Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Велико
Търново, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря в.г., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
584 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Елика – Е.Г.” с адрес на
управление с.Росно, ул.”Осма” № 7 против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 04/311/00141/3/01/04/01 на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е определено
подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на
391 149,05лв. В жалбата се твърди постановяване на административния
акт в нарушение на процесуалния и материалния закони. В допълнение към жалбата и писмени бележки са развити допълнителни
съображения за незаконосъобразност на акта. Възраженията на страната са за
липса на дата на документа, неправилно определяне на приложимия закон ЗПЗП
вместо ЗУСЕСИФ, определяне на санкция въз основа на нищожен нормативен акт –
Правила за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., липса на нарушение на
договора, изпълнение на целите на програмата и невъзможност за оценка на
жизнеспособността на проекта за проверяваните 3 години при мониторингов период
от 10 години /при извършване на строителни дейности. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуален представител оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в писмени бележки излага подробни съображения по всяко
възражение на жалбоподателката.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/311/00141/3/01/04/01
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е определено
подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на
391 149,05лв.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между ЕТ „Елика – Е.Г.” и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен
Административен договор за отпускане на финансова помощ по Мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. № 04/311/00141 / 17.11.2014г. Предмет на договора е осъществяване на проект
№ 04/311/00141 / 22.06.2010г., предоставената сума е в размер на
391 160лв. и срокът за извършване на инвестицията е 15.09.2015г. Съгласно
чл.8.1 от договора в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ……фондът може да поиска връщане на вече изплатени
суми…
Съгласно Бизнес план № **********,
разработен от Националната служба за съвети в земеделието, инвестицията включва
изграждане на ваканционно селище „Балкана“, състоящо се от 2 двойни къщи, 4
единични къщи и механа с общ брой помещения за настаняване 18. В таблица 2
„Производствена и търговска програма“ са посочени прогнозните приходи от
дейности, свързани с инвестицията – туристически пакет и храна. За първата
година /2012г./ приходите са 108 105лв. от туристически пакет и
78 516лв. от храна. За втората година /2013г./ приходите са
120 750лв. от туристически пакет и 96
600лв. от храна. За третата година /2014г./ приходите са 131 250лв.
от туристически пакет и 115 499лв. от храна. За четвъртата година /2015г./
приходите са 183 960лв. от туристически пакет и 134 904лв. от храна. За
петата година /2016г./ приходите са 210 420лв. от туристически пакет и
175 350лв. от храна. За шестата година /2017г./ приходите са
245 490лв. от туристически пакет и 175 350лв. от храна. За седмата година
/2018г./ приходите са 252 885лв. от туристически пакет и 180 625лв. от храна. За
осмата година /2019г./ приходите са 252 885лв. от туристически пакет и 180 625лв.
от храна. За деветата година /2020г./ приходите са 300 475лв. от туристически
пакет и 214 625лв. от храна. За десетата година /2021г./ приходите са 300
475лв. от туристически пакет и 214 625лв. от храна. В таблица 5 са посочени
предвидените разходи за заплати и социални осигуровки. За първата година
/2012г./ е предвидено осигуряването на 9 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 7 производствен персонал. За втората година /2013г./
е предвидено осигуряването на 9 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 7 производствен персонал. За третата година /2014г./
е предвидено осигуряването на 9 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 7 производствен персонал. За четвъртата година
/2015г./ е предвидено осигуряването на 11 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 9 производствен персонал. За петата година /2016г./
е предвидено осигуряването на 13 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 11 производствен персонал. За шестата година
/2017г./ е предвидено осигуряването на 13 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 11 производствен персонал. За седмата година
/2018г./ е предвидено осигуряването на 14 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 12 производствен персонал. За осмата година /2019г./
е предвидено осигуряването на 15 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 13 производствен персонал. За деветата година
/2020г./ е предвидено осигуряването на 15 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 13 производствен персонал. За десетата година
/2021г./ е предвидено осигуряването на 16 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 14 производствен персонал.
Обектите, предмет на проекта са изградени
през 2015г. и са въведени в експлоатация на 24.03.2015г. съгласно представено
пред органа Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект № 2 /
24.03.2015г. Ваканционното селище започва дейността си от м.06.2015г., съгласно
представени временни удостоверения за открита процедура по категоризиране на
туристически обект. Пълния размер на помощта, съгласно договора е заплатена на
едноличния търговец.
Извършена е проверка на място в периода
18-21.06.2019г., при която е установено, че приходите от субсидираната дейност
за 2016г. са 18 262,42лв., за 2017г. – 18 241,10лв. и за 2018г. –
53 007,55лв. Наетите лица през 2016г. са 4,17 броя средно годишно, за
2017г. – 7,58 броя средно годишно и за 2018г. 4,33 броя средно годишно.
С писмо от 25.10.2019г. едноличният
търговец е уведомен за откритото производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане. От получателя на помощта е направено
възражение във връзка с откритото производство, което е прието от органа за
неоснователно.
Административния орган приема, че е
налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по
отношение на устойчива заетост и на финансовите показатели. За първите три
последователни пълни финансови години е налице реално изпълнение на заложените
в бизнес плана приходи в размер на 13,77 %, поради което и не е установена
икономическа жизнеспособност на инвестицията.
Неизпълнението на заложени в
бизнес-плана показатели е квалифицирано като нарушение на точки 4.12 и 4.18 от
договора и основание по точка 8.1 от договора и чл.46, ал.1 от Наредба № 30 /
2008г. за искане за възстановяване на заплатени суми.
