Решение по дело №42171/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12287
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110142171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12287
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110142171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД
от К. П. Н. срещу *********, за осъждане ответника да заплати сума в размер
от 15000 лв., предявен като частичен иск от сума в общ размер от 24000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на доброто име, честта и достойнството на ищцата, осъществено
чрез публично отправено до широк и неограничен кръг от хора разгласяване
на обидни и клеветнически твърдения и невярна информация по отношение
на личността и професионалната дейност на ищцата, чрез публикувана статия
на 03.07.2022г. в уебсайт ***********, със заглавие „ РАЗКРИТИЕ НА ПИК:
************** ЗАВЪРТЕЛИ КОРУПЦИОННАТА „РУМЪНСКА СДЕЛКА“
С ОРЪЖИЕТО ЗА *******“, ведно със законната лихва от началната дата на
увреждането – 03.07.2022г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2022г. в уебсайт ***********,
собственик на който е ответникът, била публикувана статия със заглавие
„РАЗКРИТИЕ НА ПИК: ************** ЗАВЪРТЕЛИ КОРУПЦИОННАТА
„РУМЪНСКА СДЕЛКА“ С ОРЪЖИЕТО ЗА *******“. Посочва се, че с
първия абзац от публикацията „Шефовете на кабинетите на икономическия
министър в оставка и лидер на ***** К. Н.- *******, и на премиера в оставка
************ са в дъното на корупционната румънска сделка с българско
оръжие в *******“ се фокусира вниманието на читателите върху личността
на ищцата и се прави внушение, че с оглед на служебното й положение в
качеството на министър на икономиката и индустрията и лидер на
1
политическа партия „*****“ участва в неправомерни действия, което
съставлявало обидно, неморално и противоправно действие, с което се
засягал авторитета на ищцата. В статията не се отчитало обстоятелството, че
дейността по разрешение и износ на оръжие включва сложен фактически
състав, в който участват различни независими институции и органи, с което
по отношение на ищцата се приписвало неморално и укоримо поведение, че
„с протекцията на българското правителство“, е „реализирана“, продукция на
търговското дружество „*****“, което съставлявало и клевета. С изнесеното в
статията, че „сделката е наистина за 200 милиона лева, а комисионните са
20%, което означава, че участниците си разделят 40 милиона лева“ се
внушавало и че ищцата се е облагодетелствала от приписаното й неморално и
укоримо поведение, така и се правило внушение за знание и
покровителстване на мнима сделка с негодно оръжие. В статията се
съдържала и невярна информация, че ищцата като „принципал на оръжейните
предприятия“ била извикала бивш вече представител на ръководството на
******* и му е поставила „задачата за броени дни да отстрани дефектите на
въпросната стока“ или да „се откажат от договорите си“, която ищцата счита
за опит да бъда представена сред обществото като безочлив, безсрамен,
циничен, дързък и арогантен човек, който се възползва от служебното си
положение. С израза „лидерката на ***** се е еманципирала от ********“
ищцата била описвана като личност, която си е повярвала, без да има
основание за същото, и се възприема за недосегаема, така и се сочело, че има
„конфликт на интереси в назначенията на Н.“, с което на ищцата се
приписвало неморално поведение и незаконни действия, като с това се
накърнявал авторитета й. В статията се съдържало и твърдение, че
„Причината ***** да преглъща отстраняването на негови хора от Н. била, че
го държи в здрава зависимост и го изнудва с наличието на документи“
съставлявало обидно изявление и клевета, с което се внушавало, че ищцата
има неправомерно влияние над Министър-председателя в оставка - ********.
Използването на тези изразни средства в статията създавало образ за ищцата
като нагла, безочлива и безцеремонна личност, която осъществява престъпно
поведение. С изнесеното в статията, че „за други сделки под крилото на Н.
….“, които ще са „в дъното на причините К. Н. да се „върне на масата на
преговорите“ за втори кабинет….“ се надграждал негативният образ на
ищцата в статията, така и й се придавало качества на човек, който действа
задкулисно и индиректно „търгуващ“ по неморален начин и не в интерес на
обществото. Изтъква се и че към статията била публикувана снимка на
ищцата, което допринасяло за създаването на бързо и негативно отношение
към нея.
Твърди се, че чрез изнесените статията изрази била дискредитирана и
злепоставена в личен и професионален план, като са изложени негативни и
неверни твърдения за личността й. По негативен начин бил засегнат и
авторитета на ищцата, както и били накърнени доброто име, честта и
достойнството й посредством публично отправено до широк и неограничен
2
кръг от хора разгласяване на обидни и клеветнически твърдения и невярната
информация, обективирана в публикацията. Поддържа се, че неверните
твърденията и обидните изявления по отношение на ищцата в статията са
достигнали до широк кръг от лица, с което тя е злепоставена и
дискредитирана пред своите колеги и пред цялата българска общественост.
Твърди се и че вследствие на цитираната публикация бил накърнен
авторитетът на ищцата, имала за последица уронване на честта,
достойнството и доброто й име, било засегнато здравословното й състояние,
така и се нарушила социалната й сфера на общуване и работа, контактите й с
колеги и приятели. Ищцата била притеснена и от обстоятелството, че е
възможно приятели, колеги и съпартийци да се дистанцират и да променят
отношението си към нея, провокирани от изнесената в статията неверни
твърдения. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
предявената искова претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Навежда съображения, че в процесната статия
се говори за действия на трети лица, което не би могло да доведе до понасяне
на неимуществени вреди от ищцата. Релевира и довод, че в исковата молба се
тълкуват превратно изрази, употребени в публикациите, така и се изразяват
предположения, което било показателно за това, че евентуалното понасяне на
вреди се дължи на неточни възприятия, свързани със статиите.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Като писмени доказателства по делото са приети диплома за висше
образование на ищцата, свидетелство за зрелост, извадка от ДВ бр.44, бр.85,
бр.28, бр.30, бр.60, бр.97, както и бр.106, относно обявяване на изборни
народни представители съответно от 42-ро НС до 47-мо НС, както и решение
за избиране на МС на Република България от 13.12.2021г., с което ищцата е
избрана за министър на икономиката и индустрията и зам.мин-председател по
икономиката и индустрията. Прието е и извлечение от сайта на ***** относно
качеството ѝ на председател на *****.
Съгласно заключението на вещото по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че на уебсайта www.pik.bg е налице публикация със заглавие
„РАЗКРИТИЕ НА ПИК: ************** ЗАВЪРТЕЛИ КОРУПЦИОННАТА
„РУМЪНСКА СДЕЛКА“ С ОРЪЖИЕТО ЗА *******“ от 03.07.2022г., със
следното съдържание „Шефовете на кабинетите на икономическия
министър в оставка и лидер на ***** – К. Н. – *******, и на премиера в
оставка ******** – *******, са в дъното на корупционната „румънска
сделка“ с българско оръжие за *******. Тя е свързана с налична стока на
частната фирма „Ал гън“ на скандалния оръжеен търговец ********,
3
реализирана с протекцията на българското правителство. Това става ясно,
първо, от разкритията на уволнения от К. Н. шеф на „****“ *******.
Както и от разкритията пред ПИК на разследващи въпросната „румънска
сделка“. ****** последните в **** са събрани достатъчно материали по
случая, но над реализирането им е опънат чадър от вече бившия кабинет на
******** и най-вече от самия него. Както посочва *******, сделката
наистина е за 200 милиона лева, а комисионните са 20%, което означава, че
участниците в нея си разделят 40 милиона лева. А преките ръководители на
тази сделка под крилото и със знанието на К. Н. и ******** са
**************. По тяхна уговорка и под техен натиск внесените на 4 май
2022г. документи за разрешение за износ на оръжие за ***** са подписани в
рамките на един ден, както твърди самият *******. По принцип тези
срокове са значително по-дълги и траят по седмици, а понякога и месеци.
Фирмата на скандалния оръжеен търговец ******** е „специализирана“ да
изкупува залежали партиди оръжия и муниции съветски модел и да ги
пласира на международния пазар. До този момент това се случвало в
*******, а стоката, която пристигнала в *****, се оказва неизползвам
сбирток с изтекъл срок на годност. Приемащата от ***** пратката
украинска страна връща полученото оръжие, за да се приведе в норма.
Тогава К. Н. като принципал на оръжейните предприятия вика шефа на
********** и му поставя задача за броени дни да отстрани дефектите на
въпросната стока. ****** обаче е категоричен, че това не може да се случи,
тъй като предприятието е претоварено с поръчки, а освен това тази
продукция не е негова и няма как да я ремонтира, разкриха пред ПИК
свидетели на разпитите. Н. дава на ****** 1 ден срок, за да си помисли дали
няма да изпълни нареждането , препоръчвайки му да се откажат от
договорите си в полза на ремонта на негодната продукция на „*****“.
Позицията на ****** очевидно поставя под риск получаването на
комисионни по сделката. И тъй като шефът на ********, няма как да
изпълни нарежданията, той е уволнен за лоши резултати в оръжейното
предприятие. Още тогава ****** обяви пред медиите „Мотивите, които
съобщи К. Н. за уволнението му, нямат нищо общо с действителността.
Нека да каже каки са истинските мотиви“. В разкритията си бившият
шеф на „****“ ******* изказа хипотезата, че сключената с
покровителството на правителството сделка на фирма „*****“ за износ на
оръжие за ******* през ***** може да бъде проследена и през
изненадващите посещения в ****** на бившия премиер ********. Тя се случи
точно след визитата му в ******* при президента ****** през април. Както
и с визитата на украинския външен министър ****** също в ****** покрай
посещението си в София преди това също през април. ****** *******
правителствата на България, ***** и ******* са се договорили за сделката
на оръжието, продавано от „*****“ в рамките на тези совалки.
Разследващите тази, както и оръжейни сделки под шапката на
икономическото ведомство и К. Н. обаче твърдят, че в тях лидерката на
4
***** се еманципирала от ******** и двамата с ******* работят само за
себе си, пренебрегвайки премиера. Искрите между тях са прехвърчали още
през февруари, когато Н. отстрани протежето на ***** начело на
******** И. **** и назначи своя човек и бивш шеф на оръжейницата И.
*******. Наблюдателите веднага провидяха конфликт на интереси в
назначението на Н., тъй като Стоенчев е брат на челна на Изпълнителното
бюро на ***** ******. А това стана възможно, след като Н. смени и борда
на Държавната консолидационна компания със свои хора. В началото на юни
Н. уволни и Стоенчев след напрежение на работещите във ******** и
заплахата им за протести и блокиране на подбалканския път. Но при
уволнението на **** ******** преглътна хапа с отстраняването на неговия
човек, когото той запази в качеството си на министър на икономиката в
служебното правителство на ******* през 2021г. Макар преди това за лоши
финансови резултати да уволни целия борд на ********, назначен само преди
няколко месеца. Но управлявалият 7 години **** да остана с аргумента на
*****, че няма забележки върху работата му. ****** запознати този
аргумент се оценява на 300 000евро. Причината ***** да преглъща
отстраняването на негови хора от Н. била, че го държи в здрава
зависимост и го изнудва с наличието на документи във ведомството, които
бившата служебна министърка, наследила *****, а преди това служебната
зам.-министърка на ***** – ********* ********, е отказала да
предподпише. Документите разкриват порочни и незаконосъобразни решения
и действия. Запознати подшушнаха на ПИК, че може би това е и причината
заелата поста председател на Съвета на директорите в БДЖ след
напускането на икономическото ведомство ******** да бъде освободена от
длъжността председател на Съвета на директорите в *********. То е под
шапката на платилия си да стане министър на транспорта в остър
конфликт на интереси *********, който е собственик и на фирмата за
пощенски доставки „********“. Отстраняването на ******** стана на 30
юни – 8 дни, след като правителството на ******** бе свалено от власт с
първия успешен вот на недоверие на 22 юни. Преди това тя бе уличена в
плагиатство в дисертационния си труд за придобИ.е на докторска степен.
Т.н. „румънска сделка“ с оръжие за *******, продавано от българската
фирма „*****“ на скандалния оръжеен търговец ********, протичащ по
множество разследвания на чужди служби и наши и чужди медии, е под
зоркото око на родната ****, натрупала значителна база данни по случая.
Както и на всички външни служби на САЩ и Русия, които са запознати с
механизмите по сключването и наблюдават развоя , съобщиха сведущи
пред ПИК. В агенцията на националната сигурност разполагат и с
информация за други сделки под крилото на Н., договаряни в телефонни
разговори, твърдят разследващите. Не е изключено те да придобият
публичност покрай съставянето на втория кабинет на ПП и да са в дъното
на причините ********* Н. да се „върне на масата на преговорите“ за
втори кабинет начело с *******, но след отстраняването на ******** от
5
претендент за премиерския пост и в него“.
Приет е и констативен протокол по чл.593 ГПК – том 1, № 177, рег.№
6112/06.07.2022г., ведно с публикацията на уебсайта www.pik.bg
По делото са разпитани свидетелите **********, показанията на които
съдът кредитира и от които се установява, че непосредствено след узнаване
на процесната статия, в която имало обвинения за корупция и получаване на
комисионна в особено големи размери, ищцата била напрегната, статията се
отразила, вкл. с оглед конкретния момент на публикация, и трябвало да влиза
в обяснителен режим, изпитвала притеснение от това, че можело да се
използва срещу нея за срИ.е на престижа и работата , вкл. изпивала
притеснения от факта, че статията била в противовес на нейната позиция
срещу изнасяне на оръжия за ******* директно.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищцата да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че лице, комуто ответникът е
възложил извършването на тази работа, е извършил твърдяното
противоправно деяние - употреба на клеветнически и неверни изявления
(употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази на 03.07.2022 г.
по отношение на ищцата в статия със заглавие „РАЗКРИТИЕ НА ПИК:
************** ЗАВЪРТЕЛИ КОРУПЦИОННАТА „РУМЪНСКА СДЕЛКА“
С ОРЪЖИЕТО ЗА *******“, била публикувана статия, част от която имала
следното съдържание: „Шефовете на кабинетите на икономическия министър
в оставка и лидер на ***** К. Н.- *******, и на премиера в оставка
************ са в дъното на корупционната румънска сделка с българско
оръжие в *******“; „с протекцията на българското правителство“ е
„реализирана“ продукция на търговското дружество „*****“; „сделката е
наистина за 200 милиона лева, а комисионните са 20%, което означава, че
участниците си разделят 40 милиона лева“; „принципал на оръжейните
предприятия“; „задачата за броени дни да отстрани дефектите на въпросната
стока“ или да „се откажат от договорите си“; „лидерката на ***** се е
еманципирала от ********“; „конфликт на интереси в назначенията на Н.“;
„Причината ***** да преглъща отстраняването на негови хора от Н. била, че
го държи в здрава зависимост и го изнудва с наличието на документи“; „за
други сделки под крилото на Н.“, които ще са „в дъното на причините К. Н. да
се „върне на масата на преговорите „за втори кабинет“/, притежаван от
ответника уебсайт (***********), в пряка причинна връзка от което е
претърпяла твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените
негативни преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото,
честта и достойнството), така и размерът им, вкл. в тежест на ответника е
6
разпределено да докаже, че са спазени журналистическите стандарти относно
източниците на информация, т.е. че имат prima facie информация от проверен
източник.
Съдът приема за установено, че ищцата е политическа личност, лидер на
политическа партия от управляващото към момента на публикуване на
статията коалиционно правителство. В този смисъл допустимата
журналистическа критика по отношение на публичните личности и в частност
на политиците, е с по-широки граници. Колкото по-известна е една
политическа личност, каквато несъмнено е ищцата, толкова повече намеса в
частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да
бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила
да представлява интересите й. Поради това политиците, още повече лидерите
от тях, следва да понасят засиления журналистическия интерес и да търпят
повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства.
Съдът взема под внимание колко известен е бил увреденият по време на
твърдените изявления, тъй като степента на приемлива критика по отношение
на публична личност е по-широка, отколкото по отношение на обикновените
граждани, както и предметът на изявленията (********). Но и журналистите
не могат да използват правото за свободно разпространение на информация,
за да нанасят обиди или да клеветят. Те следва да ограничат критиките до
границите, визирани в чл.39 ал.2 от КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят
за причинените вреди (в този смисъл и Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д.
№ 1486/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 148 от 10.07.2015 г.
по гр. д. № 6318 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Правни норми, уреждащи начина за извършване проверката за
достоверността на фактите няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените
факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два
независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се
проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни.
В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва
вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното
му деяние. Поради това и в приетия за окончателен доклад по делото в тежест
на ответника е разпределено да докаже, че са спазени журналистическите
стандарти относно източниците на информация, т.е. че има prima facie
информация от проверен източник. Добрата журналистическа практика
предполага информиране обществеността за факти и обстоятелства, които
биха били значими или интересни за определен кръг от хора. В обществената
действителност, като част от обективната действителност, се случват събития,
които намират отражение в определени факти. Събирането на
информационните следи за тези факти е дейност на журналиста, при която се
изследва източника на факта и се представя анализ през призмата на
обработващия информацията. Добрата журналистическа практика включва
посочване на факта, информационната следа, въз основа на която се прави
извод за осъществяване на факта и източника на информация на факта,
7
предложен анализ на фактите, взаимовръзката помежду им, вкл. и предложен
различен ракурс за анализ. Доколкото журналистическото разследване не
винаги е способно да възприеме пълния набор от факти, съответно да отрази
в пълнота дадено събитие, в общия случай на публиката се представя
предложен обобщен анализ в синтезиран вид въз основа на случили се факти
в обществената действителност. Представената по този начин информация,
посредством журналистическото издание се разпространява и придобива
гласност пред обществото. На следващо място, журналистите имат право да
крият конкретните си източници на информация, но при преценка за
верността на изнесения набор от факти е допустимо да се изиска от
журналиста посочване на prima facie доказателство за добросъвестното
получаване на информацията.
Правно защитимо благо е прокламираното от Конституцията в чл.39,
ал.1, вкл. прокламирано и в КЗПЧОС в чл.10, право на свободата на
изразяване на мнения, вкл. разпространяването на информация и идеи без
намеса на държавните власти (свободно изразяване на мнение и да го
разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин.). Несъмнена е важността на проактивната роля на печата, а
именно да разкрие и да представи на вниманието на обществеността
информация, която може да предизвика такъв интерес и да породи такъв
дебат в обществото (Couderc and Hachette Filipacchi Associés v. France [GC], §
114). Когато отразяват определени събития, журналистите имат задължението
да проявяват благоразумие и предпазливост (§ 140). Но това основно право не
е безгранично, а се ограничава до нарушаването на чужда правна сфера или
чуждо основно право, в който смисъл съгласно чл.39, ал.2 от Конституцията
на РБ – това право не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго. Така и Конвенцията не може да се тълкува като
изискваща от хората да търпят да бъдат публично обвинявани в престъпни
деяния чрез неподкрепени от факти изявления на правителствени служители,
които се очаква от обществеността да притежават проверима информация
относно тези обвинения (********, §§ 59-62). Следователно свободата на
словото и разпространението му не дава право посредством него да се
нарушава чужда правна сфера като се разпространяват неверни факти, нито
да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано
честта и достойнството на гражданите.
При определяне дали са надхвърлени пределите на допустимата критика
спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за
информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството
на адресата или го опозорява, е налице обилна практика на ВКС (решение №
110 от 25. 05. 2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, 4 г.о. и в определение
№ 183 от 06. 03. 2018 г. по гр. д. № 3420/2017 г., 4 г.о., Решение №
50118/10.11.2022г. по гр.д. № 4883/2021г. по описа на ВКС, Първо г.о.), в
8
която се приема, че съобразно стандартите, установени с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът
между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В
тази посока най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са
надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е
доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено
значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата
и доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на
допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение
спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез
нанасяне на обида.
При дело, чийто предмет е установяване на противоправно поведение,
изразяващо се в употреба на клеветнически и неверни изявления, съдът е
длъжен да анализира журналистическия материал и при установяване
противоправност на думи или изрази следва да се конкретизира кои от тях
представляват твърдения за факти и кои оценка на фактите. Това е така,
доколкото на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, а те
могат да ангажират отговорността на възложителя на журналиста само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за
вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, а представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане
на обстоятелства от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на възложителя на журналиста само ако представляват обида.
В този смисъл на анализ подлежи установяване дали са извършени
посочените в исковата молба действия, да се разграничат каква част от тях
съставляват твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са
неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото,
като се посочат изрично конкретни действия, които следва да ангажират
отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени. Настоящият
съдебен състав, анализирайки процесната статия, установи, че в
съдържанието в процесната статия се съдържат множество твърдения за
факти (в частта „Шефовете на кабинетите на икономическия министър в
оставка и лидер на ***** – К. Н. ….. са в дъното на корупционната
„румънска сделка“ с българско оръжие за *******…..сделката наистина е за
200 милиона лева, а комисионните са 20%.....което означава, че участниците
в нея си разделят 40 милиона лева… А преките ръководители на тази сделка
под крилото и със знанието на К. Н. …По тяхна уговорка и под техен
натиск внесените … документи за разрешение за износ на оръжие за *****
са подписани в рамките на един ден….Причината ***** да преглъща
отстраняването на негови хора от Н. била, че го държи в здрава
зависимост и го изнудва ….Документите разкриват порочни и
незаконосъобразни решения и действия. ….В агенцията на националната
9
сигурност разполагат и с информация за други сделки под крилото на Н.,
договаряни в телефонни разговори, твърдят разследващите. Не е изключено
те да придобият публичност покрай съставянето на втория кабинет на ПП
и да са в дъното на причините ********* Н. да се „върне на масата на
преговорите“…), които твърдения за факти съвкупно анализирани внушават
за съставомерни деяния - корупционни практики и изнудване, т.е. тези
твърдения за факти представляват клевета и доколкото по делото липсват
доказателства /в статията като източник на информация се сочат:
разкритията на уволнения от К. Н. шеф на „****“ *******…както и от
разкритията пред ПИК на разследващи въпросната „румънска сделка“…
Разследващите тази, както и оръжейни сделки под шапката на
икономическото ведомство и К. Н. обаче твърдят, че …..******
запознати..., без по делото да са ангажирани доказателства за съдържанието
на разкритията на *******, така и без да са ангажирани prima facie
доказателства за достоверност, т.е. за индиция, че са провеждани разговори с
„разследващ“, „запознати“, доколкото журналистите не са длъжни конкретно
да разкриват източниците си на информация, но е достатъчно да установят, че
са ползвали обичайната журналистическа практика/ за достоверност на
твърденията за факти /фокусът не е дали България е предоставяла оръжия за
******* директно или индиректно, съответно оценка на фактите и изразяване
на мнение, вкл. критично, а статията се фокусира върху твърдения на факти,
които припокриват признаците на съставомерни деяния, за които няма
доказателства prima facie за достоверност на източниците на информация, на
база на които съвкупно се правят внушения/, оттук като следствие съдът
приема всички внушения за незаконосъобразни. По въпроса дали
представлява негативно оценъчно съждение или клевета изказване, което
съдържа неверни твърдения за осъществено от дадено лице поведение,
покриващо състава на престъпление от общ характер, също е налице практика
на ВКС (решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4
г.о., Решение № 50118/10.11.2022г. по гр.д. № 4883/2021г. по описа на ВКС,
Първо г.о.), ****** която публично разпространеното невярно изявление за
извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не
може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън
границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространение на мнение и на свободата на словото.
Оттук съдът приема, че с коментираните твърдения за факти, с които се
внушава съставомерно поведение, се надхвърлят допустимите граници на
свободата на словото, съответно е осъществено противоправно поведение, за
което следва да се понесе отговорност за обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване репутацията на ищцата
(същата е защитена и по член 8 от Конвенцията като част от правото на
зачитане на личния живот - Axel Springer AG v. Germany, § 83; Chauvy and
Others v. France, § 70; Petrina v. Romania, § 28 и др., като за да попадне в
обхвата на член 8, атаката срещу репутацията на дадено лице трябва да
10
достигне определено ниво на сериозност и да бъде извършена по начин, който
накърнява осъществяването от това лице на правото на зачитане на личния
живот, като това изискване се отнася както за социалната, така и за
професионалната репутация, каквато съдът приема, че е накърнена с
процесната статия), уронване на честта, достойнството и доброто й име,
нарушаване на социалната й сфера на общуване и работа, контактите й с
колеги и приятели (не и по отношение на твърденията за засегнато
здравословно състояние), които съдът приема за доказани от събраните по
делото гласни доказателствени средства, които не намира основание да не
кредитира.
По размера:
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния
акт върху ищеца, значение имат субективните му негативни преживявания,
отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на
общуване и работа, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът
на противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед
общоприетите норми за етика и морал, обемът на обществения отзвук и други
подобни. Като база служи още и икономическият растеж, стандарта на живот
и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта. Поради всичко изложено,
законодателят и не борави с други техники за определяне размера на
справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като
например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер,
процент и пр. При определяне конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият състав отчита за релевантни: а/. характер
на твърденията и съдържащата се в тях висока степен на укорими
деятелности – в случая същите сочат на проява на укоримо от гледна точка на
обществения морал поведение; б/. общественото положение и личността на
ищеца – касае се за публична личност, с широка известност в обществото; в/.
фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за
масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; г/. броят и
интензитета на клеветническите твърдения - непозволеното увреждане се
изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и
се осъществява публично; д/. обществено-икономическите условия в страната
към осъществяване на деликта; е/. обстоятелството, че участието на ищеца в
политическия и обществен живот поражда необходимост същият да има по-
висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му и
дейността му; ж/ интензитета и продължителността на конкретно
претърпените негативни психични изживявания, които не се отличават със
сериозна продължителност; з/ недоказаност на твърденията за засегнато
здравословно състояние; Преценявайки посочените обстоятелства, както и
разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата
11
5000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни.
Ищцата е доказала сторени разноски в размер на 2000лв. за адв.
възнаграждение, 965лв. за д.т., както и 300лв. за СТЕ или общо 3265лв.
Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед материалния интерес
и фактическата и правна сложност на делото (минималният размер по чл.7,
ал.2, т.3 НМРАВ е в размер на 1750лв., поради което претенцията от 2000лв. с
оглед проведените съдопроизводствени действия не е прекомерна).
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 1800лв. С оглед изхода на
делото ищцата има право на разноски в размер на 1088лв., а ответникът в
размер на 1200лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, ЕИК *******, *************, да заплати на К. П.
Н., ЕГН: **********, съдебен адресат: ***********, на основание чл. 49, вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто
име, честта и достойнството на ищцата, осъществено чрез публично
отправено до широк и неограничен кръг от хора разгласяване на обидни и
клеветнически твърдения и невярна информация по отношение на личността
и професионалната дейност на ищцата, чрез публикувана статия на
03.07.2022г. в уебсайт ***********, със заглавие „РАЗКРИТИЕ НА ПИК:
************** ЗАВЪРТЕЛИ КОРУПЦИОННАТА „РУМЪНСКА СДЕЛКА“
С ОРЪЖИЕТО ЗА *******“, ведно със законната лихва от 03.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, предявен
като частичен от пълния размер от 24000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, ЕИК *******,
*************, да заплати на К. П. Н., ЕГН: **********, съдебен адресат:
***********, разноски по делото в размер на 1088лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. П. Н., ЕГН: **********,
съдебен адресат: ***********, да заплати на *********, ЕИК *******,
*************, разноски по делото в размер на 1200лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12