Присъда по дело №19/2010 на Районен съд - Стара Загора

                                               П Р И С Ъ Д А 

 

№                                                 28.01.2010 г.                 град  Стара Загора

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

                             СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                   НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

Председател: Росен Чиликов

 

                                              Съдебни заседатели: 1. В.Б.

                                                                                     2. Б.Д.    

 

при секретаря М.П.,  в присъствието на  прокурор ИВАН Рогошев,  като разгледа докладваното от председателя Чиликов н.о.х.дело № 19  по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.Е. -  роден на *** ***, живущ ***, в момента в Затвора – гр. Стара Загора, българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********,  ЗА ВИНОВЕН  в това, че през периода 05.07.2009 г. – 13.07.2009 г. в с. ******, общ. *********, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С.А.И., отнел чужди движими вещи – меден казан с капак, с вместимост  50 литра, на стойност 175 /сто седемдесет и пет/ лв.; меден казан, с вместимост 70 литра, на стойност 220 /двеста и двадесет/ лв. и меден бакър, с вместимост 30 литра, на стойност 105 /сто и пет/ лв., всичко на обща стойност 500 /петстотин/ лв., поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл. 58а, във връзка с чл.55, ал. 1, т.1  от НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ  при първоначален СТРОГ  РЕЖИМ на изтърпяване в Затворническо общежите  – закрит тип.

 

        ОСЪЖДА подсъдимия И.И.Е., с посочена самоличност, да заплати на Районен съд - град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 25.00 лева.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.И. -  роден на *** ***, живущ ***, в момента в Затвора – гр. Стара Загора, българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН  в това, че през периода 05.07.2009 г. – 13.07.2009 г. в с. *****, общ. *****, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с И.И.Е., отнел чужди движими вещи – меден казан с капак, с вместимост  50 литра, на стойност 175 /сто седемдесет и пет/ лв.; меден казан, с вместимост 70 литра, на стойност 220 /двеста и двадесет/ лв. и меден бакър, с вместимост 30 литра, на стойност 105 /сто и пет/ лв., всичко на обща стойност 500 /петстотин/ лв., поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл. 58а, във връзка с чл.55, ал. 1, т.1  от НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ  при първоначален СТРОГ  РЕЖИМ на изтърпяване в Затворническо общежите  – закрит тип.

 

        ОСЪЖДА подсъдимия С.А.И., с посочена самоличност, да заплати на Районен съд - град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 25.00 лева.

 

            Присъдата подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд - град Стара Загора.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………….

 

 

                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. …………………

 

 

                                                                                        2. …………………              

 

 

 

 

м   о  т  и  в  и

 

към Присъда № ……/28.01.2010 г.,  постановена по н.о.х.дело № 19/2010 година по описа на Районен съд – гр. Стара Загора

 

 

      Обвинението срещу подсъдимите И.И.Е. и С.А.И. е по чл. чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал. от НК за това, че периода 05.07.2009 г. – 13.07.2009 г. в с. ******, общ. *****, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, отнели чужди движими вещи – меден казан с капак, с вместимост  50 литра, на стойност 175 /сто седемдесет и пет/ лв.; меден казан, с вместимост 70 литра, на стойност 220 /двеста и двадесет/ лв. и меден бакър, с вместимост 30 литра, на стойност 105 /сто и пет/ лв., всичко на обща стойност 500 /петстотин/ лв..

 

       Подсъдимият  И.И.Е. се признава за виновен.

 

       Подсъдимият  С.А.И. се признава за виновен.

 

       Представителят на Районна прокуратура - град Стара Загора в съдебно заседание поддържа обвинението.

 

        Граждански иск не е предявен.

 

       Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие.

 

      От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.Г.П. и Т.АС.Т., писмени, направените самопризнания на подсъдимите в съдебно заседание  – преценени поотделно и в тяхната съвкупност,  съдът приема за установено следното:      

 

По фактическата обстановка.

      

Подсъдимият Е. изтърпял наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора и бил освободен на 22.10.2008 г. по изтърпяване, а подсъдимият И. изтърпял наказание „Лишаване от свобода” в Затвора –гр. Пазарджик и бил освободен на 19.02.2009 г. по изтърпяване. След изтърпяване на наказанията двамата подсъдими се върнали в с. Братя Кунчеви и не работели. През лятото на 2009 г. двамата започнали да се събират. Една вечер, в началото на м.юли 2009 г. подсъдимите Е. и И. *** Кунчеви и се събрали, за да се почерпят с алкохол. След като употребили алкохол двамата взели решение да извършат кражба на бързо продаваеми движими вещи – бакър. За целта тръгнали из селото, за да търсят необитаема къща, от която да извършат кражба. Двамата стигнали до края на селото и видели, че една от къщите е тъмна. това била къщата на свидетеля Б.Г.П. ***, който я посещавал със семейството си само през почивните дни. Двамата подсъдими решили да проникнат в нея и прескочили портата. Когато стигнали до къщата видели, че има вкопана в земята изба, чиято врата не била заключена. Подсъдимите влезнали в избата, огледали и намерили меден казан с вместимост 70 литра и меден бакър с вместимост 30 литра. Двамата взели медните съдове и ги смачкали с цел по-лесно пренасяне, след което ги изнесли от дворното място. Подсъдимите  пренесли отнетите вещи извън селото, където ги скрили в напоителен канал.

На следващия ден подсъдимият Е. прибрал смачканите бакъри в сак и ги отнесъл в пункт за цветни метали на ЕТ „Робоид  - Илия А.”***, на подкранова площадка на гаров терминал № 5, където били приети от свидетеля Т.АС.Т. – шофьор към фирмата. Подсъдимият Е. не бил записан в регистъра, тъй като нямал документ за самоличност. Същият обещал да се върне по-късно през деня и да представи личната си карта, но не го направил. За двата медни съда подсъдимият Е. получил сумата от 24 лв., която разделил с подсъдимия И..

Няколко дни по-късно двамата подсъдими отново след употреба на алкохол решили да се върнат в същата къща, за да потърсят други вещи, които да откраднат. Влезли в пристройка до къщата, която била отключена. Там намерили меден казан с капак и вместимост 50 литра. Двамата взели и изнесли от дворното място отнетия казан, след което го пренесли и скрили извън селото, в напоителен канал. На следващия ден сутринта подсъдимият Е. взел от скривалището отнетия бакър и го занесъл в същия пункт в гр. Стара Загора, където предал отново на свидетеля ТОДОРОВ. Тъй като отново не носел лична карта подсъдимият Е. пак не бил отбелязан в регистъра. За вещите този път получил 50 лв., които също разделил с подсъдимия И..

На 13.07.2009 г. свидетелят Б.Г.П. отишъл в наследствената си къща в с. Братя Кунчеви и установил, че липсват всички медни съдове. По-късно уведомил органите на полицията за кражбата. В показанията си свидетелят Б.Г.П. сочи, че притежава по наследство дворно място с къща в с. Братя Кунчеви, обл. Стара Загора. П. сочел, че в къщата не живее никой, а само в почивните дни посещавали имота. Дворът бил ограден с каменен зид. Къщата имала вкопано мазе и надземен етаж. Надземният етаж бил заключен, но вратата на избеното помещение не се заключвала. В двора имал пристройка, залепена за къщата, която също не се заключвала. В пристройката П. съхранявал меден казан с капак и вместимост 50 литра, а в мазето – 1 бр. меден казан,  с вместимост 70 литра  и 1 бр. меден бакър, с вместимост 30 литра. Свидетелят П. посетил къщата за последен път преди кражбата – на 05.07.2009 г., и когато си тръгвал всички вещи били на мястото си.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза /л.33 от досъдебното производство/ от 12.11.2009 г. е видно, че стойността на отнетите вещи е, както следва: меден казан с капак, с вместимост 50 литра, 1 бр., на стойност 175 лв.; меден казан, с вместимост 70 литра, 1 бр., на стойност 220 лв., и меден казан, с вместимост 30 литра, 1 бр., на стойност 105 лв. Общата стойност на отнетите от владението на собственика Б.Г.П. движими вещи е в размер на 500 /петстотин/ лв. към момента на отнемането.

 

      Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите  Б.Г.П. и Т.АС.Т., регистър на покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали на ЕТ „РОБОИД – Илия А.”, с адрес ***, Товарна гара – подкранов път № 5, лиценз № 765/14.12.2008 г., свидетелства за съдимост на подсъдимите И.И.Е. и С.А.И. и направените самопризнания в съдебно заседание.

 

 Имайки предвид изложените до тук мотиви съдът намира, че подсъдимите  И.И.Е. и С.А.И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.     

 

     По правната квалификация.       

 

      Подсъдимите И.И.Е. и С.А.И. са осъществили при условията на едновременно извършителство изпълнителното деяние – отнемане в двете му части. Те са прекратили фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и са установили своя трайна фактическа власт върху тях.

 

 

      Решението за извършването на кражбата е взето предварително. Подсъдимите са обмислили своите бъдещи действия, придвижили са се до мястото на престъплението, след което са осъществили и изпълнителното деяние,  т. е касае е се за предварителен сговор по смисъла на чл. 93 т. 5 НК.

 

      Видно от свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимият И.И.Е. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по н.о.х.дело № 1926/2009 г. и н.о.х.дело № 1976/2009 г. – и двете по описа на Районен съд – гр. Стара Загора  за извършени престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” от НК.

 

Видно от свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимият С.А.И. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по н.о.х.дело № 1926/2009 г. и н.о.х.дело № 1976/2009 г. – и двете по описа на Районен съд – гр. Стара Загора  за извършени престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” от НК.

 

     С оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК не съществува законова пречка за приложение на чл. 29 от НК, тъй като са изминали по-малко от пет години от изтърпяване на предишното наказание до извършването на деянието предмет на делото /справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието/.

 

 

      От установената в съдебното заседание фактическа обстановка и от обектираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента на деянието са действали с пряк умисъл. Те са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са обществено опасните последици и са искали настъпването им. 

 

Следователно, обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.

       

 

          По индивидуализацията на наказанието.

 

 

         При определяне на наказанието съдът няма алтернатива и на основание чл. 373, ал. 2 НПК наказанието следва да се определи при условията на чл.58А от НК,  във връзка с чл. 55, ал. 1,  т. 1 от НК – под минимума.

 

         При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими  – критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи вината обстоятелства – престъпната упоритост при извършване на престъпленията и многобройните осъждания извън необходимите за приложение на чл. 29 от НК.

 

         Съдът,  като взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, намира, че следва да наложи наказание с оглед постигане целите на чл. 36 от НК при условията на чл. 55, ал, 1 т. 1 НК  – „Лишаване от свобода”  за срок от две години при първоначален „Строг режим” в Затворническо общежитие - закрит тип.

 

 

         На основание чл. 170, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 50 лева следва да се заплатят съразмерно от двамата подсъдими.

 

     Причини – ниска правна култура на подсъдимите, незачитане правото на неприкосновеност на собствеността и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

     Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                      

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

м   о  т  и  в  и

 

към Присъда № ……/28.01.2010 г.,  постановена по н.о.х.дело № 19/2010 година по описа на Районен съд – гр. Стара Загора

 

 

      Обвинението срещу подсъдимите И.И.Е. и С.А.И. е по чл. чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал. от НК за това, че периода 05.07.2009 г. – 13.07.2009 г. в с. Братя Кунчеви, общ. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, отнели чужди движими вещи – меден казан с капак, с вместимост  50 литра, на стойност 175 /сто седемдесет и пет/ лв.; меден казан, с вместимост 70 литра, на стойност 220 /двеста и двадесет/ лв. и меден бакър, с вместимост 30 литра, на стойност 105 /сто и пет/ лв., всичко на обща стойност 500 /петстотин/ лв..

 

       Подсъдимият  И.И.Е. се признава за виновен.

 

       Подсъдимият  С.А.И. се признава за виновен.

 

       Представителят на Районна прокуратура - град Стара Загора в съдебно заседание поддържа обвинението.

 

        Граждански иск не е предявен.

 

       Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие.

 

      От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.Г.П. и Т.АС.Т., писмени, направените самопризнания на подсъдимите в съдебно заседание  – преценени поотделно и в тяхната съвкупност,  съдът приема за установено следното:      

 

По фактическата обстановка.

      

Подсъдимият Е. изтърпял наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора и бил освободен на 22.10.2008 г. по изтърпяване, а подсъдимият И. изтърпял наказание „Лишаване от свобода” в Затвора –гр. Пазарджик и бил освободен на 19.02.2009 г. по изтърпяване. След изтърпяване на наказанията двамата подсъдими се върнали в с. Братя Кунчеви и не работели. През лятото на 2009 г. двамата започнали да се събират. Една вечер, в началото на м.юли 2009 г. подсъдимите Е. и И. *** Кунчеви и се събрали, за да се почерпят с алкохол. След като употребили алкохол двамата взели решение да извършат кражба на бързо продаваеми движими вещи – бакър. За целта тръгнали из селото, за да търсят необитаема къща, от която да извършат кражба. Двамата стигнали до края на селото и видели, че една от къщите е тъмна. това била къщата на свидетеля Б.Г.П. ***, който я посещавал със семейството си само през почивните дни. Двамата подсъдими решили да проникнат в нея и прескочили портата. Когато стигнали до къщата видели, че има вкопана в земята изба, чиято врата не била заключена. Подсъдимите влезнали в избата, огледали и намерили меден казан с вместимост 70 литра и меден бакър с вместимост 30 литра. Двамата взели медните съдове и ги смачкали с цел по-лесно пренасяне, след което ги изнесли от дворното място. Подсъдимите  пренесли отнетите вещи извън селото, където ги скрили в напоителен канал.

На следващия ден подсъдимият Е. прибрал смачканите бакъри в сак и ги отнесъл в пункт за цветни метали на ЕТ „Робоид  - Илия А.”***, на подкранова площадка на гаров терминал № 5, където били приети от свидетеля Т.АС.Т. – шофьор към фирмата. Подсъдимият Е. не бил записан в регистъра, тъй като нямал документ за самоличност. Същият обещал да се върне по-късно през деня и да представи личната си карта, но не го направил. За двата медни съда подсъдимият Е. получил сумата от 24 лв., която разделил с подсъдимия И..

Няколко дни по-късно двамата подсъдими отново след употреба на алкохол решили да се върнат в същата къща, за да потърсят други вещи, които да откраднат. Влезли в пристройка до къщата, която била отключена. Там намерили меден казан с капак и вместимост 50 литра. Двамата взели и изнесли от дворното място отнетия казан, след което го пренесли и скрили извън селото, в напоителен канал. На следващия ден сутринта подсъдимият Е. взел от скривалището отнетия бакър и го занесъл в същия пункт в гр. Стара Загора, където предал отново на свидетеля т.. Тъй като отново не носел лична карта подсъдимият Е. пак не бил отбелязан в регистъра. За вещите този път получил 50 лв., които също разделил с подсъдимия И..

На 13.07.2009 г. свидетелят Б.Г.П. отишъл в наследствената си къща в с. Братя Кунчеви и установил, че липсват всички медни съдове. По-късно уведомил органите на полицията за кражбата. В показанията си свидетелят Б.Г.П. сочи, че притежава по наследство дворно място с къща в с. Братя Кунчеви, обл. Стара Загора. П. сочел, че в къщата не живее никой, а само в почивните дни посещавали имота. Дворът бил ограден с каменен зид. Къщата имала вкопано мазе и надземен етаж. Надземният етаж бил заключен, но вратата на избеното помещение не се заключвала. В двора имал пристройка, залепена за къщата, която също не се заключвала. В пристройката П. съхранявал меден казан с капак и вместимост 50 литра, а в мазето – 1 бр. меден казан,  с вместимост 70 литра  и 1 бр. меден бакър, с вместимост 30 литра. Свидетелят П. посетил къщата за последен път преди кражбата – на 05.07.2009 г., и когато си тръгвал всички вещи били на мястото си.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза /л.33 от досъдебното производство/ от 12.11.2009 г. е видно, че стойността на отнетите вещи е, както следва: меден казан с капак, с вместимост 50 литра, 1 бр., на стойност 175 лв.; меден казан, с вместимост 70 литра, 1 бр., на стойност 220 лв., и меден казан, с вместимост 30 литра, 1 бр., на стойност 105 лв. Общата стойност на отнетите от владението на собственика Б.Г.П. движими вещи е в размер на 500 /петстотин/ лв. към момента на отнемането.

 

      Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите  Б.Г.П. и Т.АС.Т., регистър на покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали на ЕТ „РОБОИД – Илия А.”***, Товарна гара – подкранов път № 5, лиценз № 765/14.12.2008 г., свидетелства за съдимост на подсъдимите И.И.Е. и С.А.И. и направените самопризнания в съдебно заседание.

 

 Имайки предвид изложените до тук мотиви съдът намира, че подсъдимите  И.И.Е. и С.А.И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.     

 

     По правната квалификация.       

 

      Подсъдимите И.И.Е. и С.А.И. са осъществили при условията на едновременно извършителство изпълнителното деяние – отнемане в двете му части. Те са прекратили фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и са установили своя трайна фактическа власт върху тях.

 

 

      Решението за извършването на кражбата е взето предварително. Подсъдимите са обмислили своите бъдещи действия, придвижили са се до мястото на престъплението, след което са осъществили и изпълнителното деяние,  т. е касае е се за предварителен сговор по смисъла на чл. 93 т. 5 НК.

 

      Видно от свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимият И.И.Е. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по н.о.х.дело № 1926/2009 г. и н.о.х.дело № 1976/2009 г. – и двете по описа на Районен съд – гр. Стара Загора  за извършени престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” от НК.

 

Видно от свидетелството за съдимост се установява, че подсъдимият С.А.И. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по н.о.х.дело № 1926/2009 г. и н.о.х.дело № 1976/2009 г. – и двете по описа на Районен съд – гр. Стара Загора  за извършени престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б” от НК.

 

     С оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК не съществува законова пречка за приложение на чл. 29 от НК, тъй като са изминали по-малко от пет години от изтърпяване на предишното наказание до извършването на деянието предмет на делото /справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието/.

 

 

      От установената в съдебното заседание фактическа обстановка и от обектираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента на деянието са действали с пряк умисъл. Те са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са обществено опасните последици и са искали настъпването им. 

 

Следователно, обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.

       

 

          По индивидуализацията на наказанието.

 

 

         При определяне на наказанието съдът няма алтернатива и на основание чл. 373, ал. 2 НПК наказанието следва да се определи при условията на чл.58А от НК,  във връзка с чл. 55, ал. 1,  т. 1 от НК – под минимума.

 

         При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими  – критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи вината обстоятелства – престъпната упоритост при извършване на престъпленията и многобройните осъждания извън необходимите за приложение на чл. 29 от НК.

 

         Съдът,  като взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, намира, че следва да наложи наказание с оглед постигане целите на чл. 36 от НК при условията на чл. 55, ал, 1 т. 1 НК  – „Лишаване от свобода”  за срок от две години при първоначален „Строг режим” в Затворническо общежитие - закрит тип.

 

 

         На основание чл. 170, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 50 лева следва да се заплатят съразмерно от двамата подсъдими.

 

     Причини – ниска правна култура на подсъдимите, незачитане правото на неприкосновеност на собствеността и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

     Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                      

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: