№ 320
гр. Варна, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110103766 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Производството е образувано по предявена искова молба от „П. И. Б." АД, ЕИК ***,
срещу Г. И. Г., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищцовото
дружество сумата от:
2000,00 лв. - непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 08.10.2008г.;
1131,86 лв. - непогасена договорна лихва, начислена за периода от 17.03.2018г. до
14.03.2021г.;
1,67 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.03.2021г. до 17.03.2021г.;
90,00 лв. - разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба следното: Между страните бил сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка от 08.10.2008г., съгласно който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит - овърдрафт в размер на 2000,00 лв.
Кредитът е бил изцяло усвоен по банкова сметка, открита на името на ответника.
Същият е частично погасяван. В просрочие е от 16.03.2009г. Поради неплащане в срок на
задълженията по договора за кредит банката е изпратила до ответника покана за доброволно
изпълнение. С оглед на неплащането в срок кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
на 15.03.2021г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения особен представител. Излага се, че вземането на ищеца било
погасено по давност изцяло, тъй като бил изтекъл петгодишният давностен срок. Изтекъл
бил и срокът на абсолютната давност. Евентуално се оспорва претенцията по размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
1
фактическа страна следното:
От представените и приети по делото доказателства е безспорно, че между страните
за процесните суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №3981/2021г. по описа на ВРС.
Видно от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка с № 000CC-R-004804/08.10.2008г.
страните са се намирали в облигационни правоотношения, по които ищецът е предоставил
на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 2000 лв. Срокът за ползване на
кредита е уговорен до 08.10.2010г., като същия се подновява автоматично при спазване
общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип. Ответникът е поел отговорност да погасява задълженията си, представляващи
усвоена част от кредитния лимит, в сроковете и начина, уговорени в Договора. Уговорено е,
че за ползвания овърдрафт ответникът ползва гратисен период от 45 дни. При непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, кредитополучателят заплаща на
Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишна лихва, в размер към датата
на подписване на Договора: 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС
трансакции и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката. Договорът е подписан от
ответника, като подписът не е оспорен в производството.
Представени са ОУ на ищеца за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип.
По делото са представени писмени доказателства, видно от които ЧСИ С. Я., с рег. №
*** и район на действие СГС, е връчил, по реда на чл. 47, ал. 5 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК на Г. И.
Г. на 23.09.2020г. покана от кредитодателя за предсрочната изискуемост на кредита.
От заключението по допуснатата ССЧЕ се установява следното: в конкретния случай
е била издадена кредитна карта чип Master Card Standart на титуляр Г. И. Г., която се е
ползвала и обслужвала по банкова сметка в П. И. Б. АД. Същата е била с кредитен лимит до
2000 лева. Ответникът се е разпореждал със средствата по кредитната карта, като е теглил
суми в брой, извършвал е плащания чрез ПОС устройство, внасял е суми по нея и е плащал
начислени лихви и такси по договора. Извършените трансакции са подробно описани по
дата и размер в приложение 1, неразделна част от експертизата. Усвояването на суми по
кредита е ставало, чрез тегленето им от АТМ, като последното теглене от картата е
извършено на 16.03.2009г. в размер на 10 лева, а общо усвоената сума е в размер на 2220
лева. Относно погасяването на кредита експертът е заключил, че общият размер на
погасените вноски е 440 лева, в които влизат 220 лева за главница, 166.46 лева договорни
лихви, 1.94 лева наказателни лихви и 51.60 лева такси. Последната вноска е на 05.11.2011г.
в размер на 100 лева, с която са погасени изцяло наказателните лихви до 16.03.2011г.
включително и частично е погасена договорна лихва до 19.05.2011г.
Съгласно експертизата към 17.03.2021г., остатъкът от дълга е: 2000 лева главница,
16 440.79 лева договорни лихви за периода 19.05.2009г. – 14.03.2021г. включително,
12 455.50 лева наказателни лихви за периода 19.03.2009г. – 19.12.2016г., 117 лева такси по
сметката, 1.67 лева законна лихва върху главницата от 2000 лева за периода 15.03.2021г. –
17.03.2021г. включително и 90 лева разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД. В
своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между
страните, както следва: ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, а именно
наличието на валидно договорно правоотношение с ответника, настъпването на
изискуемост на задълженията, изпълнението си по този договор, както и размера на
2
задълженията. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, както и всички правоизключващи възражения, направени с отговора на
исковата молба.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между страните по
делото е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 08.10.2008г. Същият е подписан
от ответника, а подписът не е оспорен в производството. С оглед на това съдът намира, че
страните са се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които ищецът е
предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 2000 лв. Срокът за
ползване на кредита е уговорен до 08.10.2010г., като същия се подновява автоматично при
спазване общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип. Ответникът е поел отговорност да погасява задълженията си,
представляващи усвоена част от кредитния лимит, в сроковете и начина, уговорени в
Договора.
От заключението по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално
дадено и отговарящо на поставените въпроси се установи, че в конкретния случай е била
издадена кредитна карта с чип Master Card Standart на титуляр Г. И. Г., която се е ползвала и
обслужвала по банкова сметка в П. И. Б. АД. Същата е била с кредитен лимит до 2000 лева.
Ответникът се е разпореждал със средствата по кредитната карта, като е теглил суми е брой,
извършвал е плащания чрез ПОС устройство, внасял е суми по нея и е плащал начислени
лихви и такси по договора. Извършените трансакции са подробно описани по дата и размер
в приложение 1, неразделна част от експертизата.Усвояването на суми по кредита е ставало,
чрез тегленето им от АТМ, като последното теглене от картата е извършено на
16.03.2009г. в размер на 10 лева.
Към 17.03.2021г., остатъкът от дълга е: 2000 лева главница, 16 440.79 лева договорни
лихви за периода 19.05.2009г. – 14.03.2021г. включително, 12 455.50 лева наказателни лихви
за периода 19.03.2009г. – 19.12.2016г., 117 лева такси по сметката, 1.67 лева законна лихва
върху главницата от 2000 лева за периода 15.03.2021г. – 17.03.2021г. включително и 90 лева
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Следователно с издаване на
кредитната карта ищецът е изпълнил своето задължение по договора.
Ответникът не представи доказателства да е погасил своето задължението към
кредитора.
Същият обаче е направил възражение за погасяване на задължението по давност,
което съдът следва да разгледа.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Тази давност е приложима и за
договора за заем. За претендираните лихви е приложима кратката тригодишна давност,
разписана в чл. 111, б.„в“ ЗЗД. Видно от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемост на вземането. Следователно, следва да бъде определен моментът, в
който е настъпила изискуемостта на процесното вземане.
Видно от представените по делото ОУ на ищеца за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип, действащи към момента на сключване на
процесния договор, падежът настъпва на всяко 5- то число от месеца, а ако то е неработен
ден, дата на падежа е първият следващ работен ден, като следва да се отброява от 5-то число
на месеца, следващ последната трансакция. В чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. При уговорен падеж за плащане, се приема, че срокът
кани и при неизпълнение длъжникът изпада в забава. Определящ началния момент, от който
започва да тече давността за главницата е датата на последното осъществено усвояване на
средства от ответника, което съгласно приетата по делото и неоспорена експертиза е от
16.03.2009г. Следователно изискуемостта е настъпила на 05.04.2009г., от която дата започва
3
да тече давността. Същата е изтекла на 05.04.2014г., до който момент от кредитора не са
били предприети действия, които да прекъснат или спрат давността. Действията по
предсрочна изискуемост на кредита и тези по депозиране на заявление за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК са предприети от ищеца след изтичане на давността - 17.03.2021г.
Това противоречи на уговореното между страните и уредено в чл. 28 ОУ, а именно, че
ползваният овърдрафт се превръща автоматически в изцяло и предсрочно изискуем, като
банката предприема незабавно действия по принудително изпълнение, ако е налице забава в
плащането на което и да е изискуемо задължение за срок по – дълъг от 150 календарни дни,
считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо.
В чл. 119 ЗЗД е предвидено, че с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид гореизложеното и приетото от съда, че вземането на ищеца за главницата е
погасено по давност, то погасено е и акцесорното вземане за лихвите.
Следователно, наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
на вземането на кредитора се явява основателно, с оглед на което предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че в полза на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На ответника също не се следват разноски, предвид непретендирането
им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П. И. Б." АД, ЕИК ***, срещу Г. И. Г., ЕГН
**********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът Г. И. Г., ЕГН **********, дължи
в полза на ищцовото дружество „П. И. Б." АД, ЕИК ***, сумата от:
2000,00 лв. - непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 08.10.2008г. с номер ***4;
1131,86 лв. - непогасена договорна лихва по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка от 08.10.2008г. с номер ***4, начислена за периода от 17.03.2018г. до
14.03.2021г.;
1,67 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.03.2021г. до
17.03.2021г.;
90,00 лв. - разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4