Р Е Ш Е Н И
Е № 43
гр.Сливница 15 март 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Петър Петров като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. №
588 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
К.Г.И. ***, ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно
постановление № 16-1204-000900 от 03.05.2016г., издадено от началник група към ОДМВР
София, С-Р ПП ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.179, ал.3,т.1 от ЗДвП, “глоба”
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП, “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
В жалбата си заявява, че не е съгласен с фактическите констатации в
акта и процесното наказателно постановление. Твърди, че фактическата обстановка
не отговаря на действителната. Счита, че наложената глоба е прекалено завишена.
Моли за отмяна на процесното НП, алтернативно моли да бъде намалено наложеното
му наказание. В съдебно заседание, редовно призован не се явяв, представлява се.
Представя доказателства. Поддържа жалбата си излага доводи за отмяна на НП.
Ответната по жалбата страна – ОДМВР София, редовно призована пред
настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, взема писмено становище по жалбата, в което моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за
установено то фактическа страна следното:
На 11.04.2016г., около 00,40 часа, на ПП І-8, извън населено място, в
раона на 26-ти км., с посока на движение от ГКПП-Калотина към гр.София, свидетелите
Р.С.А. - мл. инспектор при СПП-ОДМВР-София и Н.Б.Г., спират за проверка товарен
автомобил “Ивеко”, с ДК № ****, , категория N-3, управляван от жалбоподателя, К.Г.И..
При проверката установили, че собствник на товарния автомобил е „Д.Е.Ф.” ЕООД. При
проверката , свидетелите установили, че жалбодателя не представя квитанция/фактура
за платена винетна такса, както и валиден винетен стикер за движение по
републиканската пътна мрежа от категория К 1 за 2016г. Установили още,
жалбодателят, управлява с АУАН с изтекъл срок от 02.02.2015г.
Съставен е акт за установеното нарушение с бланков № 311085/ 11.04.2016г.
на жалбоподателя И. от свидетелите Р.А., в присъствието на свидетеля Н.Г.,
подписан от жалбоподателя без отбелязани възражения. Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 16-1204-000900 от 03.05.2016г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на
жалбодателя е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.1
от ЗДвП, “глоба” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и административно наказание
на основание чл.185 от ЗДвП, “глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Според свидетелските показания на К.Ц.А., втори шофьор на товарния автомобил,
присъствувала на извършената проверка. Същата заявява, че са били спрени от
полицията извършили проверка на документите на товарния автомобил и на колегата
й. Казали, че не им свети стоп, за което щели да им пишат акт. Заявява, че
колегата й се ядосал и отишъл и взел акта без да го прочете. Заявява,
управителят на фирмата им адава достатъчно средства за закупуването на винетни
стикери.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетеля Р.С.А.
и К.Ц.А., както и от приетите по делото писмени доказателства, .
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
От приложените по делото
доказателства е видно, че наказателно постановление № 16-1204-000900 от 03.05.2016г. е връчено на
жалбоподателя на 30.06.2016г., и според съпроводителното писмо на въззиваемата
страна, подадената жалба до РС - гр.Сливница е подадена в предвидения в чл.59
от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна доколкото бе възможно с акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 311085/ 11.04.2016г., намира, че същият отговаря
на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството
по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага
образуване на административно-наказателно производство, наличие на
административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият
орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като
преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което
издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер
административно наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които
следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 16-1204-000900 от 03.05.2016г., издадено от
началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, намира същото за издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя..
Установените в акта за административно нарушение фактически
констатации, в рамките на производството по налагане на административно
наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на
чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В случая обстоятелствата по
съставения акт за административно нарушение се оспорват от наказаното лице,
като съображенията му досежно липсата на виновно отношение у него. В хода на
съдебното производство се установи по безспорен начин от показанията на
разпитания свидетел Р.А., че жалбодателят е управлявал моторно превозно без да
представя квитанция/ фактура за платена винетна такса и валиден винетен стикер,
за движение по републиканската пътна мрежа за 2016г. като нарушението е
установено на ПП І-8, 26-ти км.
В редакцията на чл.139, ал.5 от ЗДвП, към датата на извършване и констатиране на нарушенията се съдържа
задължение движението на определените в ЗП пътни превозни средства по
републиканските пътища да се извършва след заплащане на винтена такса по реда
на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е предвидено заплащането на
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като съгласно
чл.10а от ЗП винетните такси се диференцират в зависимост от вида на пътното
превозно средство и в случая правилно е определено от актосъставителя и
наказващия орган, че за това превозно средство с оглед неговия вид е дължима
винетна такса и то от категория К1. Ето защо и при констатиране на
обстоятелството, че такава не е била заплатена, то е било осъществено нарушение
на чл.139, ал.5 от ЗДвП и е било налице основание за ангажиране отговорността
на водача, доколкото, съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП се санкционира именно
водачът на ППС, който управлява такова по републиканските пътища, за което не е
заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Нарушението е било извършено
виновно от водача К., който, видно от записаните в АУАН възражения, е бил
наясно, че за автомобила, който управлява не е платена изискуемата винетна
такса. В случая с оглед вида на автомобила – товарен с технически допустима
максимална маса 12 и повече тона, правилно е била определена и глобата по
чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е в твърд размер от 3000 лева. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката К.Ц.А., като счита че същата е
заинтересувана от изхода на делото, а от друга страна, показанията не се
подкрепят от нито едно доказателство. Въпреки, че липсва директно заявяване от
нея че са разполагали с валиден винетен стикер, то доказателства / разпечакта от
използвана карта „ВИЗА”, квитанция за закупуването на винетен стикер и т.н./ в
тази поскрепа не са представени нито в хода на административното производство,
нито във съдебното
Установено е осъществяването и на
другото нарушение, визирано в АУАН и наказателното постановление и то виновно.
С наказателното постановление е наложено административно наказание при приложението на субсидиарния наказателен
състав по чл.185 ат ЗДвП, тъй като е констатирано, че водачът и жалбоподател
" носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок от 02.02.2015г. вместо
контролен талон", което като нарушение е свързано с разпоредбата на чл.157,
ал.6 от ЗДвП. Всъщност, при извършената проверка на горепосоченото място и
време, водачът не е носил контролен талон съм СУМПС, а е носил АУАН с изтекъл срок. Съгласно чл.157,
ал.6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон
се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал.
3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му, като в разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че при
връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената
глоба контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената глоба не
бъде заплатена, съобразно чл.157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление
заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила,
съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно
приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв., което е и
сторено в конкретния случай.
Предвид констатираното по-горе
нарушение в процесното НП, то същото следва да бъде потвърдено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 16-1204-000900 от 03.05.2016г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, С-Р ПП ОДМВР София, с което на К.Г.И.
***, ЕГН: ********** му е наложено административно наказание на основание
чл.179, ал.3,т.1 от ЗДвП, “глоба” в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и
административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП, “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: