РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Сандански, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250101293 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД и е
образувано въз основа на иск, предявен от “********************, със
седалище и адрес на управление в гр.*****, представлявано от *****
*******,****** ***************** и **************против Ж. АНД. Г. от
с.*********, общ. *******.
Ищецът сочи, че ответницата е наследница на *********************.
Посочва, че на ******** година между него и ********* е бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който на ********* е бил
предоставен кредит в размер на 900 лева със срок за връщане 24 месеца,
разсрочено, на вноски. Твърди, че ********* е избрала и закупила пакет от
предоставени допълнителни услуги, за което е трябвало да заплати
възнаграждение в размер на 1 080.48 лева, което възнаграждение се е
съгласила да му заплатила разсрочено на вноски от по 45.02 лева. Ищецът
твърди, че *********е платила 5 вноски и е изпаднала в забава. Твърди, че на
22.05.2020 г. е изтекъл крайният срок за погасяване на задълженията по
1
договора, но от страна на ****** останали незаплатени задължения за
главница, договорната лихва, за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Твърди, че съгласно уговореното в договора на
********* са били начислени и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 10 лева, които също не са платени. Ищецът твърди, че
ответницата Г. е единствен наследник на ********* и като такава отговаря за
задълженията в наследството съобразно дела си от наследството. Твърди, че е
подал заявление срещу ответницата по чл. 410 от ГПК пред Районен съд-
Сандански, който е уважил заявлението и срещу ответницата е била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми - за неплатена главница,
неплатено договорно възнаграждение, неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, за неплатени такси. Твърди, че ответницата е
възразила срещу заповедта за изпълнение, поради което предявява настоящия
иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, в качеството й на наследник на ***********, че
дължи на „************я“ ЕООД паричните суми по издадената заповед за
изпъление на парично задължение по гр.д. № 921/ 2021 год. по описа на РС-
Сандански, а именно сумата от 767, 40 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит, сключен със ***********, сумата от 289, 76
лева, договорно възнаграждение, сумата от 851, 96 лева, възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Ответницата не подава отговор на исковата молба и не взема становище
по иска.
В съдебно заседание ищецът писмено поддържа иска. Ответницата не се
явява и не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2018 година ************* е подала искане до “**********”
ЕООД за отпускане на потребителски кредит “Профи Стандарт” в размер на 2
000 лева с възможност за закупуване на пакет от допълнителни усуги
“Бонус”. След подаване на искането, на 23.04.2018 година на ********е бил
предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, който съдържал описание на
2
основните характеристики на съответния кредит, разходите по кредита и
други важни условия по договора, както и на същата дата 23.04.2018 година й
е била предоставена допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към Стандартния европейски формуляр, с която
******** е била запозната с условията в пакета от допълнителни услуги.
На 23.04.2018 година между “************” ЕООД и ************** е
бил сключен договор за потребителски кредит “***********т” №
**********, по силата на който на ****** е бил предоставен кредит от 900
лева. Съгласно договора страните са уговорили заплащането на ГПР от 49,90
%, заплащането на годишен лихвен процент от 41, 17 %, лихвен процент 0,11
на ден. Общата дължима сума съгласно Раздел VI ”Параметри” на договора е
била определена на 1 335, 36 лева, която съгласно клаузите на договора е
трябвало да се върне на вноски за срок от 24 месеца, всяка в размер на по
55,64 лева. От Раздел V – Допълнителни възможности за клиента в договора
се установява, че ********* е избрала и пакет от допълнителни услуги
“Бонус” срещу задължение за заплащане на възнаграждение за този пакет в
размер на 1 080, 48 лева, което е трябвало да се плати разсрочено на вноски от
по 45,02 лева – видно от Раздел VI „Парамерти на договора“. В тази връзка на
23.04.2018 год. е било подписано Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителси услуги, по силата на което кредиторът се е задължил да
предостави, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен броя погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; - 3.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Съгласно договора общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е станало в размер на 2 415,84 лева с размер на вноската
от 100, 66 лева. Договорът е бил подписан от *********. С подписа си тя е
декларирала, че е запозната и приема неразделаната част от договора, а
именно Общите условия (ОУ) към договорите за потребителски кредит на
физически лица на “************” ЕООД.
От погасителния план към договора за потребителски кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
3
установява, че падежът на първата вноска е бил на 22.06.2018 година, а на
последната е бил на 22.05.2020 година.
От извлечение от сметката на “**********” се установява, че на
23.04.2018 година по сметката на ****************, която е била посочена в
Раздел III на договора за кредит е била преведена сумата от 900 лева.
