РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 169715
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110167579 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от управителя Б.И.Н., чрез пълномощника му юр. А. Г..
Процесуалният представител на заявителя иска да бъде издадена заповед за изпълнение
против И. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за сумата от 4 213,12
лв. (четири хиляди двеста и тринадесет лева и дванадесет стотинки), от която а) 3 333,32 лв.
(три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и две стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.11.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 879,89 лв. (осемстотин седемдесет и девет лева
и осемдесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от 09.12.2023 г. до 04.10.2024 г.,
както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на
74,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449526 от
11.08.2023 г., съгласно който заемодателят – заявител е предоставил на длъжника сумата от
4 000 лв., която И. Д. се е задължила да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва в
срок 31.07.2025 г.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на ЮЛ – *** попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 изр. второ от ГПК – според справката от НБД „Население“ настоящият адрес на
длъжника, който има качеството на потребител, е в ***, т.е. на територията на съдебния
район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. А. Г.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребИ.ване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на *** –
***против И. Д.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 74,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8
от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от
юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. Предвид материалния
интерес не настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя Б.И.Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против И. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ***, за сумата от 4 213,12 лв. (четири хиляди двеста и тринадесет лева и дванадесет
стотинки), дължима въз основа на договор за предоставяне на кредит от разстояние №
449526 от 11.08.2023 г., от която а) 3 333,32 лв. (три хиляди триста тридесет и три лева и
тридесет и две стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда – 11.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането
2
и б) 879,89 лв. (осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) –
договорна лихва за периода от 09.12.2023 г. до 04.10.2024 г., както и за сумата от 174,20 лв.
(сто седемдесет и четири лева и двадесет стотинки), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3