№ 103
гр. гр.Несебър, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20242150200238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е висящо пред настоящата инстанция по повод жалбата
на А. В. П., ЕГН **********, с посочен адрес в гр. Б., ул. П., № 13, против Заповед за
задържане на лице с рег.№ 304ЗМ-113/12.04.2024 г., издадена от полицейски орган- Х.
Б.- полицай при РУ-Несебър, ОД на МВР- Бургас, с която е разпоредено задържане на
жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-
Несебър. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
поради допуснати при издаването и съществени нарушения на административно-
́
производствени правила и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалният му представител,
който поддържа жалбата от името на доверителя си. Представя писмени
доказателства.
Ответникът по жалбата- Х. Б.- полицай в РУ- Несебър, излага доводи,
установяващи фактическата обстановка, наложила задържането. Описва в
хронологичен порядък пред съда как се е стигнало до задържането и до издаването на
атакуваната заповед.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
След преценка на доказателствата, събрани по делото, на доводите и
възраженията на страните, и проверка на оспорвания административен акт по реда на
чл.168 ал.1 от АПК, съдът намира следното:
В представената и атакувана заповед е посочено, че П. е задържан на основание
1
чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейски орган може да
задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба. Видно от заповедта причината за
задържането е посочена по следния начин: „При извършване на полицейска проверка
и тестване за алкохол с дрегер, пречи на полицейски служител да извършва
задълженията си по служба“. От така изложеното по никакъв начин не става ясно
какво е наложило задържането, като в този смисъл настоящата инстанция намира
заповедта за немотивирана. В нея липсват фактическите основания за издаването й,
като същата следва да съдържа накратко изложената фактическата обстановка, във
връзка с която полицаят е преценил, че е необходимо налагането на принудителна
административна мярка /ПАМ/. В случая липсва каквато и да било конкретика, като
например накратко да се посочи какви задължения полицейския орган е следвало да
извърши и по какъв начин П. е попречил за това. Наред с това липсва посочване, че
лицето е било предупредено надлежно за каквото и да било, и въпреки това то е
попречило. Не е допустимо мотивиране на заповедта едва при оспорване на акта, като
обяснения едва в съдебното заседание от страна на ответника по жалбата не могат да
санират този порок- липса на фактически мотиви. Междувпрочем такива данни не се
извличат от представените писмени доказателства, както и от обяснението на
ответника по жалбата и показанията на св. Ф.. Установява се, че на 12.04.2024 г.
ответника по жалбата и св. З. Ф. са били наряд. Около 23.00 ч. в гр. Обзор, до
бензиностанция Лукойл, жалбоподателя е управлявал лек автомобил с руска
регистрация. Същият бил спрян за проверка. При поискване на свидетелство за
управление на МПС и документите за автомобила, П. е започнал да ги търси и след
като не ги открил предположил, че са в багажника на колата. Било му разрешено да
слезе за да ги потърси там, при което полицейските служители усетили мирис на
алкохол, както и видели, че жалбоподателя залитал. Взели решение да пристъпят към
проверка за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят направил няколко
неуспешни опита да бъде тестван, след което му било обяснено, че ако не даде
успешна проба ще му бъде съставен АУАН за отказ. Тъй като валидна проба не била
отчетена от техническото средство, на П. му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, като св. Ф. започнал да сваля регистрационните табели
на автомобила. Жалбоподателят не бил съгласен с това, отишъл до свидетеля и го
бутнал, като му заявил, че не желае да му бъдат демонтирани табелите. Според
ответника и свидетеля, на П. било обяснено, че пречи на полицейските органи да си
извършват задълженията по служба, което обаче не спряло жалбоподателя и той
продължил да бута св. Ф.. Вследствие на това му поведение било взето решение П. да
бъде задържан и отведен в РУ- Несебър, където била оформена документацията по
задържането, включително и съставена атакуваната заповед.
Предвид на това, че както в заповедта, така и от показанията на св. Ф. и
обясненията на ответника се установява, че повода за задържането е поведението на
жалбоподателя на мястото на проверката, действията на същия след отвеждането му в
РУ- Несебър не следва да се разглеждат като фактическо основания, поради което и
няма да се коментират. От събраните доказателства по делото обаче не се установи с
категоричност издавано ли е някакво разпореждане на място на П. и то по надлежния
начин. Единствено ответникът в обясненията си заяви „Казахме му, че ако пречи на
нашата работа, ще бъде задържан“. Свидетелят Ф. посочи в съдебно заседание
„Свалих първия номер и като започнах да свалям втория номер, лицето пак тръгна към
мен да възпрепятства действията по свалянето на номерата, и тогава го задържахме,
защото не можехме да си изпълняваме служебните задължения“. Не се заяви в някакъв
2
момент да е било давано някакво разпореждане или предупреждение към
жалбоподателя. Наред с това, пак според показанията на св. Ф., причината за
задържането е, че е възпрепятствал извършването на пробата с техническото средство.
В този смисъл, след като е бил съставен АУАН за тези действия, приети като отказ от
тестване от страна на полицейските органи, то очевидно към този момент вече е била
приключила процедурата по тези действия, поради което причината за задържането е
отпаднала. Ако повода за задържането са били действията на П., насочени против
демонтирането на регистрационните табели, то по никакъв начин това не е ясно
посочено в издадената заповед. Свалянето на номерата е последица от съставянето на
АУАН, т.е. същите се извършват едва след като вече полицейския орган е взел
административно отношение. В тази връзка възпрепятстване извършването на това
задължение е различно действие от това, че не са направени успешни тестове с
техническото средство или пък, че лицето е отказало извършването на такава
проверка. Отправянето на обидни думи към полицейските служители, бутането,
ритането им пък са действия, които евентуално биха могли да се приемат като
хулигански, което отново е различно от посоченото като основание за задържането в
заповедта. Ето защо съдът намира, че атакувания административен акт е немотивиран.
Всичко, изложено по- горе дава основание на съда да счете жалбата за
основателна. От така ангажираните доказателства не се установява съществуването на
правно или фактическо основание спрямо А. П. да бъде предприемано задържане за
това, че е отказал да бъде тестван с техническо средство. Изискването за излагане на
фактическите основания на заповедта в случая не е изпълнено, като не е посочено
извършвано ли е предупреждение към лицето, във връзка с кое разпореждане и с кое
конкретно неправомерно деяние е изпълнен състава на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Действително не е необходимо подробно и изчерпателно описание, но следва да е
налице някакво макар и кратко описание на разпореждането, което е било дадено, и
което не е било изпълнено от страна на задържаното лице, както и действията, които
същото е предприело, и които са наложили задържането му, в степен, че последното
да разбере на какво основание е задържано и в какво се изразява неговото поведение,
което полицейският орган счита, че е извършено. Точно тези факти са предмет на
съдебна преценка, а именно дали същите са осъществени в действителност от
жалбоподателя, както и дали съставляват основание същия да бъде задържан. Липсата
им поставя в невъзможност извършването на съдебен контрол.
Предвид изложеното, макар оспореният акт да е издаден от полицейски орган
по смисъла на чл.53 от ЗМВР /от представеното удостоверение се установява, че към
12.04.2024 г. Х. Б. е заемал длъжността полицай към Участък- Обзор при РУ- Несебър,
ОДМВР- Бургас/, в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР
компетентност, същият се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен. Прилагането на принудителната административна мярка в случая не е било
оправдано с оглед вземането на административно отношение към отказа на лицето /в
случай, че се приеме за отказ/ да бъде тествано с техническо средство, поради което е
налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава,
като за задържането на жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи
реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода.
3
По отношение на наведеното твърдения, че на жалбоподателя не му е било
разяснено на място защо е бил задържан, съдът не го намира за основателно. Видно от
приложеното към жалбата пълномощно, същото не е придружено от превод на руски
език, но е подписано от жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че П. очевидно
разбира български език в достатъчна степен. Не отговаря на действителността и
изложеното възражение, че декларацията за правата на задържано лице не са му били
преведени. Видно от последната страница, в началото на същата, първото каре, е
налице отразяване наличието на преводач, който е посочен с три имена и подпис.
Въпреки това, обаче, жалбата се явява основателна на посоченото по- горе основание.
Предвид отмяната на обжалваната заповед следва да бъде уважено искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, възлизащи на сумата от 750 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв.- платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ 304ЗМ-113/12.04.2024 г.,
издадена от полицейски орган- Х. Б.- полицай при РУ-Несебър, ОД на МВР- Бургас, с
която е разпоредено задържане на А. В. П., ЕГН **********, с посочен адрес в гр. Б.,
ул. П., № 13, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Несебър.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Бургас да заплати на А. В. П., ЕГН **********, с посочен
адрес в гр. Б., ул. П., № 13, сумата от 760 лв., представляващи сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4