№ 10978
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110157926 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четИ.десети април две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 57926 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „.....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния
директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против П. К. П., с ЕГН **********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 19.04.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата за заплащане на сумата от общо 2 309,19 лв., от
която: сумата от 2 000 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 266,86 лв. - лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.04.2021 г., сумата от 36,31 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец април 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от
6,02 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018
г. до 01.04.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 69, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба-1“, бл. 105, вх. Д, ет. 1, с абонатен № 161671, за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като сумата за
имота възлиза на общо 2 309,19 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила
договор с „....” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците
цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди,
че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на
дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на П. К. П., че същата дължи на „.....” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 309,19 лв., от
която: сумата от 2 000 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 266,86 лв. - лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.04.2021 г., сумата от 36,31 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец април 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от
6,02 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018
г. до 01.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата П. К. П., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Оспорва начина на начисляване на топлинна енергия. Прави възражение за погасителна
давност на претендираните вземания. Излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано писмено становище от ответницата, ангажирани са
доказателства.
С определение от 25.02.2022 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 22106/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.06.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която П. К. П. е осъдена да заплати на „.....” ЕАД сумата от 2 000 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. ..., абонатен № 121098 за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2020 г., сумата от 266,86 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
01.04.2021 г., сумата от 36,31 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
април 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,02 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 01.04.2021 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от
96,18 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 46,18 лв. – платена държавна
такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило
възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “.....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
3
собственост, а “.....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
121, том XXXIX, дело 7458/1991 г. на Първи нотариус при СРС, се установява, че Кирил
Ангелов Пенчев и съпругата му Христина Илиева П. са продали на дъщеря си собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 69, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-1“,
бл. 105, вх. Д, ет. 1. Видно от представения заверен препис от заявление-декларация на
22.08.2006 г. ответницата е поискала да бъде открита партида на нейно име за абонатен №
121098.
От представения от ответницата заверен препис от вносна бележка се установява, че
н 09.04.2022 г. ответницата е извършила частично плащане на сумата от 700 лв. по
настоящото дело, като сумата е била наредена по сметка на ищеца.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 992,93 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 732,78 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 260,15 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 08.06.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 121098, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г. са в размер на
2 000,03 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 266,86 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
4
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 69, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Дружба-1“, бл. 105, вх. Д, ет. 1, на който адрес е открита партида на абонатен
№ 121098. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван
имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
5
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 992,93 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 732,78 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 260,15 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 1992,93
лв., като над тази сума до първоначално претендирания размер от 2 000 лв. следва да бъде
отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от ответницата възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 19.04.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец февруари 2018 г.
включително, като вземането за месец март 2018 г., което е станало изискуемо в средата на
месец май 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност.
Задълженията за главница на ответника за периода от месец март 2018 г. до месец април
2020 г. възлизат на 1 400,95 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до
размера от 1 400,95 лв., като за разликата над тази сума до размера от 1 992,93 лв. и за
периода от месец май 2017 г. до месец февруари 2018 г., претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец февруари 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.04.2021 г., то същата е
основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 1 400,95 лв., при
съобразяване с издадените общи фактури. Видно от заключението на вещото лице за
6
задълженията за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г. е била издадена обща
фактура на 31.07.2018 г., като съобразно със заключението на вещото лице задълженията на
ответника за периода от месец март 2018 г. до месец април 2018 г. възлизат на 130,06 лв. На
основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя размера
на лихвата за забава върху главницата от 130,06 лв. на 31,33 лв., към която сума следва да се
прибави лихвата за забава по издадената обща фактура от 31.07.2019 г., определена от
вещото лице в размер на 106,10 лв., както и лихвата за забава по издадената обща фактура
от 31.07.2020 г., определена от вещото лице в размер на 60,68 лв., или общият размер на
лихвата за забава възлиза на 198,11 лв. За разликата над сумата от 198,11 лв. до
първоначално претендирания размер от 266,86 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена
като погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 36,31 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец април 2018 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „....” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „....” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 6,02 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.05.2018 г. до
01.04.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на направеното от ответницата възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че на 09.04.2022
г. ответницата е извършила плащане на сумата от 700 лв. по делото.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания и при прилагане на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД съдът намира, че
погасени чрез плащане се явяват следните суми: сумата от 337,39 лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 1 400,95 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2022 г.,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. лихва не се начислява, сумата от 198,11 лв. –
мораторна лихва и сумата от 164,50 лв. – част от дължимата главница от общо 1 400,95 лв.
Ето защо за посочените суми претенцията следва да бъде отхвърлена поради извършено
плащане.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението е
частично основателно. Същото следва да бъде отхвърлена за периода от подаване на
заявлението до 09.04.2022 г., когато е било извършено плащане, поради което се явява
7
основателно, считано от 10.04.2022 г. до окончателното плащане на остатъка от главницата
в размер на 1 236,45 лв.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
51,50 лв. от общо направените разноски в размер на 96,18 лв., от които: сумата от 46,18 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 420,47 лв. от общо направените
разноски в размер на 785,27 лв., от които: сумата от 85,27 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „.....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., против П. К. П., с ЕГН **********, от гр. ..., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П. К. П.
дължи на „.....” ЕАД сумата от 1 236,45 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец март 2018 г. до месец април 2020 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 10.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 36,31 лв. /тридесет и шест лева и
тридесет и една стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец април
2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,02 лв. /шест лева и две стотинки/ – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до 01.04.2021
г., както и за главница за сумата над 1 992,93 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева
и деветдесет и три стотинки/ до първоначално претендирания размер от 2 000 лв. /две
хиляди лева/, като неоснователни, за главница за сумата над 1 400,95 лв. /хиляда и
четиристотин лева и деветдесет и пет стотинки/ до сумата от 1 992,93 лв. и за периода от
месец май 2017 г. до месец февруари 2018 г. и за лихва за забава за сумата над 198,11 лв.
/сто деветдесет и осем лева и единадесет стотинки/ до първоначално претендирания размер
8
от 266,86 лв. /двеста шестдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, като погасена по
давност, както и за главница за сумата над 1 236,45 лв. до 1 400,95 лв., за лихва за забава за
сумата от 198,11 лв. и за законната лихва върху главницата от 1 400,95 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 09.04.2022 г., като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА П. К. П., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „.....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 420,47 лв. /четиристотин и двадесет
лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. К. П., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „.....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 51,50 лв.
/петдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 14.06.2021 г. по гр.д. № 22106/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ....2, представлявано от управителя ...., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „.....” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9