Р Е Ш Е Н И Е
№ V-216 6.04.2021г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, второ гражданско отделение, пети въззивен състав
На четиринадесети септември,
две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР
МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1731 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 541 от 10.02.2020г. по гр.д.№ 3615/19г. на РС- Бургас е прието за установено, че С.Д.Ж. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по г.гр.д.№1854/19г. на БРС:
- 502,39 лв., представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 1.12.2015г. до 3.11.2017г. за абонатен № 837847;
- 77,24 лв., представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на лихва за забава за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г.;
- законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението- 28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение са отхвърлени предявените от С.Д.Ж. против Д.Г.А. осъдителни искове за сумата от 502,39 лв., представляваща стойност на ползвани ВиК - услуги за периода от 25.02.2016г. до 27.11.2017г., както и 77,24 лв., представляващи лихва за забава за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г., претендирани от дружеството доставчик на ВиК услуги от Ж. и които се твърди, че са спестени като разходи от А..
С.Д.Ж. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 75 лв.- разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№1854/19г. на БРС и 245 лв.- разноски по гр.д.№3615/19г. на БРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач Д.Г.А., на страната на ответника по главните искове- С.Д.Ж..
В законоустановения срок /на 12.03.2020г./ е подадена въззивна жалба от С.Д.Ж., чрез пълномощника адв.Илияна Илиева.
С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателствения материал. Спорният въпрос по делото бил дали въззивницата има качеството на потребител на ВиК услуги. Макар да не се оспорва, че въззивницата е притежавала ¾ ид.ч. от собствеността на водоснабдения имот, партидата, по която били отчетени ползваните ВиК- услуги за имота била на името на третото лице- помагач и ответник по обратните искове- Д.А.. Според въззивницата, за да се легитимира като страна по договорното правоотношение с ВиК не било достатъчно наличието на материално право на съответното лице, а и титулярство на партидата. В случая било безспорно, че титуляр на партидата е Д.А., което е удостоверено и в издадените фактури. Същата и семейството ѝ фактически ползвали процесните ВиК услуги, което се установявало от доказателствата по делото. Липсвал изискуемия от общите условия протокол за разпределяне на отчетените количества вода в случаите като процесния, когато качеството на потребител притежавали няколко лица. Сочи, че доказателствената тежест за установяване на главните искове при пълно доказване лежи върху ищеца- ВиК ЕАД. След като фактурите били издадени от дружеството на името на третото лице- помагач, не било ясно на какво основание се иска заплащането им от трето лице. Намира за правно необосновано и нелогично да бъде задължена да плаща чуждо задължение за потребление на ВиК услуги, без това да е документално обосновано. Затова намира извода на БРС за основателност на главните искове за необоснован и в противоречие с материалния закон.
Относно обратните искове се сочи, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, доколкото въззивницата не е твърдяла, че Д.А. е титуляр на вещно или облигационно право на ползване. Твърдението на въззивницата било, че Д.А., в качеството на собственик на 1/3 ид.ч. от имота, лично и със семейството си ползвала и владяла имота. Затова само тя била титуляр на партида №837847. Това обстоятелство не било спорно и се установявало от разпитаните свидетели. На следващо място се сочи, че ответницата по обратните искове не подала отговор, не оспорила иска, не взела отношение и в открито съдебно заседание, а на основание чл.238 ГПК било направено искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо нея. Районният съд тълкувал превратно събрания доказателствен материал и не съобразил нормите на материалния закон, поради което постановил незаконосъобразно решение.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което решението на БРС да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. В случай, че същата бъде уважена, то моли да бъдат уважени предявените обратни искове. Претендира за присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ВиК ЕАД чрез пълномощника- юрисконсулт Десислава Златева. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, съобразил е материалния закон и е ценил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Намира за ирелевантно дали въззивницата има качеството на реален ползвател на доставените услуги, както и дали е знаела за начислените задължения, тъй като за уважаване претенциите на водния оператор било достатъчно да установи кой е юридическият потребител по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., което в случая било безспорно установено, тъй като Ж. била собственик на ¾ ид.ч. от водоснабдения имот. Правилно съдът взел предвид разпоредбата на чл.60 от ОУ, според която ВиК операторът можел служебно да заведе/ прехвърли партидата и служебно, без подаване на заявление, въз основа на документ, съдържащ данни за собствеността. Цитирана е практика на БОС в подкрепа на становището на въззиваемата страна. Развити са съображения, че реалното потребление не е елемент от фактическия състав за възникване на правната връзка между страните по главните искове. Сочи се, че в процеса било доказано основанието за начисляване и фактуриране на процесните суми за предоставените ВиК услуги. Затова според въззивника районният съд е достигнал до правилни изводи относно възникването на качеството на потребител на ВиК услуги. Моли решението на БРС да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемата Д.Г.А.- ответник по обратните искове и трето лице– помагач по първоначалните искове, не е депозирала отговор на въззивната жалба, въпреки че е била редовно уведомена за тази възможност на 18.06.2020г.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция участие е взел единствено процесуалният представител на въззивницата- адв.И.. Същата поддържа изцяло въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.
Страните нямат доказателствени искания.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. След указания на въззивната инстанция е представено пълномощно, от което е видно, че адв.И. е упълномощена от въззивницата да подаде от нейно име въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както и да я представлявала пред въззивната инстанция. Ето защо въззивната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№ 1854 описа за 2019. на Бургаския районен съд в полза на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед № 979 от 1.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която въззивницата С.Д.Ж. следва да му заплати сумата от 502,39 лв., представляваща неизплатени задължения по фактури, издадени от дружеството за периода от 25.02.2016г. до 27.11.2017г., с отчетен период на фактурите от 1.12.2015г. до 03.11.2017г., които представляват неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода, както и 77,24 лв.- мораторна лихва за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 28.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лв.- разноски по заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпило възражение от въззивницата против издадената заповед за изпълнение, поради което на дружеството са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. Същата е посочила, че не е допускана до процесния имот, който се ползва от съсобственика Д.Г.А..
В едномесечния срок дружеството е предявило против С.Ж. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване вземанията си за главницата, мораторната и законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по които е образувано гр.д.№3615/2019г. на РС – Бургас, по което е постановено обжалваното решение.
В исковата си молба ищцово дружество- сега въззиваем, твърди че ответницата е потребител за водоснабден обект с административен адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №77, ет.2, ап.среден, като собственик на ¾ ид.ч. от имота, а останалите ¼ ид.ч. са собственост на Д.Г.А. и като такива двете са клиенти на дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Сочи се още, че ответницата има качеството „потребител“ в отношенията с дружеството по отношение на процесния обект на основание чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно Общите условия, уреждащи отношенията между ВиК дружеството и потребителите на предоставяните от него услуги, за надлежното водене и остойностяване на потреблението за процесния имот била открита и заведена партида в базата данни с абонатен номер 837847. През процесния период не били постъпвали молби за откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. Доставените услуги били отчитани по електронен път, като били взети предвид показанията на измервателните средства- един водомер, монтиран в апартамента. За ищцата като собственик на ¾ ид.ч. от имота, следвало да заплаща на дружеството потребените услуги в 30-дневен срок от издаването на фактурата. За процесния период неплатените в срок задължения, включващи стойността на доставената, отведена и пречистена вода възлизали на 669,85 лв., а съответната част от главницата, припадаща се на ответницата била в размер на 502,39 лв. Дължима била и мораторна лихва в размер на 77,24 лв., за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г., както и законната лихва от подаването на молбата за издаване на заповед за изпълнение. Дружеството предприело действия за доброволно уреждане на спора, но тъй като не постъпило плащане, било подадено заявление по чл.410 ГПк срещу ответницата, с цел сдобиване с изпълнителен лист. Предвид постъпилото възражение за ищеца възникнал правен интерес да установи вземанията си против ответницата чрез установителен иск за процесните суми. Представени са доказателства. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