Размера на подлежащата на възстановяване
сума е определен въз основа на Правила за определяне на размера на подлежащата
за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.26, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. Установеното
неизпълнение на заложените приходи от инвестицията е с определена санкция от
100% по т.30 от Приложение към раздел 1 на Правилата. За второто нарушение –
неизпълнение на параметрите относно
устойчивата заетост санкцията следва да е 10% от предоставената финансова помощ
съгласно т.18 от Приложение 1 към Правилата. При спазване на чл.3, ал.1 от
Правилата е определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ
от ползвателя от 100% или 391 149,05лв.
В хода на съдебното производство е прието без
възражение заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните
правила за издаването му.
Възражението на жалбоподателя относно неправилно
определения процесуален ред, по който да бъде санкционирано нарушението е в
противоречие с мотивите на органа и практиката на ВАС. Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” приема, че с неизпълнението на два от показателите
в бизнес плана са нарушени постигнатите между страните договорености, т.е
налице е неизпълнение на административния договор, а не нередност по смисъла на
ЗПЗП и ЗУСЕСИФ. В тази хипотеза е налице основание по чл.27, ал.7 от ЗПЗП за
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, какъвто е издаден
в конкретния случай.
Актът съдържа всички изискуеми реквизити, като
съдържанието му е изключително подробно, даващо възможност и на адресата му да
разбере мотивите за издаване на акта, и на съда да извърши последваща проверка
за правилното приложение на материалния закон.
Настоящият състав намира, че от представените по
делото доказателства не може да се установи еднозначно какъв е договорения
между страните размер на приходите от инвестицията и съответно брой на
работещите за 2016г., 2017г. и 2018г. Позоваването от страна на органа е на
приложения към договора бизнес-план, в който обаче има заложени приходи за първа
година – 2012г., втора година – 2013г. ...... пета година – 2016г., шеста
година – 2017г. и т.н. При условие, че проектът е бил подаден през 2010г., а
договорът сключен през 2014г. очевидно вписаните в бизнес плана години на
изпълнение не се възможни. В договора или в анекс към него липсва изменение на
бизнес плана в частта на посочените години на изпълнение, което води до липса
на валидно споразумение между страните относно факта коя е първата и следващите
9 години на изпълнение с поддържане на подпомаганата дейност икономически
жизнеспособна. Всъщност в тази си част договора е с невъзможен предмет – не е
възможно получаване на приход през 2012г., 2013г. и 2014г., тъй като заявеното
подпомагане не е одобрено, не е получено и вилното селище не е изградено. След
като предмета на договора в частта на проектните приходи и работни места е
невъзможен, то той липсва и не може да се установи какви са договорените между
страните стойности. Следователно в конкретния случай липсва нарушение на бизнес
плана.
Дори и да се приеме, че е налице предмет на договора в
тази част, то преценката за жизнеспособност на инвестицията е направена преди
настъпване дори на половината период на мониторинг. Както е посочено от самия
ответник в акта, периода на мониторинг в хипотеза на извършени СМР е 10 години
– чл.16, ал.2 от Наредба № 30 / 2008г. В случая
договорът, предвиждащ извършването на строително-монтажни дейности /изграждане
на ваканционно селище/ с едноличния търговец е сключен на 17.11.2014г. и
мониторинговия период е за срок от десет години и приключва през 2024г.
Съгласно чл.46, ал.2 от Наредба № 30 / 2008г. в случаите на връщане на
предоставената помощ, разплащателната агенция определя размера на подлежащата
за възстановяване сума като вземе предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. Противно на вменените му задължения с приложимия
нормативен акт, административния орган на първо място не е спазил изискването
за продължителност на мониторинговия период, като се е позовал на проверка
обхващаща само три години. В случая не е дадена възможност на получателя на
помощта да изготвил план за мерките, които ще предприеме през четвъртата и
следващи години за изпълнение на заложените приходи в бизнес-плана. Съгласно
заключението на вещото лице през 2019г. и до м.10.2020г. е постигнато
увеличение на приходите, което говори за жизнеспособност на стопанството. Като
не са съобразени тези факти, Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” достига до грешен извод за нежизнеспособност на инвестицията и в
нарушение на закона на ЕТ „Елика – Е.Г.”
е определено публично държавно вземане в размер
на 100% от предоставената финансова помощ. В този смисъл е Решение № 3141 /
2019г. на ВАС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
спорът между страните за валидност и приложимост на Правила за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.26, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013г. е разрешен с окончателен съдебен акт. С Решение № 15545 /
15.12.2020г. е оставено в сила Решение № 3618 / 10.03.2020г. на ВАС, с което са
отхвърлени жалби на група лица против посочените Правила.
С оглед установеното неправилно приложение на
материалния закон, съдът намира, че оспорения акт следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за
действителното им плащане. От процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Възражението е основателно. Съгласно чл.8, ал1, т.5 от Наредба № 1 / 2004г.
минималния размер на адвокатското възнаграждение при административни дела с
материален интерес от 100 000лв. до 1 000 000лв. е 3 530лв.
плюс 1 % за сумата над 100 000лв. В конкретния случай материалния интерес
на спора е 391 149,05лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 6 441,49лв. В този размер следва да се присъди на
жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/311/00141/3/01/04/01
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който е определено
подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на
391 149,05лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати
на ЕТ „Елика – Е.Г.” с адрес на управление с.Росно,
ул.”Осма” № 7 сума в
размер на 6 791,49лв. ( шест
хиляди седемстотин деветдесет и един лева и четиридесет
и девет стотинки ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: