№ 5369
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110167147 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
352207/07.12.2023 г., от „Т---“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от -- -
Изпълнителен директор и -- председател на УС срещу Г. А. П., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Со--, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 5116.34 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.03.2023г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 638.18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
01.03.2023 г., изчислена върху главница от 5116.34 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 35.75 лева главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 27.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 6.15 лева -
лихва за периода 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., изчислени върху
главница от 35.75 лева
за които суми има издадена Заповед № 10426 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15673 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № …….
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на
ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. Со--. Изложени са твърдение,
че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния
период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил
количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и
разходите по дяловото разпределение.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: - АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: - 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призовано, се
представлява от юрисконсулт Кънева. Поддържа исковете. Моли съдът да
уважи исковете. Прави искане за неприсъствено решение Претендира
деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява в о.с.з. и не се представлява.
Третото лице – помагач редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща молба с исканите документи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.238 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
2
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 15673/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 10426/10.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 08.11.2023 г. (л.23 от ч. гр. д. № 15673/2023), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 08.12.2023 г.. Исковата
молба е подадена в съда на 07.12.2023 г., а на 08.12.2023 г. са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, не се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждане в негово отсъствие. Същият е предупреден с
разпореждането по чл.131 ГПК за възможността за постановяване на
неприсъствено решение. Освен това искът е вероятно основателен, с оглед
представените към исковата молба доказателства. Ето защо настоящият
състав приема, че са налице условията на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Ето защо следва да бъде признато за установено, по предявените от „Т--
-“ ЕАД, ЕИК -, ул. „-, срещу Г. А. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Со--,
обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация,
както следва, че:
1. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
5116.34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 27.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
3
638.18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 01.03.2023 г.,
изчислена върху главница от 5116.34 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
3. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
35.75 лева - главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 27.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
6.15 лева - лихва за периода 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., изчислени
върху главница от 35.75 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 10426 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15673 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот:
гр. С-
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски на основание
чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
За заповедното производство претендира държавна такса в размер на
115.93 лева (л.10 от заповедното производство) и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Възнаграждението е в минимален размер по чл.26 НЗПП вр.
чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде признато. Общият разход е в размер
на 165.93 лева.
Ето защо Г. А. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Со-- следва да бъде
осъдена да заплати на „Т---“ ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 165.93 лева (сто
шестдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки), представляващи разноски
по ч. гр. д. № 15673/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1
ГПК.
В исковото производство
Ищецът претендира 115.93 лева държавна такса (л.40 от делото) и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение е в минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8
ГПК. Ето защо следва да се признае. Общият размер разход е е 2115.93 лева.
Ето защо Г. А. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Со-- следва да бъде
осъдена да заплати на „Т---“ ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 215.93 лева (двеста
сто и петнадесет лева и деветдесет и три стотинки), представляващи разноски
4
по гр. д. № 67147/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т---“ ЕАД, ЕИК -
, ул. „-, срещу Г. А. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Со--, обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва,
че:
1. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
5116.34 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 27.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
638.18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 01.03.2023 г.,
изчислена върху главница от 5116.34 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
3. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
35.75 лева - главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 27.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. Г. А. П., с ЕГН:********** дължи на „Т---“ ЕАД, ЕИК - сумата от
6.15 лева - лихва за периода 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., изчислени
върху главница от 35.75 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 10426 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15673 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот:
гр. С-
ОСЪЖДА Г. А. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Со-- да заплати на
„Т---“ ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 165.93 лева (сто шестдесет и пет лева и
деветдесет и три стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
15673/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Со-- да заплати на
„Т---“ ЕАД, ЕИК -, ул. „- сумата от 215.93 лева (двеста сто и петнадесет лева
и деветдесет и три стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
67147/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „-
" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
5
"Братя Бъкстон" № 85 на страната на ищеца „Т---“ ЕАД, ЕИК -, ул. „-.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕ е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6