Решение по дело №1145/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260091
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20204340101145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       

 

                   гр. Троян,  02.07.2021 година

 

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                  първи състав

на осми юни                                                                  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 1145 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев – управител, против М.Н.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 825/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

  Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на  Договор за кредит „Бяла карта“ № 431769, сключен на 22.05.2015г. между „Аксес Файнанс” ООД и М.Н.М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Аксес Файнанс” ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД по силата на Приложение № 1 от 29.10.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016 година. Не е посочено длъжникът да е бил уведомяван за извършената цесия. Ищецът е направил искане посоченото уведомление да бъде връчено на ответницата с исковата молба, като е приложил уведомление за извършената цесия, което е представил с исковата молба.

В молбата се твърди, че по силата на посочения договор  „Аксес Файнанс” ООД  е предоставил на ответницата револвиращ кредит в размер на 500.00 лева- главница, под форма на разрешен кредитен лимит. Със сключен между страните анекс от 26.05.2016г. се твърди, че кредитният лимит бил увеличен на 700.00 лв.

В ИМ се твърди, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото й задължение станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.04.2019 г.

Твърди се, че ответницата дължи   към момента на предявяване на иска сумата от 698.87 лв.- непогасена главница. Претендира се договорна лихва в размер на 474.51лв. за периода от 29.05.2015г. до  до 06.04.2019 г. 

В молбата се сочи, че върху неплатеното главно задължение е начислена лихва за забава, която се претендира в общ размер 98.38 лева за периода от 07.04.2019 г. до 28.09.2020 г.

Ищецът претендира и неустойка в размер на 250.33лв. за непредставено обезпечение чрез поръчителство, както и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лв.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на М.Н.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, наличието на вземане на  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ****** за сумата 696.87 / шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 431769, сключен на 22.05.2015г. между „Аксес Файнанс” ООД и М.Н.М.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 474.51 /четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2015г. до 06.04.2019г.; сумата 98.38 /деветдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 07.04.2019г. до 28.09.2020г.; сумата 250.33 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата 197.50 лв. -  такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

 Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е   представила отговор в указания едномесечен срок чрез пълномощника си адв.В.Г. от ЛАК, който  е взел становище за неоснователност на предявения иск.

 Адв.Г. е посочил, че в ИМ не се твърди, нито са представени доказателства, че ответницата е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Релевирал е възражение за нищожност на клаузи на договора за кредит и е поискал от съда да прогласи нищожността на клаузите за размера на договорната лихва и уговорената неустойка и такси поради противоречието им със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.

Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а на ответницата да бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.Йордан Методиев, с която е поискано делото да бъде гледано в отсъстие на ищеца. Направено е изявление за оттегляне на иска в частта на претендираната неустойка и такса разходи. С оглед на което и съдът с протоколно определение в първото проведено с.з. е прекратил производството в частта за сумата 250.33 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата 197.50 лв. -  такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. В посочената писмена молба е взето становище по същество на спора и е поискано предявения иск да бъде уважен и на ищеца да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство.

За ответницата М.Н.М.  в съдебно заседание се явява пълномощникът й адв.В.Г. ***, който прави искане да  бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като на ответницата бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство. В представена по делото писмена защита адв.Г. е развил подробни доводи и правни аргументи в подкрепа на възраженията си.

                Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното   ч.гр.д.  № 825/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 12.10.2020 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С разпореждане № 260200 от 13.10.202г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната неустойка в размер на 250.33 лв. и за сумата 197.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

След като заповедният съд е уважил частично заявлението, е  издал заповед за изпълнение на парично задължение № 260041 от 13.10.2020 г.,  с която е разпоредено на М.Н.М., ЕГН **********, с постоянен  и настоящ адрес: *** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, **** със седалище и адрес на управление: ******, етаж 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев - управител, пълномощник главен юрисконсулт И.К.Т., сумата 696.87 – шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 431769, сключен на 22.05.2015г. между „Аксес Файнанс” ООД и М.Н.М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Аксес Файнанс” ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 474.51 – четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2015г. до 06.04.2019г.; сумата 98.38 – деветдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки, представляваща законна лихва за периода от 07.04.2019г. до 28.09.2020г.; сумата 34.35 – тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки, представляваща разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 50.00 - петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения законов срок е постъпило възражение срещу  издадената заповед за изпълнение от длъжника М., поради което съдът е  указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

           Видно е от представения договор за кредит „БЯЛА КАРТА“ ( л.9-13), че на   22.05.2015 г. ответницата М.Н.М., като кредитополучател, е сключила договор за кредит „Бяла карта" № 431769 с кредитодател „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК *********, с който страните са уговорили ответницата да получи сумата от 500.00 лева под формата на револвиращ кредит. Кредитът е сключен при  фиксиран годишен лихвен процент 43.2% и ГПР на заема 45.9 %. Представен е анекс към договора,  сключен на 26.05.2016 г. С анекса страните по основния договор за уговорили, че кредитния лимит е увеличен на 700.00лв.

По искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, като с отговора на ИМ ответницата също е поискала вещото лице да отговори на поставени от нея въпроси. След изслушване на заключението съдът  е допуснал допълнителни задачи.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и изготвено от специалист, притежаващ съответната компетентност, се установява, че с платените от ответницата суми в полза на първоначалния кредитор „Аксес Файнанс" ООД, които са общо в размер на 7353.40 лв., са погасени, както следва:  главница- 4 044.22 лв.; лихва- 469.52 лв.; неустойка за неизпълнение -2 102.16 лв. и разходи за действия по събиране на задълженията- 737.50 лв.

Това се потвърждава и от представените документи и справки, както от ищеца, така и от първоначалния кредитор „Аксес Файнанс" ООД.

С молба с вх. № 261442 от 19.05.2021 г. ищецът е представил по делото 44 броя вносни бележки и справка по договор за кредит с № 431769/22.05.2015 г., предоставени му от цедента „Аксес Файнанс" ООД. Ищецът е представил и справка изготвена въз основа на информацията от неговата система.

В точка четири на молбата си ищецът уточнява, че не е получавал плащания от ответницата, че ответницата е извършила всички плащания в полза на „Аксес Файнанс" ООД преди цедиране на задължението и че това се установявало от представените документи и извлечения.

С молба с вх. № 261414 от 18.05.2021 г. „Аксес Файнанс" ООД е представил по делото 44 броя заверени копия на вносни бележки, изкарани от Интернет банкирането на „Аксес Файнанс" ООД за извършени от ответницата плащания за погасяване на задължения по Договор за кредит „Бяла Карта", и че за последните 4 плащания не може да представи документи с оглед факта, че плащанията са извършени на каса на ИзиПей.

Видно от вносните бележки, основанието на плащанията които е извършила ответницата са „погасяване на кредит", окончателно погасяване", „захранване на сметка", „вноска по бяла карта".

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит  и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Ответницата М. не оспорва  активната легитимация на ищеца като цесионер на вземанията на Аксес Файнанс" ООД.

По делото не се спори, че между  Аксес Файнанс" ООД и М.Н.М.  е сключен договор за кредит „БЯЛА КАРТА“   на 22.05.2015 г., по силата на който „Аксес Файнанс" ООД  се е задължил да предостави на М.Н.М. револвиращ кредит в размер на 500.00 лева , а със сключения анекс от 26.05.2016г.  страните по основния договор за уговорили, че кредитния лимит е увеличен на 700.00лв

Спорни  между страните са обстоятелствата дали е получена сумата, предмет на договора за кредит от ответницата и по какъв начин.

Съдът споделя доводите на адв.Г.-пълномощник на ответницата, че в производството не се доказа от ищеца, че заемната сума(първоначално 500.00 лв., в последствие увеличена на 700.00 лв.) е усвоена от ответницата чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Viza с банков превод, в брой или по друг някакъв начин.

 В проведено съдебно заседание на 08.06.2021 г. назначеното по делото вещо лице по ССчЕ направи следните уточнения: „От представените справки не става ясно какъв е начина, по който са били получени сумите, но предвид това, че става въпрос за договор за издаване на кредитна карта, би следвало те да са получени по банков път чрез теглене от кредитната карта, като не мога да посоча сумите, които тя е изтеглила...За изясняване на въпроса би следвало да разполагаме с разпечатка на кредитната сметка на ответницата, от където ще бъде видно на коя дата и каква сума е получила, какво е било погасяването по кредита и какво е било усвояването. Такова извлечение от кредитната сметка няма по делото“.  

С оглед допуснатата допълнителна ССчЕ съдът задължи ищеца и третото неучастващо лице – цедента Аксес Файнанс" ООД да представят извлечение от счетоводния си регистър по аналитичната партида на ответницата и всички счетоводни документи  и извлечения, касаещи процесните вземания. След получаване единствено на справките, които и първоначално са били предоставени на вещото лице, то отговор на основния въпрос – сума в какъв размер е получила ответницата , не може да бъде даден от вещото лице.

                С оглед на което остава недоказано твърдението на ищеца за предоставяне от страна на заемодателя Аксес Файнанс" ООД на ответницата М.Н.М. заем в размер на 700.00 лева.

С молба по делото с вх. № 261176/16.04.2021 г. по описа на PC - Троян ищецът е оттеглил претендираните искове за неустойка в размер на 250.33 лв. и за разходи и такси за извънсъдебио събиране в размер на 197.50 лв., което е във връзка с дадените указания на съда поради това, че същите не са част от вземанията по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и с оглед обстоятелството, че с разпореждане от 13.10.2020 г. по ч. гр. д. № 825 по описа на Районен съд -Троян е отхвърлено частично предявеното заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД в частта на тези вземания    поради  противоречие на клаузите с добрите нрави, с които тези вземания са уговорени, както и поради това, че се основават на неравноправна клауза. Разпореждането не е обжалвано от ищеца-заявител и е влязло в сила.

Същевременно, както е видно от заключението по ССчЕ, ответницата е платила за неустойка общо 2 102.16 лв., а за разходи за действия по събиране на задълженията- 737.50 лв., като сбора на двете суми е 2 839.66лв. Предвид, че клаузите в договора, от които произтичат тези вземания, са нищожни поради противоречие със закона и с добрите нрави, то цялата сума от 2 839.66 лв. се явява недължимо платена от отв.М.Н.М..

След частично оттегляне на предявения иск, цената на иска е 1 269.76 лв. Видно е, че недължимо платената сума от 2 839.66 лв. надишава размера на претенцията по настоящия установителен иск.

ОТ ССчЕ се установява, че ответницата е платила и сума в размер на 4513.74 лв., с която са погасени главница в размер на 4 044.22 лв. и лихва в размер на  469.52 лв., като по делото не се установи размера на усвоената главница, съответно размера на усвоения заем. По отношение претенцията за договорна лихва в размер на 474.51 лв., в  проведено съдебно заседание на 08.06.2021 г. назначеното по делото вещо лице пояснени,  че „от така представените документи не става ясно какъв вид лихва е погасена "- договорна, лихва за забава или и двете.

Предвид изложеното съдът счита, че претенциите за главница и договорна лихва са неоснователни и недоказани. Неоснователността на иска в частта на главното вземане за главница обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за лихва за забава.

Предвид, че предмет на разглежданото дело е потребителски кредит, съдът е длъжен за провери дали договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита;  годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на закона. Съгласно  чл. 22 ЗПК

, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по- особена по вид с оглед на последиците й, визирани в  чл. 23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съдът счита, че е налице  съществено нарушение в съдържанието на договора за потребителски кредит, по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита в размер 45.90 % е неточен и заблуждава потребителя.

Невключването на претендираните в исковата молба разходи и такса за извънсъдебио събиране в размер на 197.50 лева и платени от ответницата 737.50 лв.- общо 935.00 лв. и неустойка за „неизпълнение" на договорно задължение в размер на 250.33 лева и платени от ответницата 2 102.16 лв.- общо 2 352 90 лв. в посочения в потребителския договор размер на ГПР води до това, че има разлика между посочения и действително прилагания, което по същество е равнозначно на непосочване на ГПР по кредита, както се посочи нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази връзка ако към договорната лихва се прибави таксата и неустойката, то за периода на кредита, той се оскъпява с повече от 50 %, тоест ГПР се променя значително, което е в нарушение на императивната норма на чл.19, ал. 4 от ЗПК, в сила от 23.07.14 г., действаща към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит.

С тази клауза за неустойка/разходи за забава се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 45.90 % и възлиза на над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК, който петкратен размер е 50 %. С уговарянето на плащане за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като съставлява плащане на прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

         В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 45.9%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва.  

           Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

            С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на  чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид което и съгласно чл.23 от ЗПК,  кредитополучателят би следвало да дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за кредит заемна сума в размер на 700.00 лв., като  не дължи лихва или други разходи по кредита.

 С оглед на приетото от съда за недоказано предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя по начина, посочен в ИМ, респ. договора за заем, както и поради заплащане на по-голяма от претендираната сума във връзка с нищожни клаузи на договора, съдът счита, че предявения иск следва да се отхвъри изцяло като неоснователен и недоказан.  

По разноските:

           С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответницата. По делото  са представени доказателства за направени разноски от нея за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 300.00 лв. и в исковото производство 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 100.00 лв. за депозит на вещо лице.

           От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в депозирана по делото писмена молба-становище.

Съдът, като съобрази направеното възражение, счита, че платеното от ответницата адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери на адвокатски възнаграждения, което в случая  за предявения оценяем иск с цена на иска 1717.59 лева,  е 350.00 лева. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че  адв.Г. е изготвил мотивиран отговор на ИМ,  явил се в проведените две съдебни заседания и  е изготвил мотивирана и подробна писмена защита. С оглед изложеното намира, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът определя в размер на 450.00 лв.

 По отношение възнаграждението в заповедното производство, като съобрази разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение в размер 175.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на М.Н.М., ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: ***, наличието на вземане на  „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ****, за сумата 696.87 / шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 431769, сключен на 22.05.2015г. между „Аксес Файнанс” ООД и М.Н.М.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020г. до окончателното й изплащане, сумата 474.51 /четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2015г. до 06.04.2019г.; сумата 98.38 /деветдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2019г. до 28.09.2020г.,    като неоснователен и недоказан.

                 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, п. к. 1527, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 175.00 (сто седемдесет и пет) лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 825 по описа на Троянски районен съд за 2020г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** п. к. 1527, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата 550.00 (петстотин и петдесет) лв., представляваща разноски по настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: