трето лице. В приложеното копие на
съставения АУАН – в частта „възражения на нарушителя“, М. е посочил, че парите
са били получени от „един приятел“, но по никакъв начин не е индивидуализирал
това лице, за да бъде проверена връзката му с тези средства. Твърдения за
собственост на трето лице („един приятел“) върху паричната сума има и в жалбата
срещу действията на публичния изпълнител, но отново от страна на жалбоподателя
не са направени каквито и да е уточнения, от които да бъде установено кое
именно е това лице. От друга страна, в уведомлението по чл. 26 от Инструкцията
като лице, посочено за получател на паричните средства, е обявена Д. М., чиято
фамилия е идентична с фамилията на жалбоподателя и която по никакъв начин не е
посочвана от него като собственик на парите (лист 13 – 12 и 11). В този смисъл,
изявлението, че запорираната сума е собственост на трето лице, е недоказано и
не следва да се кредитира.
Като краен извод, съдът приема, че не са установени
предпоставките по чл. 208 ал. 1 от ДОПК за отмяна на наложеното обезпечение, а
не са доказани и твърденията на жалбоподателя, че сумата, чието връщане е
отказано, е принадлежала на трето лице – него приятел. Затова жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното, на основание чл. 197 ал. 4 във
връзка с чл. 208 ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.М. с ЕГН ********** и адрес ***,
против решение № 46/13.05.2020 година на директора на ТД – Б. на НАП, с което е
потвърден отказ за отмяна на наложена обезпечителна мярка изх. №
С200002-012-0000045/23.04.2020 година на публичен изпълнител при ТД – Б. на НАП.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: