РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. К., 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245100600042 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 80/22.12.2023 год., постановена по Н.о.х.дело № 914/2023
год., К.йският районен съд е признал подсъдимата М. Х. Х. от гр.К. за
виновна в това, че на 17.02.2023 год. в гр.К. пред нотариус противозаконно си
послужила с официален документ - лична карта № */19.04.2022 год. на името
на Б.С.А., издадена за друго лице - Б.С.А. от гр.К., с цел да заблуди
длъжностно лице - М. Д., нотариус в район PC - К. с peг. № ***, и
извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.318
от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от
наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева, която да заплати на Държавата в полза на
съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд - К.. Със същата
присъда К.йският районен съд е признал и подсъдимия А. Е. Х. от гр.К. за
виновен в това, че на 17.02.2023 год. в гр.К., чрез използване на неистински
частен документ - „Пълномощно“ от 17.02.2023 год., с упълномощител Б.С.А.
1
и упълномощен А. Е. Х., с удостоверен подпис от нотариус М. Д., нотариус в
район PC - К. с per. № ***, привидно подписан от Б.С.А., направил опит да
получи от „И.“ АД - клон К. без правно основание чуждо движимо имущество
– пари, в размер на 7 988.48 лева, собственост на Б.С.А. от гр.К., с намерение
да ги присвои, като изпълнителното деяние не е довършено, поради
независещи от дееца обстоятелства, поради което и на основание чл.212 ал.1,
във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца, изпълнението на което е отложил
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите М. Х. Х. и А. Е.
Х. да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР – К. сумата в размер на 95
лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
служебно назначения защитник на подсъдимия А. Е. Х. от гр.К. - адв.А. Ю. от
АК – К.. В жалбата се твърди, че след постановяване на присъдата от
първоинстанционния съд защитникът на подсъдимия Х. забелязал, че
последния прави странни движения, като на въпроса на защитника защо се
държи така, подс.Х. отговорил, че не е добре с главата. По този повод
защитникът на подсъдимия Х. поискала и последния й представил експертно
решение на ТЕЛК, от което се установявало, че подс.Х. е освидетелстван с
трайна неработоспособност 75 %, с водеща диагноза „Лека умствена
изостаналост, няма нарушение или е налице минимално нарушение на
поведението“. С оглед на това, с жалбата прави искане за назначаване във
въззивното производство на съдебна психиатрична експертиза на подс.Х., с
поставени в същата задачи. Сочи в жалбата си, че ако от исканата експертиза
се констатира невменяемост на подс.А. Х., по силата на която същият не може
да носи наказателна отговорност, то следва обжалваната присъда да бъде
отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подс.Х. да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК. С жалбата си прави
искане за отмяна на присъдата и в частта й, с която подс.А. Х. е осъден да
заплати солидарно с подсъдимата М. Х. на направените на досъдебното
производство разноски, в размер на 95 лв. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция жалбодателят поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В последната си дума подс.А. Х. изразява становище, че е
2
доволен от присъдата на първоинстанционния съд.
Подсъдимата М. Х. Х. от гр.К., която не е обжалвала
първоинстанционната присъда, в съдебно заседание пред въззивната
инстанция заявява, че е доволна от присъдата на първоинстанционния съд; а
служебно назначеният й защитник – адв.С. С. от АК – К., изразява становище,
че жалбата на защитника на подс.Х. е основателна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна, тъй като единственото посочено в
нея съображение е, че подс.Х. евентуално страда от психично заболяване,
което му е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, но от заключението на назначената в хода на
въззивното съдебно следствие съдебно - психиатрична експертиза се
установява, че подс.А. Х. е вменяем и наказателноотговорен. Намира
присъдата на първоинстанционния съд за правилна – мотивирана и
законосъобразна, поради което предлага същата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано за подаването й лице,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения
срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на всеки от
подсъдимите А. Е. Х. и М. Х. Х. обвинение. Проведено е било съкратено
съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл.371 т.2, във вр. с чл.372
ал.4 и чл.373 ал.2 от НПК, при което всеки от подсъдимите Х. и Х. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като във
въззивното производство са събирани нови доказателства, свързани с
вменяемостта на подс.А. Х. – назначена и извършена е съдебно -
психиатрична експертиза на подс.Х.. Въз основа на събраните на досъдебното
производство доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд
3
е приел за установено следното:
Подсъдимата М. Х. Х. е родена на **.**.**** год. в гр.П., като живее в
гр.К.. Има завършено основно образование, не работи, омъжена е, не е
осъждана.
Подсъдимият А. Е. Х. е роден на **.**.**** год. в гр.К., където живее
постоянно. Има завършено начално образование, не работи, не е женен, не е
осъждан.
Двамата подсъдими са роднини по сватовство. Подс.А. Х. съжителствал
със св.Б.А. през периода 2017 год. – м.август 2022 год., като от съвместното
им съжителство имали родени две деца. След раздялата им св.Б.А. се
преместила да живее в с.П., общ.К..
При неустановени обстоятелства документ за самоличност - лична
карта с № * на името на Б.А., останала у подс.А. Х.. На същия било известно,
че на името на св.Б.А. в банкова сметка в банка „И.“ АД има пари в размер на
около 8 000 лева, които той имал намерение да изтегли в своя полза.
На 17.02.2023 год. подс.А. Х. и подс.М. Х. отишли при нотариус М. Д. с
цел да изготвят пълномощно от името на св.Б.А., която да упълномощи
подс.А. Х. да изтегли нейните пари от банката. След изготвяне на писмено
пълномощно с упълномощител Б.А. и упълномощен - подс.А. Х., пред
нотариус Д. се явила подс.М. Х., която се представила за Б.А., показала лична
карта с № * на името на Б.А. и потвърдила пред нотариуса, че тя е посоченото
в личната карта лице, като се подписала в качеството на упълномощител в
пълномощно от 17.02.2023 год. вместо нея. Нотариус М. Д. поставила щемпел
на пълномощното и с това удостоверила, че подписът върху документа е
положен от Б.С.А., като упълномощител.
Съгласно пълномощното, привидно подписано от Б.А., подс.А. Х. бил
упълномощен да представлява Б.А. пред „И.“ АД и да оперира без
ограничение със сумите по срочните влогове/депозити в банката и със сумите
по всички нейни сметки в банката, като извършва всякакви операции със
същите, вкл. да нарежда и получава преводи, да внася, тегли неограничено,
прехвърля, получава информация, удостоверения, извлечения и т.н.
На 17.02.2023 год. Б.А. не е била в гр.К., не се е явявала пред нотариус
М. Д. и не е била съгласна да упълномощава А. Х. същия да получи нейните
пари. Св.М. Д. е заемала длъжността „нотариус“ в района на PC - К., с peг. №
4
*** на Нотариалната камара. Лична карта с № * е била издадена на 19.04.2022
год. на Б.С.А. и към 17.02.2023 год. същата е била валидна, а към 17.02.2023
год. подс.М. Х. е притежавала валидна лична карта с № *, издадена на
25.07.2017 год.
На 17.02.2023 год. подс.А. Х. и подс.М. Х. отишли в клона на „И.“ АД в
гр.К., на ул.„С.К.“ №*. Подсъдимият Х. се срещнал със служителката на
банката М.А., на която представил гореспоменатото пълномощно и заявил, че
иска да тегли пари от банковата сметка на Б.А.. Св.А. поискала да се яви и
упълномощителката, съгласно вътрешните правила на банката. Пред нея
дошла и подс.М. Х., като св.А. поискала лична карта от подсъдимата, която
представила лична карта № *, издадена на името на Б.А.. Св.М.А. се
усъмнила в редовността на личната карта, поради несходство на образа и
попитала подсъдимата дали тя е Б.А., като след неколкократни запитвания
подс.Х. напуснала банката. Св.И.Х. също се запознал със случая и се обадил
на ЕЕН 112, като уведомил дежурния в РУ - К.. На място пристигнал
полицейският служител - св.Х., на когото св.Х. предал личната карта на
името на Б.А. и посоченото пълномощно. Преди пристигане на полицейските
служители подсъдимите си тръгнали.
Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно -
почеркова експертиза, подписът от името на Б.С.А. срещу графа
„Упълномощител“ в Пълномощно peг.№ 456/17.02.2023 год. е положен от
подс.М. Х..
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
самопризнанието на подсъдимите А. Е. Х. и М. Х. Х., направено в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд, при
което всеки от тях е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти; от събраните на досъдебното производство
гласни доказателства, установени чрез гласните доказателствени средства –
обясненията на подс.А. Е. Х. и подс.М. Х. Х., дадени на досъдебното
производство пред орган по разследването; показанията на свидетелите М.А.,
М. Д. – Т., И.Х., Д. Х., М.М. и Б.А., дадени на досъдебното производство пред
орган по разследването; както и от писмените доказателства, приобщени от
първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния
5
ред – писменото заключение на вещото лице В.Г. по извършената на
досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза – Протокол №
101/26.05.2023 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от
06.06.2023 год., ведно с приложен фотоалбум към него; Пълномощно с рег. №
456/17.02.2023 год., заверено от нотариус М. Д.; Справки за съдимост на
подсъдимите А. Х. и М. Х.; Характеристични справки на подсъдимите, и др.,
които гласни и писмени доказателства изцяло подкрепят самопризнанията на
подсъдимите А. Х. и М. Х., както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
При така установената по безспорен начин и от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че всеки от
подсъдимите М. Х. Х. и А. Е. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, както следва: подсъдимата М. Х. Х. – на
чл.318 от НК, тъй като на 17.02.2023 год. в гр.К. пред нотариус
противозаконно си послужила с официален документ - лична карта №
*/19.04.2022 год. на името на Б.С.А., издадена за друго лице - Б.С.А. от гр.К.,
с цел да заблуди длъжностно лице - М. Д., нотариус в района на PC – К. с peг.
№ ***, и извършеното не съставлява по-тежко престъпление; и подсъдимият
А. Е. Х. – на чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 17.02.2023
год. в гр.К., чрез използване на неистински частен документ - „Пълномощно“
от 17.02.2023 год., с упълномощител Б.С.А. и упълномощен А. Е. Х., с
удостоверен подпис от нотариус М. Д., нотариус в район PC - К. с peг. № ***,
привидно подписан от Б.С.А., направил опит да получи от „И.“ АД - клон К.
без правно основание чуждо движимо имущество – пари, в размер на 7 988.48
лева, собственост на Б.С.А. от гр.К., с намерение да ги присвои, като
изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от дееца
обстоятелства, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен
извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод,
първоинстанционният съд се е позовал на признанието от всеки от двамата
подсъдими на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които
го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от
настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем,
спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните,
както няма спор и относно авторството на деянието на всеки от двамата
6
подсъдими, времето, мястото и начинът на извършването му, формата на
вината и правната квалификация на същото, като оплакванията на
жалбодателя по същество касаят вменяемостта и наказателната отговорност
на подсъдимия А. Е. Х..
Обосновано и в съответствие с материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че престъплението по чл.318 от НК е
осъществено от подс.М. Х. от обективна страна. Това е така, тъй като е
безспорно установено от събраните по делото доказателства, че на
инкриминираните дата и място – на 17.02.2023 год. в гр.К., подс.М. Х. си
послужила пред нотариус М. Д. – Т. с официален документ – лична карта,
издадена за друго лице – Б.А., при заверяване на инкриминираното
пълномощно, с което привидно Б.А. упълномощава подс.Х. с посочените в
пълномощното права, вкл и с правото да тегли парични суми и да се
разпорежда с наличните средства по банковите й сметки. Правилни са и
направените от първоинстанционния съд изводи относно съставомерните
елементи на посоченото престъпление от обективна страна – че нотариусът е
длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.93 т.1, б.„б“ от НК; както и че
съгласно разпоредбата на чл.93 т.5 от НК личната карта е официален
документ - издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга
на службата му, съгласно правилата на Закона за българските лични
документи. Личната карта, издадена за друго лице – Б.А., е ползвана от
подс.М. Х. противозаконно, в нарушение на разпоредбата на чл.11 от ЗБЛД,
съгласно която никой няма право да използва български личен документ на
друго лице, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Извършеното от подс.М. Х. деяние не съставлява по-тежко престъпление.
Подсъдимата М. Х. е осъществила престъплението по чл.318 от НК и от
субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Това е така,
тъй като несъмнено подс.Х. е съзнавала, че на инкриминираните дата и място,
пред нотариус Д. си е послужила с официален документ – лична карта,
издадена за друго лице /Б.С.А./. Налице е и специалната изискуема от закона
цел за извършване на деянието, а именно – с цел да заблуди длъжностното
лице /нотариус М. Д./, че тя е Б.А., която упълномощава подс.Х. с вписаните в
пълномощното права.
7
Изцяло споделими са и изводите на първоинстанционният съд за
осъществяване от подсъдимия А. Х. на престъплението по чл.212 ал.1, във вр.
с чл.18 ал.1 от НК от обективна страна. Така, по несъмнен начин се
установява от събраните по делото доказателства, че на 17.02.2023 год.
подсъдимият А. Х. посетил офис на банка „И.“ АД в гр.К. и използвайки
неистински частен документ - пълномощно с peг.№ 456/17.02.2023 год., с
упълномощител Б.С.А. и упълномощен - А. Е. Х., поискал да получи пари от
сметката на Б.А., които към тази дата възлизали в размер на 7 988.48 лв., като
чрез представяне на посочения неистински частен документ се опитал да
заблуди св.М.А., че е редовно упълномощен от собственика на сметката и
парите, и има правото да ги получи. Установено е по делото, че парите в
размер на 7 988.48 лв. били собственост на св.Б.А. и тя не е давала съгласие
или упълномощавала някого другиго да ги получи от банката. Частният
документ - пълномощно с рег.№ 456/17.02.2023 год., е неистински, тъй като
му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на св.Б.А.,
без такова изявление действително да е направено от посочената свидетелка,
а е направено от друго лице – подс.М. Х., видно от заключението на вещото
лице по извършената съдебно – почеркова експертиза, съгласно което
подписът от името на Б.С.А. срещу графа „Упълномощител“ в Пълномощно
peг.№ 456/17.02.2023 год. е бил положен от подсъдимата М. Х.. Деянието на
подс.Х. е останало във фазата на опита, тъй като не е било довършено, поради
независещи от дееца обстоятелства, стоящи вън от волята му, а именно -
банковата служителка е поискала присъствието на упълномощителката,
съгласно вътрешните правила на банката, и при проверка на личната карта
установила, че лицето, което представя личната карта на св.Б.А., е друго
лице, а не вписаното като упълномощител в пълномощното такова, поради
което подс.Х. не изтеглил и не получил пари от банковата сметка на св.А. в
„И.“ АД.
Обосновано първоинстанционният съд е намерил, че престъплението по
чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК е осъществено от подс.Х. и от
субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия Х. е
обективиран в поведението му – безспорно подсъдимият е съзнавал, че
използва неистински частен документ /пълномощно, на което е придаден вид,
8
че изхожда от името на Б.А., без това да е така в действителност/; съзнавал е,
че не е надлежно упълномощен от титуляра на сметката в банка
„Инвенстбанк“ АД – Б.А., да се разпорежда с паричните средства по сметката
й, вкл. и да тегли и получава същите, въпреки което направил опит чрез
използването на този неистински документ да получи от банката чуждо
движимо имущество /пари в размер на 7 988.48 лв./, собственост на Б.А./, с
намерение да ги присвои.
Във връзка с осъществяване на вмененото на подсъдимия А. Х.
престъпление по чл.212 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК от обективна и
субективна страна, следва да се посочи още следното: по повод изложените
във въззивната жалба на защитника на подс.А. Х. оплаквания относно
евентуалната негова невменяемост и наказателна неотговорност, в хода на
въззивното съдебно следствие е назначена и извършена съдебно-
психиатрична експертиза на същия подсъдим. От писменото заключение на
вещото лице Д. Д. по така извършената експертиза се установява, че
подсъдимият А. Е. Х. страда от „Лека умствена изостаналост“, като същият не
се води на диспансерен отчет в ДПБ – К.. Установява се също от
заключението, че по време на извършване на деянието А. Х. е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че
направеното във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред
въззивния съд оплакване на защитника на подсъдимия Х. в тази връзка е
изцяло неоснователно.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимите
М. Х. и А. Х. по вид, размер и начин на изтърпяване, първоинстанционният
съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях
обстоятелства, както следва: за подс.М. Х. – смекчаващи: степента на
обществена опасност на деянието – типична за престъплението, степента на
обществена опасност на дееца - занижена, заради липсата на предходни
осъждания, както и направеното още на досъдебното производство
самопризнание, и по същество липсата на отегчаващи отговорността й
обстоятелства; и за подс.А. Х. – смекчаващи: степента на обществена
опасност на деянието – типична за престъплението, направеното още на
досъдебното производство самопризнание за част от повдигнатото му
обвинение (извън одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно
9
следствие пред първата инстанция); и отегчаващи – недобрите му
характеристични данни по местоживеене и подбудите за извършване на
деянието – незачитане правото на чужда собственост.
Правилно и в съответствие с разпоредбите на материалния закон
първоинстанционния съд е приел, че по отношение на подс.М. Х. са налице
предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.78а от НК, т.е. за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Това е така, тъй като подсъдимата Х. не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК; от
престъплението няма причинени имуществени вреди, което да подлежат на
възстановяване, и за това престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” до две години или „пробация”, или „глоба“ от 100 до
300 лв. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението
на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице
престъпление е задължително и няма алтернатива. При това положение, и
съобразявайки посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че на
същата следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в
абсолютно минималния предвиден в закона размер от 1 000 лв.
Що се отнася до подс.А. Х., то въз основа на отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът е приел, че на същия
следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а
именно – наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, и при
приложението на чл.58а ал.1 от НК съдът е намалил така определеното
наказание „лишаване от свобода“ с 1/3, като е наложил на подс.Х. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца. Първоинстанционният съд е
намерил, че с оглед наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, както и
с оглед възможността на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ и изолирането му от обществото, изпълнението на
10
така наложеното такова наказание на подсъдимия следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на всеки от
подсъдимите М. Х. и А. Х. наказания по вид, размер и начин на изтърпяване
са необходими и достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита всеки от тях към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително -
възпиращо спрямо него и възпитателно - предупредително спрямо другите
членове на обществото, като същите отговарят на характера и тежестта на
извършеното от всеки от двамата подсъдимите престъпление, на
обществената опасност на деянието и на дееца, и са съобразени със
смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от тях обстоятелства, т.е.
същите не са явно несправедливи. Обоснован и съобразен с материалния
закон е и изводът на първоинстанционния съд за липсата на такива
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подс.Х.
обстоятелства, които да обусловят приложението на разпоредбите на чл.55 от
НК, респ. на чл.58а ал.4 от НК.
Жалбата на защитника на подс.А. Х., обаче, е основателна досежно
неправилността на първоинстанционната присъда в частта й, с която и
двамата подсъдими - М. Х. и А. Х., са осъдени да заплатят на основание
чл.189 ал.3 от НПК солидарно по сметка на ОД на МВР – К. направените на
досъдебното производство разноски в размер на 95.00 лева. Това е така, тъй
като освен в определените от закона случаи солидарност между двама или
повече длъжници възниква само ако е уговорена, съгласно разпоредбата на
чл.121 от ЗЗД. В случая очевидно такава солидарност между двамата
подсъдими за заплащане на направените по делото разноски не е уговорена.
Не е определена такава солидарност между тях и съгласно разпоредба на
закон, доколкото в случаите на непозволено увреждане /деликт/, каквото по
съществото си представлява дадено престъпление, при което са причинени
вреди, отговарят солидарно лицата, които са го причинили, съгласно чл.53 от
ЗЗД. В настоящият случай, обаче, не са налице няколко лица, които да са
причинили непозволено увреждане, тъй като на подсъдимите М. Х. и А. Х. не
са повдигнати обвинения за извършено в съучастие престъпление, при което
да са причинени вреди. Освен това, вън от вниманието на
първоинстанционния съд е останало обстоятелството, че направените на
11
досъдебното производство разноски в размер на 95 лв. представляват
определено и изплатено възнаграждение на вещото лице, извършило на
досъдебното производство съдебно - почеркова експертиза, касаеща само
обвинението за извършено престъпление по чл.318 от НК, повдигнато на
подс.М. Х.. Все в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.189 ал.3,
изр.последно от НПК, съгласно което когато осъдените са няколко, съдът
определя частта /от разноските/, която всеки от тях трябва да заплати. Или, от
изложеното следва да се направи извода, че подс.А. Х. не дължи заплащане
на направени на досъдебното производство разноски, доколкото няма такива,
направени във връзка с престъплението, за извършването на което му е
повдигнато обвинение. Посоченото налага обжалваната присъда да бъде
изменена, като бъде отменена в частта й, с която на основание чл.189 ал.3 от
НПК подсъдимият А. Е. Х. е осъден да заплати солидарно с подсъдимата М.
Х. Х. по сметка на ОД на МВР – К. направените на досъдебното производство
разноски, в размер на 95.00 лв. Респ. правилно, с оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е възложил в
тежест на подс.М. Х. заплащането на направените на досъдебното
производство разноски в размер на 95.00 по сметка на органа, който ги е
направил – ОД на МВР – К..
С оглед изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение
на обжалваната присъда в частта й относно осъждането на подс.А. Х. да
заплати солидарно с подс.М. Х. направените на досъдебното производство
разноски, в останалата й част присъдата на първоинстанционния съд е
правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимите наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена в тази й част.
При този изход на делото, следва подс.А. Е. Х. да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – К. направените в хода на въззивното
производство разноски по делото, в размер на 139.95 лв., представляващи
разноски за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно –
психиатричната експертиза.
Водим от горното, и на основание чл.334 т.3 и чл.334 т.6, във вр. с чл.
12
338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 80/22.12.2023 год., постановена по Н.о.х.дело №
914/2023 год. по описа на К.йския районен съд, като я ОТМЕНЯ в частта й,
с която А. Е. Х. от гр.К., с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – К. солидарно с М. Х. Х. от гр.К., с ЕГН **********,
направените на досъдебното производство разноски, в размер на 95.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА А. Е. Х., с постоянен адрес – гр.К., бул.„Б.“ № *, вх.„*“, ет.*,
ап.*, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. сумата в
размер на 139.95 лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13