Решение по адм. дело №536/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.268, ал.1, във вр. с чл.267, ал.2, т.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Ю. Р. М. с адрес: [населено място], [община], [област] против Решение № 216/ 08.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане негова жалба вх.№Ж-16-441/01.08.2025г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, в офис [област] срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в извършване на публична продажба, чрез търг с тайно наддаване обявен със Съобщение с изх. №С250009-111-0002043/12.06.2025г. по изпълнително дело №[номер]/[година] по описа на ТД на НАП Пловдив, офис [област], като недопустима и е прекратено производството по нея.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излага доводи, че е извършено съществено процесуално нарушение, водещо до недействителност на проведения търг, а именно: за купувач не е бил обявен участникът, който е предложил най-високата цена. Сочи, че е предложил най-високата цена във валидно подадено от него наддавателно предложение, а същевременено друг участник, който е направил по-ниско наддавателно предложение, бил обявен за купувач на процесното МПС.

Сочи, че комисията е установила, че в направеното от жалбоподателя наддавателно предложение липсва реквизит съгласно чл. 251, ал. 3 от ДОПК, а именно не е посочен електронен адрес, поради което направеното от жалбоподателя наддавателно предложение е било обявено за нередовно на основание чл. 251, ал. 3, т. 1 от ДОПК и изобщо не бил допуснат да участва в класирането.

Счита, че неправомерно и незаконосъобразно не е бил допуснат до класирането. Сочи, че комисията е приела, че липсата на посочване на електронен адрес в надддавтелното предложение противоречи на разпоредбата на чл. 251, ал. 3 от ДОПК, като е цитирана думата „трябва“. Нормата е императивна с оглед идентифицирането на субекта, който участва в търга. Счита, че след като е посочил три имена, ЕГН, телефон, адрес и банкова сметка той е напълно индивидуализиран и с него е възможно да бъде осъществена връзка във всеки един момент. Счита, че посочването на електронен адрес се прави в случай, че не е посочил телефон с оглед осъществяване на своевременна връзка с него.

С оглед на изложеното, жалбоподателят моли с жалбата да бъде образувано дело и след като се установи, че твърденията му се явяват основателни и доказани, да бъде отменено Решение № 216/ 08.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане негова жалба вх.№Ж-16-441/01.08.2025г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, в офис [област] срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в извършване на публична продажба, чрез търг с тайно наддаване обявен със Съобщение с изх. №С250009-111-0002043/12.06.2025г. по изпълнително дело №[номер]/[година] по описа на ТД на НАП Пловдив, офис [област], като недопустима и е прекратено производството по нея , като незаконосъобразно и постановено в нарушение на правилата, установени в ДОПК и да бъде постановено друго решение, с което жалбоподателят да бъде обявен за купувач с валидно подадено наддавателно предложение.

Ответникът по жалбата – териториалният директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк. Р. Ю. Т., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената жалба. Счита решението на директора на ТД на НАП-Пловдив за правилно и законосъобразно. Сочи, че текста на разпоредбата на чл.256, ал.1 от ДОПК не предоставя разширително тълкуване, като нормата е специална и в съответствие на конкретното производство, а именно продажба чрез търг, с оглед на което, лице, което не е допуснато да участва в търга поради неподадено редовно предложение е изведено от обхвата на лицата, които могат да оспорват резултатите от преведения търг. Разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, към която чл.256, ал.2 от ДОПК препраща е само относно реда за разглеждане на жалбата, а не за срока за обжалване, както и кръга на активно легитимираните да обжалват резултатите от проведения търг, поради което счита решението за правилно и законосъобразно и моли да се отхвърли подадената жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Към изпратената в съда административна преписка е представено писмено становище от процесуален представител на ответника – гл. юрк. Д. Д., в което са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6, длъжникът или взискателят може да обжалва решението на директора на компетентната териториална дирекция пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, в 7-дневен срок от съобщението. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив е било изпратено на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№Ж-16-441 от 08.08.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.10/, с препоръчана пощенска пратка, като видно от заверено копие от Известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД /л.09/, пощенската пратка е получена на адреса на жалбоподателя на датата 20.08.2025 год., лично от жалбоподателя. Жалбата против това решение е подадена чрез директора на ТП на НАП – Пловдив, до Административен съд – Кърджали, на датата 25.08.2025 год., като е регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с Вх.№Ж-16-491 от 25.08.2025 година.