Ответницата Ж.- сега въззивник, е депозирала своевременно писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.И. (л.32 от делото на РС), с който е заявила, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Твърди, че не е ползвател на доставена вода с абонатен № 837847. В жилището, представляващо процесния водоснабден обект живеела нейната дъщеря- Д.А., която била негов собственик по наследство след смъртта на съпруга на Ж. и баща на А. през 2008г. Заявява, че тя самата живее и е постоянно регистрирана на адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ №22, докато дъщеря ѝ , както и семейството ѝ живеят в процесния имот от 2002г. и са регистрирани на адрес гр.Бургас, ул.“Обирище“ №77, ет.2. Заявява също, че от 20.05.2019г. не е собственик и на ¾ ид.ч. от имота, понеже се е разпоредила с тях. Твърди, че до момента не била уведомявана, че се води абонат на ВиК за процесния имот. След получаването на заповедта за изпълнение незабавно отишла до ответното дружество, за да възрази, че не е абонат и не ползва услуги на този адрес, които нейни възражения не били приети. Понеже клиент на абонатен номер 837847 според приложените към исковата молба фактури била Д.А., ответницата не била материално- правно легитимирана да отговаря по исковете. Сочи, че собствеността върху един имот не прави л5ицето потребител в отношенията с ищцовото дружество за водоснабдения обект на посочения административен адрес. Самото дружество било наясно с това, поради което правилно посочило във фактурите името на клиента Д.А.. Голословни били твърденията, че това обстоятелство не било оспорвано от ответницата, тъй като между страните било провеждано друго съдебно производство и отправяни молби за промяна на потребителя. На ответницата не била отправяна покана за плащане на задълженията, нито били изпращани фактури, поради което ответницата не дължала обезщетение за забавено плащане. Счита за неоснователна и претенцията за разноски, тъй като с поведението си не била дала повод за завеждането на делото.
Не е оспорила приложените по делото писмени доказателства, обема на изразходената и отчетена вода, местонахождението на водомера, начина на отчитане, както и фактурите. Представя доказателства.
По искане на ответницата в срока за отговор на исковата молба е привлечена като трето лице помагач Д.Г.А.- като съсобственик и фактически ползвател на имота.
В същия срок, при условията на евентуалност /в случай, че бъдат уважени установителните искове против ответницата/ е предявен обратен иск от С.Д.Ж. срещу Д.Г.А. за осъждането на последната да заплати на Ж. сумата от 502,39 лв., представляващи стойността на ползваните ВиК услуги за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, както и заплащане на направените по делото разноски. Във връзка с указанията на съда за уточняване на претенцията за мораторна лихва ищцата по обратния иск е посочила, че претендира мораторната лихва, която се претендира и от ВиК ЕАД.
Ответницата по обратните искове- Д.Г.А., не участва в производството чрез представител, не представя отговор на обратните искове, не ангажира доказателства.
В тази връзка процесуалният представител на ищцата по обратните искове е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което е оставено без уважение от съда с аргумент, че на този етап на производството и предвид неяснотата на изхода на делото по главните искове, чието уважаване е обуславящо уважаването на обратните искове, не може да бъде постановено неприсъствено решение.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, представени от страните и са разпитани свидетели, водени от страните по главните искове.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е уважил установителните искове против С.Ж., като е приел, че тя и дъщеря ѝ Д. на съсобственици на апартамента за процесния период при квоти на съсобственост ¾ ид.ч. за първата и ¼ ид.ч. за втората, поради което двете имат качеството на потребители на процесния водоснабден имот на основание §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.2 от ОУ на ВиК дружеството. Ирелевантно било дали реално съсобственикът обитава жилището, както и това, че партидата се води само на единия от съсобствениците. Изпълнението на задълженията на ищеца за процесния период било установено, което било основание за ангажиране отговорността на ответницата Ж., в качеството на потребител да заплати извършената услуга. Затова е приел за установено задължението на отв.Ж. за главницата. Относно задължението за лихва е приел същото за установено, като е съобразил, че и при нередовно издаване на фактура за дължимите суми на основание чл.33, ал.1 ОУ, не е налице освобождаване на потребителя от задължението му да заплати стойността на консумираната вода за периода, в който тя е реално отчетена, в срока по чл.33, ал.2 от ОУ.
За да отхвърли предявените обратни искове районният съд е приел, че на Ж. било указано с определението по чл.140 ГПК, че в нейна тежест е да докаже, че дъщеря ѝ е спестила имуществени разходи, които следвало да бъдат направени- да плати консумираната вода в имота за претендирания период, защото това е нейно задължение, но са направени от майката, т.е. Ж. е осъдена да ги заплати. Изрично било указано също, че не сочи доказателства, че ползвател на целия имот е само нейната дъщеря като титуляр на вещно или облигационно право на ползване, т.е. че задължението за плащане на консумираната вода е изцяло нейно и това обстоятелство е надлежно заявено пред доставчика на вода- аргумент от ТР №2/17.05.2018г. по тълк.д.№2/2017г. на ОСГК на ВКС. Понеже за такава формална уговорка между майка и дъщеря не се споменавало в показанията на св.Н., който посочил само, че партидата е прехвърлена на А., което обаче било без значение, понеже не това не означавало, че другият собственик няма задължения към дружеството. Не било доказано също, че Ж. не е била допускана в имота, каквото възражение се съдържало във възражението по чл.414 ГПК.
Решението на Бургаския районен съд е валидно и допустимо.
ВиК ЕАД има правен интерес от установяване твърдяните вземания срещу ответницата, за които е издадена заповед за изпълнение, понеже ответницата Ж. своевременно е подала възражение по чл.414 ГПК. Затова, като се е произнесъл по своевременно заявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, районният съд е постановил допустим съдебен акт.
Досежно обратните искове районният съд правилно и в съответствие със закона е отказал да постанови неприсъствено решение против ответницата по тях Д.А., предвид това, че процесуалната предпоставка за тяхното разглеждане е уважаването на главните искове срещу отв.Ж., което обаче може да стана едва след постановяването на решението спрямо тази ответница. Т.е. към момента на първото по делото съдебно заседание, когато съдът дължи по принцип произнасяне по исковете по чл.238 ГПК- аргумент от чл.238, ал.1 във връзка с чл.239, ал.3 ГПК, не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по обратните искове.
По същество:
Пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, а именно- за процесния период 2015-2017г. съсобственици на процесния водоснабден имот в гр.Бургас, ул.“Оборище“ №77, ет.2, са били ответницата С.Ж. и ответницата по обратните искове- Д.А.. Първата е била собственик на ¾ ид.ч. от имота , а втората- на останалата ¼ ид.ч.
Не се спори също, че за процесния период в този имот са консумирани услугите, предоставяни от В и К- дружеството, като количествата и стойността им са подробно описани в справката- извлечение на отчет за водомера на процесния адрес /л.10-11 от делото на БРС/, съответно- във фактурите, представени по делото, които писмени доказателства не са оспорени от ответницата по главните искове, нито от ответницата по обратните искове. Видно е и от приложения от ВиК ЕАД препис от решение по гр.д.№5791/18г. по описа на БРС, че Д.А. е била осъдена да заплати на ВиК ЕАД ¼ от стойността на услугите по процесните фактури, като собственик на ¼ ид.ч. от имота.
От показанията на разпитаните по делото свидетели- М.С., водена от ищцовото дружество- отчитала консумацията на водомера в процесния имот, както и на водения от ответницата Ж. свидетел- Н.Н., чиито показания са безпротиворечиви, в процесния имот и за процесния период е живяла единствено ответницата по обратните искове- Д.А., заедно със семейството си. Налага се извод, че предоставените от ВиК ЕАД услуги са потребени от ответницата А. и членовете на нейното семейство.
Безспорно е също, че ответницата Ж. е адресно регистрирана /удостоверение на л.44/ и живее от дълги години, включително за процесния период на друг адрес, на същата улица /№22/. В този смисъл са и показанията на св.Н..
Недоказани са твърденията на отв.Ж., че е правила пред ВиК ЕАД постъпки за промяна на партидата. Показанията на св.Н., че партидата от дълги години се води на името на Д., а С. е заплатила натрупаните задължения на дъщеря си от 2012г. като условие за прехвърлянето на партидата, не могат да бъдат кредитирани, тъй като по делото на първо място от представената справка- извлечение от партидата на процесния имот е посочено следното : „титуляр Д.Г.А. /С.Ж./“, а твърденията на ищеца ВиК ЕАД, че партидата не е променяна не са оборени от отв.Ж. с надлежни писмени доказателства.
Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Сходна е дефиницията, съдържаща се в цитирания от районния съд закон- §1, ал.1, т.2, б. а и б от ДР на ЗРВКУ, който обаче урежда единствено регулираните цени на ВиК услугите за потребителите.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас /одобрени от ДКЕВР през 2014г./, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица- собственици и ползватели на имоти в етажната собственост.
От изложеното следва, че след като в процесния период ответницата Ж. е била собственик на ¾ ид.ч. от процесния водоснабден имот, то същата има качеството на потребител на ВиК-услуги за този имот, независимо дали реално ги е ползвала. На основание чл.31, ал.1 от ОУ, операторът издава ежемесечно фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Според чл.59, ал.3 от ОУ в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях /както е в процесния казус/, ВиК открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл.2, ал.2. Такова споразумение между ВиК ЕАД и двете ответници по делото не е представено. Липсват и писмени доказателства, които да опровергават отразеното в справката- извлечение от партидата, че последната се води на името на двете ответници.
Обстоятелството, че действително всички фактури са издадени на името на ответницата А. не променя извода, че отв.Ж. също има качеството на потребител по смисъла на Наредба №4/2004г. и на ОУ за процесния имот.
На 20.05.2019г., т.е. след издаването на процесната заповед за изпълнение, отв. Ж. е прехвърлила собствените си ¾ ид.ч. от процесния имот на трето за спора лице, срещу задължение за гледане и издръжка /нотариален акт на л.45 от делото на БРС/. Видно от съдържанието на акта, ответницата Ж. няма запазено право на ползване върху този имот, но това обстоятелство, отразено неправилно в справката от службата по вписванията /л.71/, отречено и от процесуалния представител на Ж. в с.з., е ирелевантно за предмета на делото.
По делото няма твърдения, нито доказателства, че новият собственик или отв.Ж. са изпълнили задълженията си по чл.61, ал.1 от ОУ, нито се доказва, че отв.Ж. е закрила партидата си при смяната на собствеността, поради което на основание чл.64, ал.1 от ОУ процесните суми за ¾ ид.ч. от имота следва да се съберат от стария собственик, т.е. от отв.Ж. /а не от третото лице- приобретател на процесните ¾ ид.ч. от имота/.
Не се спори, че ответницата Ж. не е заплатила сумите, претендирани от ищеца с исковата молба. Ето защо, главните искове против отв.Ж. за установяване на вземанията на ВиК оператора за главницата и мораторната лихва до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и за законната лихва след тази дата до окончателното плащане на задължението са основателни.
Тъй като фактическите и правни изводи на въззивният съд по главните искове съвпадат изцяло с тези на районния, то решението на последния следва да бъде потвърдено в тази му част част.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.2 ГПК, въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 150 лв., представляваща разноски за въззивното производство- юрисконсултско възнаграждение. Несъстоятелна е, предвид подаденото възражение по чл.414 ГПК, с което е оспорила вземанията на ищеца тезата на въззивницата, че не дължи разноски, понеже не е дала повод за завеждането на делото.
Ето защо следва да бъдат разгледани по същество обратните искове на С.Ж. срещу ответницата А..
Същите са с правно основание чл.59 ЗЗД.
По делото е доказано по несъмнен начин, че процесните ВиК услуги, чиято стойност ще бъде осъдена с настоящото решение да заплати отв.Ж., в действителност са потребени /т.е. реално ползвани/ от семейството на нейната дъщеря и последната- така показанията на св.Стефанова и Н.. Това обстоятелство не се оспорва и от ответницата А., която не е подала отговор на исковата молба, нито е ангажирала доказателства в обратна насока.
След като ¾ от стойността на реално ползваните от отв.А. /която също има качеството потребител на процесния имот по смисъла на наредба №4/2004г. и ОУ като негов съсобственик/ услуги за процесния период ще бъдат заплатени не е от нея, а от ответницата Ж. по силата на решението по главните искове, то очевидно е, че ответницата А. ще се обогати за сметка на своята майка- отв.Ж., тъй като ще си спести средствата, които иначе би дължала за ползваните услуги, ако бе единствен собственик на имота. Тъй като законът за задълженията и договорите не допуска неоснователното разместване на блага, то на основание чл.59 ЗЗД отв.А. ще следва да възстанови на отв.Ж. сумите по главните искове, но само при условие, че последната действително ги заплати на ВиК - оператора. Правилно районният съд е приел, че към момента на приключването на събирането на доказателствата отв.Ж. не е сторила тези разходи. Неправилно обаче е приел, че затова обратните искове са недоказани.
Именно в тази хипотеза - когато са предявени обратни искове, които по дефиниция са обвързани с негативно за ищеца по тях решение по главните искове и с които се предявяват регресни права, е допустимо решението на съда да бъде постановено под условие. В този смисъл виж Решение №238 от 17.03.2021г. по гр.д.№655/20г., IV г.о. на ВКС.
Неправилен е и извода на съда, аргументиран с разрешението, дадено в ТР №2/17.05.2018г. по тълк.д.№2/2017г. на ОСГК на ВКС, че ищцата по обратните искове следва да докаже, че ползвател на целия имот е само нейната дъщеря като титуляр на вещно или облигационно право на ползване, т.е., че задължението е изцяло нейно и това обстоятелство е надлежно заявено пред доставчика на вода. Цитираното разрешение не касае вътрешните отношения между съсобствениците, както е в настоящия казус в частта му, касаеща обратните искове, а единствено отношенията между доставчика на съответната услуга и собственика, когато услугите се ползват от трето лице- ползвател /с вещно право на ползване/ или наемател. Режимът на заплащане на услугите, предмет на тълкувателното решение касае специфични обществени отношения, за които законодателят е предвидил специални правила в отклонение с общото правило, че заплащане дължи този, който е потребил съответните услуги, затова той не може да бъде прилаган по аналогия, както неправилно е сторил районния съд.
В обобщение следва да се посочи, че макар процесните суми да се дължат от отв.Ж. на законно основание по отношение на ВиК ЕАД /в качеството ѝ на собственик на ¾ ид.ч. от имота за процесния период, поради което е и потребител на услугите по смисъла на Наредба №4/2004г. и на ОУ на договора на ВиК и потребителите на неговите услуги/, то с плащането им от Ж., вместо от фактическия консуматор на услугите- отв.А., последната би се обогатила без основание за сметка на Ж., поради което следва да бъде осъдена да й възстанови заплатените на ВиК ЕАД суми.
Ето защо решението на БРС в частта, касаеща обратните искове е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с което тези искове следва да бъдат уважени така, както са предявени /само за главницата и мораторната лихва/, но при условие, че тези суми бъдат изплатени от Ж. на ВиК ЕАД.
С оглед изхода на делото по обратните искове, ответницата по обратните искове- А. следва да заплати на въззивницата разноски в размер на 50 лв., представляващи държавната такса за въззивното производство по предявените обратни искове, както и 360 лв., платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 541 от 10.02.2020г. по гр.д.№ 3615/19г. на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че С.Д.Ж. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№1854/19г. на БРС:
- 502,39 лв., представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 1.12.2015г. до 3.11.2017г. за абонатен № 837847;
- 77,24 лв., представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на лихва за забава за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г.;
- законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението- 28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, а С.Д.Ж. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 75 лв.- разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№1854/19г. на БРС и 245 лв.- разноски по гр.д.№3615/19г. на БРС.
ОСЪЖДА С.Д.Ж. ЕГН:**********,
с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 150 лв., представляващи
деловодни разноски- юрисконсултско възнаграждение за в.гр.д.№1731/2020г. на
БОС.
Решението в тази му част е
постановено при участието на трето лице- помагач Д.Г.А., на страната на
ответника по главните искове- С.Д.Ж..
ОТМЕНЯ решение № 541 от 10.02.2020г. по гр.д.№ 3615/19г. на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от С.Д.Ж. против Д.Г.А. осъдителни искове за сумата от 502,39 лв., представляваща стойност на ползвани ВиК - услуги за периода от 25.02.2016г. до 27.11.2017г., както и 77,24 лв., представляващи лихва за забава за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Г.А. ЕГН:********** *** да заплати на С.Д.Ж. ЕГН:**********, с адрес ***, сумата от 502,39 лв., представляваща ¾ от стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 1.12.2015г. до 3.11.2017г. /фактурирани в периода от 25.02.2016г. до 27.11.2017г./ за абонатен № 837847, с която ответницата А. се е обогатила за сметка на ищцата, както и сумата 77,24 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г., ПРИ УСЛОВИЕ, че С.Д.Ж. ЕГН:********** заплати посочените суми на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА Д.Г.А. ЕГН:********** *** да заплати на С.Д.Ж. ЕГН:**********, с адрес *** сумата от 410 лв. представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.