От извлечение от сметката към описания договор за потребителски кредит
се установява, че от страна на ********* са били платени първите 5 вноски.
Освен първата, останалите четири са били платени със закъснение.
Останалите 19 броя вноски не били платени. Последното плащане е било
извършено на 22.10.2018 год.
От удостоверение за наследници, издадено от Община Сандански се
установява, че на 03.12.2018 год. ************** е починала. След смъртта
си тя е оставила един наследник – дъщеря си Ж. АНД. Г..
На 22.05.2020 год. е изтекъл срока за погасяване на кредита. От
погасителния план се установява, че останалите непогасени 19 бр. вноски от
главницата се равняват на 767, 40 лева, а от лихвата се равняват на 289,76
лева.
На 28.01.2021 год. “***********” ЕООД е предявило срещу наследницата
на кредитополучателката Ж.Г. пред Районен съд – Сандански заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от
767, 40 лева, представляваща главница по описания договор за потребителски
кредит № **********/ 23.04.2018 год. сключен със *********, за сумата от
289 76 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 22.11.2018
год. до 22.05.2020 год., за сумата от 851, 96 лева за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителин услуги, за сумата от 10 лева за неплатени такси, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до изплащането й. По заявлението е било образувано гражданско дело № 921/
2021 година и на 29.07.2021 година в полза на ищеца срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 203 за същите
суми, както и за разноските по делото за платена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е била връчена на
Г. на 05.08.2021 год. и на 20.08.2021 год. тя е подала възражение, че не дължи
вземането. На 29.09.2021 година на ищеца е било връчено съобщение, че
срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение и може да
4
предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е бил предявен
на 29.10.2021 година – видно от разписката на куриера, който е доставил
пратката в съда.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
изводи:
В настоящия случай в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение, а ответницата е възразила срещу нея и за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на установителния иск, т.е искът е допустим,
но разгледан по същество съдът го намира за неоснователен.
Ищецът не доказа, че има вземане спрямо ответницата, в качеството й на
наследник на починалата кредитополучателка ***********.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството ЗН),
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено съобразно дяловете, които получават.Постоянна и
непротиворечива е съдебната практика, че за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо те да са
приели наследството. Разпоредбата на чл. 48 от ЗН изрично постановява, че
наследството се придобива с приемането му и приемането произвежда
действие от откриване на наследството. Начините за приемане на
наследството са посочени в чл. 49 и чл. 51 от ЗН. Съгласно разпоредбата на
чл. 49, ал. 1 от ЗН, приемането може да стане с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството като в този случай
приемането се вписва в особена за това книга. Съгласно разпоредбата на чл.
49, ал. 2 от ЗН, приемане има и когато наследникът извърши действие, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или
когато укрие наследствено имущество. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН
предвижда, че недееспособните, държавата и обществените организации
приемат наследството само по опис. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗН, приемането
на наследството по опис има защитна функция - да се ограничи отговорността
на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на
полученото наследство.
Следователно, кредиторът, който претендира, че наследник на негов
длъжник отговоря за задълженията на наследодателя си, както е в настоящия
случай, следва да докаже, че наследникът е приел наследството по някой от
5
предвидените в ЗН начини. В настоящото дело не се установи, че ответницата
е приела наследството на майка си. Ищецът, чиято беше доказателствената
тежест, указана и в доклада по делото, не доказа това, поради което не може
да се ангажира отговорността на ответницата за задължения, включени в
наследството на майка й и поради което предявения срещу нея установителен
иск за тези задължения от наследството се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора, съдът не присъжда разноски в полза на ищеца.
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал.1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от
“**************” ЕООД с ЕИК ********************, със седалище и
адрес на управление в гр. ******, бул. ”******” № ****, бл. ****, вх. *,
представлявано от управителите *************, ********* и ********
против Ж. АНД. Г. с ЕГН ********** от с. ****, общ. ***** за
установяване дължимостта на следните суми по издадената срещу нея
заповед за изпълнение на парично задължение № 203/29.07.2021 г. по частно
гр.дело № 921/ 2021 година по описа на Районен съд – гр. Сандански, а
именно: сумата от 767, 40 лева (седемстотин шейсет и седем лева и 40
ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит
“*******” № ********** от 23.04.2018 година, сключен с наседодателя й
*******, сумата от 289, 76 лева (двеста осемдесет и шест девет лева и 76
ст.), договорно възнаграждение, сумата от 851, 96 лева (осемстотин
петдесет и един лева и 96 ст.), възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от
28.07.2021 год. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6