От изложеното следва, че жалбата е подадена точно на 5-ия/петия/ ден след получаването на препис от Решение № 216/ 08.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, т.е. спазен е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на решението, регламентиран в чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, като жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, по установения в закона ред, в писмена форма, с изискуемото се съдържание и срещу акт - решение, издадено от административния орган на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, т.е. от кръга на изчерпателно изброените актове в нормата на чл.268, ал.1 от ДОПК. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и като такава, следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

Установено е, че спрямо задълженото лице „***“ ЕООД с [ЕИК] в ТД на НАП, офис [област] има образувано изпълнително дело №[номер]/[година] за събиране на публични държавни вземания. Със Съобщение с изх. №С25ОО09-111- 0002043/12.06.2025г. на публичен изпълнител в офис [област], е обявена продажба чрез търг с тайно наддаване, по реда на чл.251 - чл.254 от ДОПК на лек автомобил [марка], собственост на длъжника. Лекият автомобил е подробно описан и идентифициран в съобщението за продажба на търг с тайно наддаване. Изрично в съобщението е посочено, че "Условията и правилата за провеждане на търга, както и списъкът на вещите с тяхното описание и продажна цена са на разположение в оградата на ТД на НАП Пловдив- Офис [област], [улица], и на страницата на НАП в ИНТЕРНЕТ на [интернет страница]. Жалбоподателят е бил участник в търга с подадено първо по ред наддавателно предложение с вх.№С250009-000-0432582/18.07.2025г. в 16:00ч. Видно от Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване от 28.07.2025г. лицето е внесло в срок депозит за участие в търга и е с предложена цена в размер на *** лв. Комисията е установила, че в направеното наддавателно предложение липсва реквизит, съгласно чл.251, ал.З от ДОПК, а именно не е посочен електронен адрес, поради което направеното предложение е обявено за нередовно на основание чл.251, ал.З, т. 1 от ДОПК и жалбоподателя не е допуснат да участва в класирането. С Обявление с изх. №0250009- 118-0000715/28.07.2025г. към Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване №0250009-102-0002203/28.07.2025г. е обявен класираният на 1-во място купувач на вещта.

Недоволен от тези действия по проведената публична продажба на лекият автомобил, жалбоподателя е подал жалба до директора на ТД на НАП-Пловдив в срока по чл.256, ал.1 от ДОПК.

С оспореното в настоящото производство Решение № 216/ 08.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, е оставена без разглеждане жалбата с вх.№Ж-16-441/01.08.2025г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от Ю. Р. М. е [ЕГН] от [населено място] [адрес], [община], [област], срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в извършване на публична продажба, чрез търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение с изх. №С250009-111-0002043/12.06.2025г. по изпълнително дело №[номер]/[година] по описа на ТД на НАП Пловдив, офис [област], като недопустима и е прекратено производството по нея.

В мотивите към решението са изложени съображения относно недопустимостта на жалбата, като административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.256, ал.1 от ДОПК, съгласно която, извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. В мотивите е изложен довод, че съгласно чл.251, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията. В ал.2 на същата разпоредба е посочено, че предложението заедно с документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена, и нотариално заверено пълномощно за участие в търга, когато предложението се прави от упълномощен представител, се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (име/наименование, адрес, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) и подпис. Съгласно чл.251, ал. 3 от ДОПК при търг с тайно наддаване "Предложението трябва да съдържа: 1. данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ), адрес за кореспонденция, електронен адрес и банкова сметка, по която да се върне внесеният депозит; 2. вещта, за която се прави предложението; 3. предлаганата цена; 4. отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.; 5. подписа на предложителя."

Посочено е в административния акт, че в настоящият случай жалбоподателят е отстранен до участие в търга, поради нередовност на наддавателното му предложение. Посочено е още, че не е спорно, че в предложението на жалбоподателя липсва електронен адрес, т.е. един от елементите по чл.251, ал.З, т.1 от ДОПК. Доколкото в чл.251, ал.З от ДОПК законодателят е използвал думата "трябва", то следва да се приеме, че нормата е императивна и липсата на което и да е от изброените води до нередовност на предложението, което като последица води до отстраняване на съответния участник. Според чл.252, ал.З от ДОПК предложенията, които не отговарят на изискванията на чл. 251,. ал. 2 и ал.З от ДОПК се считат за нередовни.

Изложен е довод, че съгласно разпоредбата на чл.256, ал.1 от ДОПК - "Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия“. Посочено е, че видно от законодателна уредба е, че предложената от недопуснатия участник цена не може да се приеме за наддавателна такава, а също така и, че не са налице и данни спечелилият участник да не е имал право да участва в търга. Субект на право на оспорване е участникът в търга съобразно ясно посочени предпоставки - който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия. Горестоящият орган е счел, че жалбоподателят не попада в обхвата на лицата с право на жалба, според специалната разпоредба, който извод произтича от текста на всички алинеи от нормата.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл.266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено в изискуемата се писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, реквизити. Следва да се посочи, че е спазен и срокът за произнасяне от директора на ТД на НАП – Пловдив, регламентиран в чл.267, ал.2 от ДОПК, съгласно която, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение. В случая жалбата е постъпила в ТД на НАП – Пловдив на 01.08.2025 год., а решаващият орган се е произнесъл с оспореното решение на 08.08.2025 година.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е материално законосъобразно, постановено при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, поради следните съображения:

Съгласно чл.251, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията. В ал.2 на същата разпоредба е посочено, че предложението заедно с документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена, и нотариално заверено пълномощно за участие в търга, когато предложението се прави от упълномощен представител, се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (име/наименование, адрес, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) и подпис.

Съгласно чл.251, ал. 3 от ДОПК при търг с тайно наддаване "Предложението трябва да съдържа: 1. данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ), адрес за кореспонденция, електронен адрес и банкова сметка, по която да се върне внесеният депозит; 2. вещта, за която се прави предложението; 3. предлаганата цена; 4. отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.; 5. подписа на предложителя."

В настоящият случай е видно от представените доказателства по делото, че жалбоподателят е отстранен до участие в търга, поради нередовност на наддаватслното му предложение. Не е спорно, че в предложението па жалбоподателя липсва електронен адрес, т.е. един от задължителните елементи по чл.251, ал.З, т.1 от ДОПК. Доколкото в чл.251, ал.З от ДОПК законодателят е използвал думата "трябва", то следва да се приеме, че нормата е императивна и липсата на което и да е от изброените води до нередовност на предложението, което като последица води до отстраняване на съответния участник. Според чл.252, ал.З от ДОПК предложенията, които не отговарят на изискванията на чл. 251,. ал. 2 и ал.З от ДОПК се считат за нередовни.

Съгласно чл.256, ал.1 от ДОПК, извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия, като съгласно ал.2 на същия текст, жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл.266 - 268 от ДОПК. От това следва, че по силата на цитираната разпоредба, процесуално легитимиран да оспори извършената продажба чрез търг, по реда на чл.266 – чл.268 от ДОПК, т.е. пред директора на компетентната териториална дирекция, е единствено участник в търга и то не всеки участник, а само от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия продажба чрез търг. Казано по друг начин, субект с право на оспорване е участникът в търга, съобразно ясно посочените предпоставки – такъв, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и когато предложената от този участник цена е следваща цената на обявения за спечелил участник. В случая, правилно с оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата против извършената продажба чрез търг с тайно наддаване е квалифицирана като недопустима, т.к. жалбоподателят не попада в обхвата на лицата с право на жалба според специалната разпоредба, който извод произтича от текста на всички алинеи от нормата. Ю. Р. М. не е активно легитимиран да обжалва резултатите от търга по реда, т.е. извършената продажба чрез търг, съгласно чл.256, ал.1 и по реда на чл.266 – чл.268 от ДОПК, тъй като въобще няма качеството на участник в търга, а още по-малко на такъв, който да отговаря на посочените по-горе предпоставки.

На следващо място, текстът на чл.256, ал.1 от ДОПК действително не предпоставя разширително тълкуване, като нормата е специална и съответства, т.е. приложима е само по конкретно производство – обжалване на извършена продажба чрез търг и с оглед на това, Ю. М., е изведен от обхвата на лицата с право да оспорват резултата от проведен търг, респ. да обжалват извършената продажба чрез търг.

Разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, към която чл.256, ал.2 от ДОПК препраща, е само относно реда за разглеждане на жалбата, т.е. препращането е относно това - до кой компетентен орган следва да се подаде жалбата, в какъв срок следва да се произнесе този орган, с какъв акт се произнася и какво може да постанови с този акт, но разпоредбата не препраща относно срока за обжалване, както и не препраща относно кръгът на активно легитимираните да обжалват резултатите от проведения търг лица, респ., извършената продажба чрез търг. Нормата на чл.256, ал.1 от ДОПК е императивна и определя като активно легитимирано лице, което единствено притежава право на жалба срещу извършената продажба чрез търг, само участник в търга, който отговаря на посочените по-горе условия. След като е установено по категоричен начин, че жалбоподателят не е такъв участник, то същия и не притежава право на жалба срещу извършената продажба.

От всичко изложено по-горе следва изводът, че жалбата, подадена от Ю. Р. М. с адрес: [населено място], [община], [област] против Решение № 216/ 08.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и недоказана, поради което, като такава, същата следва да бъде от отхвърлена с решението по настоящото дело.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая, дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в минимално регламентирания размер от 100 лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.268, ал.2, във вр. с ал.1 от ДОПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Р. М. с адрес: [населено място], [община], [област] против Решение № 216/ 08.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане негова жалба вх.№Ж-16-441/01.08.2025г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, в офис [област] срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в извършване на публична продажба, чрез търг с тайно наддаване обявен със Съобщение с изх. №С250009-111-0002043/12.06.2025г. по изпълнително дело №[номер]/[година] по описа на ТД на НАП Пловдив, офис [област], като недопустима и е прекратено производството по нея.

ОСЪЖДА Ю. Р. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [община], [област], да заплати на Национална агенция за приходите, с административен адрес: [населено място], [улица], разноски по делото, в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се връчи или изпрати на страните.