РЕШЕНИЕ
гр.
София, 21.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 159 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата М.Я. твърди, че на 17.01.2014 г. в Румъния на
път DJ504 в посока от гр. Александрия
към гр. Питещ, е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Пежо 306“ с рег. №
Р 1608 АР, който отнел предимството и се ударил в л.а. „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ********, в който е пътувала ищцата. Вследствие на това ПТП на ищцата
е причинено телесно увреждане – изкълчване на бедрото в ляво, като ищцата е
лекувана в болница, а след това е преминала няколко процедури по рехабилитация
и физиотерапия, като продължава и до сега да изпитва болки и ограничения в
движението. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо
306“ към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да й заплати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.01.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска, като оспорва
както обстоятелството, че процесното ПТП изобщо се е състояло, така и това, че,
в случай че то действително е настъпило, е причинено от поведението на водач,
застрахован при ответника, съответно че ищцата е претърпяла сочените от нея
увреждания, които да се следствие от процесното ПТП, а също така оспорва и
посоченото от ищцата лечение да е проведено или да има връзка със заявените от
нея увреждания. При евентуалност прави възражение са съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата поради това, че не е била с поставен предпазен
колан. Ответникът счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен,
както и че не следва да носи отговорност за лихви за забава върху размера на
обезщетението от преди предявяване на иска. Евентуално възразява за погасяване
по давност на вземането на ищцата за лихва за забава. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че към датата на ПТП, сочена от ищцата, гражданската
отговорност на водача на л.а. „Пежо 306“ е застрахована при него. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представения по делото протокол
от 17.01.2014 г., изготвен от служители на полицейския инспекторат на окръг
Телеорман, Румъния, се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП на
кръстовището на пътища DJ504 и V06F на
територията на община Александрия, Румъния. В това ПТП са участвали л.а. „Пежо
306“ с рег. № ******** и л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********. В
протокола, който съответства на използвания в българската практика протокол за
оглед на местопроизшествие, подробно е описано местоположението на
автомобилите, установените по тях щети, както и установените пострадали лица,
като към протокола е приложен и албум със снимки. Според посоченото в протокола
сред пострадалите лица е и ищцата М.Я..
Следва да се има предвид и че
страните по делото не спорят относно това, че посоченият протокол е изготвен от
компетентните за това длъжностни лица съгласно законодателството на Румъния
(това страните заявяват в съдебно заседание на 12.07.2018 г.). В този смисъл
следва да се приеме, че протоколът представлява официален удостоверителен
документ и посочените констатации в него обвързват съда съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Възраженията на ответника относно достоверността на превода на документа
(както и на други документи на чужд език по делото) са неоснователни, тъй като
преводите са подписани от преводачът, който ги е извършил, а са заверени и от
представилата ги страна (съгласно чл. 185 ГПК). Същевременно оспорването на
верността на преводите от ответника е общо (за всички документи), като освен
това ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се разколебава
предположението за вярност на преводите, което следва с оглед на начина, по
който са изготвени и заверени.
Конкретният начин, по който се е
осъществило процесното ПТП, се установява както от информацията от посочения
протокол (местоположение на автомобилите, деформации по тях, обстановка в
района на ПТП), така и с оглед анализа на тази информация (включително от
приложените снимки), извършен от автотехническата експертиза по делото. Според
експертизата при процесното ПТП л.а. „Мерцедес Спринтер“ е навлязъл в
кръстовище, движейки се по път с предимство. По същото време л.а. „Пежо 306“
също е навлязъл в кръстовището, излизайки от път без предимство. Скоростите на
движение и на двата автомобила са сходни (на л.а. „Мерцедес Спринтер“ – 41
км/ч, а на л.а. „Пежо 306“ – 46 км/ч). Така л.а. „Пежо 306“ е навлязъл в
опасната зона на движещия се в кръстовището л.а. „Мерцедес Спринтер“, при което
водачът на последния не е можел да избегне удара. Наличните пътни знаци, с
които е регулирано кръстовището, се установяват от посоченото в протокола за
оглед, от приложения фотоалбум и са възпроизведени от автотехническата
експертиза.
При този начин на осъществяване
на процесното ПТП следва да се приеме, че то е причинено от поведението на
водача на л.а. „Пежо 306“, тъй като при едновременното достигане на двата
автомобила до кръстовището и при ясна видимост (както е описано в протокола)
той не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил. Макар съдът да
не разполага с конкретни данни за законодателството на Румъния относно
движението по пътищата, следва да се съобразят правилата на Конвенцията за
пътното движение от 1968 г. и Конвенцията за пътните знаци и сигнали от 1968 г.
– и двете ратифицирани от Румъния през 1980 г. (според информацията на интернет
страницата на ООН). Според чл. 10, параграф 2 от Конвенцията за пътните знаци и
сигнали със знак В 2 „отстъпи път“ се уведомяват водачите, че трябва да
пропуснат превозните средства, намиращи се на пътя, който приближават (формата
на знака според приложението към конвенцията е идентична с тази, използвана в
България, като същият знак се вижда и на приложените към протокола за оглед
снимки). Съгласно чл. 5, параграф 1 от Конвенцията за пътното движение използващите
пътищата са длъжни да се подчиняват на указанията на пътните знаци, дори когато
те изглеждат в противоречие с останалите правила на движението. В случая
водачът на л.а. „Пежо 306“ е нарушил посочените правила, поради което
поведението му е противоправно.
Както се посочи, при процесното
ПТП е пострадала ищцата, която е пътувала в л.а. „Мерцедес Спринтер“. Това
обстоятелство се установява както от посоченото в протокола за оглед, така и с
оглед заключенията на съдебномедицинската експертиза по делото, при което
вещото лице свързва получените от ищцата увреждания с процесното събитие, и на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която разглежда
получените от ищцата травми именно като пътник в л.а. „Мерцедес Спринтер“. Така
заключенията на вещите лица потвърждават, че ищцата е била пътник в посочения
автомобил и е пострадала при процесното ПТП, като е получила телесни
увреждания.
Следователно поведението на
водача на л.а. „Пежо 306“ е противоправно, тъй като не е спазил посоченото
правило относно предимството, като неговите действия са виновно извършени (с
оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са причинени и
увреждания на ищцата. Следователно за ищцата е възникнало вземане за
обезщетение на претърпяните от нея вреди във връзка с причинените й увреждания
(чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като процесното събитие е
настъпило в Румъния, следва да се съобрази приложимото право към непозволеното
увреждане, както от гледна точка на определянето на фактическия състав, посочен
по-горе, от който възниква правото на обезщетение за ищцата, така и с оглед
определянето на размера на дължимото обезщетение, както и за преценката на
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението
на ищцата (съгласно чл. 15 от Регламент Рим II).
Според чл. 4, параграф 1 от
Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(Рим II) приложимото право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане,
е правото на държавата, където е настъпила вредата, независимо от това къде се
е осъществил вредоносният факт или са настъпили други непреки последици. Според
т. 17 от преамбюла на регламента държавата, в която е настъпила вредата, е
държавата, в която са претърпени болките и страданията от увреденото лице. В
съответствие с посочените правила в случай на причинена смърт и претенция за
обезщетение на вреди от страна на близките на починалия посоченият принцип
сочи, че приложимо право към това непозволено увреждане е правото на държавата,
където е причинена смъртта, тъй като там са понесени болките и страданията от
пострадалия. Вредите, свързани с настъпилата смърт за близките на починалия,
представляват непреки последици и не са определящи за приложимото право (така
решение на СЕС по дело С-350/14).
Настоящият случай обаче е свързан
с неимуществени вреди, причинени пряко на пострадалата ищца. Според показанията
на свидетеля Н.Я.след процесното събитие ищцата е пребивавала само един ден в
Румъния (това се потвърждава и от данните от медицинската документация по
делото и заключението на съдебномедицинската експертиза), като след това е
транспортирана до България, където е продължило лечението й. От тези показания
може да се направи извод и че обичайното местопребиваване на ищцата е в
България (свидетелят заявява, че след болницата в гр. Варна ищцата е
продължила лечението си вкъщи, което е домът й в България), а това е заявено и
от самата ищца (в молба от 09.07.2018 г.). Поради това, макар и с известна
условност, може да се приеме, че процесните вреди за ищцата, изразяващи се в
болки, страдания и стрес, са настъпили в България, където ищцата е лекувана и
където е обичайното й местопребиваване, т.е. където тя е изпитвала тези болки и
страдания. Следователно съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент Рим II
приложимото към отговорността на водача право е българското.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената по делото медицинска
документация, вследствие на процесното ПТП ищцата е получила изкълчване на
бедрото вляво със счупване без разместване на бедрената шийка. Поради
естеството на травмата не е извършвана операция, но кракът на ищцата е
обездвижен с поставена екстензия за период от два месеца и половина, през който
тя не е можела да става от леглото и се е нуждаела от чужда помощ за
всекидневното си обслужване. Престоят на ищцата в болницата в Румъния е бил от
един ден, а след това е била в болница в гр. Варна за 8 дни (според
представената епикриза от болницата). След това лечението е продължило в дома
на ищцата. Според вещото лице (включително посоченото при разпита му) след
свалянето на екстензията ищцата е можела да ходи с патерици за период от около
8 месеца, като общият възстановителен период е 6 до 8 месеца. В рамките на този
период, около 6 месеца след полученото увреждане, е извършена и задължителна
рехабилитация, свързана с възстановяването на ищцата.
Данните за състоянието на ищцата
и развитието на оздравителния процес, посочени от вещото лице, като цяло
съвпадат и с показанията на свидетеля Нейко Янев, който е син на ищцата. Налице
е обаче сериозно разминаване по отношение на продължителността на различните
етапи от лечението на ищцата. Свидетелят заявява, че ищцата е била в болница за
един месец (което противоречи на посоченото в епикризата – 8 дни). След това, според
свидетеля, ищцата е лежала вкъщи още 6 месеца, през което време не е можела да
се обслужва сама, като между 8 месеца и година са изминали преди да започне
постепенно да се придвижва. Тези периоди също противоречат както на посоченото
от вещото лице относно нормалния ход на възстановителния процес, така и на
данните от представената епикриза от 04.06.2014 г. (пет месеца след процесното
събитие) за рехабилитацията на ищцата, където е отбелязано, че ищцата може да
се придвижва самостоятелно на къси разстояния с помощно средство. Освен това
свидетелят заявява и че преди процесното събитие ищцата не е имала оплаквания,
свързани с костите и ставите, докато според вещото лице данните от медицинската
документация сочат, че тя има такива заболявания, някои от които вродени
(сколиоза), а други с известна давност от преди събитието, въпреки че те не са
допринесли за получената от ищцата травма при процесното ПТП.
При посочените разминавания между
показанията на свидетеля и данните от документите по делото и заключението на
вещото лице и при преценка на свидетелските показания съгласно чл. 172 ГПК
следва да се приеме, че възстановяването на ищцата е продължило около 8 месеца,
от които само през първите 2 месеца и половина тя е била напълно неподвижна и е
разчитала изцяло на чужда помощ. Следва да се приеме, че ищцата и досега
продължава да изпитва болки, което се очаква (според вещото лице) да продължи
през целия й живот при промяна във времето или при по-голямо натоварване. Полученото
счупване е предпоставка за развитие на коксартроза на ставата, която също може
да бъде свързана с болка, за която сочи и свидетелят. Въпреки това сочената от
свидетеля постоянна болка, изпитвана от ищцата в областта на кръста, не може да
бъде приета като последица от процесното събитие, тъй като вещото лице не заявява,
че е възможно да се усеща болка на това място от тялото в резултат от
процесното увреждане, а освен това от преди събитието ищцата има ошипяване на
лумбалните прешлени (според вещото лице), което може да е причина за болката в
кръста.
Освен посочените физически
уреждания следва да се съобрази и нормалният стрес, който преживява човек при
участието си в ПТП, а също така и неудобството, свързано с невъзможността на ищцата
да се придвижва свободно през един немалък период от време, включително
необходимостта да бъде подпомагана в ежедневието си от друго лице. Към
неблагоприятните изменения в начина й на живот, които неминуемо водят и до
отрицателни последици в емоционален аспект, следва да се съобрази и това, че
поради затрудненото си придвижване и изпитвани болки, се е наложило ищцата да
напусне работата си като чистачка в Австрия (според свидетеля).
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищцата физически увреждания,
продължителността на възстановяването й, преживените страдания във физически и
емоционален план, а също и моментът на настъпването на процесното ПТП през 2014
г., когато ищцата е на възраст 49 години, съдът намира, че обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 30 000 лв.
Във връзка с възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпване на
увреждането й, следва да се има предвид следното. Според автотехническата
експертиза и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза по
делото л.а. „Мерцедес Спринтер“, в който е пътувала ищцата, е оборудван с
предпазни колани (това е видно и от снимките към протокола за оглед). Доколкото
няма данни по делото те да не са били изправни, трябва да се приеме, че
коланите са били в състояние да изпълнят функцията си. Според вещите лица при
внезапен удар предпазните колани блокират движението на тялото именно в областта
на таза (в тази област е и счупването на шийката на бедрената кост при ищцата),
поради което при поставен колан ищцата не би получила такова увреждане.
Следователно ищцата е допринесла за настъпване на единственото увреждане, което
е установено, че е получила в резултат на процесното ПТП, като не е поставила
предпазен колан. Без значение в случая е дали според законодателството на
Румъния ищцата е имала задължение да пътува с поставен колан, тъй като
обстоятелството, че тя е разполагала с възможност да предотврати настъпването
на увреждането си, но не го е направила, е достатъчно, за да се приеме, че има съществен
принос за настъпилите вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД в този случай
обезщетението следва да се намали, като приносът на ищцата за настъпване на
вредите следва да се определи на 50%, доколкото при правилно поставен колан тя
изобщо е нямало да претърпи телесни увреждания.
По делото страните не спорят, като
това се установява и от представената справка от информационната система на
Гаранционния фонд, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 306“,
причинил процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Л.И.“
АД. Поради това, като се съобрази и възприетото съпричиняване на вредите,
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата 15 000 лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които отговаря застрахованият
водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило
увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването на
вредите. Следователно от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), поради което
застрахователят на гражданската отговорност на това лице също следва да заплати
тази лихва от датата на застрахователното събитие. Законът (отмененият КЗ) не
изисква предявяване на претенция към застрахователя като предпоставка за
дължимостта на лихва за забава върху сумата за обезщетение за причинените
вреди. Както се посочи, покана не е необходимо да се отправя и до причинителя
на вредата, за да е дължима лихва за забава. Поради това неоснователно е възражението
на ответника, че не следва да дължи лихва за забава преди да бъде поканен да
заплати обезщетението. В случая застрахователното събитие е настъпило на 17.01.2014
г., поради което поначало от този момент е дължимо и застрахователно
обезщетение в размер на лихвите за забава върху дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Основателно е възражението на
ответника за погасяване по давност на част от вземането на ищцата за лихва за
забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Според чл. 111, б.
„в“ ЗЗД погасителната давност за вземането за лихви е тригодишна, поради което
по давност е погасено вземането за периода, надхвърлящ три години преди
предявяването на иска, т.е. за периода 17.01.2014 г. – 04.01.2015 г., за който
период претенцията за лихва за забава следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски по делото, поради което на нея разноски не се дължат. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на
адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 686,77 лв. (с включен ДДС), което
е съответно на уважената част от иска. На ответника следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от
иска, които възлизат общо на 865,38 лв. Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 703,85
лв., представляваща дължимата от ищцата такса (600 лв.) и разноски за експертизи
(103,85 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Н.Я., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 17.01.2014 г. на
кръстовището на пътища DJ504 и V06F на
територията на община Александрия, Румъния и причинено от водача на л.а. „Пежо
306“ с рег. № ******, заедно със законната лихва върху посочената сума от 05.01.2015
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 65 000 лв., както и претенцията за
законна лихва за периода 17.01.2014 г. – 04.01.2015 г.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П. ***, адрес ***
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 686,77
лв. (шестстотин осемдесет и шест
лева и 77 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Н.Я., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 865,38 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева и 38 ст.) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 703,85 лв. (седемстотин
и три лева и 85 ст.) – разноски по делото за държавна такса (600 лв.) и съдебни
експертизи (103,85 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: