Р Е Ш
Е Н И Е - 174
Гр.Самоков 14.09.2021
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и трети октомври две хиляди
и двадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1179/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„А.С.В.” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д-р
П.Д.” № 25,офис сграда Л.,ет.2,офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Р., е
предявило срещу А.Я.Р.,ЕГН:**********,*** искове за признаване за установено по
отношение на него ,че дължи на ищцовото дружество сумата 686,69 лева главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № *********, сключен
на 03.06.2016 год., сумата 121,43 лева договорна лихва ,за периода от 24.07.2016
год. до 30.07.2017 год., сумата 33,68 лева, представляваща такса за оценка на
досие, за периода от 24.07.2016 год. до 30.07.2017 год., сумата 169,52 лева, представляваща
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя ,за периода от 31.07.2016 год. до 30.07.2017 год., сумата
395,59 представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя ,за периода от 31.07.2016 год. до
30.07.2017 год., сумата 170,80 лева обезщетение за забава за периода от
25.07.2016 год. до 30.06.2019 год./денят ,предхождащ датата на подаване на
заявлението по пощата/,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване
на заявлението по пощата -01.07.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.Претендира направените по делото разноски в заповедното и настоящото
производство.
В исковата молба се твърди ,че на
03.06.2016 год. между „П.Ф.Б.” ООД ,като кредитодател и ответника А.Я.Р. ,като
кредитополучател ,е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********,
по силата на който дружеството му е предоставило кредит в размер на 750.00
лева.Сочи се ,че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят е
удостоверил ,че е получил от кредитодателя изцяло и в брой сумата по кредита,
като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията
,посочени в договора.Сочи се ,че съгласно клаузите на сключения договор
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва ,месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.Сочи се,че
подписвайки договора за кредит ,страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 147,94 лева.Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 897,94 лева
,които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски в размер на
14,97 лева, като първата погасителна вноска е платима на 12.06.2016 год., а
последната погасителна вноска е с падеж 30.07.2017 год.
В исковата молба се поддържа ,че с
подписването на договора за кредит ,кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 37,50 лева, която
съгласно клаузите на договора е платима при подписване на договора ,но страните
са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски
за улесняване на кредитополучателя.Така таксата за оценка на досие е разделена
на 60 броя равни вноски ,всяка в размер на 0,63 лева ,които са платими на
падежните дати на погасителните вноски.
Сочи се още ,че по избор на
кредитополучателя ,кредитодателят се е задължил да предоставя на
кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмичното събиране на
вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,наречена в
договора услуга „Кредит у дома”.Съгласно клаузите на договора за кредит
,кредитополучателят се съгласява ,че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по
негово желание и се предоставя срещу такса .При тази услуга кредитът се
предоставя на кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеенето на кредитополучателя.С
подписването на договора кредитополучателят удостоверява ,че разбира ,че 30% от
таксата е рвна на разходите ,свързани с организирането на допълнителната услуга
„Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя ,както и че тази такса е дължима от него при подписването на
договора за кредит ,но се заплаща на равни вноски през периода на кредита за
улеснение на кредитополучателя.За предоставяне на услугата ,кредитополучателят
се е задължил да заплати на кредитодателя такса в общ размер на 639,73 лева,
която сумата 191,92 лева, разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
3,20 лева ,които са платими на падежните дати на погасителните вноски.Останалата
част от таксата „Кредит у дома“ ,която е в размер на 447,81 лева е свързана с
разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя и е дължима през срока на кредита ,като също е включена в
седмичните вноски и е разделена броя равни вноски, всяка в размер на 7,46 лева
,които са платими на падежните дати на погасителните вноски
Сочи се ,че общата сума ,която
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1 260,13 лева ,която включва:главница в
размер на 600 лева ,договорна лихва в размер на 118,35 лева ,такса за оценка на
досие в размер на 30 лева и такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 511,78
лева.Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на
60 броя равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 21,01 лева ,като в
размера на месечната вноска са включени вноската по кредита в размер на 11,97
лева ,вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,50 лева и вноска по
такса за услуга”Кредит у дома” в размер на 8,53 лева.
Общата сума ,която кредитополучателят
се е задължил да върне на кредитора при сключване на договора за кредит е в
размер на 1575,17 лева, която включва:главница в размер на 750 лева , договорна
лихва в размер на 147,94 лева , такса за оценка на досие в размер на 37,50 лева
, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене в размер на 191,92 лева и
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене в размер на 447,81 лева .Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 26,25 лева , като в размера на вноската са включени :вноска
по кредита в размер на 14,97 лева,вноска по такса за оценка на досие в размер на
0,63 лева ,вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 3,20 лева и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 7,46 лева.
Сочи се ,че подписвайки договора за
кредит ,кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата по кредита сума
,ведно с начислените лихви и такси ,в сроковете указани в договора за паричен
кредит ,чрез заплащане на седмични вноски ,платими чрез предаване на пари на
определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
кредитоплучателя.Крайният срок за издължаването на всички задължения по кредита
е 30.07.2017 год./датата на последната погасителна вноска/,поради което
вземанията по договора за паричен кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
Сочи се ,че на кредитополучателя и
ответник по делото от страна на ищеца „А.С.В.“ ЕАД ,в качеството на кредитор, е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава ,за периода от 25.07.2016 год. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК ./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по пощата/,в
размер на 170,80 лева.
В исковата молба се сочи ,че на 01.07.2017
год. е сключен договор за цесия между „И.А.М.“ АД-С. и „Ф.Б.“ ЕООД/ предишно
наименование „П.Ф.Б.“ ООД/, по силата на който вземането ,произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/03.06.2016 год.,сключен между „П.Ф.Б.“
ООД и А.Я.Р.,е прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД,ведно с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви,такси
,комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 год. е подписано
Приложение № 1 към допълнително споразумение
от дата 01.11.2017 год. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 год.,сключен между „И.А.М.“ АД и „А.С.В.“
ООД/понастоящем „А.С.В.“ ЕАД/, по силата на което „И.А.М.“ АД е прехвърлило в
полза на „А.С.В.“ ЕАД ,вземането ,произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/03.06.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и А.Я.Р. ,ведно с
всички привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички
лихви,такси ,комисионни и други разноски.Сочи,че договора за потребителски
кредит съдържа изрична клауза ,която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.Сочи се ,че за извършената цесии длъжникът и
ответник по делото е ,уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД с уведомителни
писма ,изпратени с известия за доставяне.
В исковата молба се сочи ,че ищецът „А.С.В.“
ЕАД е упълномощена ,в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 год. да изпраща уведомления за
извършената цесия ,съгласно изрично пълномощно от законния представител на „И.А.М.“
АД.До ответника е изпратено Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********
от 25.06.2018 год. от страна на „И.А.М.“ АД
чрез „А.С.В.“ ЕАД за извършената продажба на вземанията на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017 год.
към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 год. и
Уведомително писмо изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 год.о от страна „П.Ф.Б.“
ООД чрез А.С.В.“ ЕАД, в качеството й на преупълномощено от „И.А.М.“ АД
/пълномощник на „Ф.Б.“ ЕООД/,за извършената на 01.07.2017 год.цесия между „Ф.Б.“
ЕООД и „И.А.М.“ АД.Двете писма са изпратени едновременно до длъжника и ответник
А.Я.Р. чрез Български пощи по постоянния адрес на длъжника ,посочен в договора
за паричен заем и видно от известието за доставяне ,уведомленията са получени
лично от ответника на 02.07.2018 год.
Към исковата молба ищцовото дружество е
приложило копие от Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от
25.06.2018 год. от страна на „И.А.М.“ АД
чрез „А.С.В.“ ЕАД за извършената продажба на вземанията на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017 год.
към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 год. и
Уведомително писмо изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 год. от страна „П.Ф.Б.“
ООД чрез А.С.В.“ ЕАД, в качеството й на преупълномощено от „И.А.М.“ АД
/пълномощник на „Ф.Б.“ ЕООД/,за извършената на 01.07.2017 год.цесия между „Ф.Б.“
ЕООД и „И.А.М.“ АД до длъжника ,копие от известието за доставяне и моли
уведомителните писма и известието за доставяне да бъдат връчени на ответника
заедно с исковата молба и приложенията към нея.
Ответникът не е заплатил изцяло
дължимата сума по договора за кредит към ищцовото дружество.Към настоящия
момент е изплатена сумата в размер на 168,26 лева ,с която са погасени :такса
за услуга „Кредит у дома”за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя -22,40 лева ,такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя -52,22 лева ,такса
за оценка на досие -3,82 лева, договорна лихва – 26,51 лева , главница – 63,31
лева.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 650/2019
год. на РС-С..Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,като длъжникът не се е
явил да получи в канцеларията на РС-С. книжата по делото и това поражда правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.
Адв.К.–особен
представител на ответника А.Я.Р. е депозирала отговор на исковата молба в срока
по чл.131 от ГПК, като е изразила становище за допустимост,но за
неоснователност на предявените искове и е изложила подробни съображения.Оспорва
предявените искове по основание и размер и релевира възражения за нищожност на
сочени различни основания на сключения договор за потребителски кредит от 03.06.2016
год. между „П.Ф.Б.”ООД и ответника А.Я.Р..Поддържа се ,че ответницата не е
надлежно уведомена за прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД и
е развила съображения.С отговора на исковата молба е направено възражение за
недействителност по чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) на договора
за потребителски кредит, сключен между „П.Ф.Б.” ООД и ответницата – поради
неспазване на императивните изисквания към съдържанието му по чл. 11, ал. 1,
т.10 от ЗПК.С отговора на исковата молба е направено и възражение за нищожност
на клаузите по букви „б”, „в”, „г” и „д” от договора за кредит с оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗПК. В тази връзка се излага довод,
че таксата за оценка на досие, общият размер на фиксираната лихва и таксата за
услуга „Кредит у дома” участват във формирането на годишния процент на
разходите, който в случая бил 50% и надвишавал повече от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева и валута в страната. Твърди се
в отговора на исковата молба, че периодите на задълженията за договорна лихва и
за такси са неправилно определени и се изтъква, че претенцията за лихва за
забава е неоснователна, тъй като цесията е породила действие спрямо ответника
от уведомяването му за нея на 02.07.2018 г.Навежда доводи ,че приложеният
договор за цесия не е породил желаното правно действие и ищецът не може да бъде
приет за нов кредитор и съответно за легитимиран ищец ,тъй като не са изпълнени
изискванията на чл.99,ал.3 и чл.4 от ЗЗД
В с.з. не се явява представител на
ищеца. о
Адв.К. –особен представител на
ответницата оспорва иска по изложените в отговора на исковата молба
съображения.
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното:
На 03.06.2016 год. между „П.Ф.Б.” ООД,
като кредитодател и ответника А.Я. Р. ,като кредитополучател е сключен договор
за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който дружеството й е
предоставило кредит в размер на 750.00 лева.С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят е удостоверил ,че е получил от кредитодателя изцяло
и в брой сумата по кредита, като се е задължил да върне на кредитодателя в
сроковете и при условията ,посочени в договора.Съгласно клаузите на сключения
договор усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва ,месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.Подписвайки
договора за кредит ,страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока
на договора да бъде в размер на 147,94 лева.Общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита е в размер на 897,94 лева ,които се
заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски в размер на 14,97
лева,като първата погасителна вноска е платима на 12.06.2016 год., а последната
погасителна вноска е с падеж 30.07.2017 год.
С подписването на договора за кредит
,кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие в размер на 37,50 лева, която съгласно клаузите на договора е
платима при подписване на договора ,но страните са постигнали съгласие таксата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски за улесняване на
кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 0,63 лева ,които са платими на падежните дати на
погасителните вноски.
По избор на кредитополучателя ,кредитодателят се е
задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмичното събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома”.За предоставяне
на услугата ,кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса
в размер общ размер 639,73 лева, от която сумата 191,92 лева,свързана с
доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя ,разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 3,20 лева, които са платими на
падежните дати на погасителните вноски.Останалата част от таксата „Кредит у дома“
,която е в размер на 447,81 лева е свързана с разходите на кредитодателя за
събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита ,като също е включена в седмичните вноски и е разделена броя
равни вноски, всяка в размер на 7,46 лева ,които са платими на падежните дати
на погасителните вноски
Подписвайки договора кредитополучателят е удостоверил
,че разбира и се съгласява, услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се
предоставя единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса.Също така подписвайки договора кредитополучателят е удостоверил
,че разбира ,че 30% от таксата е равна на разходите ,свързани с организирането
на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на кредитодателя ,направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя.
Така общата сума ,която кредитополучателят се е
задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в
размер на 1575,17 лева ,която включва:главница в размер на 750.00 лева ,договорна
лихва в размер на 147,94 лева ,такса за
оценка на досие в размер на 37,50 лева ,такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 191,92 лева и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 447,81 лева.Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
26,25 лева ,като в размера на вноската са включени :вноска по кредита в размер
на 14,97 лева,вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,63 лева ,вноска
по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 3,20 лева и вноска по такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 7,46 лева.
Съгласно клаузите на договора за кредит ,кредитополучателят
се е задължил да върне отпуснатата по кредита сума ,ведно с начислените лихви и
такси ,в сроковете указани в договора за паричен кредит ,чрез заплащане на
седмични вноски ,платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя
кредитен консултант по местоживеенето на кредитоплучателя.Крайният срок за
издължаването на всички задължения по кредита е 30.07.2017 год./датата на
последната погасителна вноска/,поради което вземанията по договора за паричен
кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На кредитополучателя и ответник по делото А.Я.Р.,
ищецът „А.С.В.” ЕАД ,в качеството на кредитор е начислило обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава ,за периода от
25.07.2016 год. до 30.06.2019 год./денят ,предхождащ датата на подаване на
заявлението по пощата-01.07.2019 г./.
На 01.07.2017 год. е сключен договор за цесия между „И.А.М.“
АД-С. и „Ф.Б.“ ЕООД/ предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД/, по силата на който
вземането ,произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/03.06.2016 год.,сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и А.Я.Р.,е прехвърлено в
полза на „И.А.М.“ АД,ведно с всички привилегии,обезпечения и принадлежности
,включително и всички лихви,такси ,комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 год. е подписано
Приложение № 1 към допълнително споразумение от дата 01.11.2017 год. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
год.,сключен между „И.А.М.“ АД и „А.С.В.“ ООД/понастоящем „А.С.В.“ ЕАД/, по
силата на което „И.А.М.“ АД е прехвърлило в полза на „А.С.В.“ ЕАД ,вземането
,произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/03.06.2016г.,сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и А.Я.Р. ,ведно с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви,такси
,комисионни и други разноски.Договорът за потребителски кредит съдържа изрична
клауза ,която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.За извършените цесии длъжникът и ответник по делото е ,уведомен по
реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД с уведомителни писма ,изпратени с известия за
доставяне.
Видно от представеното по делото
пълномощно „А.С.В.“ ЕАД е упълномощена от цедента ,в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010
год. да изпраща уведомления за извършената цесия ,съгласно изрично пълномощно
от законния представител на „И.А.М.“ АД.В качеството си на пълномощник на
цедента ищецът е изготвил до ответника и е изпратено Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 год. за извършената продажба на вземанията
на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 год. към Рамков договор за
продажба на вземания от 16.11.2010 год..Изпратено е и Уведомително писмо изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 год.. от страна „П.Ф.Б.“ ООД, чрез „А.С.В.
„ ЕАД, в качеството й на преупълномощено от „И.А.М.“ АД /пълномощник на „Ф.Б.“
ЕООД/,за извършената на 01.07.2017 год. цесия между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“
АД.Двете писма са изпратени едновременно до длъжника и ответник А.Я.Р. чрез
Български пощи по постоянния адрес на длъжника ,посочен в договора за паричен
заем и видно от известието за доставяне ,уведомленията са получени лично от
ответника на 02.07.2018 год.
Препис от Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 год., Уведомително писмо изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 год. , известие за извършена доставка чрез
Български пощи до длъжника са представени с исковата молба и са връчени на
ответника ,ведно със съобщението по чл.131 от ГПК ,при условията на чл.47,ал.5
от ГПК, както и на назначения му особен представител.
Ищецът признава с исковата молба ,че ответникът е
платил по кредита общо сумата в размер на 168,26 лева ,както следва: такса за
услуга „Кредит у дома”за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя -22,40 лева ,такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя -52,22 лева ,такса
за оценка на досие -3,82 лева, договорна лихва – 26,51 лева , главница – 63,31
лева.
От заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че за периода 09.06.2016 год. до
12.06.2017 год. ответникът е заплатил общо сумата в размер на 168,26 лева на „П.Ф.Б.“ ООД
Видно от
заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на задължението на ответника А.Я.Р. към ищцовото дружество „А.С.В.” ЕАД по сключения договор за кредит от 03.06.2016
год. е лева, от които :686,69 лева
главница ,121,43 лева договорна лихва ,169,52 лева такса за услуга „Кредит у
дома” за предоставяне на кредит, 395,59 лева такса за услуга „Кредит у дома“ за
събиране на вноски ,33,68 лева такса за оценка досие и 204,46 лева лихва за
забава , изчислена за периода от 25.07.2016 год. до 02.07.2019 год.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 300/19год. на РС-С.
е видно ,че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение №
541 от 15.07.2019 год. за сумата от 686,69 лева главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № *********, сключен
на 03.06.2016 год.,121,43 лева договорна лихва ,за периода от 24.07.2016 год.
до 30.07.2017 год.,170,80 лева лихва за забава ,за периода от 25.07.2016 год.
до 30.06.2019 год., 33.68 лева, представляваща такса за оценка на досие ,за
периода от 24.07.2016г. до 30.07.2017 год. ,558,11 лева такса услуга „Кредит у
дома“ ,за периода от 31.07.2016 год. до 30.07.2017 год.,ведно със законната
лихва ,считано от датата на подаване на заявлението -01.07.2019 год./подадено
по пощата/,31.55 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заявителят е предявил иск за
установяване на вземанията си в съответствие с разписаното в чл.415,ал.1,т.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим иск с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.Разгледан по същество
искът е частично основателен.
Искът по 422 от ГПК е предявен при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 вр.чл.414 ГПК и е процесуално
допустим.Основателността
на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и кредитора
/заемодателя/, по силата на който му е прехвърлено конкретно (индивидуализирано
по основание и размер) вземане срещу ответника, както и надлежното уведомяване
на длъжника за цесията.По делото се установяват фактите, подлежащи на доказване, поради което
съдът приема, че на основание чл. 99 ЗЗД прехвърленото вземане е преминало
върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности.
Ищецът се явява материално легитимиран да търси
установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение на основание
сключения договор за цесия на 16.11.2010 год. и подписаното на 01.06.2018 год.
Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 год. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,сключен между „И.А.М.“ АД и „А.С.В.“ ООД/понастоящем
„А.С.В.“ ЕАД/, по силата на което „И.А.М.“ АД е прехвърлило в полза на „А.С.В.“
ЕАД, вземането ,произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/03.06.2016г.,сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и А.Я.Р., което вземане е
прехвърлено на „И.А.М.“ АД от „Ф.Б.“ ЕООД/ предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД
,по силата сключен между тях договор за цесия на 01.07.2017 год.
За да се прояви действието на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор.От момента на постигане на съгласието страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява
носител на придобитите имуществени права.Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо ,но за да има
действие спрямо него цесията следва да бъде съобщена от предишния кредитор-чл.99,ал.3
и ал.4 ЗЗД.Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му.Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност
за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изълненение
на задължението му спрямо лице,легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.В
закона липсва забрана съобщението за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента.В този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д.№ 5759/2014
год. На ІІІ г.о.,ВКС.В случая доказателствата по делото сочат ,че ищецът е
упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на
процесното вземане. Изпратените до длъжника уведомителни
писма чрез Български пощи по постоянния адрес на длъжника, е получено лично от
ответника на 02.07.2018 год., видно от известието за доставяне.Преписи от тези писма,
както и от пълномощните са приложении към исковата молба ,като според Решение №
3/16.04.2014 год. по т.д.№ 1711/2013 год. На ІІ, ВКС ,с достигане на същите до
длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисълана чл.99,ал.3 от ЗЗД
и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД.Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предяваване на иска ,на основание чл.235,ал.3 от ГПК.По
делото следва да се приеме,че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането
с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това
е станало по реда на чл.47 от ГПК.За уведомяването на длъжника законът не
изисква спазването на особенна форма и нарочен ред за връчването на съобщенията
до него.В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се
извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит
на постоянния и настоящия адрес и не е установено да полага труд по трудово
правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец
,са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с
изтичането на двуседмичния срок по ал.2, съобщението до него се смята за
редовно връчено.Уведомяването на длъжника
за цесията на вземанията от цесионера ”Агенцията за събиране на вземания” ЕАД –
пълномощник на цедента е извършено надлежно чрез назначения му по реда чл.47,ал.6 ГПК особен представител
на длъжника, а и уведомяването му не е условие за действието й по отношение на
длъжника.В този смисъл са неоснователни възраженията на особения
представител,че не е осъществено връчването чрез него уведомлението до ответника за прехвърляне на вземанията в
хода на производството с материално правния ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначената
за особен представител адв.Е.К. и
получаването им нея съгласно
чл.45,изр.ІІ-ро ГПК се смята за лично връчване.Съображения в такава насока се
визират в Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, т. к.,
ІІт. о., а .
Ето защо към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приме, че
ищецът е титуляр на задълженията по кредита,както и че прехвърлянето на
вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
В производството по чл.422 ГПК, ищецът-кредитор следва да докаже
фактът, от който вземането му произтича, а ответницата-длъжник– възраженията си
срещу вземането.В тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането си
по облигационното правоотношение с ответника -в настоящия случай - договор за
потребителски паричен кредит, сключен между страните.Общото
правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си,а ответникът следва да
докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Не е спорно по делото ,че между страните съществува
облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски паричен кредит
№ ********* от 03.06.2016 год., по силата на който „П.Ф.Б.” ООД, като
кредитодател е предоставило на длъжника и ответник по делото А.Я.Р. кредит в
размер на 750.00 лева.
По релевираните от особения представител на ответника възражения
за нищожност на сключения договор за потребителски кредит от 03.06.2016 год.
между „П.Ф.Б.”ООД и ответницата А.Я.Р..
Ответникът чрез назначения си особен представител
оспорва клаузите от договора за потребителски кредит, касаещи услугата „кредит
у дома”,услугата „оценка на досие” и възнаградителната лихва, като твърди, че
те са нищожни. Прави се и възражение за прекомерност на договорения лихвен
процент между страните в нарушение на закона.
Съгласно чл. 25 от договора, част в размер 30 % от
общия размер на таксата, представляваща възнаграждение за услугата „Кредит у
дома”, е равна на разходите, свързани с организирането на услугата и
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на ответника, а останалата
част от възнаграждението, т. е. 70 % от него, е свързана с разходите за
събиране на седмичните вноски в дома на ответника, като в случай на предсрочно
погасяване на целия кредит това възнаграждение се намалява по определения в
тази клауза начин.
В чл. 26 от договора е уговорена и възможност
ответникът да се откаже по определен ред от услугата „Кредит у дома” по всяко
време от действието на договора дори и да не е погасила предсрочно
кредита,възможност която същата не е упражнила.
Предвид изложените обстоятелства са неоснователни
доводите на особения представител на ответницата, че възнаграждението за
допълнителната услуга „Кредит у дома” се включвало в годишния процент на разходите
по кредита, който поради това надвишавал повече от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева и валута и това обосновавало
нищожност на клаузите по т. „б”, „в”, „г” и „д” от договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, вр. § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК, разходите на потребителя за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит се включват в общия разход по кредита за
потребителя, респ. в изчислението му като годишен процент на разходите по
кредита, но само в случай, че сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаването на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи или условия (т. е.
предоставянето му е свързано с други, търговски отношения между страните,
какъвто не е настоящият случай).
Видно е от съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, че уговорките в него за предоставяне на допълнителна
услуга „Кредит у дома” не са задължително условие за предоставянето на кредита
на ответника, а изразяват изрично и отделно съгласие за предоставяне на
конкретна услуга на ответника, изразяваща се в домашна доставка на заетата сума
в брой по нейното местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по
кредита, като възнаграждението за тази услуга е определено достатъчно детайлно
за отделните елементи на тази услуга. Уговорката между страните по договора за
тази допълнителна услуга не се свежда само до едно допустимо отклонение от
диспозитивната разпоредба на чл. 68 от ЗЗД, съгласно която мястото за
изпълнение на парични задължения е местожителството на кредитора (разбирано
като населено място по постоянния му адрес или седалището му) по време на
изпълнение на задължението, а представлява конкретно съгласие, че мястото на изпълнение
– както на задължението на кредитодателя да предостави отпуснатата в кредит
парична сума на кредитополучателя, така и на задълженията на кредитополучателя
за плащане на погасителните вноски, е точен адрес на кредитополучателя.За да
организира и осъществява изпълнението на тази услуга, кредитодателят извършва
разходи, както е посочено и в самия договор.Обстоятелството, че размерът на
възнаграждението за тази услуга е отнапред определен при сключване на договора,
напълно съответства на периодичния характер на извършване на услугата, която е
свързана с практическото осъществяване на плащанията за периодично погасяване
на седмични погасителни вноски по отпуснатия на ответницата кредит, или казано
с други думи – страните по един договор могат още при сключването му да
определят общия размер на възнаграждението за услуга, която ще се предоставя
периодично за срока на договора и да разсрочат плащането на това възнаграждение
на вноски за същия срок. В тази връзка също така следва да се прави разлика
между себестойност на услугата и възнаграждение за нея, като между тези две
величини не е необходимо да съществува знак за равенство с оглед универсалния
принцип за свободата на договаряне съгласно чл. 9 от ЗЗД.От тук следва изводът,
че при сключване на договора страните са имали намерение за действително
предоставяне на услугата срещу възнаграждение, съизмеримо с разходите за
осъществяването й и че предоставянето й не е било задължително за сключване на
договора.
По всички изложени съображения уговорките в договора
относно предоставянето срещу възнаграждение на допълнителната услуга „Кредит у
дома” не отнасят това възнаграждение към годишния процент на разходите по
кредита, поради което клаузите по букви „б”, „в”, „г” и „д” от договора не
следва да се считат нищожни на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗПК.Наред
с това по същите съображения тези уговорки не противоречат на императивни
правни норми и не ги заобикалят, не противоречат на добрите нрави, нито
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите.
Съдът счита, че е неоснователно възражението на
особения представител на ответницата за нищожност, поради противоречие с
императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК на клаузата, касаеща дължимата възнаградителна
лихва.
Договорената
между страните лихва представлява печалба за кредитодателя за това, че
кредитополучателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва има
възнаградителен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Видно
от представения договор общият размер на същата е 147,94 лв.Договореният
процент на разходите се равнява на 31,82% и не надвишава посочения в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
такъв- до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.Следователно размерът на възнаградителната лихва не надхвърля
посочения в цитираната норма размер, поради което съдът счита, че не е нищожна
клаузата, установяваща размера на възнаградителната лихва.
Ето защо исковете за установяване
съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника за сумата 686,69 лева
главница, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски
кредит № *********, сключен на 03.06.2016 год., сумата 121,43 лева договорна
лихва, за периода от 24.07.2016 год. до 30.07.2017 год., сумата 33,68 лева,
представляваща такса за оценка на досие, за периода от 24.07.2016 год. до
30.07.2017 год., сумата 169,52 лева, представляваща такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
,за периода от 31.07.2016 год. до 30.07.2017 год., сумата 395,59 представляваща
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя ,за периода от 31.07.2016 год. до 30.07.2017
год., сумата 170,80 лева обезщетение за забава за периода от 25.07.2016 год. до
30.06.2019 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението по
пощата/,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по пощата -01.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по
делото разноски.Ищецът
е направил разноски в заповедното производство, както следва:31.55 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.В исковото производство
ищецът е направил разноски ,както следва:31,54 лева държавна такса ,200 лева
възнаграждение за особен представител , 300 лева възнаграждение за вещо лице и
сумата 300 лева юрисонсултско възнаграждание, определено от съда на основание
чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че А.Я.Р. *** дължи на „А.С.В.” ЕАД,със седалище и адрес на
управление –гр.С.,бул.”Д-р П.Д.” № 25,офис сграда Л.,ет.2,офис 4, сумата 686,69
лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 03.06.2016 год., сумата 121,43
лева договорна лихва, за периода от 24.07.2016 год. до 30.07.2017 год., сумата
33,68 лева, представляваща такса за оценка на досие, за периода от 24.07.2016
год. до 30.07.2017 год., сумата 169,52 лева, представляваща такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя ,за периода от 31.07.2016 год. до 30.07.2017 год., сумата
395,59 представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя ,за периода от 31.07.2016 год. до
30.07.2017 год., сумата 170,80 лева обезщетение за забава за периода от
25.07.2016 год. до 30.06.2019 год./денят ,предхождащ датата на подаване на
заявлението по пощата/,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по пощата -01.07.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА А.Я.Р. *** да заплати на „А.С.В.” ЕАД,със
седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д-р П.Д.” № 25,офис сграда Л.,ет.2,офис
4, направените
по делото разноски в заповедното производство-31.55 лева държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение ,както и разноските в исковото производство
-31,54 лева държавна такса ,200 лева възнаграждение за особен представител ,300
лева възнаграждение за вещо лице и сумата 300 лева юрисонсултско
възнаграждание, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: